Разбира се знаех, в какви войски ще бъда, щото още като ученик, карах курсове към военните за авиомеханик. Надявах се, де ме пратят в Граф Игнатиево (на около 10 километра от родния ми Пловдив), но не извадих късмет. Попаднах при преебаните връзкари- поделение 24 570 по- известно днес, като авиобаза Безмер. Безмер е малко селце, на около 3 километра от Ямбол. Те така ми умреха надеждите, за близост до Пловдив... Не мога да се оплача обаче. Бая наряди съм давал и най- гадния е 3та знаме. Трета знаме предполага 3 дневни стойки, което означава 2 часа седене на едно трупче и пазиш знамето, 3 пъти за деня. Позата е "свободно", но акосе появи отнякъде некъф болт, се изпъваш и отдаваш "за почест".
Иначе, бях хронометрист на Втора Ескадрила и работата ми беше да пречертавам едни таблици. Фасулска работа, която ми даваше възможност да живея сам, в щаба на ескадрилата- екстри! Парно, бойлер, телевизор, видео...
Естествено издъних се. Аз на разходка в Ямбол без отпуск, а в ескадрилата сичките стари бойци, гледат видео- порно.

И тва един от заместник командирите- Митю Говедото дежурен по гарнизон, ги барнал на място. 5 дена арест ми даде, и ме понижи до дежурен по рота. Тоест, върна ме в ротата и доизкарах службата лежейки и чешейки мъди.
Веднъж, като дежурен по рота така се натрясках, че даже пушките на сержантите не прибрах.
