Аз съм служил в КЕЧ (строителни войски към МНО, да не се бърка с трудови войски към ГУСВ) през 1973-1975 година. Първата година нашата рота беше в София – довършвахме сградата на Гражданска отбрана в Дървеница (сега там е някакво министерство, май). Един ден комендантските (сега военна полиция) хванали някакъв от нашите (не помня вече за какво нарушение) и го прибрали в гарнизонния арест. Извикали ротния командир (майор) да го прибере оттам. „Не отивам в никакъв случай, ще ме накарат цял ден да трамбовам, патил съм вече” – отказа категорично той. Началникът на обекта (капитан) също отказа. И тогава кой да отиде, кой да отиде?...

В крайна сметка изпратиха с пълномощно лавкаджията – стар войник, а на стария набор предстоеше уволнение само след няколко месеца и старите пушки бяха започнали да си пускат косите да растат. Лавкаджията дълго псува, защото знаеше, че като отиде в комендантството ще го острижат нула номер, но нямаше какво да прави – заповед.

Все пак, той му намери колая – преди да отиде в комендантството намери една по-голяма фуражка, нахлупи я над ушите си и накара войника, който изпълняваше функциите на бръснар в поделението, да остриже всичко, което се подава под ръба на фуражката. Така отиде и прибра арестувания войник. Дълго време всички му се смяхме (повече старите войници, ние младите много-много не смеехме), защото прическата на главата му приличаше много на сегашната прическа на Серхио Агуеро.

Но докато стана време за уволнение, косата му пак порасна и в деня на уволнението човекът имаше вече доста сносна прическа...
