Той спечели на балотажа с 52% срещу консерватора Никола Саркози
Кандидатът на Социалистическата партия Франсоа Оланд почти сигурно ще бъде новият президент на Франция, след като предварителните резултати на четирите официални социологически агенции сочат, че той печели с 52% на балотажа срещу сегашния държавен глава - дясноцентристът Никола Саркози.
Още в ранния следобед онлайн-изданието на швейцарския вестник "Трибюн дьо Женев" (Tribune de Geneve) съобщи за преднината на Оланд от 52.5-53%, като се позовава на социологическите проучвания. Според изданието всички агенции сочат преднина на Оланд пред Саркози, което означава, че вероятно Франция ще има нов президент. Това сочеха и предварителните проучвания в навечерието на балотажа.
Избирателната активност бе висока. Към 15 часа правото си на глас бяха упражнили 71.96% от избирателите, повече, отколкото по това време на първия тур, съобщиха от френското външно министерство, което е организатор на изборите. В края на изборния ден избирателната активност вече бе 80-82%.
"Това е много голямо щастие, което слага край на 17-годишното управление на десницата в Елисейския дворец", каза говорителят на социалистите Беноа Амон.
Саркози поздрави новия президент и обеща на поддръжниците си, че продължава в политиката.
Франсоа Оланд е вторият социалистически президент от Петата република (от 1958 година насам) след Франсоа Митеран (1981–1995).
Никола Саркози пък става вторият победен президент след Валери Жискар д` Естен през 1981 г., защото другите избрани на поста изкарваха по два разрешени от конституциата мандата.
Леви и десни радикали триумфират след изборите в Гърция
Проевропейските "Нова демокрация" и ПАСОК без мнозинство, ще търсят трета партия за правителство
Двете големи гръцки партии, които подкрепят европейския спасителен план - Нова демокрация и ПАСОК, загубиха катастрофално гласове на проведените в неделя парламентарни избори, които засилиха позициите на левите и десните радикали. Създаването на стабилно правителство е под въпрос, коментираха в понеделник информационните агенции.
Двете основни гръцки партии Нова демокрация със сегашен лидер Андонис Самарас и ПАСОК с председател Евангелос Венизелос, които в продължение на четири десетилетия периодично се сменяха на власт, спечелиха общо 32% от гласовете или 149 места в 300-членния парламент. Консервативната Нова демокрация взе 18.87% или 108 депутатски места, а лявоцентристката ПАСОК - 13.19% или само 41 депутати. Гръцкият парламент е с 300 места.
Втора по подкрепа и по брой на взетите места е крайнолявата коалиция Сириза - 16.76% или 52 депутати.
Огромният успех на партиите, които са срещу мерките за икономии, наложени от ЕС, рискува да лиши Гърция от финансовата подкрепа на ЕС и МВФ и поставя под въпрос оставането на страната в еврозоната, опасяват се наблюдателите.
Новият гръцки парламент ще е най-фрагментираният от десетилетия насам, коалиционните преговори ще са трудни и не е изключено при провал на разговорите за съставяне на коалиционно правителство да се проведат нови избори след месец, отбелязва Ройтерс.
Консервативната Нова демокрация и лявоцентристите от ПАСОК писмено се задължиха след изборите да следват твърдия курс на икономии и реформи, договорен с Европейския съюз срещу многомилиардната финансова помощ за Гърция.
След изборите на 6 май най-голямата опозиционна партия в страната стана коалицията на радикалните леви сили Сириза, която събра 16.76% или четири пъти повече от резултата й на предишния вот.
Освен това за първи път в парламента влезе гръцката националистическа партия Хриси Авги (Златна зора), известна със своята расистка и ксенофобска риторика. Тя получи 6.97% от гласовете или ще има 21 депутати.
Лидерът на Сириза Алексис Ципрас заяви, че иска да формира ляво правителство и да отхвърли условията на спасителния заем на страните от еврозоната.
”Партиите, които подписаха меморандума с ЕС и МВФ, сега са малцинство. Решението на обществото ги делегитимира”, заяви Ципрас и определи резултатите от гласуването като ”послание за преобръщане”.
"Нашето предложение е ляво правителство, което с подкрепата на хората ще отхвърли меморандума и ще сложи край на предопределения курс към мизерията на страната ни”, коментира още Ципрас.
Западните медии коментират, че партиите, които бяха част от кризисното правителство, натоварено с прокарване на непопулярните сред гръцкото общество антикризисни мерки за икономии в замяна на спасителни заеми, са били наказани при вота.
”В разтърсената от рецесията страна, която изпада във все по-дълбока бедност и мизерия, гласоподавателите подкрепиха леви и десни групи, които явно се противопоставяха на политиката за намаляване на дефицита, която изискаха международните кредитори”, посочва ”Гардиън”.
В понеделник президентът Каролос Папуляс ще връчи мандат за правителство на лидера на Нова демокрация Андонис Самарас. Той ще има три дни, за да предложи кабинет.
Ако не успее да стори това, държавният глава ще връчи мандат на лидера на Сириза Алексис Ципрас. Следващите на опашката са социалистите от ПАСОК.
Резултатите от изборите в неделя са следните: Нова демокрация 18.87% – 108 депутата, коалиция "Сириза” - 16.76% или 52 депутати, ПАСОК – 13.19% или 41 депутати, Независими гърци – 10.6% или 33 депутати, Комунистическа партия на Гърция – 8.47% или 26 депутати, Златна зора – 6. 97% или 21 депутати, Демократична левица – 6.10% или 19 депутати.
Чакам с интерес вашите коментари
