Der Schmarotzer написа:alexveselinov написа:Според мен титлите - император, цар, кайзер, василевс, падишах, хаган и канасюбиги са равни. Става дума за владетел над който няма друг освен бог - нито фактически, нито формално. Крал, рекс, княз, султан .... Това е владетел подчинен на друг владетел.
Борис І в изворите е наричан хаган и Дуклянския презвитер дори изрично е посочил, че това означавало император. Симеон е искал да бъде признат за василевс на ромеите и той имал претенции към възкачването на трона на Роман Лакапин. При Петър І компромисът е, че той е признат за цар, но само на българите. За компенсация българския църковен глава става патриарх.
Славяните и българите определено са наричали "цъсарь" не друг, а императора, защото имаме сведението, че Василий II е бил наричан така от разбягали се българи. При една от победите на Василий българите бягали с викове: "bezzite, tzaisar". Освен това в Битолския надпис Василий отново е написан ц ҃рѣ. Самото име което сме дали на Константинопол - Цариград. От това следва, че славяно-българското "цъсарь", и византийското "кесар" произлизат от латинското "caesar", но практически не означават едно и също нещо. Да не забравяме, че с титлата ''кесар'' Йоан Геометър титулува покойния император Никифор ІІ Фока.
Не му е много мястото в тази тема, но ако другите нямат нищо наъркъръ, ще се опитам за пореден път в този форум да обясня. За по-четящите вижте книжката на Г.Бакалов за средновековният български владетел или студията на Дьолгер в Сп. на БАН от, мисля беше, 1943 г. Не бъркайте и не сравнявайте титлите, които имат различни цивилизационни измерения. В римско-християнския свят владетелски титли са император, във всичките му разновидности, василевс, във всичките му разновидности, кесар/цар/цезар, крал/рекс и т.н. В степния свят се използват предимно хакан/хаган, хан/кан, в разновидност канасюбиги/канасювиги. При мюсюлманите това са падишах с ранната форма паша, шах, султан, халиф, емир и др.
В римовизантийския свят субординацията на титлите, според законите на Диоклециан, която се следва с някои изменения и до ден днешен е следната: държавата е разделена на големи части - Източна и Западна. Начело на всяка една част стои император на латински/василевс на гръцки. Като владетелят на Изтока има предимство пред този на Запада. Отделно Изтокът и Западът се разделят от своя страна също на две части, които се управляват от цезари/кесари, като субординацията е следната. Най-отгоре стои императорът/василевсът на Изтока, след това е императорът/василевсът на Запада, след това е цезарът/кесарят на Изтока, след това цезарът/кесарят на Запада. Като всеки управлява една от четирите части на империята, но двамата цезари/кесари са подчинени на двамата императори/василевси. За да станеш император на Изтока се искат няколко неща, едно от което е да бъдеш интронизиран и от църковния глава в случая от Константинополския патриарх. Всички останали титли - император на запада, цезари и прочие, след това се раздават от владетеля на Константинопол, а където е нужно за това помага и константинополският патриарх. Самата титла цезар до времето на Диоклетиан е била част от титулатурата на владетелят на Рим. След завладяването на Рим от Одоакър, остава един единствен император/василевс, този на Изтока. Едва по времето на Карл Велики, титлата император получава и втори владетел. той получава за това разрешение от византийския владетел и е интронизиран от папата за император, но само на франките, докато владетелят на Константинопол носи титлата василевс на римляните, т.е. на целия римо-християнски свят. Вторият пробив се опитва да направи Симеон, но неуспешен, то и затова са десетината му безмислени войни срещу Византия. Титлата василевс българският владетел получава едва през 927 г. по времето на Петър I, но с продължението василевс на българите, т.е. веднага е поставен в подчинено положение на византийския василевс. Тази титла на Петър е равна на титлата на Карл Велики. Що се отнася до цезар/кесар, това е не наследствена титла, давана само на определен човек. По времето на Юстиниян II, когато тази титла получава Тервел, тя е била по значение втора в държавата. Малка скобка - всички титли след василевс/император в определен период от време имат различно място в таблицата на ранговете. Тази титла е получавана в различни периоди от ранната византийска история от доста хора, включително и варвари, приели християнството, т.е. Тервел не е първи случай. В средновековната българска и изобщо православна славянска книжнина, обаче тя влиза като наследствена и се смята, че е равна на титлата на византийските владетели, но в същност това е само следствие на неразбирането и незнанието или на желанието на пишещите да приравнят титлата на българския владетел до тази на най-големия му противник. През Средновековието друг един владетел си присвоява тази титла цар/кесар - Стефан Душан през 1346 г., който е интронизиран за такъв с активното съдействие и на българския патриарх, без чиято помощ това не би могло да се осъществи. Той е титулуван и като владетел на Запада, а източен владетел вероятно е бил българският цар. Това е опит на двамата владетели да основат една Римска империя на славянска нация, за щастие или нещастие неуспешен. Сърбите губят право на тзи титла след 1371 г.
Титлата цар в Русия: Първият руски владетел, прибавил „цар“ към другите си титли е Иван III (1478 г.). Официално коронясан за цар е Иван IV Грозни на 16 януари 1547 след завладяването на Волжка България. Когато обаче Русия придобива мощ, нейният владетел Петър I през 1721 г. заменя титлата „цар“ с титлата император. Той има право на това както по военно-политически причини (няма кой да му се противопостави), така и по идеологически такива. Освен това по това време в християнския свят има само един император - това е императорът на Свещената римска империя на немската нация, който обаче по традиция стои под този на Константинопол(втория Рим)/Москва (третия Рим).
Така, че владетелската титла кесар/цесар/цар в источноправославния свят няма стойностите на василевс/император. По същия начин е и в западния свят - има един император - този на Свещената римска империя на немската нация до 1806г. когато това право му се отнема и е дадено на Наполеон. В Запада има също и цезар/кесар/цар, това е владетелят на Германия - кайзер след 1871 г. Цесар/кесар/цар на "Изтока става през 1908 г. българският владетел. Някой задавал ли си е въпроса защо на владетелите на Румънния, Сърбия, Гърция след освобождението им от османска власт не получават титлата император или цар, а само княз или крал? Те нямат право на титлата цар/кесар/цезар. Така, че титлата цар си е цар, независимо какво ни се иска на нас, а не василевс/император. Що се отнася до славянското название на Константинопол Цариград, причината за това е следната - българските владетели са царе, значи градът е царски, т.е. Цариград, както цялото име на Търново през 13-14 век е Царевград Търнов. Титлата цар по аналогия се дава на чуждия владетел, защото тя е позната и наша. Днес дори в историческата книжнина царе, т.е. владетели са наричани владетелите на траките и дори на персите. А те със сигурност не са носили тази титла. Т.е. в българското мислене, респективно в книжнината титлата цар измества титлата владетел. Самите ромеи не са наричало Константинопол с това име, а са му казвали просто - Град(ът). Що се отнася до това, че българите са наричали византийския император цар, това се дължи отново на приетата титла за владетел от българите и това е цар. По същият начин, по който те наричат и Баязид I, цар Баязид. Така, че и този аргумент не е нищо повече от народна етимология с вариации.
Що се отнася до титлите на конните народи - хакан, кан в няколкото му разновидности. Хакан е титла, равна по значение на василевс/император при конните народи. Тя обаче може да се носи само и единствено от владетелите от рода Ашина. За всички останали е титлата кан в разновидностите й. Българският владетел по презумпция няма право на тази титла и затова не се и стреми към нея. Дуклянският презвитер се е постарал да издигне Борис в очите на читателите си. Такива писания като неговото през средните векове бол. Те могат да се вземат само за сведение, но от тях не могат да се правят генерални изводи за истинската титла или мястото на титлите в йерархията.
Много добре си се аргументирал, но ти представяш предимно гледната точка на ИРИ. Изключителната си роля Византия обосновава със своите исторически заслуги за победата на християнството. И с тяхната концепция за водещо място на императора като единствен законен владетел, получил своите правомощия от Бога и управляващ от негово име, се поставят и взаимоотношенията на субординация спрямо него от страна на останалите владетели. За титлата Василевс - Ираклий след като побеждава персите е първият, който става basileus kai autokrator, защото до негово време гръцката дума "василевс" се е употребявала най-вече за шаха на Персия.Това е така още от Античността - на гръцки 'o megas basileus, тоест "Великият цар" е бил шахът на Иран. В този смисъл Ираклий става basileus kai autokrator, защото смята себе си едновременно за цар (на персите) и император (на ромеите). До негово време римските или ромейските императори са избягвали да се наричат с типично монархически титли - първо, защото "император" по традиция произлиза от званието на върховния републикански главнокомандуващ в римската армия и второ, защото императорите са се смятали за по-високопоставени от всеки обикновен монарх, та дори от персийския шах. Ираклий променя това и в известен смисъл издига думата "василевс" до нивото на официалната употреба. Разбира се, арабската инвазия слага край на ромейското влияние в Персия и идеята за това, че императорите са такива за ромеите, а царе - за персите, се изгубва много бързо. Титлата basileus kai autokrator обаче оцелява и ромеите започват погрешно да смятат, че "василевс" е превод на латинското imperator. ''Аutokrator'' се превежда на български и славянски като ''самодържец''. Именно за това и повечето царе на Второто българско царство са вече "царе и самодръжци", тоест basileis kai autokratores по византийски образец. Ти правилно отбеляза, че Петър е получил титлата ''василевс на българите'' но има един вид печат в който се нарича Цар.
https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q= ... rVVxVtiTXg
Общо взето, зависи на какъв език са текстовете. Ако са на старобългарски, ще става дума за княз или цар. Ако са на гръцки - за архонт или василевс. Примерно Симеон се е титулувал василевс, но в надгробния надпис на ичиргуболиа Мостич е посочен като цар.
Славяногласните са разбирали много добре какво е Цар и не са използвали думата за унгарския владетел, а са го наричали - Крал и тъкмо тази дума е заета (от славянски) от самите унгарци за владетелска титла. Самия Калоян настоява да получи от Римската Църква короната и имперски почести, вече притежавани от древните български царе, за които Калоян, е чел в древните български книги. Може да усетиш разликата между царя и кесаря като си дадеш сметка, че в XIV в. Хрельо е кесар, но не е цар.
Ето ти и едно интересно изследване относно владетелският статут и титла на цар Петър I.
http://shu.bg/tadmin/upload/storage/479.pdf
За Стефан Душан е ясно, че не могъл да се провъзгласи за цар без съдействието на българския патриарх Симеон. През 1346 г. той отива със своя Синод в Скопие, където е свикан църковен събор и заедно с Охридския архиепископ Николай провъзгласява архиепископ Йоаникий II за сръбски патриарх, а подир това тримата архиереи коронясват Стефан Душан за цар (16 април следващата година), жена му за царица и неговия деветгодишен син Урош за крал.
При Иван IV Грозни интересното е, че той е приел царската титла от московския митрополит (забележи) Макарий, Русия има патриарх от 1589 г. За Петър I Алексеевич е видно влечението му към западния начин на живот, все пак той е учил там. Започва мащабна преобразователна дейност, промяна на признаците отличаващи старославянския начин на живот от от западноевропейския. Той променя титлата на московските владетели в която се появява думата ''самодържец''. Самата политика на Петър е за доближаване към римския модел, за това през 1711 г. в Русия е учреден сенат. Според мен с приемането на титлата император той е целял още по- силно да затвърди властта си. Също така е напълно възможно царската титла да девалвира след изчезването на българската държава, както се е случило с цезар/кесар или август/севаст, която по време на ВБЦ също девалвира много и това си е просто регионален управител. За Иван III определено бъркаш той никога не е бил цар, пълната му титла е - "Титулы вел. кн. Ивана III Васильевича:
Великий Князь Иван, Божиею милостию, Государь всея Руси и Великий Князь Владимирский, и Московский, и Новгородский, и Псковский, и Тверский, и Угорский, и Вятский, и Пермский, и Болгарский.
За кайзер е ясно, това е германска монархическа титла, аналогична на император (кайзерин на немски е аналогично на императрица).
Относно хаган и рода Ашина аз лично не приемам обясненията на Маркварт, че този род се е превърнал в благородническа прослойка на всички степни народи. В такъв случай хагана на aварите Баян какъв е?
