Trolololol написа:shumkar_44 написа:Нека все пак дискутираме по същество. Помня например, че навремето играехме на една игра, която бе нещо като разновидност на стражари и апаши. Тя се състоеше в следното:
Събирахме се шест деца. Едно от децата, обикновено най-здравото физически, се пременяваше на дракус, посредством родопско одеало и домакински отпадъци. След това на дракуса се даваше триминутно предимство, за да избяга в намиращия се наблизо лес. Петте деца играят ролята на хайка, изпратена да погуби звяра, като целта им е да го уловят в рамките на следващите тридесет минути. Когато това стане, обикновено заловеният поема няколко леки удара със сопа, след което бива изпратен в "кафеза" (обикновено гардероб) за около седем часа, докато останалите блъскат по стените и надават викове, за автентичност.
Накрая на деня всички отивахме за паста и лимонада заедно. Прелестно!
Тази играи ми изглежда много възпитателна!Сигурно и възрастните са се правили на хайка и са гонили зврове в леса,или греша?Позволете да ви попитам за играта на гама-това някакъв вид облъчване с гама-лъчи ли е?Нещо като игра на Хълк,но червен(все пак е добро чавдарче)?
Червен Хълк вече има и той е капиталистическо-рептилски.
Иначе по темата любимите игри са били - двоен, 55, лаком за гол, мухи - всички игри са футболни, защото си бях доста зарибен на тази тема.
Друго, на което съм играл в повече са картите Ю-ги-о, а с годините играта на Шише ми ставаше все по-любима и по-любима.
И накрая, другарю намирам играта с дракуса за зверска и нехуманна, която не носи никаква полза за младия человек, а даже може да доведе до доста дълбоки психични заболявания, които да се проявяват до дълбока старост, ако не се работи с пациента.
shumkar_44 написа:...Весел лаят е на Шаро,
весел е и неговият вид,
щом във с ветреца ювелирно
се прокарва мириса на сух бисквит.
Годините ще литнат бързо,
и децата ще напуснат каменния зид,
ала сърпа лунен, той ще помни вечно,
къкрещия, вкусен, сух бисквит.
