[/center]- Г-н Андонов, бяхте легенда във времената на соца, въпреки че са ви гонили заради песните ви. Сега притеснен ли сте заради новия ви хит за Тато „Стани, дядо Тошо!"?
- Аз съм бил в немилост, но Тодор Живков не ме е гонил. Гонили са ме по-долна класа комунисти - от дирекция „Музика" в Пловдив. Красимир Гигов и обкръжението му бяха писали по цяла България, из всички звена на „Балкантурист", че ако чуят песен на оркестъра на Хисарския поп, веднага ще има уволнения. Аз обаче нямам нито една пошла песен, знам наизуст всички тракийски, македонски, цариградски песни. Няма човек в България, ами и в света, който да знае толкова текстове, а и да ги изпее. Така реших да направя една за дядо Тошо, защото в онова време дори да е било лошо, за всеки имаше работа, пари. Карахме такива малки хубави трабантчета, запорожки, москвичи, жигулита. Всеки имаше пари, а в Хисаря идваха да си лекуват бъбреците, жлъчката, черния дроб. А сега е празно, няма хора.
- Нали вие сте истинският Хисарски поп ?
- Не съм поп, аз съм бил културно-масовик. Попът си е в църквата. Това е прозвище.
- Сега май не сте толкова известен, както преди?
- Така беше. Където и да отивах - например в Русенския край, дето няма реклами, плакати, радио, телевизия... Бях в един ресторант „Луната" в Бяла. Ами вие си нямате на представа - предлагаха куверти предварително, имаше по 20 кашона уиски. И народът толкова доволен беше, че идват и ми казват - пей ни още половин час. Пях още три часа и осъмнахме. Аз едно време съм свирил на Тодор Живков, на цялото правителство съм свирил в Министерския съвет.
- А на сегашното правителство бихте ли пели?
- Ами пея и на тях, на всички пея, аз съм си певец, който на всички пее. Аз на Бойко Борисов сега му правя песен, страхотна песен, но след време ще я пусна. Аз не казвам нищо лошо за нито една политическа партия. Аз си пея, казвам „Стани, дядо Тошо, да видиш, народът е болен, недоволен..." и няма нищо лошо. Изпях я набързо в едно предаване, защото след мен беше Иван Костов, който въобще не го обичам, защото продаде България за жълти стотинки. И „Балкан" продаде, и всичките заводи разтури, направи си цял град в Родопите, там има шивашки фабрики, уж дъщеря му отговаря за тях.
- Кажете, върви ли новата песен, пуснаха ли я по някое радио?
- Не, аз я запях така на прима виста. Мога да изпея песен на мига. Даже веднъж бях в хотел „Хисар", имаше 4-5 богати бизнесмени и на всеки поотделно пях песен и един по един разплаках, разбираш ли? А за Тато за секунди я направих тая песен. Обаче ще я направя на клип, както трябва.
- Имате ли мечта да пеете на някой голям световен стадион?
- Аз имам мечта да пея за Книгата на Гинес. Да пея 24 часа, без да повторя песен. Беше ми обещал един голям човек от София, че ще плати на хората, които да дойдат от Англия. Трябват и 10-12 души лекари, професори, доценти, музиканти и почвам да свиря и да пея. 3-4 часа да пея, пет минутки спирам за една вода и така. Пеенето за мен е толкова леко, като че ли спя. А някой, като пее по 2 часа, и сваля по 3 килограма, пот тече от него. А в мен не можеш да намериш капчица роса.
- Откъде толкова енергия? Вие на колко години станахте?
- А, това няма да ви кажа.
