Речта на войводата на ВМРО Панче Михайлов в Кюстендил
6 декември 1922 г.
ЗАЩО ДОЙДОХМЕ?
Драги кюстендилски граждани!
гр. Кюстендил
Ние идем от страната на вечните сълзи - Македония - Балканската Голгота - от бреговете на синия Охрид, от кулите на легендарния Крали Марко, от сънливите води на р. Черна, от мътния, кървав исторически Вардар, от височините гдe сянката на дивния Самуил витае, за да докажем за лишен път, че не се гаси туй, що не гасне, не умира това, що носи в себе си елементите на безсмъртието и че има една страна, ей там, зад снежния Руен, която се влачи веригите на черно робство. Ние идем, за да докажем, че няма власт, сила и закони над тия глави, които за свободата на своя роден край са готови да се откъснат от раменете, върху които се крепят, че възвишената гордост на македонеца не може никой да пречупи, въпреки терора и суетните очаквания на неговите врагове. Защото не за приказка македонецът е положил толкова кръв, кости и мъки. Всичко това той не би могъл да понесе, ако не носи в себе си неукротимата любов към своята родина.
Кюстендилски граждани,
И след толкова кръвопролитни войни Македония остана пак под робство поради политическото късогледство на български и чужди държавници,
но не и по липса на български народен патриотизъм. Защото бългаpскатa армия достатъчно сложи своята дан. Няма дол, рид, поляна, планини и реки, които да не са опръскани с алената кръв на българина. Реки от кърви потекоха, могили от кости се издигнаха за свободата на Македония. Повече от 200 000 души годни за интензивен, продуктивен труд днес почиват из македонски, тракийски и добруджански бранни полета, повече от 100 000 вдовици и толкова сираци и днес още, подпрени на къщната врата, с унесен поглед в далечината при заход слънце очакват връщането на своя мил татко, за да му се хвърлят на раменете, за да увиснат на врата му, да го целунат и да кажат своето нежно „тате”, когато техният татко на веки е казал „лека нощ”. А колко майки носят черни кърпи? И всичко това, за да се даде волен политически живот на македонския роб.Кюстендилски граждани,
Няма пример в историята на човечеството, щото известен народ да е получил без кръв своята свобода. Следвайки пътят на историята, ний днес с оръжие в ръка бродим по колибки, селца, паланки и ридове в Македония, движейки се из пътища осеяни със смъртна неизвестност, за да крепим духа на населението и да готвим македонеца за оня велик момент на разплата, когато последният като един човек ще се надигне в мощен въстанически устрем, за да разтърси веригите на робството. Обаче за този момент, за този велик замах са нужни млад дух и млада кръв. Ний принасяме своите, защото нищо не става без жертви. Свободата на Македония заслужава нашите младини. Никакви изпитания, лишения, несгоди; никакви кръвни жертви не са в състояние да откъртят в нас желанието да умрем за злочестата, но хубава родина Македония. В тая борба дивна, величава много от нас може да паднат, обаче с нашето умиране идеята, на която ний сме носители, няма да умре. Защото премахването на известни политически лица не означава унищожението на идеите, на които те са носители, тъй като идеите са безсмъртни. Те не се набучват на щикове. Исус Христос умре на кръст мъченически, неговите последователи - апостолите - имаха участта на своя учител, обаче идеята, на която те бяха носители, остана да живее в милиони човешки сърца. Левски, Хр. Ботев и др. плеяда борци паднаха за поробените, обаче днес българският народ на вълни се влачи към лобното место на Христо Ботев, за да му поднася венци и да пее песента на безсмъртието:
„Тоз, който падне в бой за свобода,
Той не умира, него жалеят:
Земя и небо, звяр и природа
И певци песни за него пеят ...”
Драги кюстендилски граждани,
Там, в Македония, ний с успех водим борба на живот и смърт с оная бясна власт, която носи мръсното име „сръбска”, с оная византийска управа, която се нарича „гръцка” и с многото други врагове на македонската свобода. Нашите позиции там са непробиваеми, защото всички населения са се наредили под знамето на ВМР Организация, която единствено ратува за свободата на Македония, защото теглото и сълзите ни са общи. Борбата за свободата на Македония ще водим дотогаз, докато зората на свободата не огрее и над тая колкото измъчена, толкова дивно красива земя. Знайте, че отчаянието никогаш в нас не е приказвало, нито пък ще приказва, защото то ще бъде най-голяма наша грешка. Катастрофите, които преживяхме, нито за момент не са ни отклонили от цялата ни работа - борба за добиване свобода на поробените. Както онези моряци, които, тласнати от бурята на някой пуст остров, издигат знаме, за да извикат на помощ мореплавателите, така и ний здраво и високо държим нашето знаме. Без да се колебаем върху средствата за борба, апелирайки непрекъснато към съзнателните обществени сили на Европа, ний готвим желязото за борба, като знаем, че при разрешаването на даден политически въпрос не се апелира към чувствата на справедливост, човещина, благородни традиции, нито пък към християнската съвест на държавите, защото политиката се ръководи от грубо егоистични интереси. Македонската кауза не може де бъде забравена. Идеалът, който ний преследваме, няма зад себе си само правото и справедливостта, той има като свидетели и гаранти всички онези, чиито къщи са обърната в пепелища и чиято земя е покрита с трупове.
Ще дойде ден, когато всеки ще узнае и разбере, че в мира, който се установи, е вмъкнат един отровен фермент и че е невъзможно постигането на каквото и да е умиротворяване на света - чрез нарушаване на правото. Нашата организация и нейните приятели, които живеят със сълзите и тъгата на народа ни, работят за идването на този ден. Ний ще наложим ревизията на договорите, защото Европа не може да бъде за дълго пленница на егоистическите интереси, които господствуваха през първите месеци след войната. Договорите не могат да имат абсолютната неприкосновеност, защото договорите са направени за хората, а не хората за договорите, и те умират или биват нарушени, ако периодически не бъдат анулирвани.
Мили граждани,
Спирам се сега на въпроса. Защо дойдохме тук?
Ний дойдохме тук не за да сваляме правителството, защото в статутите на нашата организация е легнал принципът: „Никакво вмешателство във вътрешните работи на България”. Някои може би ще ни поднесат въпроса: Ами какво търсите тук? На този въпрос ще ви отговоря.
Българския народ е господар на съдбините си. Той и само той има право да сваля и качва правителствата си. Ний дойдохме тук не да горим града, да убиваме гражданството и да го обираме, не да безчестим наши сестри и майки, защото това ще изрази нашата низка култура. Ето два дни ний сме пълни господари на града и аз моля почитаемото гражданство да каже има ли извършено насилие над някого от вас от хвъркатите наши юнаци? Ако има някъде каквато и да е проява на низост, кажете, аз съм тук и заявявам ви тържествено, че ей на онзи телеграфен стълб ще обеся злосторника. (Викове от хиляди гърла: Няма, няма! Да живеят революционерите!) Има нещо по-възвишено от това да откъснеш един живот, да ограбиш мъката, труда, сълзите на човека. Това е безсмъртието на благородната душа: Ние идем тук не за да манифестираме своето бунтовничество, защото трябва да се знае, че македонецът е миролюбив по природа и той винаги се е надявал, че ще се премахне терорът над него, а заедно с това и бацилът на междуособните свои борби. Ний знаем, че секи има нужда от мир, затова и нашето стремление постоянно е насочено към хармония между народите. Ний дойдохме тук, за да парализираме волята, която инспирира престъпни движения против хората от нашата мощна организация и отклонява, макар и за момент, нашето прямо назначение, макар този мозък да заема каквото и да е обществено положение. Ний дойдохме тук, за да очистим града от оная утайка от престъпници, която под покровителството на по-висши фактори върши убийства и грабежи над и тъй ограбения македонски роб, която граби и убива и ваши граждани, чиято вина е, че симпатизират на родното си дело, респективно на ВМР организация. Например човекът на труда Милан Атанасов, скромният шивач Алек. Гюргинчев убиха пред очите на администрацията, която от самата уста на Гюргинчев, преди той да умре, чу имената на убийците, които и досега свободно се разхождаха из Кюстендил. Пред очите на администрацията, с нейно съдействие и покровителство се уби тихият и всеобщоуважаван ваш гражданин, председател на Подоф[ицерското] д[руже]ство Велин Алайков. И сега при официалното бездействие на властта се вършат грабежи и изнудвания над ваши добри и заможни граждани. Аз питам где е оная власт, която трябва да тури всекиго на мястото си? От председателя на Еврейската община в гр. К[юстенди]л се търсят 150 000 лева пари. Ето и самото писмо:
„Ц[ентрален] Ком[итет] на Вътр[ешната] М[акедонска] Федер[ативна] Орг[анизация]
№ 60
Ноември 1922 година
Тайно
До Г-на Председателя на Еврейската община
В гр. Кюстендия
Уважаеми Г-не,
Централният Комитет на Вътр[ешната] Макед[онска] Федеративната Рев[олюционна] Организация, водейки жестоката борба за свобода на Македония, в която пъшкат с хиляди ваши сънародници евреи под политическия и икономическия гнет на гърци и сърби, обръща се към Вас с настоящата молба да внесете в касата на организацията сумата от 150 000 (сто петдесет хиляди) лева, която сума ще съберете от по-заможните членове на Вашето еврейско общество в гр. Кюстендил. Лицето, което ще Ви представи настоящето писмо, е редовно упълномощено от организацията и нему ще бъде предадена сумата, срещу която ще Ви бъде дадена и изпратената нему квитанция в срок от три дни след връчването на настоящето.
ЦК на Вътр[ешната] М[акедонска] Фед[еративна] Р[еволюционна] Организация
(п.) Филиполски
Печат: (Мак. Рев. Фед. Комитет)”
Срещу това писмо са им предали сумата 35 000 (тридесет пет хиляди) лева, за която сума притежават разписка без подпис.
Де е тая тяхна организация? Кой е този Филиполски? Къде са нейните борци? Македонският народ не познава подобен род организация. За него те са утайки от престъпници, които, намерили покровителството от престъпни фактори, вършат своите престъпления както спрямо мирното развитие на Кюстендил, тъй и върху редовете на организацията ни вътре.
Прочее нашето идване в К[юстенди]л е начало на нова ера за града. Ний сме ви дали доказателства, че ценим мъката ви и сега при пълното владение на града от нас, взели сме всички мерки никой от Вас да не пострада. Поставени са постове на всички обществени и частни банки и учреждения с цел да предотвратим изненадите за нас - в смисъл да не се опитат някои в мътна вода да ловят риба и с това да изложат престижа на ВМР Организация. Ний сме дали нареждания косъм от главата на нито един гражданин да не падне. Снощи бе извършен атентат против едного от нас, за щастие, без да пострада лицето, което е било обект за нападение, с цел да ни предизвикат и се предадем на изстъпления. Заявявам ви, че съм дал заповед да не се тормози гражданството, дори ако падна и аз убит. Ний ще дирим истинските убийци на наши другари и само тях ще съдим. Нашите почитания към родолюбивия град К[юстенди]л, който в миналото е давал прибежище на великите сенки на Даме Груев, Гоце Делчев и други наши учители, по стъпките на които ний ще следваме да вървим. Тая кръвна идейна връзка, която свързва К[юстенди]л с хората на ВМР Организация, не идваме да я разрушим, а да я засилим и да ви заявим, че от 4 декемврий 1922 г. над Кюстендил трябва да възтържествува един по-висш морал.
Нека сега да конкретизираме нашите искания. Те са:
1) Залавяне всички разбойници спрямо организацията, живеещи тук и в София.
2) Пълен неутралитет на властите в България спрямо наши разпри, невзимане страна на ред с обикновени престъпници.
3) Абсолютно забраняване влизането на подозрителни хора в Кюстендил и София, еднакви неприятели и нам, и на българските закони.
4) Корекция на изявленията чрез в. „Земл[еделско] Знаме”, направени от г. Александър Стамболийски пред белградската преса.
5) Назначаване честна администрация в покрайграничните околии на Македония.
Залавянето на разбойниците трябва да стане поради напълно основателни съображения. Тия престъпници ще тормозят и вас, и нас дотогава, докато имат покровителството на по-висши фактори. Черни са делата на тия престъпници. И днес в Щипско и Кочанско не са засъхнали сълзите на майки и деца, през чиито домове те са минали за обири и опустошения. Населението на Македония иска възмездие за тези сълзи. И организацията не би била на поста си, ако не накаже тия престъпници, забулени зад някаква идейна маска. Подгонени от организацията, те заседнаха със същата разрушителна цел в Кюстендил, дето те наистина не закъсняха да се проявят. Престъпникът е всякога престъпник и дълго ний смятахме, че те ще попаднат под ударите на българските закони. Уви, занемяха за тях и закони, и административни органи, като че всичко онова, което бе противно на Организацията ни, трябваше да се използва за борба против нея, ако ще би то да е извергът на човечеството. В тая безчестна против нас борба Кюстендил преживя мъчителни дни, той даде даже своите невинни жертви, ала нима наказанието на убийците не трябваше да дойде от законите на законната държавна власт, а трябваше да идва през снежните върхове на Султан тепе и Руен и то от една революционна власт, като нашата? Историята познава много моменти, когато над безправието на законите се явява революционният закон на морала.
Ето тоя закон идваме да ви възвестим ний в тясно ограничената за нас цел, но и не нещо повече, защото преките наши задачи лежат при бреговете на Вардар.
А когато един ден се изчерпи и това покровителство, същите тия разбойници ще компрометират и своите покровители, и държавата, като напуснат България и се продадат на сръбското правителство, което ще създаде от тях български главорези по подобие на ренегата Стойчо Добрев, бившия този чиновник на Вътрешното министерство в София. А кой ще страда от това? Нали населението в робска Македония, което стяга редовете си за нова борба? Един такъв ренегат ще коства хиляди македонски живота и реки от сълзи. Това може и трябва да се избегне!...
Преследването спрямо наши хора трябва да престане. Ако една Румъния навремето даваше своя прием на виновниците на днешната ваша свобода, колко повече тук трябва да бъде топъл приемът на македонеца ваш брат, когото свързват с вас кръвни идейни и расови връзки. Ако можеха да се търпят и ширят из България едни вулгарни бандити, отговорни и пред българските закони за убийства из София и Кюстендил, тия, които явно образуваха чети, за да ни нападнат от България, какво би трябвало да се каже за нашите хора в България, които нито са престъпници, нито провокират някого, нито трябва да изпращат чети нам, които рекрутираме само местни чети? Вместо това, обратно на обноските към тия бандити, нашите хора в България се преследват.
Аз питам всички ви - защо ни преследвате и коя е нашата вина? За това ли, че приказваме на вашия кръшен език, че пеем същите песни, които и вие пеете, че в жилите ни тече също такава кръв, каквато тече и във вашите жили, че ние сме плът от вашата плът и издънка от общото българско дърво? Или за това, че проповедта си за свободата на родния край я изразяваме в живо дело и то там, в Македония? Какво престъпление крие в себе си понятието македонец? Никой не може да удуши националната гордост на македонеца, защото синовете на един народ велик в своето самопожертвувание и тъга, този народ, който е записал светли страници в своята история, като Илинденското въстание, никогаш няма да умре, въпреки изявленията на разни политици от българското обществено поле. Г-н Ал. Стамболийски, ако той наистина е говорил това, трябва да се коригира за чест на българското племе, защото той не е собственик на Македония, за да я подарява. Собственикът на всяка една страна трябва да бъде нейният народ и затова балканските политици не могат си подаряват Македония един другиму. Иде краят на тия размени! Може някой да се целува с „бугараша Пашич”, този, който винаги държи в ръката си камата, за да я забие в гърдите на българина, и в България и в Македония, за да му нанесе смъртен удар. Но ний няма да позволим гавра с костите и кръвта на нашите учители, паднали за истинската свобода на Македония? Горе главите!
Назначаването на дейна и идейна администрация, както и забраняване влизането на престъпници в Кюстендил, новите земи и София се налага от обстоятелството да се умиротворят тези краища и да престанат те да бъдат база за бандитство в Македония и създаване улики, че от България се изпращат чети, както това стана с четата на Крум Зографова и неговия другар, видния земледелец Ал. Панов.
Драги кюстендилски граждани,
Преди да напуснем града, не можем да не ви благодарим за радушния, за братския прием, който ни оказахте през двудневното ни пребивание тук. Силно вярвам, че последното ще остави дълбоки бразди не само в живота на града ви, но и в този на цяла България.
Разделяйки се с вас, аз ви отправям следния апел: Повече участие в обществения живот на Родината ви, защото страна, в която жителите стават равнодушни към общите интереси, е страна, която се изражда в нравствен смисъл и която е осъдена на близка гибел. Който става червей, може ли да се оплаква кога го смажат? Вий възрастните сте длъжни да творите дивни дела, да набележите отчетливи стъпки на пясъка на сегашното пустинно време, по които стъпки ще трябва да вървят младите, да дадете на последните възможност да държат винаги високо челата си.
Вам, младо поколение, отправям следния апел: Трябва да изучвате грижливо историята на своето отечество: колкото повече го познавате, толкова повече ще го обичате, а любовта дава всичко. Тя дава вяра, надежда и обръща в радост жертвите; тя учи на постоянство и воля, предизвиква съединение, приготвя сила.
Младежи, ако е сладко да умрете за отечеството, не по-малко сладко е да живеете за него, да му посветите своето време, своите сили и най-добрия дял от сърцето си. А вам, войници, драги булаирци, които снощи покосихте няколко цветя от градината на Македония, казвам следното: Вашето назначение е не да убивате юнаци като нас и със своите си щикове да крепите тук в Кюстендил едно безправие и беззаконие, защото вън от войнишкия ви дълг има и такъв на човека. Вий заедно с нас ще трябва да се борите против корупцията и разврата. Знайте, че държава, основана на користолюбиви цели и крепена чрез страх, е болна и малотрайна. Има една страна, където вашето победно „ура” ще трябва да ехти и то вече не за дележи и пазарлъци над земята ни... За тая страна на робство, на сълзи, траур и тъга, вий пазете куршумите си (от хиляди гърла: Вярно! Вярно!), а не за нас, които сме дошли тук в името на човешки дълг и светъл народен идеал.
А вам, хвъркати, мои мили комити и качаци, борци за човешки правдини, вий, които победихте снежните бури при Руен и Султан тепе, вий, които давате младост и кръв за род и родина, вие, които надраснахте себе си и излязохте победители, моите сърдечни благодарности. Втори път ви благодаря за крепката ви дисциплина и за отличното ви държане пред измъченото кюстендилско гражданство. А сега, сега напред към снежните преспи на планините, където ще построим своите бели домове с весели комитски огньове, за да чакаме изпълнението на дадената ни ,,честна дума”.
Да живее независима Македония!...
Да живее България!...
Ура!!!
(Нескончаемо „ура” отекваше се в близките дебри на горите, докато най-сетне замира в снежните далечини.)
Публ. в Речта на войводата Панче Михайлов в Кюстендил. Защо дойдохме? София, 1924, 15 с.
Само ми кажи по-ниска или по-висока 
Да не би само за нас да е имало криза 
