Героите на България Част Втора - Българските военни

[unist_gp]

абе по-добре не ставайте военни или полицаи,ами си се развивайте като хора

[Invader]

Браво за темата

Ето още малко информация:
- История -> секция "Военна История"
- Ето и малко аривни военни снимки, на които могат да се видят знайни и незнайни войни

Поклон пред Големите Българи!

[child in time]

В тази тема бих искал да отдадем почит и на един военен който дори и не на бойното поле правеше много за Българския воински дух - Полк. Петко Йотов! Поклон пред светлата му памет!

[Siegfried]

В тази тема бих искал да отдадем почит и на един военен който дори и не на бойното поле правеше много за Българския воински дух - Полк. Петко Йотов! Поклон пред светлата му памет!

Поклон Посещавал съм музея му и мога да кажа - че един от най-хубавите и организирани музеи , които съм посещавал ! Като човек - той е бил винаги умерен в изказванията си и се е доказал като патриот неведнъж !!!

[Madridist]

Браво за хубавата тема. Лично бих искал да вметна някои неща най-вече основно за междусюзническата война. Според мен решението на Фердинанд е било абсолютна глупост, в историята няма АКО, но без това решение, днес щяхме да имаме територия около 170 000 кв.км,излаз на две морета,и градове като Кукуш,Драма,Кавала,Охрид и Битоля. Малко известен факт е че сърбите са предявили тогава претенции само за спорната зона и то без нито един голям град,при гърците също са сходни нещата. С малки отстъпки сме щели да си вземем и последното дете-Македония. Но тогава са били и различни представите-всичко или нищо, целия Парламент се изправя на крака и с ръкопляскания приветсва решението на Фердинанд, което за нещастие на всички ни води до Първата национална катастрофа. Не случайно този ден 16 юни 1913 българските историци го наричат "деня на голямото безумие".
И още нещо интересно, през 1913 година учени от "Британика" правят етническа карта на Македония,според тогавашното преброяване от около 1 700 000, 1 200 000 се определят като българи, в останалите 500 000 се вместват гърци,сърби,албанци и турци. Нито един не се е определил като македонец Още веднъж, браво на Зигфрид за хубавата тема.

[Siegfried]

Повече инфо за участието на България в Първата балканска война -

Българската армия, мобилизирана през втората половина на септември, наброява около 600 000 военнослужещи с 1 116 оръдия. В Действащата армия, която провежда бойните операции, служат 366 000 войници и офицери. Останалите са разпределени в доброволческите, опълченските, допълващите и граничните части. Български бежанци от Османската империя, които не са приети в редовните войски, сформират Македоно-одринското опълчение с численост 14 670 души.

До 4 октомври главните сили на Действащата армия заемат позиции, както следва:

Първа армия – 67 000 войници (към 8 октомври) под командването на генерала от пехотата Васил Кутинчев – е разположена по двата бряга на река Тунджа в района на Къзълагач, а щабът ѝ е в Ямбол. В състава ѝ влизат три пехотни дивизии: 1-ва под командването на генерал-майор Стефан Тошев, 3-та (генерал-майор Иван Сарафов) и 10-та (генерал-майор Стою Брадистилов).
Втора армия, командвана от генерал-лейтенант Никола Иванов, в състав две пехотни дивизии (8-ма, начело с генерал-майор Димитър Кирков, и 9-та на генерал-майор Радой Сираков), Хасковския отряд и Сборна конна бригада, заема изходни позиции в района на Търново Сеймен-Харманли.
Трета армия – над 83 000 войници (към 8 октомври) под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев – е съсредоточена източно от Ямбол — вляво и в отстъп от 1-а армия, с щаб в Стралджа. В състава ѝ влизат три пехотни дивизии: 4-та под командването на генерал-майор Климент Бояджиев, 5-та (генерал-майор Павел Христов) и 6-та (генерал-майор Православ Танев).
Окончателният план за българското настъпление в Тракия предвижда нанасяне на основния удар с 1-ва и 3-та армия в пространството между Одрин и Лозенград в общо направление Цариград. Командването разчита да постигне успех чрез изненада. Затова армията на Кутинчев е изнесена напред, на един преход от българо-турската граница, а войските на Димитриев са оставени на два прехода от границата, прикрити зад самостоятелната Конна дивизия (генерал Атанас Назлъмов). Задачата на 2-ра армия е да изолира Одрин и да нанесе (с Хасковския отряд) спомагателен удар към Кърджали. Общият фронт, който трите армии покриват, е с ширина от 120 км.

За настъпление в Западните Родопи и Пиринския край българското командване отделя една пълна дивизия и други части. Родопският отряд (генерал Стилиян Ковачев), в който влизат 23 000 войници от 2-а пехотна дивизия, е съсредоточен срещу турските войски в Тъмръшкия клин и долината на Места. 7-а пехотна дивизия – 37 000 войници под командването на генерал Георги Тодоров – изчаква край Дупница и Кюстендил заповед за настъпление по долината на Струма към Солун.

За разузнаване и диверсионни действия в тила на противника от 22 септември започва прехвърляне през границата на чети, организирани от Генералния щаб със съдействието на македоно-одринската общност в България. Броят на четите, изпратени от България, достига 59. Повечето от тях са пратени в Македония, където вече действат няколко десетки чети на ВМОРО. Общият брой на четниците достига около 3 000 души.

През октомври 1912 г. българският боен флот разполага с един крайцер и шест леки миноносеца. Главните пристанища Варна и Бургас са защитени от брегови батареи.

При обявяването на мобилизацията на 17 септември 1912 година българската армия разполага едва с два сферични балона („София 1“ и запасният „Годар“) и един самолет („Блерио XXI“). В хода на войната броят на самолетите в българската армия достига 29.

Върховен главнокомандващ на българската армия е цар Фердинанд, но фактическото ръководство на войските е в ръцете на помощник-главнокомандващия генерал Михаил Савов и на началника на Генералния щаб генерал Иван Фичев, които се разполагат в Стара Загора.

В Източна Тракия от началото на октомври до затишието в бойните действия през ноември се състоят три големи сражения между българските и турските войски. В хода на Лозенградската операция на 9-10 октомври турската Източна армия начело с Абдулах паша настъпва от Одрин и Лозенград на север, но преди да стигне границата се сблъсква с настъпващата насреща ѝ 1-ва българска армия, която отбива и опита за излаз на Одринския гарнизон. Десният турски фланг попада под ударите на 3-та българска армия, извършила преход през Странджа иззад 1-ва армия. Основните боеве се водят край селата Муратчалъ и Кайпа, Гечкинли, Селиолу, Ескиполос, Петра и Ериклер. Турските войски са обърнати в бягство и на 11 октомври българите завладяват без бой Лозенград и укрепленията му.

След победата при Лозенград българите не преследват отблизо разбития противник. Това дава възможност на турските войски да се реорганизират и да привлекат подкрепления на линията на река Караагач, която прегражда пътя към Цариград. Новосъздадената 1-ва Източна армия заема района около Люлебургас, а 2-ра Източна армия се разполага в околностите на Бунархисар. На 15 октомври те се сблъскват с напредващата 3-та, подкрепена по-късно и от 1-ва българска армия. Сражението продължава шест дни при числен превес на турците и променлив успех. Противниците от двете страни на фронтовата линия дават общо над 40 000 убити и ранени. Опитът на турския командващ Махмуд Мухтар паша да пробие левия фланг на българите, за да си върне Лозенград, е пресечен. Под общото командване на генерал Димитриев двете български армии постигат решителен успех с пробив в центъра на турската отбрана.

След Люлебургаско-Бунархисарската операция българските войски отново не преследват противника. Причини за това са: умората на войниците; тежкото състояние на пътищата, разкаляни от дъждовете; нерешителността на Главното командване; слабото разузнаване; влошаването на снабдяването поради разтягането на комуникационните линии в хода на настъплението; разпространението на холерата, която отнася хиляди жертви. Настъплението на 1-ва и 3-та армия към Цариград е подновено на 24 октомври. Два дни по-рано (на 22 октомври) новото турско правителство начело с Кямил паша се обръща към Франция и Русия с молба да посредничат за примирие, но цар Фердинанд пренебрегва както турското предложение, така и руското предупреждение да се въздържа от щурм на османската столица. На 4 и 5 ноември българските войски атакуват Чаталджанската укрепена позиция, която се простира между Черно и Мраморно море на 40 км западно от Цариград. Въпреки отделни успехи, те не успяват да постигнат пробив и са отблъснати, губейки 12 000 души.

Междувременно, на 9 и 18 октомври, българските сили край Одрин отбиват два излаза на османския гарнизон. До средата на ноември 2-ра българска армия блокира напълно крепостта. Обсадата на Одрин трае още четири месеца.

Успешното настъпление на българските войски в Тракия кара турското командване да задържи подкрепленията, които са предвидени първоначално за борба срещу Сърбия и Гърция, и да ги пренасочи за отбрана на Тракия и столицата на империята от българите