23 септември-въстание или метеж

[grasiani]

Още една противоречива дата от българската история,днес се навършват 90 години от обявяването на така нареченото Септемврийско въстание или метеж според други,като оставим пристрастията и всеки кой как чете историята се вижда че за да се стигне до някакъв конфликт и да загинат хора има някаква причина,основа и предпоставка.Днес излязоха всякакви статии защо, как и какво се случило преди 90 години ,като както и преди 89 година се пресъздава едностранчиво в едната посока и се втълпяват мислите и разсъжденията на авторите на тази статии без да се дава наистина обективна оценка на историята.Особено ми направи впечатление една статия във вестник Стандарт,където се пресъздава от гледната точка на автора това което се случило и пак уж с презумцията че е обективна и безпристрастна само, че анализирайки това което е написано не ми се вижда точно и обективно.Казва се както и в други статии че целта на въстанието да се смъкне правителството,но никъде не се подчертава по какъв начин е дошло това правителство,ами по недемократичен път чрез преврат и убийства ,е какво да очаква едно подобно правителство ,същото,вниквайки в самата епоха и времето когато стават тези събития и разглеждайки фактите на мен по ми се струва че баш въстание си е било но не достатъчно подготвено и спонтанно и не достатъчно политическо изчистено,преврат и метеж се извършва по съвсем друг начин от това което съм чел.И за финал малко от емблематичната поема Септември от Гео Милев-паднал жертва като последица от поредицата от събития случващи се от 1923-1925.

Септември! Септември!
О месец на кръв!
на подем
и погром!
Мъглиж беше пръв
Стара
и Загора
Нова
Чирпан
Лом
Фердинанд
Берковица
Сарамбей
Медковец

(с поп Андрей)
- градове и села.Народа въстана
- с чук
в ръката,
обсипан със сажди, искри и сгурия,
- със сърп сред полята,
просмукан от влага и студ:
хора на черния труд
с безглаголно търпение
По небесните мостове
високи без край
с въжета и лостове
ще снемем блажения рай
долу
върху печалния
в кърви обляния
земен шар.
Всичко писано от философи, поети -
ще се сбъдне!
- Без бог! без господар!
Септември ще бъде май.
Човешкия живот
ще бъде един безконечен възход
- нагоре! нагоре!
З е м я т а щ е б ъ д е р а й -
ще бъде!
1924 г.

[krumovis]

Опит за метеж по заповед на Москва.

[Alexandar]

Незаконни действия срещу незаконна власт.

[pepo50]

Колеги,светът го е признал за ПЪРВОТО АНТИФАШИСТКО ВЪСТАНИЕ! А това,че е било по заповед от Москва,то е очевадно...Нито са мислели руснаците да помагат ,нито да ни защитят някак си...Просто агнета на заколение...Трябвало е да се заяви пред света ,че се надига фашизмът...

[damyanov1963]

Възстанието е удавено в кръв. Една от главните причини е, че възстанниците са се били с тояги, лопати, мотики и др. подръчни средства, защото комунистическите главорези, които го подклаждат - Георги Димитров и Васил Коларов събират парите им за оръжие и след това бягат в Сърбия, където ги изпиват по кафаните!

[Кашчей]

Възстанието е удавено в кръв. Една от главните причини е, че възстанниците са се били с тояги, лопати, мотики и др. подръчни средства, защото комунистическите главорези, които го подклаждат - Георги Димитров и Васил Коларов събират парите им за оръжие и след това бягат в Сърбия, където ги изпиват по кафаните!

ВъЗстание..въЗстанНици, но иначе си отлично запознат с нещата отпреди 90 години

На 9-и юни същата година БЗНС с избори ли е свален от власт? Ал. Цанков не е ли също главорез, или той само е подкастрял несъгласните.. откъм главата?!

[milen.hristov]

Септемврийското въстание е триумф на безумието
Раните от 1923 г. още кървят
Коминтернът ни хвърля в безсмислена касапница, Благоев е против

Времето е единственото мерило за стойността на дадено историческо събитие. От тази гледна точка изминалите 90 г. от Септемврийското въстание, чиято "официална" дата отбелязваме днес, вече дава възможност за спокойна и обектива оценка на станалото в поредния драматичен септемврийски ден от новата ни история.
Още преди 1989 г. в учебниците по история на БКП вече се даваше по-сдържана и обективна оценка на Септемврийското въстание. Допуснатите от организаторите му "грешки" се обясняваха с левичарски уклони. И се критикуваха умерено Димитър Благоев, Тодор Луканов и третия член на ръководството на партията - Никола Пенев -гласували против коминтерновската авантюра. Политическият опит и мъдрост на патриарха на социалистическото движение в България Димитър Благоев съвсем основателно го кара да се противопостави на каквито и да било прибързани революционни действия, което би поставило партията извън закона и в политическа изолация за дълги години. Както и става. А че Септемеврийското въстание е било авантюра, извършена единствено под натиска на Москва, днес никой не оспорва.
През 1923 г. светът вече излиза от кризата, предизвикана от Първата световна война. Икономиката се стабилизира, дори и в смазаната в Ньой България. Ликвидирани са опитите за революции в Германия и Унгария, туширани са броженията в други страни. А в Италия Бенито Мусолини е започнал да гради антитезата на комунистическата държава - фашистката. В БКП обаче връх вземат Георги Димитров и Васил Коларов. Те въодушевено прегръщат продължаващия
курс на Кремъл да се запали "световната революция"
включително и с военна инвазия. Но нахлулата през 1920 г. в Полша Червена армия е разбита, без да стигне до Германия. Въпреки това болшевиките упорито продължават същата линия. "Българската революция трябваше да стане пролог на германската", пише Лев Троцки, който тогава е безспорният лидер в Москва. В успеха на българското въстание не е имало съмнения. Така с организираното дестабилизиране на България и въвличането на народа в гражданска война се прилага болшевишкият модел за завладяване на политическа власт.
След съответните инструкции, получени в Москва, от 5 до 7 август 1923 г. са проведени заседания на ЦК на БКП, на които се взема решението за организирането на въстание. За участие в него са привлечени левицата на БЗНС и отделни анархисти. Създаден е комитет за военно-техническа подготовка на въстанието, като специален орган на ЦК, ръководен от Коста Янков. В България тайни няма. Правителството арестува превантивно над 2000 видни дейци на БКП на 12 септември. На 20 септември е свикана среща на ЦК на БКП, на която, въпреки съпротивата на привържениците на легалната дейност, е взето решение за обявяване на въстанието на 22 срещу 23 септември. Водачите Георги Димитров и Васил Коларов си избират за действие Северозападна България, непосредствено до границата с Югославия. Планът предполага то да бъде масово вдигнато във Врачански окръг, след което да се сформира въстаническа армия, която да превземе София. Целта не е промяната на държавния строй, а само "установяването на работническо-селско правителство". Като че ли е нещо различно...
Като реакция на арестите въстанието започва да избухва стихийно по места - на 12 септември в казанлъшките села Мъглиж и Енина, които дълго време спореха за съмнителната чест кой е дал първия изстрел. В същия ден в Стара Загора е съставен акционен комитет, който решава окръгът да се вдигне на 19 срещу 20 септември. Въстанието там започва в уреченото време, но бързо е смазано от правителствените части. По същото време се вдига Нова Загора, като градът и почти цялата околия са овладени от въстаниците. Отново на 19-20 септември се вдигат села в околностите на Чирпан, като е направен неуспешен опит за завземане на града. Нереализирането на въстанието в Бургаско позволява на правителството да мобилизира силни войскови части и да потуши бунта в Старозагорско. На 22 септември революционен комитет в състав Георги Димитров, Васил Коларов и Гаврил Генов обявява въстанието. На 23 септември сутринта
е превзет град Фердинанд - днес Монтана
Междувременно въстанието избухва в почти всички села от околностите на Фердинанд, Оряхово, Берковица, Бяла Слатина и Лом. На 24 септември комунистите изтласкват от Берковица войсковите части и зле въоръжени цивилни поддръжници на правителството и завземат града. Ден по-рано въстанически сили нападат Лом и завземат голяма част от него. Позиции на бунтовниците са разположени в прохода Петрохан. Във Врачанско, Видинско и Белоградчишко въстават само отделни села.
Правителството на Александър Цанков, което се опира на българската армия, обявява военно положение на 22 септември и мобилизира 3000 запасни офицери и подофицери с разрешението на Съюзническата контролна комисия. Срещу въстаниците се сражават и формирования от цивилни доброволци - също предимно офицери и подофицери от запаса, известни като шпицкоманди (от модните тогава обувки с остри носове - "шпиц"). Към тях се присъединяват и
руските белоемигранти, които изпадат в ужас
от думата "революция" и от перспективата отново да поемат пътя на изгнанието. А също и четите на ВМРО, за които и комунисти, и земеделци са по презумпция национални предатели. Които на всичко отгоре са нарушили "джентълменското споразумение" в Пиринския край да не се вдига бунт.
Останалото е известно. Въстанието остава ограничено в Северозападна България и за 5 дни е ликвидирано. В помощ на обкръжените от въстаниците в Лом конен полк и доброволци е изпратено подкрепление от Видинския гарнизон. Не помага и прословутото оръдие на Червения поп Андрей. След тридневни улични боеве правителствените сили отблъскват въстаниците от Лом. На 25 септември бунтовниците нападат войскови части при гара Бойчиновци и след ожесточено сражение ги разбиват, но на свой ред са разгромени при Брусарци. За да спаси въстаниците от пълно изтребление, ръководството дава заповед за отстъпление в посока към Югославия, където първи се оказват Георги Димитров, Васил Коларов и другите водачи. На 27 септември правителствените войски влизат във Фердинанд.
След потушаването правителствени войски, шпицкоманди и чети на ВМРО извършват масови изстъпления срещу част от мирното население във въстаналите райони. Зверствата са най-големи в някои села около град Фердинанд, където са избивани комунисти и земеделци, включително такива, които не са участвали в бунта. Именно тези ексцесии са
вдъхновили Антон Страшимиров да напише "Хоро"
който е по действителен случай. Но като цяло оценката за броя на жертвите е манипулирана. Казионната историография говореше за 30 000 души, но според едно изследването на някогашния Музей на революционното движение в България, публикувано в книгата "Звезди във вековете", във въстанието и репресиите след него са загинали 841 въстаници. Съвременни изследвания оценяват броя на жертвите на около 5000 души. И, разбира се, манипулираше се и със самия характер на въстанието. То беше обявено за първото антифашистко въстание в Европа, тъй като правителството на Александър Цанков съответно бе квалифицирано като фашистко. Вярна остава само мисълта на един от главните виновници за това братоубийство - Васил Коларов - че въстанието издълба кървава пропаст". Пропаст, която още не сме затрупали напълно. И ехото от септемврийските залпове още кънти в общественото съзнание. И днес пред паметниците на жертвите от 1923-а някои политици няма да издържат на изкушението да разделят отново нацията по оста "комунизъм - антикомунизъм".
Константин Събчев

[Кашчей]

Имам аз една молба:
Когато давате мнения по такива теми ще е добре да видим вашето лично, а ферманите ги пускайте с линк.

[Thsmith]

Бунт на престъпници и боклуци. За съжаление обаче по примера на семейство Романови и Борис не е действал достатъчно решително за да прекъсне тази зараза веднъж за винаги.

[damyanov1963]

Възстанието е удавено в кръв. Една от главните причини е, че възстанниците са се били с тояги, лопати, мотики и др. подръчни средства, защото комунистическите главорези, които го подклаждат - Георги Димитров и Васил Коларов събират парите им за оръжие и след това бягат в Сърбия, където ги изпиват по кафаните!

ВъЗстание..въЗстанНици, но иначе си отлично запознат с нещата отпреди 90 години

На 9-и юни същата година БЗНС с избори ли е свален от власт? Ал. Цанков не е ли също главорез, или той само е подкастрял несъгласните.. откъм главата?!

Когато аз учех граматика се пишеше точно така приятелю, но ти явно си я учил само по форумите в интернет! А иначе главорези в българската история колкото щеш.