141 години от обесването на Васил Левски

[Атеист]

Дълбок поклон пред Васил Левски!

Не съм съгласен, че не го заслужаваме. Просто както преди, така и сега - не всички са заслужили да носят Левски и свободата в сърцето си!

[Laetitia]

Въобще не съм изненадана, че има индивиди, които посегнаха дори на светинята Левски.
Все пак имаше и "българи", според които Баташкото клане било мит, така че...

[727150]

ПИСМО ДО ЛЕВСКИ

Застроиха земята, Василе.
Асфалтираха твойте мечти.
А февруари се дръпна безсилен
и се скри, по-виновен се скри.

Издълбаха небето, Василе,
ще достигат навярно до Бог,
да го молят за друго бесило,
че не стига един лъвски скок.

Днес не стига, не стига, Василе,
да си лъв трябват много коли
и пари трябват много, Василе
не мечти, а пари, а пари.

Днес не пеят за тебе, Василе,
пее някакъв странен Васил,
за жени и мъже, по бикини,
кой се влюбил и кой се напил.

Е, дано да не гледаш, Василе,
за какво си се борил до кръв,
че останал би сляп и безсилен,
че наметнал би сам смъртна връв.

Николина Милева

[КРАСОТА ВЯРА БОРБА]

Хайде стига с тоя Кунчев. Двукратно е бил замонашаван и два пъти се е размонашавал.Вуйчо му - игумен на близкия манастир, е подирил помощ и спасение за него от Найден Гепов - по онова време руски консул и щатен шпионин на същата империя. Това да беше ...
Кунчев едва завършил гимназия - около три години след випуска си.
По страшното е, ме в четата на Панайот Хитов е рязал глави. От него са се научили шумкарите. Сам Хитов го пише.
В новите издания е премахнато от редактора Николай Хайтов.
Пак същата комунистическа Хайтова ръка е изтрила и епизода от биографията на Кунчев, дело на Захарий Стоянов, в която е описано, как Васил Иванов искал да убие самия Раковски.
Но и това не е всичко. Пари,дрехи,убийства, грабеж на банка ...
Колко заповеди за убийства на невинни хора,отказали да дадат пари за конспирацията, му е издал? Описан е случай, в който убиват "чорбаджията". Но невръстният му син става свидетел и Кунчев заповядва да ликвидират и него. Така и става.
Колко свещеници и монаси е затрил! ...
Срам и позор за нас.
Не случайно Бог ни наказва.

Да,по негова заповед е убит сина на чорбаджия.За това Църквата не го канонизира.Да казал е че ще се потурчи,ако е за доброто на България.Ти као запознат колко свещенници е убил.Колко ходжи.Нито един.Но ти моралисте нямаш правото да съдиш един символ.Искал да убие Раковски.А от къде идва името Левски.За каква банка приказваш през 1873г,господине.Срам е е заради такива като вас.Дори и на най-святата личност посегнахте.Какво е за вас чест,дълг, Родина.Думи.Имашли си напредстава кога Ботев превзема Радецки,за кого е стихотворението Васил Левски на другата светла личност в Историята ни.Знаеш ли гноме след колко години след Обесването се създава БКП.Дори и не се замислям дали ще ми отговориш.НИЩОЖЕСТВО.
.

[LPFC1926*]

Хайде стига с тоя Кунчев. Двукратно е бил замонашаван и два пъти се е размонашавал.Вуйчо му - игумен на близкия манастир, е подирил помощ и спасение за него от Найден Гепов - по онова време руски консул и щатен шпионин на същата империя. Това да беше ...
Кунчев едва завършил гимназия - около три години след випуска си.
По страшното е, ме в четата на Панайот Хитов е рязал глави. От него са се научили шумкарите. Сам Хитов го пише.
В новите издания е премахнато от редактора Николай Хайтов.
Пак същата комунистическа Хайтова ръка е изтрила и епизода от биографията на Кунчев, дело на Захарий Стоянов, в която е описано, как Васил Иванов искал да убие самия Раковски.
Но и това не е всичко. Пари,дрехи,убийства, грабеж на банка ...
Колко заповеди за убийства на невинни хора,отказали да дадат пари за конспирацията, му е издал? Описан е случай, в който убиват "чорбаджията". Но невръстният му син става свидетел и Кунчев заповядва да ликвидират и него. Така и става.
Колко свещеници и монаси е затрил! ...
Срам и позор за нас.
Не случайно Бог ни наказва.

Вижте се бе!!! Потурчени сте! Апостоле прости ни! Смърт за българите с фес!

[shotgun blues]

Велик човек,велик българин !
И как може на този ден и в тема за този велик човек,пак да започвате с комунизъм и какви ли не глупости,някои хора не са добре

[luxorus]

"Предсмъртното писмо" на Васил Левски

Байовци,

Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни.
Аз не веднъж съм ви казвал: ”Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.
Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава.
На такива аз съм им писал и преди ”Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате” Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечествeното ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят.
За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни.
За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.
За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.

За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.
За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни.
За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.

Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите, нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви други му, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте -Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
"Предсмъртното писмо" на Васил Левски Байовци, Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: ”Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди ”Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате” Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечествeното ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите, нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви други му, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте -Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

[luxorus]

И опровержението:

„ПРЕДСМЪРТНОТО ПИСМО” НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ И
МАНИПУЛАЦИИ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ
С МЕТОДИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЯ ВИРТУАЛЕН НЕПУКИЗЪМ



Позволих си да напиша тези редове не от позицията на специалист по документалното наследство на Апостола на свободата, а с ясната отговорност на професионален историк-скептик, за когото сензацията в историческото знание/познание е по-скоро похват в холивудски сценарий на приключенски екшън с измислен герой. Убеден съм, че честите манипулативни изблици по невралгичната тема за “историческата памет и идентичност” са пагубни за общественото съзнание също толкова, колкото чалгата, ментетата, сапунените сериали, а “подмяната на автентичност” се превръща в явление, съизмеримо с “прославилото” ни неотдавна по света припевче „Кен лии...”.
Ето на какво се натъкнах в „необятното пространство на виртуалния свят”, в което, ще се съгласите, прекарват голяма част от ежедневието си нашите (уж) постмодерни български събратя. И най-вече – младото поколение. Става дума за текст, озаглавен “Предсмъртното писмо на Васил Левски”. Ето какво гласи той:
„Байовци,
Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: “Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди “Днес е момента да си купите живот, който сега се продава, утре не, и милиони да давате”. Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт, смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите, нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви други му, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме”.

Този текст от близо три години присъства в интернет-форумите, а вече е популярен и цитиран често дори извън света на виртуалното. Може би защото звучи автентично, напълно в “стила на Левски”. Но до момента още никой не е показал оригинала му, писмото-завет не е публикувано в нито едно научно изследване или документален сборник. Дори и във великолепния, изчерпателен компендиум „Васил Левски. Документи”, издаден през 2000 г. от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и Общобългарския комитет „Васил Левски”. Какво прави впечатление?
На първо място – обръщението „Байовци”, с което започва цитирания текст, е употребено само в едно-единствено писмо до БРЦК от 25 юли 1872 г., приписвано на Левски. Утвърдено обръщение в цялостното му епистоларно наследство е „Братя”. С „Байо” Левски започва писмата си само до Любен Каравелов и Кирияк Цанков.
Изразите „освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия” и „щото да бъдем равни на другите европейски народи” са извадени от писмо на Апостола до новопосветените в революционното дело (19 февруари 1872 г.), а „днес е момента да си купите живойт, който сега се продава, утре не, и милиони да давате” – от заплашително писмо от името на БРЦК до Ганчо Мильов в Карлово (10 май 1872 г.). Пасажът за смъртните наказания в художествена форма прави опит да пресъздаде внушенията на глава IX от “Устав на БРЦК”. И накрая – прочутият израз „Времето е в нас и ний сме във времето; то нас обръща и ний него обръщаме” е взет от писмо на Апостола до Панайот Хитов в Букурещ, писано в “Българско 1871. 10 Мая”, страница първа. Контекстът обаче е различен, посланието – също.
Днес във форуми и други виртуални изповедални людете продължават да спорят за автентичността на писмото. Привържениците на тезата за неговата оригиналност твърдят, че то е цензурирано от комунистическите власти. Но къде е оригиналът? Защо той не бъде обнародван?
Изглежда става дума за класически пример на (на)писан текст в традициите на „фолк-историята”, чийто автор несъмнено добре познава епистоларното наследство на Апостола, неговата лексика и изказ, и притежава умело компилативно перо. Крайният резултат е една интелектуално-безотговорна манипулация. Което на свой ред поставя въпроса за стойността на публикуваните текстове и за отговорността на (често анонимно) пишещите във виртуалното пространство, възможността за доверяване, позоваване и цитиране на подобни повествования и т.н. – една, общо взето, твърде обширна като дискусионност тема, която, както изглежда, скоро няма да намери еднозначно разрешение. Налице е и тревожна тенденция, защото младото поколение често става невинна жертва-потребител на подобни мистифициращи “ГМО-продукти на историческата памет”. Призовавам колегите от историческата гилдия да вземат отношение по тези теми, а да не абдикират от тях с аргумента за тяхната “несериозност”. А изкушените от историческото ни минало сънародници съветвам да четат внимателно, критично, съпоставяйки логиката на фактите и свидетелствата на авторитетите.
Като историк (с неохота) започнах да свиквам с “модерни четива” и прочие художествени текстове, убеждаващи ни, че сме по-древни от Потопа, по-цивилизовани от всички народи, най-мъдрите, най-добрите, най-силните... Ала моля ви, господа “алтернативни историци”, не посягайте на паметта на Левски, не “доукрасявайте” неговата достатъчно впечатляваща личност с емоционално-патриотарските продукти на собствената ви фантазия.
Истинска История се прави с действия, а не със сценарни похвати!

Георги Владимиров,
доктор по история

[turbogena]

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

[Sole]

ЖЕСТОКАТА СМЪРТ на рода и МАЙКАТА на ЛЕВСКИ хвърлила се в кладенец от стръвнишки глад на внуци, дъщеря и брат..
varna-sport.com 18.02.2014 09:55

На 19 февруари всяка година отбелязваме обесването на Васил Левски - Апостол на Свободата в България и никога не говорим за не по-малко жестоката смърт на рода и майка му - Гина Кунчева. 1 година след освобождението от турско робство тя се самоубива в кладенец до който едвам стига премаляла от глад и мизерия на 27 януари
1878 г!

Ето я драмата на цялия род на Васил Левски. Дано имате сили да я дочетете до края:

Здрачаваше се, когато из една схлупена къщурка, в горната махала на Карлово, изскочи забрадена с черна шамия – възрастна, прехвърлила шестдесетте години дребничка женица, която се завтече към махленския бунар, клекнал под вековен бряст в края на калдъръмения сокак. Щом стигна до кладенеца жената спря за миг и вдигна лице към смръщеното зимно небе сякаш очакваше да съзре там най-насъщното и най-съдбовно предзнаменование на своя живот.
В нейното измъчено съзнание мълниеносно се завъртя страдалческия калейдоскоп на дните и нощите, през които премина собственото й житие-битие, съсипано от непрестанни несгоди и премеждия: и задомяването с гайджията Иван Кунчев, разорил се поради охтачиво заболяване и умрял, ненавършил 43 години; и злочетата сиромашия при отучването на петте деца.; несретните вдовишки слугински години и неутешимиата майчина скръб по смъртта на малката Мария и двете момчета, чиито свършек на дните им ги застигна като млади, напети мъже; и овдовялата дъщеря Яна с четирите невръстни дечурлига; и завърналият се от Руско-турската война син-инвалид, останал без един крак, поболял се от туберкулоза и тръгнал немил-недраг да проси подаяния из калдъръместите карловски сокаци; и оскъдно радостните житейски мигновения, стипчиво броящи се на мазолестите пръсти на двете отрудени ръце; и непрестанната несносна, убийствена немотия!

Мизерията озъби хищни челюсти и през тази, изсулваща се из броеницата на християнското летоброене 1878 година – първата свободна година за онези от българите, които населяваха Княжество България и Източна Румелия. В ледени буци бяха се превърнали сърцата на карловчани – никой към никога капка милост нямаше, имащите се лакомяха да имат още повече. Предишните челебии, гяурите мемлекет чорбаджии, чийто чорбаджилък процъфтяваше неотдавна под чадъра на османския падишах, се сдушиха с новопръкналите богаташки парвенюта, а беднотията – петимна за троха хляб – опъваше уши от гладория и едва свързваше двата края.

Строполилата се до кладенеца, превита одве жена не помнеше такъв непоносим, стръвнишки глад да е върлувал тъдява като същински чумав мор и празните стомаси на сиромасите толкова продължително време да са свирили рамазан, безутешно виейки по кучешки на месечината. Коремчетата на внуците й взеха да подпухват от постоянното недояждане, детски хленч отчаяно отекваше в тясната, прихлупена одая, където отдавна истиналото огнище студуваха бабата, децата на Яна и нейният сакат брат, сполетян от върлото нещастие да дочака Българското Освобождение, за да изживее пълния трагизъм на собственото си унизително съществуване, изминавайки докрай мъчителния път към своята Голгота.

…И не изтрая майчиното сърце! Не можеше повече мъчаливо да преглъща нещастията, оскръбленията, униженията, неимоверната нищета, връхлитащи като разбесувани вълчи глутници върху семейството на злочестата карловка. И възропта тя в душата си срещу своята жестока съдба и прокле мига, в който беше се родила на белия свят.
“Прости ме, Господи!” – изхлипа сподавено клетницата и почти в невсвяст от глад, който раздрусваше тялото й в мъчителни, агонизиращи конвулсии, залюшната от мътния въртоп на непоносима безнадежност, със сетно усилие се прекатури през пармаклъка на кладенеца и тутакси изчезна в тъмната паст.

На другия ден, след обед, трупът бе изваден от герана и погребан на две-натри, без църковни обреди в дерето, рахитично хлътнало в страни от българските гробища, погълнали тленните останки на получилите попско опрощение миряни пред хрисимо и овчедушно да сдадат богу дух. Самоубийците обаче православната църква с анатемосваща строгост запрещаваше да бъдат погребвани в християнските гробни покои. До току-що изкопания гробен хендек, подсмърчайки беряха студ обезумялата от скръб Яна – дъщерята на покойницата и неколцина одрипавели комшии от горната махала. Синът на самоубийцата, зашеметен от мъка и жал, се насвятка до безсъзнание и не можа да види как гробарите – двамина видиотени от пиянство и системно недояждане карловски цигани – свлякоха в гроба кльощавото, мъртво тяло на майка му, увито в мръсна, изпокъсана черга, заривайки го бързешката с вледенената от декемврийския стид глинесто-песъчлива пръст, бъкана с трънлив буренак и дребен каменяк.
Подир ден-два той пока просеше из карловските сокаци и с мизерната “лепта”, която му даваха, помагаше на Яна да изхранва челядта си. През 1881 година издъхна страдалчески, задушен от белодробен кръвоизлив, след тригодишна просия в родния си град Карлово.

Тъй потресаващо злополучно завършиха живота си в свободна България майката на апостола Левски – Гина Кунчева и неговия брат Петър Иванов Кунчев. Лобното място на Гина Кунчева не е запазено и днес никой не знае къде почиват костите на тази пресвята българка. Но както Васил Иванов Кунчев – Левски, така и Гина Кунчева и Петър Кунчев, вградиха завинаги своите имена в неръкотворния пантеон на българската народна памет и докато я има България са обречени на безсмъртие!

Да си призная изпитах дълбока по круса, научавайки истинските причини за смъртта на майката и брата на Левски. Не можех да повярвам на документалните данни, предоставени ми от известния хасковски креевед Борис Колев, който от дълги години проучваше генеалогията (родословието) на Левски и затуй реших да разговарям по този въпрос с двама от най-отраканите капацитети по българска история. Единият – проф. Илчо Димитров – доктор на историческите науки, тогава ректор на СУ “Климент Охридски”, член на президиума на БАН, член кореспондент и зам.председател на БАН и коскоджа-мити академик – въобще не ме удостои с отговор, гарнирайки своята многозначителна разговорливост с нехайна, тънкоиронична, мефистофелска по-усмивчица. А другият – професорът Николай Генчев – декан на историческия факултет в СУ “Климент Охридски”, доктор на историческите науки, член-кореспондент на БАН и лауреат с Хердеровата награда по история – припряно смотолеви:
“Туй е напълно непоносимо трактовка и българската общественост не ще я приеме! От обществена гледна точка не е никак морално да акцентираме и да се ровичкаме."!

Защото фактологията от житейската семейна хроника на Иван и Гина Кунчеви и техните деца е очевиднокатегорична!

Родителите на Левски – Иван Кунчев и Гина Караиванова (по мъж Кунчева) имат пет деца: Яна, Васил, Христо, Петър и Мария. Бащата – трудолюбив и преуспяващ карловски бояджия и гайтанджия – се разболява тежко от охтика, бързо изпада в несъстоятелност и почива през 1851 г. Рано осиротялото семейство се оказва в бедствено материално положение.
Въпреки неизброимите несгоди овдовялата Гина Кунчева успява да отгледа децата си, слугувайки по къщите на карловските чорбаджии. Нейното пето дете, Мария, умира на шест години от някаква незнайна по онова време болест. Христо – по-малкият брат на Левски, подгонен от турските власти, емигрира във Влашко, споделяйки бунтовните копнения на българските хъшове и епичната им бран за освобождаване на България от османско иго. Крехкото здраве на младият мъж не устоява на суровото хъшовско ежедневие и през 1870 г.

Най-малкият брат в семейството Петър също е деен участник в българското национално-освободително движение и активно съдействува на Левски в революционно-апостолската му мисия, а през метежната българска пролет на 1876 г. се включва в Ботевата чета. Тежко ранен в сраженията на Врачанския балкан попада в турски плен и бива осъден на доживотна каторга в Диарбекир, Мала Азия, но съумява по някакъв начин да избяга в Русия. Опълченец през Освободителната руско-турска война – в чутовните шипченски боеве го раняват в главата, гърдите и краката. Откаран за лечение в Харковската военна болница, ала се налага хирурзите да отрежат гангренясалия му десен крак. С крайно влошено състояние, непосредствено след Сан Стефанския мирен договор, пристига в родния си град Карлово – полусляп, почти глух, еднокрак и туберкулозен. Никой в града – упрявляващите и местните думбази – неоткликват на молбите му да получи някаква що годе подходяща за инвалид работа, за да се прехранва. Старите чорбаджии от османлийската епоха и новопръкналите се богаташи не могат да понасят гладуващите роднини на Апостола. Други времена бяха настъпили в изкуствено скалъпените Княжество България и Източна Румелия, където довчерашната рая ламтеше за свой, собствен, проспериращ гечинмек (бизнес) и немедлено забогатяваше. На национално-освободителните идеали и народополезната дейност се гледаше с безочлив, неприкрит присмех и досадливо пренебрежение.
Стигналия до просеща тояга Петър протяга ръка за милостиня на чаршийските търговци и занаятчии и с оскъдните подаяния подпомага сестра си Яна, вдовижа с четири деца. Гина Кунчева не може да се смири с нещастната съдба на сина и дъщеря си. Съсипаната от непосилен труд и още по-непоносими несгоди българка се самоубива, хвърляйки се в един кладенец. Именно този кладенец се превръща в нажионален позор за нас, българите!

През 1881 г. Петър Кунчев умира от туберкулозното заболяване, останал просяк до края на живота си в бленуваната от него свободна България!

Такава е уви, за съжаление, мерзката, неподправена истина за злощастната участ, сполетяла най-близките семейни роднини на Васил Левски. И ако сме човеци нека я знаем и помним до края на дните си, защото днес 141 години след обесването на Левски нищо не се е променило. Честните и достойни хора умират от глад, останалите са чорбаджии.

Бездънният кладенец на националния позор
Съдбата на най-близките роднини на Васил Левски – гузно премълчаваният позор на „нова България“
Една година се изтърколи в необозримата, безмерна бездна на всевечното, всеядно време откакто български власти управляваха в Карлово, а на карловчани вече се чинеше, че петвековното турско иго е отдавнашен омразно-злъчен спомен, запокитен нейде в невъзвратимото минало, макар и развалините от опожарените къщи, от изпепелената, срутена сграда на мъжкото класно училище и напълно разсипаните, опустошени черковни храмове “Свети Никола” и “Света Богородица” скръбно-издайнически да сочеха печалните сетнини от яростта на турския аскер и башибозук. Само градената през 1485 г. Куршум джамия от османския феодал Карлъ Али бей, основател на Карловската касаба, приела, приела неговото име, старчеше някак почти издавателски непокътнатата сред траурно чернеещите се руини.Свиреп декемврийски мраз вледеняваше сгърчилата се зиморничаво между планинските ридове котловина и над зъзнещото селище, прислонено до южното подножие на Калоферския балкан. Към смръзналото безветрие висеше неподвижно като зла поличба пепеляво-сивата, рехава пелена на пушека, бълван непрестанно от огнедишащите ождаци.