viali69 написа:Абе, хора, вие ме изумявате с всеки изминал ден !
Разбира се, че България е имало и мноого преди 681-ва година. Българите са правили множество държави на различни територии и са ги наричали по различни начини. Всичките те обаче НЕ са оцелели !
През 681 година е създадена нашата България - на днешната българска земя ! Само тя е оцеляла от многото "Българии" създавани от българите през вековете.
Разбира се, че прабългарите НЕ са славяни. Идвайки на територията на днешна Европа обаче те заварват множество славянски племена, с които се обединяват и създават днешна България. Тъй като преходът и преселението на българите от Изток към днешните български земи е бил дълъг и тежък, голяма част от тях не са успели да стигнат до Дунава.
Сиреч Аспарух не е довел тук кой знае колко многобройна прабългарска маса. Сливайки се с многобройните славянски племена по-вероятно е прабългарското да е било претопено и да носим повече славянски гени, отколкото прабългарски.Да не говорим, че през вековете от тук са минавали (а понякога са се и позадържали с векове

) чужди завоеватели и са ни поробвали.
Така, че днес ние сме толкова генетични потомци на Аспаруховите българи, колкото македонците са потомци на Александър Македонски.
Въпреки това обаче можем да се гордеем, че носим името на един от най-древните народи на света. Българите са едни от малкото, които са запазили своето име от древността до днес.
Историята явно не ти е силната страна
В 680 г. Византия воюва не с малобройно чергарско племе, а с държавата България, която при това е голяма и силна държава, способна да извади на бойното поле 50-60 000 добре обучени и въоръжени бойци и офицери. Очевидно България по времето на Аспарух преди федерирането със „Седемте славянски племена" има 500-600 000 население след като може да противопостави срещу 60-хилядна византийска армия равностойна или само малко по-малка армия. Нека не забравяме, че това население населява и контролира не само Влахия, но и деснобрежна Украйна и Молдова, и в 681 г. има достатъчен демографски ресурс да насели и Мизия, без да изостави и квадратен сантиметър от довоенната територия на държавата.
Ето какво пише Никифор Григор
"А как това място е получило името си България, ще разкажа. На север от Истър има земя, по която тече не малка река; местните я наричат Булга; от нея са получили името си и самите българи, които по своя произход не са някакви други, а скити.
Когато недъга на иконоборството тревожеше православните, българите се дигнали от там с децата и жените си, и в безбройно множество се отправили през Истър. Пребродили след това лежащите край Истър две Мизии и ограбили мизийците докрай, което влязло и в поговорката, че като скакалец, или като мълния, те заемат Македония с прилежащата й Илирия, доволни от тези удобства, които намерили там. Столица за тях в бъдеще време и направили този град, на който Юстиниан дал сан на архиепископия и дал име, както казахме - първа Юстиниана. След това по името на народа, заселил се там, тази страна била преименувана в България, а първа Юстиниана била призната за митрополия на България. По-късно цар Василий Българоубиец, след много битки с българите, накрая сразил и поробил, а тези, които живеели по-горе, изселил в долна Мизия към Истър, имайки обаче същото, като някакъв техен паметник, останал отвъд архиепископията."
Никифор Григор говори за "безбройно множество"! А не малка орда от 10 000 човека
Няма сведение в средновековните хроники дали Съюзът на „Седемте славянски племена" е участвал във войната през 680-681 г. и на чия страна. Мълчанието на изворите подсказва, че тези славянски племена най-вероятно са останали неутрални в грандиозния военен конфликт. Затова пък със сигурност знаем какво се е случило с тях след подписването на мирния договор. Според византийските автори, те били поставени от кан Аспарух „юпо пактон онтас". Седемте славянски племена е трябвало да напуснат териториите, в които живеели, и да заемат земите по границата с аварите, т.е. долното течение на река Тимок и Влашката равнина в подножието на Карпатите, т.е. голяма част от племената е трябвало да се заселят в опразнената до голяма степен от прабългарите земя на север от Дунав. Отбраната на земите покрай границата с Византия (по-опасният противник в сравнение с Аварския хаганат) прабългарите решили да поемат сами.
Какво казват изворите:
Те преминали Истър, (спуснали се) към така наречената Варна, близо до Одесос, и до разположената по-нататък вътрешна земя и когато видели, че мястото е укрепено и осигурено отвсякъде, и от реката и от непреходимата местност, установили се тук. Те покорили и славянските племена, които живеели наблизо, и заповядали на едните да бранят земите, които граничат с аварите, а на другите да пазят земите, които са съседни на ромеите. Между това, те след като се укрепили и се усилили, започнали да опустошават селата и градовете на Тракия. Императорът пак, като гледал това, принудил се да сключи договор с тях при условие да плаща данък."
/Из "хроника" на Патриарх Никифор/
пп.Автора на темата правилно е посочил, че 681 не е годината на основаване на българската държава. Годината 681-а като дата за основаване на България е посочена от проф. Васил Златарски в първия цялостен корпус по българска средновековна история. Наистина той пише 679 поради неправилно изчисление на византийските данни за годината на войната, в която кан Аспарух нахлува, завладява Мизия и сключва договор за мир с Византия, който потвърждава завоеванието му. Но учениците на Златарски бързо преизчислиха данните и определиха, че войната е в 680 г., а мирният договор - сключен в 681 г. Защо учениците на Златарски не изправиха очевидната грешка на учителя си, не знам. Вероятно е сработила лоялността и уважението към учителя. Но знам защо не бе оправена по времето на комунизма - бе влязла в т.нар. „официална история", т.е. набора от представи и концепции за българската история, одобрени от ЦК и Политбюро на БКП и, което е още по-лошо, влязла в герба на страната. А защо датата на основаването на държавата не бе променена след 1989 г. поне в учебниците по история, наистина не знам защо. Аз не пиша учебници.