Христо Ботев – героят, който даде всичко за България

[modor]

Писмо до Ботев

Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?
Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.
Вече зная и аз за какво се умира.
Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.
Дали гледаш отгоре с небесната чета?
На Околчица – дъжд. И разгонени псета.
На Околчица – срам. Имаш много поклонници.
Генерали и лумпени, политически конници…
Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.
Всенародната кал днес се кланя начисто.
Цветове… Гласове… Знамена… Шарения.
Обещания светли и …помия до шия.
Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо
или вече не искаш дори да се сещаш.
Много здраве от мен на небесната чета.
В дванайсет завийте и вие, момчета.
И станете на крак, и за вас помълчете…
Втори юни си струваше всичко, поете!

[CskaUl7rasB0ysS0f1a]

"Само онзи, който е свободен,
само той може да се нарече човек
в пълния смисъл на думата"

Поклон пред паметта на Христо Ботев и падналите за свободата и обединението на Родината!

[maikiskolichki]

Аз съм потресен как някои "хора" във фейсбук пишат "честит празник"
Ей боли ме душата да гледам младите...

[galin56]

Три дни преди смъртта си Ботев пише последното си писмо на кораба Радецки. Именно то го превръща в политик от европейска величина. Призивът му е отразен от големите медии на стария континент. Писмото и ужасът на Априлското въстание предизвикват една от най-великите европейски идеи и то произнесена за пръв път от Виктор Юго.

Поклон

Три дни преди смъртта си Ботев е бил много далеч от Радецки. Някъде в Балкана и полето, а "Радецки" си е плавал по Дунава.

Иначе за мен Ботев един от най-великите и смели българи в историята на държавата. Лично аз много повече му се възхищавам от Левски например.

Поклон пред паметта на този достоен човек!!!

[modor]

[center]02.06.2014[/center]

Автор Венци Мицов




Тази история, която ще ви разкажа, никога не се е случвала.

Лицата и събитията вътре са измислени.

Дори и аз не съществувам, вместо мен пише алтер егото ми, което ми е сърдито, задето не можах да събера пари, за да го водя на море тази година...

И така... Да започваме!


Часовникът на Христо Ботев, чиновник в министерство на културата, звънна силно! 6.30 сутринта!

Вчера Ботев беше стоял до късно вечерта, за да гледа някакъв филм, който днес дори не помнеше за какво се разказва. „Адски тъпо от моя страна да вися до късно пред телевизора“ – помисли си Христо и посегна към кафеварката, която стоеше на шкафа в кухнята. Сложи 2 лъжици кафе – микс от 60 процента робуста и 40 процента арабика – и затегна кафеварката, подарък от баба му.

„Ех, баба беше толкова добра жена“ – сети се Ботев – „Каква баклава правеше за 1 юни, когато ходех при нея на село“...

Докато си мислеше за баба си, видя, че има съобщение на телефона си.

„Hristo, dnes 6te predawame onaq nowa koncepciq za 4itali6tata! Wzemi fajlowete ot moq kompiutar. Twoj Zahari” – прочете Ботев и понечи да прати на колегата си обратен SMS – „Пиши на кирилица“, но след това размисли, че е 6.30 сутринта и няма смисъл да го тормози толкова рано.

Колегата на Ботев – Захари Стоянов, беше специалист по двигатели с вътрешно горене. Беше отличен автомонтьор и превъзходен автотенекиджия. Поради близки отношения с някои видни партийни кадри, обаче, чиито автомобили поправяше безупречно, той получи назначение в министерство на културата, където, заедно с нашия герой, оглавяваха структура, която се занимаваше с читалищата в България.

- Христо, как спа – чу се женски глас от банята. Беше съпругата на Ботев, Венета.

- Ами... Добре, даже отлично. Само дето не можах да се наспя. А сега получих ето този SMS от Захари – усмихна се Христо и подаде телефона на жена си.

- Боже, той не знае български, а го назначили в министерство на културата – поклати глава Венета.

- Айде, айде... Нали ни оправи опела? Виж го как свети – като нов е. Човекът си е много добричък, според мен – рече Христо и отпи от кафето.

Венета седна в кухнята и пусна телевизора. Блед социолог и още по-блед водещ коментираха нещо за резултатите от изборите за европарламент. „Ние не познахме кой ще победи, но това не значи, че манипулираме“ – рече социологът и отпи от чашата с вода в студиото – „Просто много малко хора гласуваха, а при такъв малък процент няма как да се познае с точност кой ще е победител. А и кой е победител? То всички загубиха!“.

Ботев стана и отиде до хладилника. Взе бучка масло, парче салам, малко краве сирене и затвори вратата.

- Виж, някакъв човек ми е пратил покана за приятелство – рече съпругата на Ботев и показа таблета си – виж му никнейма бе... Georgi Sava Rakovski…

- Всякакви хора има... На мен оня ден покана за приятелство ми поиска Райна Княгиня, на 16 години, руса... Харесва Паулу Коелю, Преслава и цялото й облекло се състои от около 3 ластика, закачени за анорексичната й фигурка... Хората се наричат, както си поискат в мрежата. Има поне 40 профила на Иисус – отвърна Христо, докато мажеше филия с масло и поставяше отгоре резенчета салам.

И в този момент телефонът звънна. Беше някъде около 7.15 часа сутринта. „Къде си вярна, ти, любов народна“ – с тази мелодия, в изпълнение на Слави Трифонов и Куку бенд, звънеше телефонът на чиновника Ботев.

„Ало, кой се обажда“ – попита Христо, защото номерът беше непознат.

„ Батеееее!!!! Батенцееее!!!! Помагай, бутнах човек!!!!“ – изви се глас, който звучеше толкова уплашено, че по никакъв начин не можеш да разбереш чий е.

Ботев погледна жена си и се подсмихна. „Измамници!“ – каза тихо, запушвайки слушалката.

„Кой е? Васко, ти ли си?“ – правейки се на артист, попита той

„Добър ден, аз съм старши лейтенант Каблешков от седмо районно. Вашият приятел Васко бутна човек, който е в болницата. Сега, понеже разбирам, че ви е близък, за да му спестим процес и затвор, ако донесете 10 000 лева до един час, ще оправим ситуацията“ – говореше гласът от слушалката.

„Бате, моля ти се, помагай“ – се чуваше рева на другия човек.

„Къде да ви ги донеса?“ – попита Ботев.

„Ще ви кажа след малко. Ще ви се обадя след час, вие вземете парите“ – отвърна псевдо полицаят. И затвори.

- Не мога да те разбера? Как имаш нерви да се занимаваш с такива измамници – рече жената на Христо Ботев.

- Ами... Не знам и аз. Сега ще се обадя на 112, за да ги хванат тия идиоти. Васко ще остане без 10 бона – рече Ботев.

После стана, целуна жена си, взе лаптопа от стаята си и ключовете от колата.

- В колко ще се прибереш? – попита Венета.

- Мила ми Венето, после България най-много теб обичам. А, ако сготвиш мусака, може да им разменя местата – пошегува се Христо Ботев, чиновник в министерство на културата на средна възраст.

И отключи вратата на апартамента си в квартал Люлин 4...



Честит втори юни!

Тази история едва ли ще ви се стори интересна. Тази история е генерирана от нещо като компютърна програма. Взех думите Ботев, България, 2014, Захари Стоянов, политика, медии, социални мрежи, Раковски, Райна Княгиня, чалга... И с тези думи генерирах текст.

Този текст е нещо като съвременните „Записки по българските въстания“. Политкоректна проза, в която въстание няма, защото е противоконституционно.

Та това е накратко всичко.

Дано не съм обидил хората, за които 2 юни има някакво значение.

За останалите, така или иначе, нито този текст, нито саможертвата на Ботев имат някакъв смисъл.

А сирените, които ще чуем днес, са просто досаден елемент от безсмислената ни символика...

Ами... Май това е всичко...
http://www.lentata.com/page_5832.html

[ivan56]

Поклон пред Ботев и всички загинали за нашата родина.

Българи, точно днес, в деня, когато трябва да почетем паметта на един от най-големите революционери, ние ще ви споделим едно писмо на англичанин. И го правим, защото се надяваме… вярваме, че именно то ще ви вдъхне онази гордост, която ви принадлежи по право само, защото сте поели първия си дъх на нашата райска земя – ГОРДОСТТА, че сте българи, пише Beu.bg.„Здравей, приятелю… Отдавна ме молиш да ти разкажа за България.

Когато за пръв път чух, как в 12 часа на 2 юни неистово завиха всички противовъздушни и противопожарни и заводски сирени в столицата… ужасно се изплаших. “Война” – помислих си за части от секундата и се заоглеждах за някакво скривалище… И в следващия момент видях нещо съвършено потресаващо: всичко спря! Не се шегувам, приятелю – в милионната столица (а, както разбрах впоследствие, и в цялата страна) спря всякакво движение – автомобилите и градския транспорт, хората по улиците и зад прозорците в работните си кабинети, учениците, гонили до преди секунда топка… Стана неестествено тихо… Уверявам те, приятелю, София е единствената столица в света, където веднъж в годината можеш да чуеш… такава тишина… Само воят на сирените!

След три минути, когато всичко се върна към нормалния си ритъм, се сетих, че са ми разказвали за някой си техен герой Христо Ботев – поет и революционер, който с присъщия на ненавършените си 30 години, а и на възбудата на епохата авантюризъм, повел на вярна смърт група също такива невръстни търсачи на остри усещания, уж обединени от мъглявата представа за “свободата на отечеството”… Всички емигранти в Румъния, те са отвлекли австрийски кораб, принудили капитана да ги свали на българския бряг и след няколко дни битки, естествено, са били напълно разбити от редовната и въоръжена до зъби турска войска… В този ден, на 2 юни, бил загинал самият Ботев (по непотвърдени данни – от “приятелски” куршум). Накратко – това е историята. Чувал я бях, но да ти кажа право, не бях особено впечатлен – приключенска му работа… Авантюризъм и малко безотговорност.Така мислех до момента, в който на 2 юни се озовах в епицентъра на тази смразяваща тишина и неподвижност…

От тогава всяка година чакам този ден за да видя, дали ще се повтори, дали ще е същото. Дали някой от по-младите няма да се зачуди защо и дали изобщо да се спира… Вече много години живея в България, пред очите ми са се променили много неща. Но тези три минути се проектират от година в година… 2 юни ме е заварвал в много от големите градове на България и в малкото планинско селце където живея. Но картината навсякъде е една и съща. Хора, спрели да помълчат, да се сетят за подвига на един не доживял христовата възраст авантюрист, да му се поклонят или, може би, да го осъдят – но така или иначе в тези 3 минути мислите на 7 милиона българи са концентрирани в едно и това едно, в крайна сметка, е страната им, България. Що се отнася до мен, чужденеца… Аз в тези три минути… обикновено изпитвам позорното чувство на завист. Да, аз завиждам – на целия български народ и на всеки българин поотделно.“

[offtopic]Beu.bg[/offtopic]

[venger]

Дано не съм обидил хората, за които 2 юни има някакво значение.

За останалите, така или иначе, нито този текст, нито саможертвата на Ботев имат някакъв смисъл.

Колко болка има в тези думи...
Поклон пред паметта на всички, обичали истински Родината си!

[fire]

Поклон пред великия и Ботев! Чест и Почитания и пред тези, които днес почитат от душата си този велик Българин!

[Ботевъ Пловдивски]

Чисто и свято име, поклон пред него и всички герои платили с живота си по бойните полета любовта към отечеството и желанието си да го видят силно и свободно

[Plovdivskia Grand]

Днес в 12.00 докато стоях прав отдавайки почит на Ботев и загиналите за свободата на България виждах движещи се автомобили,"хора"които си вървяха безгрижно,други/"хора"/беседваха шумно помежду си без никакво уважение !Питам се обаче.....кои са по-жалки, тези невъзпитани/много меко казано/"хора" или лицемерите които се правят на патриоти ?