Мнениеот bobonikolov » 02 мар 2023 08:39
Малко интересно четиво за някои хора:
28.02.1918 г. – убит е Сардар Ваисов, наследник на славния български род Дуло.
Има две теми от които нашата официална история упорито бяга:
- свързване на българския произход с траките, наследници на най-старата ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА ПЛАНЕТАТА...
- съдбата на българите във Волжка България до днес...
Всяко споменаване, дори в социалните мрежи, моментално се посреща „на нож“ от кохорта „разбирачи“.
Има и друга закономерност. Забраната да се наречеш БЪЛГАРИН е най-силна в християнските и православни ... Русия, Сърбия и... Македония. Освен това, само в Русия наричат българите там „татари“, като странно, със същото „татари“ в Сърбия и Македония презрително наричат нас, българите тук.
Малко се говори и знае и друго. Двете гордости на Москва - Кремъл и църквата „Василий Блажени” са свързани с Волжка България. Стената там е проектирана и построена по подобие на крепостта на Казан. Имената на града /Казан/, както и Кремъл /кремък, здрав камък/ имат смисъл само на старобългарски. Красивата църква в Москва е построена по заповед на Иван Грозни в чест на победата му над българите там в 1552 г.. Самите руски офицери свидетелстват за реките от кръв когато ордите на руския сатрап превземат Казан и разоряват страната, избиват и продават в робство десетки хиляди българи.
Сега разбирачите обясняват, че там „нямало българи“, защото били унищожени преди това от Златната орда, но самият руски тиранин свидетелства за друго. Към титлата си след това прибавя „Цар български“, а не „Цар татарски“.
За да се разбере съдбата на тези българи и един от техните водачи Сардар Ваисов, подло убит на днешната дата, ще цитираме извадки от една кратка ХРОНИКА НА ОСВОБОДИТЕЛНОТО ДВИЖЕНИЕ НА ВОЛЖКИТЕ БЪЛГАРИ, от книгата „Геноцидът срещу българите” на Георги Войнов:
1862 г. – Създадена е първата (след 1552 г.) легална община на волжките българи в Казан начело с Багаутдин Ваисов, /б.м. Ваисови всъщност са преименуваните Дуло и преки наследници на последните емири на Казанското царство от рода Дуло/, наречена "Ваисовка" (по фамилията на ръководителя). След като се отказват от руските си паспорти, в общината 330 000 волжки българи- мюсюлмани влизат и получават общински паспорти, в които пише “зль булгари" ("българ" на арабски).
1876г. - Българите-ваисовци открито се обявяват за съюзници на дунавските българи, борещи се против турското господство, а татарите, поддържащи Турция, започват да нападат българите-ваисовци.
1884 г. – Властите в Царска Русия арестуват Багаутдин Ваисов и принудително го затварят в Казанската психиатрична болница.
1893-1894 г. – Убиват Багаутдин Ваисов.
1894г. - Руските власти арестуват новия ръководител на общината на волжките българи - сина на Б. Ваисов, Сардар Гайнан Ваисов (8.II.1878-28.II.1918гг.) - и го изпращат в каторга на остров Сахалин.
1894 г. - Руските власти арестуват новия ръководител на общината на волжките българи Гайнан Ваисов, наречен Сардар (1878-1918г.), син на Багаутдин Ваисов, и го изпращат в каторга на остров Сахалин.
90-те години на XIX век - Руските власти депортират в Сибир няколко хиляди волжки българи-ваисовци.
1906 г. - Сардар Ваисов се завръща от Сахалинската каторга. Ръководената от него политическа партия на волжките българи "Фиркаи Наджия" ("Партия на избавлението"), бореща се за възстановяването на Волжката Българска държава, наброява 60 000 членове.
1909 г. - Сардар Ваисов се среща с великия руски писател Л. Н. Толстой в Ясна Поляна. От тази година Л. Н. Толстой и дъщеря му Татьяна Львовна оказват материална помощ на волжките българи.
1918 г. - Партията "Фиркаи Наджия" решава да обяви на 28 март 1918 г. Волго-Българска република.
28 февруари 1918 г. - Сардар Ваисов и други ръководители на Волго-Българската републиката са убити (от татарски националисти и тайни агенти на болшевишките специални служби), в резултат на което се проваля провъзгласяването на Волго-Българската република.
февруари-март 1920 г. – Започва "Вилната война", въстание на волжките българи от Казанска и Уфимска губерния срещу опитите на болшевишката власт да създаде на територията на Волжка България "Република Татарстан". В онзи момент волжките българи наброяват 1 300 000 души, а татарите са 300 000. Въстанието е потушено с невиждани жестокости от чекистите и от Червената армия.
25 юни 1920 г. – По проект на Сталин е обявена Република Татарстан, разположена върху територията на Волжка България.
1923 г. - Сталинското ръководство на СССР забранява общината на волжките българи и партията "Фиркаи Наджия" и изпраща ръководителя на общината и на партията Газизан Ваисов (брат на Сардар Ваисов) в най-страшната каторга от ГУЛаг - Соловки. Волжките българи стават първият репресиран народ в Съветския съюз.
Средата на 30-те години на XX век – Мидхад Ваисов, син на Сардар Ваисов, е арестуван и изпратен в концентрационен лагер.
1939 г. - Чекистите зверски пребиват Гайян Заисов (брат на Сардар Ваисов и ръководител на общината на волжките българи в Полша) и цялото му семейство. Извергите първо изнасилват дъщеря му, а след това я обесват в затворническата килия.
1920-1940 г. – За 20 години чекистите и съветски войски избиват повече от 50 000 активисти на забранената община на волжките българи и членове на семействата им.
1957 г. - Газизан Ваисов /брат на Сардар Ваисов/ е освободен от затвора и умира през 1963 г.
1957-1986 г. - Неуспешни опити на новия ръководител на общината на волжките българи Мидхад Ваисов, синът на Сардар Ваисов (освободен от затвора за участието му във Великата Отечествена война) да получи официална реабилитация на общината на волжките българи и на партията "Фиркаи Наджия".
1968 г. - Безрезултатно обръщение на Ф. X. Нурутдинов към главите на най-големите държави с призив да бъде сложен край на дискриминацията на волжките българи в Русия. Ф. Г.-Х. Нурутдинов е изключен от Казанския университет по искане на КГБ. Година по-късно Нурутдинов, с негласната подкрепа на тогавашния ръководител на Република Татарстан Ф. А. Табеев, успява да продължи образованието си в университета.
1978 г. – Създадено е нелегално ръководство на Казанската община на волжките българи начело с Ф. Нурутдинов.
1979 г. - Кремълското ръководство сваля Ф. А. Табеев (организатор на строителството на гигантския завод КамАз в гр. Набережние Челни) от поста ръководител на Република Татарстан заради съчувствието му към идеята за възраждане на Волжка България. Разгърнатата от съветските власти и от татарските националисти антибългарска кампания довежда Г. В. Юсупов до психическо разстройство, а X. Г. Гимади - до самоубийство. Двамата са най-големите учени с български корен. Властите забраняват на последния оцелял български учен Ф. X. Валеев да живее и работи в родината си.
1986 г. - Умира водачът на волго-българската община в Русия Мидхад Ваисов, син на Сардар Ваисов. За нов водач на волго-българското освободително движение е избран Ф. Нурутдинов.
Август 1988 г. - Г. А. Хабибуллин и Ф. Нурутдинов създават Казански клуб на любителите на българската история и култура "Булгар аль-Джадид" ("Нови Болгар"), първата легална организация на общината на волжките българи след 1923 г.
17 септември 1988 г. – Свикан е първият след 1918 г. открит политически митинг на волжките българи от град Казан, състоял се в казанския музей "Г. Тукай".
24 септември 1988 г. - Първи всеруски митинг на волжките българи на Казанския централен стадион в защита на националните и гражданските им права. Участват представители на волжките българи от Набережние Челни, Башкортостан, Самара, Москва, С. Петербург, Сибир, от Украйна, Казахстан, Азербайджан, Узбекистан, Туркменистан и Киргизия.
Януари 1989 г. – Извършено е преброяване на населението в СССР. По нареждане на властите преброителите отказват да записват волжките българи като такива и ги пишат "руснаци" и "татари". Преброител-татарин заплашва члена на волго-българската община Раушание Галеева: "Ако не се съгласите да Ви запиша като татарка, ще дойдат хора, които ще Ви изгорят къщата заедно с Вашия парализиран мъж!"...
2 юли 1989 г. - Общината на волжките българи открива паметник на С. Ваисов в Казан. Скулптор е ръководителят на Киевската община на волжките българи Т. Абдуллин.
Април 1990 г. – Излиза първи брой на вестник "Булгар иле" ("България") на общината на волжките българи с тираж 40 000. Създадена е организацията Български национален конгрес.
9 юни 1990 г. - Открит е Първият джиен (събор) на представителите на волго-българските организации в Казан.
1993 г. - Враговете на българския народ убиват Г. А. Хабибуллин, виден деец на волго-българското движение и директор на Казанския музей «Т. Тукай". Преди това убийците изнасилват малолетната му дъщеря и тя загубва ума си. Убийците и насилниците остават ненаказани, както палачите на Багаутдин, Сардар и Гайян Ваисови. Поради ожесточени преследвания от страна на властите редица организации на общината на волжките българи принудително прекъсват легалната си дейност.
25 юни 1994 г. – Открит е Вторият джиен на представителите на волго-българските организации в Казан.
1994 г. - Главата на Казанската община на волжките българи X. Г. Габдрахманов спечелва двугодишно съдебно дело за правото официално да се нарича българин и получава паспорт със записана националност болгар (на руски "булгар"). Генералната прокуратура на Русия по молба на Татарстан отменя справедливото решение на съда, но X. Г. Габдрахманов отказва да върне паспорта със свидната дума "булгар".
1994 г. - Оренбургският издателски център на общината на волжките българи и редакцията на в. "Болгар иле" публикуват първи и втори том на сборниика на волго-български летописи "Джагфар тарихи". Веднага "неизвестни лица" напълно разрушават издателския център, като лишават волжките българи от единствената възможност да печатат книгите си.
Декември 1995 г. - Властите на «демократична» Република Татарстан забраняват първия след 1917 г. учебник по история на волжките българи "Родинознание" на Ф. Нурутдинов.
1995-1996 г. - Татарските националисти и печат тормозят видния учен-българовед, академик на АН на Татарстан М. 3. Закиев.
1997 г. - Свикан е Световният конгрес на волжките българи в Казан.
1997 г. – Извършено е поредното политическо убийство срещу Равил Шарипов, издател на летописите „Джагфар Тарихи" в Оренбург.
1999 г. – В Казан е регистрирана Българската община.
2000 г. – Върховният съд на Русия (РФ) отхвърля съдебния иск на Българския национален конгрес в лицето на неговия председател Гусман Халилов за промяна на името “Татарстан” с “България”.
