Отдаваме почит на големия Никола Вапцаров

[Балкански Орел]

95% от днешните "българи" не могат да стъпят и на малкото му пръстче, това е достатъчно показателно.

[язе]

95% от днешните "българи" не могат да стъпят и на малкото му пръстче, това е достатъчно показателно.

Специално капитанчето е на 100 % аут! Заспа пенсията, но това че е сънлив, не му попречи да напълни памперса.

[Hrabar]

Само в България можем да броим за герои хора като Вапцаров, Стамболийски и др. най-обикновени национални предатели.

Предател е Стамболийски, наистина.
Предател е, защото не изкорени из основи вмро, това му изяде главата, а иначе е бил един от най-мислещите български политици.

Не те ли е срам да пишеш подобни глупости бе.

Тия хора са били единствената защита на българите в Македония, докато сърби, турци и гърци са колили, бесили и изнасилвали.

Ще те наричам "глупак". Ще те наричам така, защото си такъв. Ще те наричам такъв в качеството ми на пра-правнук на член на ВМОРО и участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринския революционен окръг. Аз съм негов потомък от синът му, който заедно с брат си и сестра си бягат от родните земи на Одринска Тракия, в територията на България през 1913-та година. Това се случва няколко седмици след предателството на НЕбългаринът Фердинанд, който изтегля българските войници, освободили родната земя и ги праща да се бият за някакъв камънак в онова прокълнато от Господ място наречено "македония".

В качеството си на такъв, ще ти кажа, че от момента в който ВМОРО става ВМРО- ние вече говорим за една анти-народна терористична организация. Развитието и е аналогично на италианската организация известна по света с наименованието "Mafia". Това е организация на умни и смели сицилианци, които се борят срещу арабите(сарацини) стремящи се да поробят остров Сицилия. Постепенно тези умни и смели хора са, буквално, избити от низши духом същества, които обсебват организацията. В резултат тя се изражда неимоверно.

Иначе, когато поумнееш, заповядай на стадион "Българска армия". АРМЕЙЦИТЕ сме там!

[Hrabar]

А, по темата:

[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=Vvar0KLxJE4[/youtube]

[NOMER14]

Изчаках, но не очаквах такава поляризация на мненията. С риск да бъда линчуван и от двете страни ще кажа и моето мнение.
Прочетете малко, ако не сте го учили в училище:
http://www.slovo.bg/old/vaptsarov/
Да виждате нещо пропагандно, нещо неактуално и днес? Наистина, който не е влизал в ЗАВОД, няма и да разбере за какво иде реч. Нормално е за човек, завършил "машинария", да бъде поет на работническата класа. За селото си имаме Елин Пелин и Йовков. От друга страна не мога да не отбележа престъпното деяние на БКП (сега БСП) да превърне Поета в терорист (дори го праща на такъв акт, когато на жена му предстои раждане).
Такъв е Животът с неговите груби лапи чилични, с които се е гледал под вежди строго...

Апропо: абе, защо Веселин Андреев се самоуби? Какво научи той за Партията си?

[Thsmith]

Нямам представа колко добър поет е бил, не претендирам да разбирам от проза. Може да е бил най-добрият, но това по никакъв начин не променя един прост факт. Сътрудничел е и е подкрепял терористична организация, действал против интересите на България чрез подривна дейност по време на война.
Справедливо е осъден на смърт...
Каква почит да му отдаваме и за кое точно?

[galin56]

Вапцаров ми се е "натрапил" с това , че в града ни едно от основните училища се казва Вапцаров. Също така преди няколко месеца бях за уикенда в Банско и там като видях, че има къща-музей и той е родом от там веднага я посетих. До тогава не знаех, че е от Банско. Помня само, че имаше снимки от морското училище във Варна. Това, че се е оженил имал е дете, което починало като малко. И са го разстреляли твърде млад - около 30 годишен. Имаше даже още някакви следи от куршуми в къщата му. Не са го разстреляли в нея, но явно е имало престрелки там.
Иначе всичко друго за него са противоречиви мнения. Всичко почва още от дядо му и баща му, които са били войводи и революционери. Дядо му е застрелян от турци. Баща му пък върти някакви далавери - имоти и пари с властта - царя и други. Върти далаверки и с ВМОРО, чийто член е от малък. Сина му Никола освен с ВМОРО пък е и с комунистически убеждения, което не се тачи особено преди 45-та година и така. Интересни личности, живяли постоянно на ръба между живота и смъртта.

[гражданин от село]

Нямам представа колко добър поет е бил, не претендирам да разбирам от проза.

Предполагам си по-запознат с "Малка нощна музика" от Гьоте.

[Странджата]

Ами научил от Христо Радевски, че Партията, когато греши, не е права - затова навярно се е самоубил
Иначе много светци тука, много нещо. За поета Вапцаров може да се говори така, както се говори за Ботев и Яворов, За идеите му и животът му - нали никой не казва , че Ботев е голям поет, защото е написал Символ-верую на българската комуна. Напротив, като някои мъдри хора тука ще кажа да не бъркаме поезията с прозата
Геният рядко позволява на идейните нагласи да опорочат образността. И Вазов е искал да възсъдаде един възвишен български дух, устремен към свободата, но геният му не му е позволил да прекрачи зад пиянството на един народ и Колчо слепецът. Но в същото време е допуснал оправданието на кражбата, като я е нарекъл света, щом е за народното дело.Така че за Вапцаров- човекът можем да съжаляваме, че е бил подвластен на една идея, която историята е опровергала, и тази зависимост му е струвала не само живота - тя е погубила и голяма част от ореола, който е залужил като поет.
Поклон пред паметта му и нека тя още веднаж да ни сочи пътя към истината - вярността към една доктрина не е път към безсмъртие, а към забрава и обругаване. И геният е гений докрай, когато е свободен.

[GOLEADOR]

Вечна му памет на Вапцаров и поклон пред великия поет!

Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?
Ти помниш ли как в нас
полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
в доброто
и в човека,
в романтиката,
в празните
копнежи?
Ти помниш ли как
някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
Късно.
Бяхме вързани жестоко.
Като някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха,
и молеха пощада.

А бяхме млади,
бяхме толкоз млади!…
И после… после
някаква омраза
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена,
не, като проказа
тя раснеше,
разкапваше душата,
тя сплиташе жестоките си мрежи
на пустота
и мрачна безнадеждност,
тя пъплеше в кръвта,
тя виеше с закана,
а беше рано, беше много рано…

А там —
високо във небето,
чудно
трептяха пак на чайките крилата.
Небето пак блестеше
като слюда,
простора пак бе син и необятен,
на хоризонта пак полека-лека
се губеха платната
всяка вечер
и мачтите изчезваха далеко,
но ние бяхме ослепели вече.
За мен това е минало — неважно.
Но ний деляхме сламения одър
и тебе чувствам нужда да разкажа
как вярвам аз и колко днес съм бодър.

Това е новото, което ме възпира
да не пробия
своя
слепоочник.
То злобата в сърцето
трансформира
в една борба,
която
днес
клокочи.
И то ще ни повърне Филипините
и едрите звезди
над Фамагуста,
и радостта
помръкнала в сърцето,
и мъртвата ни обич към машините,
и синята безбрежност на морето,
където вятъра на тропика се чувства.

Сега е нощ.
Машината ритмично
припява
и навява топла вера.
Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя
празните
химери…

За мен е ясно, както че ще съмне —
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
тъмен,
да, нашто
ярко
слънце
ще просветне.
И нека като пеперуда малка
крилата ми
опърли най-подире.
Не ще проклинам,
няма да се вайкам,
защото все пак, знам,
ще се умира.
Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да, това е песен!