"Започвам с тази мисъл на Бенджамин Франклин, защото най-добре обрисува положението в България след 9-ти септември. Носталгията по соца върлува с пълни сили в измислената ни държава с измислен народ. На отминалия (а дали всъщност е отминал наистина) строй се придават някакви романтични представи, които рядко имат връзка с реалността тогава. Научно доказано е, че с изминалото време, мозъкът, освен че има свойството да "забравя лошото", а и да преиначава спомените ни. Затова дори криминалистите смятат, че най-добрите сведения се получават непосредствено след престъпленията.
България според мен още не е излязла от комунизма/социализма. Фактите са много - от това, че най-големите "паметници" са на окупиралата ни тогава Червена армия, през преиначената ни и малко позната история, през липсата на лустрация, та до факта, че огромна част от политиците и големите "бизнесмени" са от редиците на БКП и ДС. Пропагандата върви с пълен ход и имам чувството, че колкото повече време минава, толкова по-благоприятна почва намира.
Наистина ли обаче при соца беше толкова хубаво?
Казват, че навремето всеки имал работа, къща, кола, вила, ходел по две седмици на море и по две на планина, имало пари за всичко, храната била хубава и качествена, нямало престъпления и още много неща в този дух.
Всеки имаше работа - вярно е, но как и колко се работеше и какво се произвеждаше. Нерентабилни предприятия и заводи, тровещи не само работниците около тях. Работа не за качество, а за норма. Назначения не по възможности, а с връзки. Да не говорим, че беше в пъти по-престижно да си барман, отколкото инженер. За заплатите няма да говорим - един прост работник получаваше поне два пъти повече от кой да е висшист, учил години наред. Комунистическа логика - работникът на пиедестал - ученият - в калта. Имаше дори едни хумористични и апокрифни касетки с Тъпанчеви, та там малкия Тъпанчев си го каза - "Вуйчо - барман - кара мерцедес, татко - инженер - кара колело".
Стоките и магазините
Спомням си "суперите" и как целогодишно имаше морска сол, оцет и сапун в калъпи, но опашките за хляб ставаха от сутринта. Спомням си как като докараха пресни зеленчуци в Плод-зеленчук - бабите щяха да си начупят краката да бързат, преди да са свършили. Саламът кучешка радост - неслучайно с такова име. Пробитото прясно мляко и отвореното кисело. Липсата на плодове - и не говоря за банани, а дори и за традиционно български. Пълен мит е, че е имало изобилие - имаше постоянно някакви малки и полуизгнили ябълки. Това имаше. А да - и като идеш в магазина - не можеш да избираш, а каквото ти сложи продавачката.
Дефицит - тази дума беше на особена мода и почит. Дефицит за всичко. Дефицит имаше за тоалетна хартия!!! Герданите от ролки с хартия на провинциалистите слизащи от влака от София ги имаше и по филмите дори. Дефицит на дамски превръзки - коунистките бяха щастливи да си правят саморъчни памперси
Дефицит за телевизори, за автомобили, за колелета, за дрехи (освен обичайната сива, синя и кафява конфекция с уникално грозни кройки), за части, за всякаква бяла и черна техника, за елементарни неща от бита. Веро слава богу имаше. В едната от сериите на "Баш майсторът", героят обиколи цяла България за една гарнитура за Москвич - нещо конкретно, но показателно.Здравеопазване - изразът "отиде си горкият - лекарите го объркаха" също е от онзи великолепен и хуманен строй. Корупцията сред лекарското съсловие също не е от днес, просто измеренията са други - преди беше срамота да идеш на лекар и да не носиш торбичка с дефицитни шоколад, кафе, бонбони и уиски, а и тя ти гарантираше различно отношение. Хигиената - лично съм виждал как докато разтоварваха кайма в стола на болницата, работникът изтърва касата и каймата се разпиля в прахоляка. Наведе се и почна да я изгребва обратно в касетката. Липсата на оборудване, на лекарства. И по-лошо - ако на Запад имаше лекарство, което би помогнало - вносът беше забранен и се вкарваше нелегално. Все пак няма как нещата извън лагера да са по-качествени. Вместо да лекува зъбите на децата, училищната ни зъболекарка направо ги вадеше. Без упойка
Училищната лекарка, която с разрязана ръка ми сложи една марля и ме прати с автобуса в болницата да ме шият. Сега ако се случи нещо такова - ще стане национален скандал.Училищата - униформи - грозни, учители - под всякаква критика голяма част от тях. Гонене от училище заради шарен пуловер, заради по-дълга коса, заради липсваща емблема, ученическа карта или бележник. За сметка на това тормозът на малките ученици от по-големите беше пословичен и негласно толериран. А, и да не забравяме - ангарията на учениците под формата "летни бригади". Сега на много родители им се струва великолепно откритие, но им предлагам да си пратят децата да бачкат без пари. Или в детски лагер при същите условия, каквито бяха тогава.
Всеки имаше дом - пълна лъжа. Много семейства с деца живееха под наем - понякога по няколко души в една стая. Да не говорим, че панелните клетки много трудно могат да бъдат наречени дом.
Всички имали пари - още една лъжа. Учителят (инженерът) стартиращи с 85 лева заплата сигурно са се чувствали като милионери.
И няколко факта - в развитата икономически България имаше режим на тока и водата. В тази държава с много по-малко коли и много по-хубави пътища и по-кадърни милиционери (последните две в кавички), жертвите по пътищата са чувствително повече, отколкото сега. Убийството на всяка креативност, свободна мисъл, самоинициатива, желание за промяна. За паркет, плочки за банята, цимент или тухли можеше да се чака повече, отколкото за цветен телевизор. Да не говорим, че всичко ставаше под щанда и ако нямаш връзки - си никой. Да си продавачка беше супер - всички врати бяха отворени за теб. Да си инженер - срам.
Казармата - ах, тази казарма... Тук се сещам за майките, които умират от желание казармата да се върне и да им припомня един случай, как двама "стари" надуха един новобранец с компресор и го направиха физически и психически инвалид за цял живот. Извращенията, убийствата, самоубийствата в армията обаче бяха с гриф "строго секретно" и все още са такива и няма официална статистика. Извращения не само от страна на войниците, а и от страна на командирите. Гадната и малко храна. Уронващото достойнството държание обаче беше най-лошото в тази казарма. И е пълен мит, че в казармата се ставало мъж и човек с ценности и морал. Всички идиоти от прехода са били в казарма. Всички бащи възпитали пълни олигофрени са били в казарма. Всички тъпи, некадърни и подкупни политици, полицаи, съдии, лекари, учители, шефове, бизнесмени, работници - 99% от тях са били в казарма. Говедото, което бие жена си и децата си вкъщи - то също е било в казарма. Говедото, хвърлящо боклука си през прозореца на къщата или колата си - и то е било в казарма. "Мъже"...
Почивките... Ако успееш да се уредиш от връзкари да почиваш лятото на море - честито - очакват те стая с две легла, гардероб, две нощни шкафчета с две нощни лампи и ако имаш късмет - отделна баня към стаята. В някаква почивна станция, защото "баровските" хотели не бяха по джоба на инженерите и бяха запазени за чужденците. И да си приготвиш пари за платения плаж, какъвто беше тогава. Между другото и сега, ако се почива при същите условия, една почивка на морето може да излезе много евтина. Има места, където бунгалото доскоро беше по 5 лева за двама души.
Културата - поръчкова, манипулативна и измислена. Пропагандни филми, постановки, медии, поръчкови писатели и творци. Партийна култура, водеща до много ниска обща такава. Интересно дали националната некрофилия, изразяваща се в кланянето на една мумия се брои за култура. Изкуствено насадените ценности, които се видя колко струват, като "рухна" строят. "Великите" ни спортисти станаха оръдието на мафията - мутрите. Висшите партийни кадри -тези, които трябваше да са символ на култура, ерудираност, морал - станаха най-големите мафиоти.
Доносите... ех тези доносници... Навремето да критикуваш? Забрави - каквото и да ти се случи - мълчиш и псуваш вкъщи и то тихичко, да не чуе комшията. И по-лошо - често се клеветяха хора заради много по-различни причини, от критика към строя. Та в затвора се е влизало за виц.
Хуманният строй - започнал с най-кървавия атентат в историята на Европа дотогава - взривяването на църква по време на погребение, след извършено убийство пак от комунисти. Хуманният строй, предал страната ни на чужда държава! Строй избил само за няколко месеца 20 000 души - голяма част без съд и присъда. Хуманният строй потушил с кръв първото в Европа въстание срещу комунистическия терор - това на горяните. Хуманният строй убиващ хора, които искат да избягат от онова светло настояще.
Спокойствието - доста пъти наистина измамно. И тогава имаше безпричинни побои, обири на къщи и вили, алкохолици, крадци, мошеници. И милиция, която не те пази, а тероризира допълнително. Недай си боже да пострадаш от някои по-високо в партийната йерархия от теб - бая има да почакаш за "справедливост". 9/10 от съдиите сега са същите, като при соца. Не виждам много морал в тях...
Свобода - всеки имаше пълната свобода да мълчи и да не се оплаква. Почти всичко останало беше забранено - официално или не. Ходенето на църква (в предприятието на нашите имаше един, дето киснеше точно по празници до църквата и гледаше кой влиза). Свободата да не можеш да слушаш радио "Свободна Европа", свободата да правиш само това, което ти каже Партията и то без много мрънкане... даже изобщо.
Информацията - по-скоро липсата на такава - само да си припомним Чернобил, а за десетките аварии с човешки жертви, скривани от властта - това също не значи нищо за днешните носталгични роби.
Най-лошото обаче за мен, е превръщането на народа в послушно стадо. Това е и най-големият грях на онзи строй, който сега много искат да се върне. От промиването на мозъците на децата още в градината, до всяването на страх и потъпкването на всяко достойнство. Нещо, което вече дава резултат.
Много може да се пише по темата и едва ли има нещо, което да промени мисленето на българина, но едно е най-важно - не се ли отървем още от онова мислене и фалшивия морал, насаден изкуствено - наистина ще изчезнем като народ и нация. Опростачването не е следствие на политиците, то е причината за тяхната поява и съществуване.
Всяка подарена свобода води просто до ново робство. Какво да говорим за страна в която най-големите паметници са на чужд завоевател, докато на собствените й герои, колкото и малко да са - тънат в забрава и разруха. В София - ПСА, Пловдид - Альошата, Варна - Пантеонът и Паметникът на българо-съветската дружба. Някой знае ли обаче къде са паметниците на Левски, Ботев (долно октраднат от комунистите), Хаджи Димитър, Стамболов, Цар Борис III, Цар Симеон (не оня мадридски земевладелец), Паийсий и т.н.
Сега навсякъде се пускат снимки от онова време. Само дето всички забравят, че тогава трудно можеше да оцелее снимка, която показва недъзите на обществото - опашките, празните магазини, калта между блоковете, липсата на пътища, ток, вода, канализация...
В обичаната от почти всички Русия (робската любов е много силна), навремето като издали декрет против крепостничеството (което е било скрита форма на робство), селяните били толкова далеч от свободата, че сами се върнали при чорбаджиите си. В по-голямата си част българинът е същият. Ама какво да очакваш от народ, поставил унизителния "Време разделно" на първо място в класацията си за филми..."
Кътайте си никому ненужните хартийки и не ни мислете нас и конвертируемата ни валута