ЦЕНЗУРАТА
А някои се опитваха десетилетия наред, посмъртно да заличат името на Димитър Списаревски от историята на България и българската авиация. Все пак защо?
Казват, че Димитър Списаревски бил водач на легионерите от Втора мъжка гимназия в София. Разправят, че при една демонстрация срещу Ньойския мирен договор, който орязва и онеправдава България, бил залепил няколко шамара на неговия съученик, ремсиста Стоян Гюров (по-късно член на ЦК на БКП и посланик в Москва), който участвал в контра-демонстрация (т.е. в подкрепа на Ньойския договор?!?). Говорят, че се отличил в акция срещу партизаните… Лично аз не съм видял нито един документ, потвърждаващ легионерското минало на Списаревски, или пък за „подвизите” му срещу партизаните, макар че съм виждал да се размахват някакви листчета с „доказателства”. Кой знае защо обаче тези „документи” никога не ни бяха показвани, за да се убедим в тяхната достоверност. В замяна на това пък цензурата бе непробиваема. Навремето не успя да я разбие нито писателят Емилиян Станев, нито Серафим Северняк, нито Слав Караславов, които искаха да пишат за подвига на Списаревски… Нещо повече, след една кратка публикация за Списаревски във в. „Поглед” посланикът ни в Москва занимава с този „международен проблем” самия Тодор Живков. Какво пък, изглежда че шамарите на Спаича са били доста тежки и са звъняли в нечии уши десетилетия наред.
ИВАН СПИСАРЕВСКИ – брат на героя: „Искам да сме наясно, брат ми никога не е бил легионер. Той беше просто знаменосец на гимназията, за което някои му завиждаха. Димитър беше националист и никак не обичаше ремсистите и комунистите, но това е съвсем друга работа. А аз не само че му бях брат, но и учех в същата гимназия, тъй че знаех всичко за него. Виж, след геройската му смърт и „Легионът” и „Бранник” се опитаха да го присвоят заради пропагандните си интереси. И това е обяснимо!”
О.З. ПОДПОЛКОВНИК ЛЕТЕЦ СТЕФАН КОНЗОВ: „Когато служихме в Бургас, там имаше много офицери от армията на Райха. Списаревски знаеше добре немски език, но никога не общуваше с тях. Казваше, че ги е намразил още в Германия, когато се обучавал в изтребителната школа Верньойхен… В Карловското летище не е имало случай, както го обвиняват, да вдига ротата си на акции срещу партизаните, а така също да използва самолета си срещу тях. С чиста съвест мога да кажа, че в Карловското летище Димитър Списаревски няма прояви на реакционен офицер, каквито имаха някои други.”
О.З. КАПИТАН ЛЕТЕЦ БОГДАН ИЛИЕВ: „Списаревски загина и много хора се опитаха да стоварят вината си върху него. Тъй че обвиненията срещу Спаича в голямата си част са неоснователни и глупави. Докато бяхме заедно, поручик Списаревски никога не е излитал да се бие срещу партизаните. Този, който твърди противното, нека да има смелостта и доблестта да излезе в пресата с тези твърдения. Но дано има предвид, че Спаича не цепеше никому басма, а особено на дърдорковците и клеветниците. В това отношение няма да му простим и ние, неговите приятели и бойни другари!”
Разполагам с много писма и спомени от бойните другари на Димитър Списаревски, в които още преди повече от десетилетие са се обсъждали тези обвинения срещу него. С повечето от тях съм разговарял и аз лично. Ето защо сега ми се иска да споделя следното: дори в ученическите си години Димитър Списаревски и да е членувал в Българските национални легиони, дори и при изпълнение на офицерските си задължения да е излизал с ротата си на акция срещу партизаните (нещо в което съм убеден, че никога не се е случвало), нима тази „тежка вина” няма своето разумно, човешко обяснение? Ако ученикът е симпатизирал на „Легиона”, то е било само защото в средата на 30-те години единствено тази организация се е опълчвала открито срещу решенията на Ньойския договор, от които семейството на Списаревски е било засегнато лично. А българските офицери от въздушни войски са извеждали войниците си в планината само по изрична заповед от командването. Както изглежда, години наред, може би съвсем преднамерено, някои хора са подменяли името на поручик Шишков – началник на РО-2 в 6-и изтребителен полк – с това на Списаревски. И напразно, защото винаги идва часът на истината!