Степан Бандера - патриот, историческа личност или "фашист"

[HoUs4oOL]

Той и Хитлер не е пускал газа в камерите лично и не е палил села собственоръчно.Та и с Бандера е същото.Не може едновременно и поляци , и руснаци да лъжат.

Словаци и румънци също.

[pampi]

И каква, по дяволите, е целта на тази тема? С какво спомага тя за обединението на българският народ около ясна и добре обмислена национална кауза, чиято цел е да спаси България от задаващият се хаос и предстоящо разпадане на ЕС? Какво ни касае нас в момента Бандера, Махно и тем подобни, когато сме изправени пред заплахата да бъдем залети от мигранти и до десетилетие да станем малцинство в хилядолетната ни държава? След като обезлюдиха родните ни земи , сега ще ги заселят с по-удобен за тях човешки "материал"...
Ей Соросоид, вземи си Бандера и си го наври знаеш къде... Стига сте зомбирали хората с глупости, спасението на България не е нито в Обама, нито в Путин, а в обединението на нацията под общ идеал... Левски го е казал още преди повече от 150 години, ама мамка му следва ли някои идеите му, само името му се използва за изтривалка от всички и за всичко...

[federer90]

За едни патриот за други не. Най важното е, че не предал идейте и възгледите си до смъртта си.

[1982]

Е, то за всички подобни личности е така - за едни са герои, за други убийци и терористи.

За мюсюлманите и хърватите, Сребреница е престъпление срещу човечеството, но операция Олуjа е празник и велико събитие.

А истината е, че и при двете загиват страшно много цивилни и невинни, а още повече са бежанците. Но, тълкуването на тези събития е изцяло субективно, според това, на кой как му изнася.

Та, същата работа е и по ония земи. Човекът е тъпо и просто същество, като цяло.

[Der Führer]

ДАНС-е ... така няма да я докараме доникъде . Аз пиша нещо , ти ми казваш че съм лъжец и манипулатор ... Аз мога да потвърдя тезата си за Ванче Михайлов с изследване на историци .Така ... дай да си сверим източниците , че иначе става несериозно . Все пак се надявам да ползваш нещо различно от Уикипедия .

Едва ли има някой по-компетентен от мен в този форум по "темата" за Ванче Михайлов,

ето, заповядай!

Източниците са спомените на Иван Михайлов, както и:
тук има описани много източници:

Този период е изключително добре документиран, тъй като хърватските и българските архивисти издадоха четири документални тома. (N. Kisic Kolanovic, Prijatelstvo po mjeri ratnog vremena 1941–1945, Zagreb, Hrvatski drzavni arhiv, 2003, s. 331; Poslanstvo NDH u Sofiji. Diplomatski izvjestaji 1941–1945. Priredila N. Kisic Kolanovic, Svezak 1-2, Zagreb, Hrvatski drzavni arhiv, 2003, s. 782-742; България и Независимата хърватска държава (1941–1944). Дипломатически документи. Съст. М. Тодоракова. С., 2004. Вж. и M. Ristovic, Ivan – Vanco Mihailov izmedu nezavisne drzave Hrvatske I Bulgarske (1941–1944), Istorija 20 veka, Br. 1–2, Beograd, 1986, s. 139–153.)
В началото на септември 1944 г. с благословията на Адолф Хитлер Третият райх възлага на Ив. Михайлов да застане начело на независима Македонска държава по подобие на Хърватската, но той след среща със съратниците си в Скопие отказва.

из книгата на Валтер Хаген „Тайният фронт”:

„Когато Хитлер най-сетне се реши да вземе предвид учредяването на една македонска държава, именно през лятото 1944 год. беше вече твърде късно. Тогава Румъния беше се вече отметнала и цялото положение на Балкана се беше променило из основи. Ако и да беше, следователно, пропуснат истинският момент, немската тайна служба, по високо нареждане, трябваше да създаде връзка с Михайлов и да му предложи да иде в Македония, за да обяви там самостоятелността на страната. Михайлов действително се остави да бъде заведен с един немски самолет в неговата родина. Но когато той дойде там(Скопие) заяви на хората за връзка от немската тайна служба, съвсем откровено, че било твърде късно за тъкменото основаване на държавата и че той не могъл да поеме отговоността да тикне своя народ в една безсмислена авантюра, без всеки изглед за успех. Немската тайна служба не отмъсти на Михайлов за този отказ; напротив взеха се всички мерки при разгрома на Германия да се спаси живота на македонския водач, така че Михайлов днес е в положението от сигурно място да ръководи ВМРО с твърда ръка.”

Сега се надявам да си доволен!

Всъщност съм повече от доволен ... Смятах да не ползвам трудовете на Ванче Михайлов ( защото мнението му по редица въпроси е пристрастно ) , но ти благодаря за предоствения шанс . В труда си "Македония - Швейцария на Балканите" , само Михайлов те оборва ... защото целия труд е посветен на виждането му за независима държава Македония , не за Македония като част от България . Всъщност - след това не ми се налага да привеждам други доказателства .
Но все пак ще го направя :
Щефан Трьобст, професор по история на Източна Европа в Лайпцигския университет, през 1976/77 г. специализант в Историческия факултет на СУ „Кл. Охридски”, автор на три книги за Македонския въпрос през ХХ. век - ”Македонският век”, 2007; „Мусолини, Македония и великите сили 1922-1934 г.”, 1987; „Българо-югославската контроверза за Македония 1967-1982”, 1983. В момента пише „паралелна” биография на Иван Михайлов и Димитър Влахов.
Та въпросния професор в една своя публикация пише :

...Иван Михайлов (1896-1990), лидер на терористичната Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО) от 1928 до 1934, съюзник на Мусолини, Хитлер и на усташката Независима Хърватска държавa. На Балканите той е известен и като поръчител на многобройни политически убийства срещу на македонски и български дейци, както и набългарски, както и югославски политици. и зЗаедно с Анте Павелич и той е автор на Марсилския атентат през 1934 г. Въпреки това след 1945 той не само че не е преследван съдебно, но дори и днес е непознат в Европа на ЕС...

...През 1929 г. Михайлов започва стратегическа промяна във ВМРО – отдалечаване от целта за присъединяването на Македония към България и поставяне на нова задача – “свободна и независима Македония”, съединяваща трите части, т. е Вардарска, Егейска и Пиринска Македония като “втора българска държава на Балканите”. През 1933 г. новият курс на действие се превръща в доктрина на организацията. Според Михайлов нацията на новообразуващата се държава, състояща се от “македонски българи”, може да се дефинира и като “българо-македонска”, бидейки българска в етнокултурно и езиково отношение, и македонска - в регионално...

...След влизането на Вермахта във Варшава през септември 1939 г. Михайлов и жена му, която говори добре немски, се разкриват на Гестапо. Скоро след това те се установяват в Райха - колко дълго - остава неизвестно. Там те се настаняват във временно жилище в Берлин-Нойкьолн, в квартал, където са непосредствени съседи на Анте Павелич и неговото обкръжение...

...през пролетта на 1940 г. Михайлов се преселва в Будапеща. Там той обсъжда с германски и италиански представители възможността за основаване на македонска държава, докато Третият Райх, както и фашистка Италия се занимават с новото териториално разпределение на Югоизточна Европа. Влиянието на Михайлов върху оцелелите структури на ВМРО в България действително намалява много видимо през април 1941 - след повторната окупация на Вардарска Македония от български войски и установяването на българска административна структура. По-голямата част от привържениците на Михайлов одобряват това де факто- присъединяване като „повторно обединяване” на Македония с “Майка България” и поемат функции в окупираната територия. Михайлов, който непоколебимо следва целта – “свободна и независима Македония”, приема през май 1941 г. да се пресели в Загреб – по покана, отправена му от неговия дългогодишен съюзник Павелич, който междувременно е издигнат до водач („Поглавник”) на германско-италианската марионетна държава Независима държава Хърватска (НДХ). До 1944 г. Михайлов служи като най-важния външополитически и военнополитически съветник на хърватското управление на усташите, като дясна ръка на Павелич...

...От Загреб Михайлов продължава да поддържа тесни контакти с Рим и Берлин. През пролетта на 1943 г. той се договаря с началниците на италианската армия за сформиране на ВМРО-отряди, които да подкрепят италианските окупационни части в северна Гърция. През октомври 1943 г., непосредствено след изтеглянето на италианците от Балканите, след преговори с райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер, Михайлов уговаря сформирането на силна ВМРО-защитна група (“Охрана”) със състав от 12 000 мъже, която да бъде разположена в окупираната от германците гръцка част на Македония. Набирането на нейния състав обаче се проточва и не достига до договорената мощ. Също така остава нереализирано и предложението на Михайлов, отправено към Павелич, за сформиране на силна наемна армия на ВМРО, която да се бори срещу различните партизански формирования в босненската част на НДХ.
Но от България - Цар Борис ІІІ, както и управляващите и военното ръководство в страната, гледат с безпокойство на действията на Михайлов в Загреб, тъй като имат опасения, че в Берлин планът му да основе “свободна и независима Македония” може да има успех. И за да може да бъде контролиран, се отменя смъртната му присъда и му се предлага да се завърне в България и да заеме пост във Вардарска Македония. За изненада на София и на най-близките му сподвижници Михайлов категорично отхвърля предложението. По-положителна е неговата реакция спрямо предложението на германския външен министър Йоахим фон Рибентроп – да стане държавен глава на една македонска държава под покровителството на Третия Райх. На 1 септември 1944 г. Хитлер издава “фюрерска заповед” за незабавното провъзгласяване на подобно държавно образувание. Така заради Червената армия, която светкавично прониква на Балканите, трябва да се гарантира изтеглянето на Вермахта от Гърция.
Михайлов си запазва правото да даде окончателен отговор на германското предложение, едва след като направи проучвателно посещение в Скопие. На 3 септември 1944 г. той пристига с германски военен самолет от Загреб в София, където обсъжда ситуацията с останалите там свои привърженици. На 5 септември човекът за свръзка между Михайлов и СС - началникът на шесто управление (външнополитическо разузнаване) в Главното управление за имперска сигурност СС-бригадефюрер Валтер Шеленберг телеграфира на Рибентроп: „С няколко обсъждания - днес и утре, Михайлов трябва да се опита да спаси онова, което трябва. Ситуацията обаче изглежда безнадеждна. И Михайлов е на същото мнение, след като сам можа да се убеди за състоянието на нещата.“ В същото това време СССР обявява война на България. Последвалото непосредствено след това навлизане на съветските части в балканската страна, както и напредването им до германската основна свързочна линия във Вардарската долина водят до драматично изостряне на военната ситуация. В резултат на това Рибентроп притиска германския пълномощен министър в София – СС-обергрупенфюрер Адолф Хайнц Бекерле: „Днес фюрерът отново нареди да бъде провъзгласена независимостта на Македония - този път без повече отлагания”.
На същия 5 септември Михайлов пътува от София за Скопие, където на 6 септември провежда поредица съвещания с активисти на ВМРО и с местни първенци, както и има срещи с комунистически партизани и с представители на гражданското антибългарско съпротивително движение на Методи Андонов -Ченто. Вечерта той съобщава своето решение, което веднага бива предадено от германското генерално консулство в Скопие на посолството в София: “Комитетът (= скопските ВМРО-вци) се отказва категорично да обявява независимостта на Македония, убеден от Ванче Михайлов и след обстоен анализ на така стеклите се обстоятелства. Аргументирайки решението си, Михайлов се спира най-вече на: 1. Отсъствие на привърженици, които да са готови да застанат зад независимостта и да я наложат. 2. Непрекъснато и прогресивно деморализиране на цялото население.“
Докато Хитлер, Химлер и Рибентроп се ядосват на отказа на Михайлов, началниците във вермахта поемат управлението на Македония в свои ръце, в момента, когато тя е “оголена” заради изтеглилите се български окупационни сили. На 12 ноември 1944г. и последните германски части напускат Скопие и поемат по посока Прищина, а на следващия ден в Скопие навлизат партизаните на Тито.
Михайлов и жена му, заедно с няколко верни другари, биват евакуирани от СС от Скопие първо във Виена, а през пролетта на 1945 г. той бива преместен в градчето Алтаусзее, в австрийските Алпи. За разлика от многото намиращите се там националсоциалистически величия Михайлов не е притесняван нито от американските части, които достигат града на 9 май 1945 г., нито от установилата се след това британска военна администрация, както и не е обезпокояван, когато Титовска Югославия официално иска екстрадирането му от англичаните...

[/quote]

[Der Schmarotzer]

Maлко истински изследвания за Бандера и УПА, не като източниците на създателя на темата:
http://militera.lib.ru/research/0/pdf/dyukov_ar03.pdf
https://docviewer.yandex.ru/?url=ya-ser ... e4b57a3b92
militera.lib.ru/research/sb_oun-upa-pravdivaya-istoriya/index.html
militera.lib.ru/research/0/pdf/burds.pdf
militera.lib.ru/research/0/pdf/polischuk_vv01.pdf
militera.lib.ru/research/pyhalov_dukov/index.html
и още стотина други на този сайт.

[1982]

Само като видиш домейна ru и разбираш, че няма нужда да ги отваряш.

[boabbb]

Е, то за всички подобни личности е така - за едни са герои, за други убийци и терористи.

За мюсюлманите и хърватите, Сребреница е престъпление срещу човечеството, но операция Олуjа е празник и велико събитие.

А истината е, че и при двете загиват страшно много цивилни и невинни, а още повече са бежанците. Но, тълкуването на тези събития е изцяло субективно, според това, на кой как му изнася.

Та, същата работа е и по ония земи. Човекът е тъпо и просто същество, като цяло.

Ти и колегата DANS сте чудесни примери за това

[Der Schmarotzer]

Само като видиш домейна ru и разбираш, че няма нужда да ги отваряш.

E, то да не ги отваряш акъла ти може и да стигне, но да вземе да попрочете нещо май не е достатъчен... ти видя ли въобще кои са авторите, че да плещиш поредните си простотии...

[radoslav_rashkov]

А на мен ми се иска да е жив. И ние българите имаме личности, борили се срещу комунистите, ама никой не ще да ги знае (или не може). Защо ли?