v.r.s. написа:kardiolog написа:
Петльовден е! Празник на мъжката рожба и на Симеоновците
На Секновение (2 февруари) българите празнуват Симеоновден, популярен в някои селища като Петльовден.
Свързан е с библейския мит за Моисей, който повелил първородните синове да бъдат представени на Бога, като му принесат жертва.
По традицията се коли курбан – черен петел, за здраве на малките деца. С кръвта на жертвата стопанинът прави кръст на вратата на дома си. От петела приготвят обредна храна, пекат малки кравайчета, които раздават, за здраве на младенците.
В някои селища с този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира. Празнично облечени момчета излизали насред селото и през целия ден били в центъра на вниманието. Били оглеждани от старейщините кой за какво става: за овчар, за дюлгерин, за даскал или за писар.
В други краища Петльовден се смята за най-халтавия празник и е свързан със спазването на ред забрани. В този ден не се реже, сече и цепи, затова се скриват всички остри предмети - брадвата забиват на дръвника, а ножът - удрят в желязо. Не се преде, не се тъче, не се шие или плете, не се готви, а хлябът се нарязва предишния ден. Мъжът и жената не се събират. Старо поверие е, че ако се роди животно с белег или човек – с недъг, стопанката не е спазвала забраните на Симеоновден.
Именици днес са: Симеон, Симон, Симо, Симчо, Симона, Симонка, Симка и др.
Написаното въобще не е точно, тъй като Симеонов ден не е на втори февруари, а на трети, а днес е Сретение Господне и единственото, което този празник има общо с Моисей е, че Христос е въведен в Храма за да бъде представен на Бога, за спомен за избавянето на израелските първородни от смърт, която поразява египетските първородни, по времето, когато са в Египет и това е установено от Моисей.
"Четиридесет дни след раждането на Господа Иисуса Христа света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал, всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога (Изх. 34:19-20, Чсл. 18:15-16). Това било установено за спомен на избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък (Изх 12:29). Затова всеки първородин като собственост на Господа бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен. А след навършване на 40 дни от рождението майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. На този закон смирено се подчинила и света Богородица.
Праведни Симеон, икона от о. Крит, 16 в.По това време в Йерусалим живеел един благочестив старец на име Симеон. Той с вяра очеквал идването на Месия – Христос, защото му било обещано от Светия Дух, че няма да умре, докато не види Христа Господен...
Преданието разказва, че Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.) назначил с тази преводаческа задача. На Симеона се паднало да преведе книгата на пророк Исаия. И когато стигнал до глава 7 стих 14, помислил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: "Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил". Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен го спрял: "Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи".
Сега по внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донясли Иисуса. Той Го взел на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: "Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думите си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!" Йосиф и св. Дева се чудели на тия негови думи. А той, като ги благословил, обърнал се към Мария и казал: "Ето, Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца" (Лука. 2:25-35).
Тия думи, тогава не напълно ясни за ония, които ги чули, са ни обяснени чрез земния живот на Спасителя. Той дал на народите нов закон – закона на любовта и благодатта, но Самия Той и Неговото учение станали за мнозина предмет на спорове и противоречия. А пресвета Богородица по време на страданията и кръстната смърт на своя Син преживяла такава скръб, че действително меч пронизал душата й.
Освен св. Симеон, още и пророчица Анна познала в Младенеца Иисус обещания Месия – Христос. Анна, дъщеря Фануилова овдовяла млада, но не се омъжила втори път, а се посветила на служение на Бога, намирала се постоянно в храма и очаквала с твърда вяра идването на Спасителя. Като видяла Иисуса, тя започнала да слави Бога и да говори за Младенеца на всички, които очаквали избавление чрез Месия – Христос.
Христовата църква причислила Сретение Господни към дванадесетте велики празници в годината, а на другия ден след този празник чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.)."
Докато го прочета и ми се отщя да празнувам.
...
