Митът за Панславизма
Модератори: paceto, kartago, SkArY_9, slavia_forever, vaskonti, Madridist
Re: Митът за Панславизма и съдбата на България
Ей много простотия изчетох в тази тема!Не сме били такива,не сме били онакива.Абе гордейте се ,че сте БЪЛГАРИ!Какво четете писанията-там винаги ще има полуистини,изопачени такива и още и още!Винаги ще има такива ,който ще искат да скрият обективната истина от нас,поради своите интереси.Един факт за мен е от особенно голямо значение-мого преди другите велики сили сега,ние сме имали държава,народ и култура,които за жалост сега заради такива глупости като тези написани в тази тема пренебрегваме и забравяме нарочно!Кефим се на тоз и онзи,а погубваме всичко БЪЛГАРСКО за жалост!По добре панславизъм,отколкото-панамериканизъм или там каквото си измислите!
Re: Митът за Панславизма и съдбата на България
Комунистически историци продължават да затвърждават фалшиви тези
(малка дисекция на книгата на проф. Васил Василев „Древните българи”)
След злополучната книга на д-р Живко Войников за произхода на древните българи (пълна с грешки и манипулации), друг един автор влезе в моето полезрение – проф. Васил Василев и той написал книга за древните българи: „Древните българи; факти, хипотези, измислици”, изд. „Изток/Запад”, София 2009 г.
От представянето в издателското каре научаваме, че проф. Василев е автор на 4 книги; участва и в 9 колективни монографии, написал е повече от 80 научни студии и статии, а също и две кратки истории на България, едната от които на 8 чужди езика (всичко това преди 1989 г.!). Работил е дълги години като зам. Директор на Института по история и е бил отговорен секретар на на главната редакция на академичната многотомна „История на България” (издание на БАН; от 1979 г.). Виждаме един типичен бюрократ комунист от хората, които пишеха българската история под диктовка „отгоре” (авторът Димитър Табаков ги разобличи като славяно-маниаци в историческото списание „Авитохол”, а в една статия в същото списание проф. Крум Балтаджиев ги разобличи и като вредни фалшификатори и манипулатори на българската история; подобно нещо направи и историка Стефан Чурешки в книгата си „Грешките, неточностите и заблудите в учебниците по история”, София, 2000 г.).
Тези хора (червените професори и академици) бяха окупирали дълги години българската историческа наука, напълно я бяха политизирали и се поставяха угоднически в услуга на „силните на деня” от ЦК на БКП и вождовете от Москва, изпълнявайки всичко под тяхна диктовка и загърбвайки фактите и реалностите, в ущърб на българската история и култура.
На 628 страници професорът от тоталитарно време се е опитал да се направи на интересен отново за сметка на българската история. „Иновациите” са, че „хан” вече е заменено с „кан”, а „прабългарите” с „древни българи”, което би трябвало да ни внуши, че професорът е някакъв много обективен демократ, скъсал с комунистическото си минало. Нищо друго оригинално не откриваме в книгата на проф. Василев; нещо повече, независимо, че е съвременно издание от 21 век, тази книга продължава да мултиплицира и затвърждава грешни тези и кодове, а на места пробутва и явни фалшификации на българската история. Авторът непрекъсното цитира руски източници със съмнителна репутация и комунистически величия в науката от близкото минало като: акад. Димитър Ангелов, акад. Васил Гюзелев, проф. Василка Тъпкова-Заимова; националния предател проф. Васил Златарски, и разни други като проф. Моско Москов, проф. Рашо Рашев, Д. Димитров, проф. Божидар Димитров, проф. Димитър Овчаров, проф. Васил Бешевлиев и някои други (чужденците, които са писали българска история въобще не ги коментирам – то е ясно защо). Непрекъснато се цитират неща и от спорния труд на Фархат Нурутдинов, представен като „древни български хроники” - „Джагфар Тарихи” (нещо, което никой сериозен учен не би могъл да потвърди, тъй като това е компилативен труд със силна редакторска намеса, в който са използвани и някакви фрагменти от стари хроники!) и нашия автор проф. Петър Добрев (той пък се цитира като нещо от „последна инстанция”, макар и с леки критики „за цвят”).
Прави впечатление как в типичен комунистически извратен стил авторът представя разни „факти, хипотези и измислици” (цитирам го директо от заглавието) умишлено без да заема позиция с извъртания от рода на: „това не е съвсем доказано”, „всъщност не можем да бъдем сигурни”, „тази хипотеза се споделя и от.....”, „това води до сериозни неясноти и противоречия”, „българите са с тюркски произход, но всъщност не са тюрки, а имат и някакъв ирански елемент”, „хуните са тюрки, но всъщност не са”....... и т.н. и т.н.
Отново от древната българска история траките са тотално елиминирани и дори въобще не се споменава за тях, кимерийците са някакво екзотично понятие, както и скитите и сарматите. Кутригурите и утигурите хем са българи, хем не са и т.н. и т.н. Отново се сблъскваме с отвратителните фалшификации, че българите са чергари-номади (без никакви строителни традиции и култура), преди идването им в Европа и чак след установяването им в България през 7 в. стават „бели хора”, естествено след смесването си със славянските племена.......Българските владетели, царе и императори се наричат „вождове” (все едно, че сме някакво диво индианско, циганско или татарско племе); българските войски и военни кампании във Византия и Римската империя са представени като дивашки „набези” и „нашествия”, с цел плячкосване и грабеж на „културните народи”. Говори се за „български шамани” (а всъщност свещенниците се наричат колобри, което е съвсем различно понятие), „тотеми”, „шаманистични вярвания”, натрапват ни се някакви юрти и палатково лагери като постояни обители на българите и т.н. „Варварите” (българи) идват и си отиват на Балканите, все едно че са на разходка в парка, като необяснимо как преодоляват разстояния от хиляди километри с огромните си войски?!?........Не се обърща никакво внимание на древни карти от 3-4 век, където се упоменава, че Мизия се нарича България, а в Мизия, Тракия и Македония само българи живеят (това май хич не устройва фалшификаторите)!......
Значи, когато се говори за византийци и римляни, те извършват „военни кампании” и „цивилзаторски походи” за разширяване на империята, а когато са българи, готи и хуни (хони), това вече е „нахлуване”, „разбойнически набези” и „плячкосване” на диваци и варвари; много интересна концепция (откъде ли е изфабрикувана?!).......
Отново се повтарят всички онези глупости, които сме чели преди 1989 г. в комунистическите учебници по история, енциклопедиите, монографиите, дисертациите и историчесаката литература от таталитарния период, повечето от които са за коша за боклук! Глупости до втръсване; европейските и азиатските хуни са представени през съчиненията на руски автори (Латишев, Артамонов, Плетньова, Каховский, Ердели и др.); от западните автори са представени единствено Гросет и Рънсиман или се цитират средновековни автори, които са живяли в много по-късен период и никога не са се срещали с хуни (Малцелин, Йордан), както и откъси от писаното от Приск Тракиец, което е може би единственото обективно съчинение за Атила и хуните в Европа (но оттам са дадени само избарни откъси).
В заключение, въпреки някои козметични корекции на фалшифицираната българска древна история, книгата на проф. Василев повтаря комунистическите, руски, гръцки и панславянски клишета и идеологеми фалшифициращи историята на българите, омаловажаващи техния принос в световната култура и подаващо грешни кодове за следващите необременени идеологически поколения. Само, че авторът изглежда е пропуснал важния маомент, че сега сме вече в 21 век, хората са свободни, неограничени и информацията е достъпна, така както не е било никога в миналото! Сенките на комунизма неумолимо си отиват на бунището на историята, заедно с техните приносители (и физически и духовно) – веднъж и завинаги!.......Жалко за изхабената луксозна хартия и наивитета на издателството, което издавайки тази книга се е предоверило на разни титли и научни степени без никаква стойност!
(малка дисекция на книгата на проф. Васил Василев „Древните българи”)
След злополучната книга на д-р Живко Войников за произхода на древните българи (пълна с грешки и манипулации), друг един автор влезе в моето полезрение – проф. Васил Василев и той написал книга за древните българи: „Древните българи; факти, хипотези, измислици”, изд. „Изток/Запад”, София 2009 г.
От представянето в издателското каре научаваме, че проф. Василев е автор на 4 книги; участва и в 9 колективни монографии, написал е повече от 80 научни студии и статии, а също и две кратки истории на България, едната от които на 8 чужди езика (всичко това преди 1989 г.!). Работил е дълги години като зам. Директор на Института по история и е бил отговорен секретар на на главната редакция на академичната многотомна „История на България” (издание на БАН; от 1979 г.). Виждаме един типичен бюрократ комунист от хората, които пишеха българската история под диктовка „отгоре” (авторът Димитър Табаков ги разобличи като славяно-маниаци в историческото списание „Авитохол”, а в една статия в същото списание проф. Крум Балтаджиев ги разобличи и като вредни фалшификатори и манипулатори на българската история; подобно нещо направи и историка Стефан Чурешки в книгата си „Грешките, неточностите и заблудите в учебниците по история”, София, 2000 г.).
Тези хора (червените професори и академици) бяха окупирали дълги години българската историческа наука, напълно я бяха политизирали и се поставяха угоднически в услуга на „силните на деня” от ЦК на БКП и вождовете от Москва, изпълнявайки всичко под тяхна диктовка и загърбвайки фактите и реалностите, в ущърб на българската история и култура.
На 628 страници професорът от тоталитарно време се е опитал да се направи на интересен отново за сметка на българската история. „Иновациите” са, че „хан” вече е заменено с „кан”, а „прабългарите” с „древни българи”, което би трябвало да ни внуши, че професорът е някакъв много обективен демократ, скъсал с комунистическото си минало. Нищо друго оригинално не откриваме в книгата на проф. Василев; нещо повече, независимо, че е съвременно издание от 21 век, тази книга продължава да мултиплицира и затвърждава грешни тези и кодове, а на места пробутва и явни фалшификации на българската история. Авторът непрекъсното цитира руски източници със съмнителна репутация и комунистически величия в науката от близкото минало като: акад. Димитър Ангелов, акад. Васил Гюзелев, проф. Василка Тъпкова-Заимова; националния предател проф. Васил Златарски, и разни други като проф. Моско Москов, проф. Рашо Рашев, Д. Димитров, проф. Божидар Димитров, проф. Димитър Овчаров, проф. Васил Бешевлиев и някои други (чужденците, които са писали българска история въобще не ги коментирам – то е ясно защо). Непрекъснато се цитират неща и от спорния труд на Фархат Нурутдинов, представен като „древни български хроники” - „Джагфар Тарихи” (нещо, което никой сериозен учен не би могъл да потвърди, тъй като това е компилативен труд със силна редакторска намеса, в който са използвани и някакви фрагменти от стари хроники!) и нашия автор проф. Петър Добрев (той пък се цитира като нещо от „последна инстанция”, макар и с леки критики „за цвят”).
Прави впечатление как в типичен комунистически извратен стил авторът представя разни „факти, хипотези и измислици” (цитирам го директо от заглавието) умишлено без да заема позиция с извъртания от рода на: „това не е съвсем доказано”, „всъщност не можем да бъдем сигурни”, „тази хипотеза се споделя и от.....”, „това води до сериозни неясноти и противоречия”, „българите са с тюркски произход, но всъщност не са тюрки, а имат и някакъв ирански елемент”, „хуните са тюрки, но всъщност не са”....... и т.н. и т.н.
Отново от древната българска история траките са тотално елиминирани и дори въобще не се споменава за тях, кимерийците са някакво екзотично понятие, както и скитите и сарматите. Кутригурите и утигурите хем са българи, хем не са и т.н. и т.н. Отново се сблъскваме с отвратителните фалшификации, че българите са чергари-номади (без никакви строителни традиции и култура), преди идването им в Европа и чак след установяването им в България през 7 в. стават „бели хора”, естествено след смесването си със славянските племена.......Българските владетели, царе и императори се наричат „вождове” (все едно, че сме някакво диво индианско, циганско или татарско племе); българските войски и военни кампании във Византия и Римската империя са представени като дивашки „набези” и „нашествия”, с цел плячкосване и грабеж на „културните народи”. Говори се за „български шамани” (а всъщност свещенниците се наричат колобри, което е съвсем различно понятие), „тотеми”, „шаманистични вярвания”, натрапват ни се някакви юрти и палатково лагери като постояни обители на българите и т.н. „Варварите” (българи) идват и си отиват на Балканите, все едно че са на разходка в парка, като необяснимо как преодоляват разстояния от хиляди километри с огромните си войски?!?........Не се обърща никакво внимание на древни карти от 3-4 век, където се упоменава, че Мизия се нарича България, а в Мизия, Тракия и Македония само българи живеят (това май хич не устройва фалшификаторите)!......
Значи, когато се говори за византийци и римляни, те извършват „военни кампании” и „цивилзаторски походи” за разширяване на империята, а когато са българи, готи и хуни (хони), това вече е „нахлуване”, „разбойнически набези” и „плячкосване” на диваци и варвари; много интересна концепция (откъде ли е изфабрикувана?!).......
Отново се повтарят всички онези глупости, които сме чели преди 1989 г. в комунистическите учебници по история, енциклопедиите, монографиите, дисертациите и историчесаката литература от таталитарния период, повечето от които са за коша за боклук! Глупости до втръсване; европейските и азиатските хуни са представени през съчиненията на руски автори (Латишев, Артамонов, Плетньова, Каховский, Ердели и др.); от западните автори са представени единствено Гросет и Рънсиман или се цитират средновековни автори, които са живяли в много по-късен период и никога не са се срещали с хуни (Малцелин, Йордан), както и откъси от писаното от Приск Тракиец, което е може би единственото обективно съчинение за Атила и хуните в Европа (но оттам са дадени само избарни откъси).
В заключение, въпреки някои козметични корекции на фалшифицираната българска древна история, книгата на проф. Василев повтаря комунистическите, руски, гръцки и панславянски клишета и идеологеми фалшифициращи историята на българите, омаловажаващи техния принос в световната култура и подаващо грешни кодове за следващите необременени идеологически поколения. Само, че авторът изглежда е пропуснал важния маомент, че сега сме вече в 21 век, хората са свободни, неограничени и информацията е достъпна, така както не е било никога в миналото! Сенките на комунизма неумолимо си отиват на бунището на историята, заедно с техните приносители (и физически и духовно) – веднъж и завинаги!.......Жалко за изхабената луксозна хартия и наивитета на издателството, което издавайки тази книга се е предоверило на разни титли и научни степени без никаква стойност!
Re: Митът за Панславизма и съдбата на България
botev23 интересен линк.
ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ
Иван Танев Иванов
ВРЪЗКА МЕЖДУ БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ И ЕТНОНИМА НА РУСИТЕ
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
http://protobulgarians.com
Когато обясняват произхода и смисъла на етнонима “руси” и на Русия, днес руските историци се намират в положението на българските, които все още спорят за етническия произход на прабългарите. При руските историци доскоро господстваше т.н. норманска теория, наложена много трудно от двама немски учени, Г. 3. Байер и Г. Ф. Миллер. Съгласно тази теория, през IX-ти век една норманска дружина от шведски авантюристи се спуснала по река Днепър, завладяла изостаналите славяни и създала варяжка държава. Тъй като финландците наричали варягите с думата РОС (весло), в тази теория се предполага, че и държавата на варягите ще се е наричала Рос (?). След няколко века варягите се претопили от славяните, но им оставили своето име и ги издигнали в културно отношение. Днес норманската теория за произхода на руския етноним е на път да се разбие, подобно на хунската теория за произхода на прабългарите.
Създаването на първата държава на киевските славяни с помощта на варяги не се подлага на съмнение, но се оспорва произхода и източника на руския етноним, който е бил много по-ранен. Съгласно новата алтернативна теория, народ с название Рос (Рус) и с език известен като роски (руски), представляващ част от алано-сарматския етнически масив е съществувал в Приазовската част на Северното Причерноморие около VI-VII-ми век. За пръв път народ с такова име в тези места е споменат от Псевдо-Захарий през VI-ти век, а по-късно и в хроники на много арабски и персийски писатели под названието “urus”. Названието “urus“ на този ирански народ после се прехвърля върху славяните от Киевска Рус. Даже през Средновековието, всички арабски, персийски, тюркски и монголски източници наричат Русия и русите с името Urus. Много хидроними от този роски език са описани подробно от Константин Багрянородни и те имат прекрасен превод на стария алански език и на съвременен осетински език [М. Ю. Брайчевский. «Русские» названия порогов у Константина Багрянородного. Сборник научных трудов. Академия наук Украинской ССР. Институт Археологии земли Южной Руси в IX-XIV вв. (История и Археология). Киев, Наукова думка. 1985]. След VII-ми век, в резултат от усилената миграция на славяни към брега на Черно море, този роски народ е асимилиран от славяните, придавайки им своето етническо име.
"Южният, причерноморски" произход на етнонимът РОСИ, РУСИ се подкрепя убедително от факта, че народите, разположени на север от руснаците ги наричат с названия, пряко произлизащи от първоначалното название на славяните - венети. Така, естонското название на Русия е Venemaa, а финландското - Venäjä . Явно, названието РОС е тръгнало от юг на север и изобщо не е стигнало до най-северните части на източно-славянските земи, за да се усвои от северните им съседи. Нещо повече, естонците и финландците наричат с подобно название Швеция (Rootsi и Ruorsi), което показва, че за тях това название е добре познато, но те изобщо не го свързват с руснаците!
Около две трети от религиозния пантеон на източните славяни представляват богове и персонажи, заимствани от иранската митология. За разлика от това, в митологията на източните славяни няма нито един германски или скандинавски бог. В древноруския документ “Слово о полку Игореве” [Слово о полку Игореве. М., 1972 г. Перевод Д. С. Лихачёва] писан през XII-ти век и отразяващ по-ранни представи се казва, че русите произлизат от бог Даждбог, който отговаря на иранския бог Датар, чието име на авестийски означава “деятел, създател, творец”. В момента, сериозните руски историци считат, че източникът на етнонима Рус са били, разбира се не шепата нормани от IX-X-ти век, а алано-сарматските племена от района между река Дон, Азовско море и Северен Кавказ. Представители на тези племена са оставили т.н. салтово-маяцка археологическа култура, разположена по долината на реките Северен Донецк и Дон с център град Саркел.
Кои са били тези тайнствени роси (urus)? На пръв поглед отговор на този въпрос може да се намери лесно, като се установи етническия характер на племената, оставили тази салтово-маяцка археологическа култура. Обаче, положението не е толкова просто, защото се знае, че създателите на салтово-маяцката култура са главно прабългарските и отчасти аланските племена, формирали Старата Велика България. Господстващият днес в руската историческа наука възглед, че прабългарите са били тюрки пречи на руските историци да си обяснят как така племената от салтово-маяцката култура ще са им дали името “роси, руси”, бидейки в същото време тюрки. Поради това руските историци са принудени да търсят името роси в сарматските племена роксолани и росомани, които според римски източници са живели в Северното Причерноморие, от Азовско море до северен Кавказ до I-ви век. Тази възможност за обяснение обаче е твърде ефимерна, защото между роксоланите и тайнствения народ роси има времеви интервал от 500 години. Засега, проблемът остава в “тупик”. Той може да намери решение, когато и руските историци се убедят, че прабългарите са били етнически сармати, част от тези “тайнствени” роси (urus).
Ако прабългарите и аланите са дали името “роси” на източните славяни, кога самите те са носили такова етническо име? Вече беше споменато, че в този период прабългарите са били назовавани с две имена, едното произлизащо от корена “блгар” с всичките му разновидности и второто – “бурджан”, използвано главно от персийски и арабски източници. Може да се намерят доказателства обаче и за употребата на трето название – роси, рожи и др. под.
Както беше споменато от легендата за красавицата Боз, оженила се за Атила, владетелят на бурджаните – българите в държавата Бурджан-Барджил-Берсилия бил Шан Албан Риштав. В тази държава имало голяма планина, чието име след идването на татите се променило и станало Татеш. В легендата изрично се споменава, че предишното име на планината било подобно на името на бурджанския владетел Риштав. Името Риштав носи авестийската и санскритска наставка –ав (на славянски –ов или -овски) и може да се преведе като “Ришт-ски”. Освен това, старото руско име на тази област (Берсилия, днешен Дагестан) е Сурож. Няма ли някаква връзка между названието Сурож и фамилното име Риштски? В съвременния руски език, а и в старобългарския, представката “су-“ указва на съвместност, общост. Например думата “супеск” означава почва, която съдържа много пясък; думата “супоростая свиня” означава свиня, бременна с “поросята”. Названието “Сурож” може да означава място, където има “рож”, т.е., където живее народ наречен РОЖ. Фамилното име Риштски вероятно идва от същите тези “рож”, т.е., владетелят Риштав-Риштски е представител на народа “рож”- Рожски, Ростов. От легендата става ясно, че и планината (държавата ?) преди идването на татите е имала подобно име, примерно “РОЖ” или “РОС”. Така се събират три независими свидетелства, че в района на Берсилия, по времето на Атила (440-450 година), народът, планината (държавата) и владетелят са носили много близки помежду си имена “рож”, “риштски” “риштска”, които са подобни на името на тайнствения народ РОС. Тъй като местоживелищата на народа Рож и на бурджаните-българи съвпадат, а владетелят на бурджаните носи името Риштски - рожски, то е явно, че става дума за един и същи народ. Този извод се подкрепя и от факта, че по това време река Волга в района на своята делта (Северна Берсилия) е носела името Рос, а в много арабски и персийски документи е наречена “Руска река”.
По-нататъшната съдба на народа РОЖ – РОШТ- Бурджани е добре известна. След “излизането на хазарите от Вътрешна Берсилия” и нападението им над българите-бурджани –роси (669-670 год), част от този народ се преселва на северозапад в района на реките Дон и Северен Донец и създава археологическата култура, известна като Салтово-Маяцка. Съгласно Вернадски [Вернадский Г. В. Древняя Русь, М. 1996] названието рос (русь) може да се е появило през т.н. ирански период. През този период много хидроними носят това название. Река Волга е наречена Рос ( Rvz ) от един анонимен гръцки автор на географски трактат, преписан в V-ти век на н.е. Някои арабски и персийски автори от девети и десети век н.е. наричат река Дон и река Волга "Руска река" (nahr аr-Rusiya). Река Оскол, приток на река Донец, е била известна в древните времена като Рос. Един от притоците на Днепър се нарича Рос, даже днес. Възможно е даже широко разпространеният хидроним Рша (Орша) също да е свързано с името Рос: такива названия са Орша, приток на Днепър; Рша, в древното Черниговско княжество; Рша, приток на река Суда. Един голям град в този район се казва Ростов на Дон.
Съгласно Вернадски, източникът на името РОС или РУСЬ не е установен със сигурност. Вернадски предлага следното обяснение. Сарматските племена аорси и роксолани населили още във II-ри век до н.е. территорията между Волга, Дон, Донец и Днепър. Имената на тези племена могат да бъдат изведени от иранските думи ors или uors "бял" и rukhs "светъл". Възможно е, щото посочените по-горе реки от района на распространение на тези племена да са станали известни с племенните имена на околното население. В сарматския период названието “рос, рус” се асоциира с част от аланските племена, за което може да се съди по формата на названието рос-алани (roxolani). Думата roxs в аланския език е означавала “сияеща светлина”. Силната група на рос-аланските племена е живяла в басейна на река Волга, което обяснява факта защо древните гърци наричали Волга с името Рос.
Според нас, това обяснение е хронологически некоректно. Под ирански период, руската историография разбира времето на скитите и ранните сармати (VI-ти в. пр. н. е. – II-ти в.сл.н.е.), когато са се появили такива чисто ирански хидроними като Дунав, Дон, Донец, Днепър, Днестър, всички произлизащи от иранската (осетинска) дума “дон” – вода. Хидронимните названия “рос” са се появили доста по-късно, в периода когато възниква Салтово-маяцката култура, т.е., с появата на българите в Северното Причерноморие. Както видяхме по-горе, те именно са донесли това племенно название от района на Берсилия.
Названието РОЖ - РОС на сарматските племена, живяли първоначално в Берсилия (Сарматия), а по-късно в Стара Велика България може да дойде от предложените от Вернадски ирански думи ors или uors "бял" и rukhs "светъл". Следователно, названието РОС се явява пълен синоним или друга форма на народностното название БЪЛГАР на същия народ, защото БЪЛГАР и РОС означават едно и също - “бял, светъл”.
Създадената от народа РОЖ-РОС Салтово-Маяцка археологическа култура всъщност е част от културата на Стара Велика България. По тези места, народът РОЖ влиза в контакт с източните славяни, настъпва частична и взаимна асимилация, коята има за резултат усвояване на названието РОЖ-РОС като етноним на част от източните славяни. Народностното название РОЖ и епитетът Рожски се запазват и до по-късно. В 860 година, братята Кирил и Методий са пратени на мисия до Хазария. Пристигайки в град Херсон на Кримския полуостров, Кирил намира “евангелие и псалтир, написани с рожки букви” и среща човек, който говори на рожки език [История на България, том 2, 1981, Издание на БАН, стр. 245]. Това вероятно е бил езикът на берсилските българи, докато рожките букви може би са били алано-касожки рунни знаци.
ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ
Иван Танев Иванов
ВРЪЗКА МЕЖДУ БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ И ЕТНОНИМА НА РУСИТЕ
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
http://protobulgarians.com
Когато обясняват произхода и смисъла на етнонима “руси” и на Русия, днес руските историци се намират в положението на българските, които все още спорят за етническия произход на прабългарите. При руските историци доскоро господстваше т.н. норманска теория, наложена много трудно от двама немски учени, Г. 3. Байер и Г. Ф. Миллер. Съгласно тази теория, през IX-ти век една норманска дружина от шведски авантюристи се спуснала по река Днепър, завладяла изостаналите славяни и създала варяжка държава. Тъй като финландците наричали варягите с думата РОС (весло), в тази теория се предполага, че и държавата на варягите ще се е наричала Рос (?). След няколко века варягите се претопили от славяните, но им оставили своето име и ги издигнали в културно отношение. Днес норманската теория за произхода на руския етноним е на път да се разбие, подобно на хунската теория за произхода на прабългарите.
Създаването на първата държава на киевските славяни с помощта на варяги не се подлага на съмнение, но се оспорва произхода и източника на руския етноним, който е бил много по-ранен. Съгласно новата алтернативна теория, народ с название Рос (Рус) и с език известен като роски (руски), представляващ част от алано-сарматския етнически масив е съществувал в Приазовската част на Северното Причерноморие около VI-VII-ми век. За пръв път народ с такова име в тези места е споменат от Псевдо-Захарий през VI-ти век, а по-късно и в хроники на много арабски и персийски писатели под названието “urus”. Названието “urus“ на този ирански народ после се прехвърля върху славяните от Киевска Рус. Даже през Средновековието, всички арабски, персийски, тюркски и монголски източници наричат Русия и русите с името Urus. Много хидроними от този роски език са описани подробно от Константин Багрянородни и те имат прекрасен превод на стария алански език и на съвременен осетински език [М. Ю. Брайчевский. «Русские» названия порогов у Константина Багрянородного. Сборник научных трудов. Академия наук Украинской ССР. Институт Археологии земли Южной Руси в IX-XIV вв. (История и Археология). Киев, Наукова думка. 1985]. След VII-ми век, в резултат от усилената миграция на славяни към брега на Черно море, този роски народ е асимилиран от славяните, придавайки им своето етническо име.
"Южният, причерноморски" произход на етнонимът РОСИ, РУСИ се подкрепя убедително от факта, че народите, разположени на север от руснаците ги наричат с названия, пряко произлизащи от първоначалното название на славяните - венети. Така, естонското название на Русия е Venemaa, а финландското - Venäjä . Явно, названието РОС е тръгнало от юг на север и изобщо не е стигнало до най-северните части на източно-славянските земи, за да се усвои от северните им съседи. Нещо повече, естонците и финландците наричат с подобно название Швеция (Rootsi и Ruorsi), което показва, че за тях това название е добре познато, но те изобщо не го свързват с руснаците!
Около две трети от религиозния пантеон на източните славяни представляват богове и персонажи, заимствани от иранската митология. За разлика от това, в митологията на източните славяни няма нито един германски или скандинавски бог. В древноруския документ “Слово о полку Игореве” [Слово о полку Игореве. М., 1972 г. Перевод Д. С. Лихачёва] писан през XII-ти век и отразяващ по-ранни представи се казва, че русите произлизат от бог Даждбог, който отговаря на иранския бог Датар, чието име на авестийски означава “деятел, създател, творец”. В момента, сериозните руски историци считат, че източникът на етнонима Рус са били, разбира се не шепата нормани от IX-X-ти век, а алано-сарматските племена от района между река Дон, Азовско море и Северен Кавказ. Представители на тези племена са оставили т.н. салтово-маяцка археологическа култура, разположена по долината на реките Северен Донецк и Дон с център град Саркел.
Кои са били тези тайнствени роси (urus)? На пръв поглед отговор на този въпрос може да се намери лесно, като се установи етническия характер на племената, оставили тази салтово-маяцка археологическа култура. Обаче, положението не е толкова просто, защото се знае, че създателите на салтово-маяцката култура са главно прабългарските и отчасти аланските племена, формирали Старата Велика България. Господстващият днес в руската историческа наука възглед, че прабългарите са били тюрки пречи на руските историци да си обяснят как така племената от салтово-маяцката култура ще са им дали името “роси, руси”, бидейки в същото време тюрки. Поради това руските историци са принудени да търсят името роси в сарматските племена роксолани и росомани, които според римски източници са живели в Северното Причерноморие, от Азовско море до северен Кавказ до I-ви век. Тази възможност за обяснение обаче е твърде ефимерна, защото между роксоланите и тайнствения народ роси има времеви интервал от 500 години. Засега, проблемът остава в “тупик”. Той може да намери решение, когато и руските историци се убедят, че прабългарите са били етнически сармати, част от тези “тайнствени” роси (urus).
Ако прабългарите и аланите са дали името “роси” на източните славяни, кога самите те са носили такова етническо име? Вече беше споменато, че в този период прабългарите са били назовавани с две имена, едното произлизащо от корена “блгар” с всичките му разновидности и второто – “бурджан”, използвано главно от персийски и арабски източници. Може да се намерят доказателства обаче и за употребата на трето название – роси, рожи и др. под.
Както беше споменато от легендата за красавицата Боз, оженила се за Атила, владетелят на бурджаните – българите в държавата Бурджан-Барджил-Берсилия бил Шан Албан Риштав. В тази държава имало голяма планина, чието име след идването на татите се променило и станало Татеш. В легендата изрично се споменава, че предишното име на планината било подобно на името на бурджанския владетел Риштав. Името Риштав носи авестийската и санскритска наставка –ав (на славянски –ов или -овски) и може да се преведе като “Ришт-ски”. Освен това, старото руско име на тази област (Берсилия, днешен Дагестан) е Сурож. Няма ли някаква връзка между названието Сурож и фамилното име Риштски? В съвременния руски език, а и в старобългарския, представката “су-“ указва на съвместност, общост. Например думата “супеск” означава почва, която съдържа много пясък; думата “супоростая свиня” означава свиня, бременна с “поросята”. Названието “Сурож” може да означава място, където има “рож”, т.е., където живее народ наречен РОЖ. Фамилното име Риштски вероятно идва от същите тези “рож”, т.е., владетелят Риштав-Риштски е представител на народа “рож”- Рожски, Ростов. От легендата става ясно, че и планината (държавата ?) преди идването на татите е имала подобно име, примерно “РОЖ” или “РОС”. Така се събират три независими свидетелства, че в района на Берсилия, по времето на Атила (440-450 година), народът, планината (държавата) и владетелят са носили много близки помежду си имена “рож”, “риштски” “риштска”, които са подобни на името на тайнствения народ РОС. Тъй като местоживелищата на народа Рож и на бурджаните-българи съвпадат, а владетелят на бурджаните носи името Риштски - рожски, то е явно, че става дума за един и същи народ. Този извод се подкрепя и от факта, че по това време река Волга в района на своята делта (Северна Берсилия) е носела името Рос, а в много арабски и персийски документи е наречена “Руска река”.
По-нататъшната съдба на народа РОЖ – РОШТ- Бурджани е добре известна. След “излизането на хазарите от Вътрешна Берсилия” и нападението им над българите-бурджани –роси (669-670 год), част от този народ се преселва на северозапад в района на реките Дон и Северен Донец и създава археологическата култура, известна като Салтово-Маяцка. Съгласно Вернадски [Вернадский Г. В. Древняя Русь, М. 1996] названието рос (русь) може да се е появило през т.н. ирански период. През този период много хидроними носят това название. Река Волга е наречена Рос ( Rvz ) от един анонимен гръцки автор на географски трактат, преписан в V-ти век на н.е. Някои арабски и персийски автори от девети и десети век н.е. наричат река Дон и река Волга "Руска река" (nahr аr-Rusiya). Река Оскол, приток на река Донец, е била известна в древните времена като Рос. Един от притоците на Днепър се нарича Рос, даже днес. Възможно е даже широко разпространеният хидроним Рша (Орша) също да е свързано с името Рос: такива названия са Орша, приток на Днепър; Рша, в древното Черниговско княжество; Рша, приток на река Суда. Един голям град в този район се казва Ростов на Дон.
Съгласно Вернадски, източникът на името РОС или РУСЬ не е установен със сигурност. Вернадски предлага следното обяснение. Сарматските племена аорси и роксолани населили още във II-ри век до н.е. территорията между Волга, Дон, Донец и Днепър. Имената на тези племена могат да бъдат изведени от иранските думи ors или uors "бял" и rukhs "светъл". Възможно е, щото посочените по-горе реки от района на распространение на тези племена да са станали известни с племенните имена на околното население. В сарматския период названието “рос, рус” се асоциира с част от аланските племена, за което може да се съди по формата на названието рос-алани (roxolani). Думата roxs в аланския език е означавала “сияеща светлина”. Силната група на рос-аланските племена е живяла в басейна на река Волга, което обяснява факта защо древните гърци наричали Волга с името Рос.
Според нас, това обяснение е хронологически некоректно. Под ирански период, руската историография разбира времето на скитите и ранните сармати (VI-ти в. пр. н. е. – II-ти в.сл.н.е.), когато са се появили такива чисто ирански хидроними като Дунав, Дон, Донец, Днепър, Днестър, всички произлизащи от иранската (осетинска) дума “дон” – вода. Хидронимните названия “рос” са се появили доста по-късно, в периода когато възниква Салтово-маяцката култура, т.е., с появата на българите в Северното Причерноморие. Както видяхме по-горе, те именно са донесли това племенно название от района на Берсилия.
Названието РОЖ - РОС на сарматските племена, живяли първоначално в Берсилия (Сарматия), а по-късно в Стара Велика България може да дойде от предложените от Вернадски ирански думи ors или uors "бял" и rukhs "светъл". Следователно, названието РОС се явява пълен синоним или друга форма на народностното название БЪЛГАР на същия народ, защото БЪЛГАР и РОС означават едно и също - “бял, светъл”.
Създадената от народа РОЖ-РОС Салтово-Маяцка археологическа култура всъщност е част от културата на Стара Велика България. По тези места, народът РОЖ влиза в контакт с източните славяни, настъпва частична и взаимна асимилация, коята има за резултат усвояване на названието РОЖ-РОС като етноним на част от източните славяни. Народностното название РОЖ и епитетът Рожски се запазват и до по-късно. В 860 година, братята Кирил и Методий са пратени на мисия до Хазария. Пристигайки в град Херсон на Кримския полуостров, Кирил намира “евангелие и псалтир, написани с рожки букви” и среща човек, който говори на рожки език [История на България, том 2, 1981, Издание на БАН, стр. 245]. Това вероятно е бил езикът на берсилските българи, докато рожките букви може би са били алано-касожки рунни знаци.
Re: Митът за Панславизма и съдбата на България
Теория за произхода на Българите 
Ще започна с няколко встъпителни изречения които да пояснят статията.
Няма да работя с точни цитати понеже написването на подобна теория би отнело доста време. За това в разказвателен вид ще наблегна на историята на нашия народ.
Преди хиляди години Египет е една от най-развитите цивилизации в света. Влиянието и достига бреговете на Балканския полуостров. Дори е имал колонии на остров Крит.
По това време ние знаем за развита цивилизация на Балканите, която е разположена по брега на Средиземно море. В дълбочината на полуострова съществуват така наречените траки, които всъщност са много племена с еднакъв бит и култура.
Можем спокойно да предположим, че поради контактите си с Египет пеласагите (тези които населяват територията на днешна Гърция) са се развили доста по добре от останалите представители на траките.
След идването си елините колонизират пеласгите и приемат от тях високо развитата култура и я доразвиват.
За разлика от елините, съседните им траки не приемат много от високо развитите им събратя пеласаги.
Все пак всеки народ си има върхове и падения. Един от великите моменти при траките е бил по времето на така наречения от елините Дионис. Всъщност името му е било Bacchus - Бакхус, Бакх. Това име което е използвано от траки и римляни за име на Дионис ни се струва по правилно от гърцизираното име Дионис. Тази действителна личност е направила много открития за времето си, което е накарало местното население да го обожестви. Самия Дионис (ще използвам по известното му гръцко име) е бил авантюрист и е предприел поход към Индия. Той повежда със себе си тракийски племена като кикони, бриги и т.н. Смята се че той произхожда от племето бриги.
Когато достига Индия заварва местно население което яде кори от дърветата и е на ниско ниво на развитие.
Той заедно със своите траки се установява близо до Индия като дава знания на непросветените до този момент индуси.
По пътя си той преминава през високо развити страни като Шумер, Вавилон и др. от които допълнително се е обогатил със знания, които предава на непросветените които среща по пътя си.
След което се установява, прави държава която граничи с Индия и я кръщава на свое име - Бакхара или както ни е известна Балхара от Индийския епос.
Но за да разберем защо са идентични нека си припомним че в арменската география „Ашхарацуйц“ българите са наречени освен с името „булгар“ още и с името „булхи“, което е съкратена форма от източноперсийската дума булхор — българи.На картата, съставена от акад. Еремян на базата на „Ашхарацуйц“, името на народа БУЛХ е нанесено в подножията на Западен Памир и Северен Хиндукуш — точно там, където на индийските карти се намира древният Балх и народът с име болхи и балхики.
Окончанието в името на държавата е ара, ари (от арийци) следователно БакхАра значи Дионис благодорния.
В последствие делението на племена е прерастнало в деление по местности, родове и т.н. От там се образуват известните на всички кутиг-ари, кучиг-ари, утиг-ари и т.н.
Град Балх или Бакх е бил града на Дионис. Кръстен на негово име.
Бакхара е подържала тесни връзки с Индия и е допринесла много за развитието на тази държава. В Мабхабхарата много пъти се споменават Балхите. Пречупена дума през говора на индийците. Царството е било известно като “перлата на Ариана”, “страната на хилядите градове” и т.н. Градът Балх е бил известен като “майката на градовете”. Много можем да говорим за величието на тази държава, която е основата от бог Дионис. Дионис или Бакх е обожествен след смъртта му и култът към него е най-силен на територията на която е роден - Балканския полуостров.
Много хора след Дионис искат да повторят неговите подвизи за да останат в историята или дори да ги обожествят. Римляните споменават за 3 или 4 човека които са се именували като Дионис. Единия отива в Иберия, друг достига Египет и става известен там като Озирис.
Тук е интересно да спомена легендата за произхода на македонците. Озирис е имал двама сина. По - малкият бил Македон. Той бил пратен на балканите като му е била дадена територия която да управлява. Тази територия била наречена на неговото име.
След много години се ражда един голям пълководец Александър Македонски. Преди да тръгне на поход посещава едно от светилищата на Дионис.
Както други преди него, Александър иска да повтори постиженията на Дионис.
Интересен е факта обаче, че от всичките държави които превзема той се жени именно в държавата на Дионис/Бакх – Балхара.Желанието му е било да свърже името си с името на Дионис.
Влизането на Александър в Балхара е изиграло решаваща и важна роля за по-нататъшните събития при българите. Когато Александър влиза с войската си, тя е съставена в голямата си част от мизи, пеони, илири и т.н. Те донасят своите обичай и култура. Това спомага по лесно в последствие да се интегрираме на балканите пък и в Украйна след като напускаме Балхара.
Това е станало под натиска на Китай, които в около 258–210 преди Христа се обединява и почва да изтласква тохарите и други народи към централна Азия и Индия. Това принуждава много народи да напуснат местоживелищата си и да потърсят по безопасно място за живот. На територията на Балхара са вършеели 45 номадски племена които са крадели и избивали ежедневно. Ситуацията е била безнадеждна.
Поради което ние заедно с масагети, согиданци, бурджани, берсили и др. напускаме региона и се озоваваме в Кавказ. Българите се заселват над Армения, между Черно и Каспийско море.
По това време траките на Балканският полуостров са били поробени от римляните и са водили освободителни войни.
Информацията че потомците на техния бог са започнали придвижване достига до траките на Балканският полуостров. Това им дава сили да се борят и ги кара да строят множество храмове на Бакх /Дионис/, надявайки се да дойдат при тях. През 1-5 век има засилено строене на светилища на Дионис.
Ако българите бяха просто някакви траки от Азия, те нямаше да бъдат приети тук като свой. Все пак когато говорът, обичайте, строителството и т.н. са различни, те вече не са едни от тях. В случая малки различия не са били проблем, понеже траките са се интересували от по-важното - Българите са потомци на техният бог. Те са богоизбраните да управляват.
Като се добави и това, че наистина сме били много по развити и цивилизовани от тукашните траки всичко си идва на мястото. В онзи момент ние ставаме обединителното звено за целия тракийски свят, които е бил огромен. В същото време сродните тракийски племена също са се вливали към нас, понеже ние сме им били най-близки от всички в тази нова и враждебна среда. Народи като берсили, есегели, бурджани и т.н.
Ние ставаме толкова големи и могъщи защото обединяваме тракийски народи под символа Бакх. Византийците са знаели това и са предусещали опасността за тях.
Далновидният по това време византииски император обаче решава да превърне неизгодната ситуация в печеливша като привлече на своя страна българите. Този план е бил осъществен, като малкият Кубрат е взет да учи във Византия заедно със сина на императора.
Целта е била когато Кубрат порасне и вземе управлението на държавата да бъде силен и верен съюзник на Византийският император. В последствие подмолни машинации във Византия провалят плана след като се опитват да свалят от власт императора и решават да убият сина му и жена му.
След като вижда каква участ ще сполети приятеля му от детството, Кубрат обявява война на Византия.
Последващите събития довеждат и до мирния договор между България и Византия и въвеждане на годината от този договор като начална за държавата.
Защо обаче хора които говорят за нас от 6-ти век ни наричат мизи, илири и др. тракийци. Защо византийците през цялото си съществуване ни наричат най-много мизи. “Борис царя на мизите, народа на мизите, Самуил царя на мизите и т.н. Ендории, готския свещеник които пише за българите казва: “те са стар народ мизийски или илирийски”. Възможно ли е всички съвременници на събитията да са се объркали?
Отговора е, че при влизането на войниците на Александър Македонски в Балхара голяма част от войската която е останала е била от мизийски произход. Явно отличителен белег на тези хора е бил чумбасът. При идването на Българите на Балканският полуостров те приличат на мизите, което кара съвремениците на преселението, а и по-късните историци да ни считат за мизи.
Все пак логичен е и въпроса, защо ако бяхме тюркско чергарско племе кръвния ни враг Византия ще ни нарича 2 хиляди години история като мизи вместо да ни нарича с неизвестното уж име българи? Което само като се спомене ще говори на хората колко млад и чергарски народ сме. Ако византийците ни наричат обаче мизи, ние като стар балкански народ имаме пълното право да претендираме за тази земя. Нелогично е византийците да ни дават акта за собственост над територията, като ни обявяват за стар балкански народ. Явно обаче те са предпочитали да ни дадат 2000 годишна история, право над тази земя, но не и да признаят, че сме потомци на бог Дионис.
Свидетелство за думите ми има в житието на Климент Охридски.
"Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия."
Това потвърждава, че мизите идват с втората голяма вълна траки от времето на Александър.
Някои историци твърдят, че като ни наричат мизи това било заради факта, че живеем на територията на старите мизи.
Не се ли сетиха обаче днешните историци, че и Светослав, Руския владетел е наречен мизиец, като е описан чумбаса който носи. Явно византийците са наричали народите не според наименованието на територията, а според вида, облеклото, говора и др. отличителни белези.
Да ние не сме само мизи, но и малко гети, беси, берсили, есегели, бриги и т.н. Тоест ние сме представителна извадка на тракийските народи и сме потомци на техния бог.
Други епитети с които ни наричат са скити, пеони, трибали, мирмодонци.
Волжките българи ги наричат сакалиби което пак значи скити.
Всичките названия са на тракийски племена.
Ако предположим, че Византийците са доста необразовани хора, което не е вярно, защо те наричат маджарите – турки? Защо не ги нарекоха даки или гети след като се настаняват на старата територия на тези два тракийски народа?
Простата истина е, че ние сме и скити и пеони и трибали и мирмодонци и мизи по род. Но по държавно самосъзнание и принадлежност сме българи.
Името ни е било авторитет и обединител на останалите тракийски народи.
Според историка на готите Йорданес, живял по времето на описаните събития - готи и гети е един и същи народ. Нещо повече - той нарекъл своята готска история "Getica". Както знаем, гетите са един от най-големите тракийски народи, който е населявал Мизия. Всъщност това обяснява и наличието на готи в Малоазийска Кападокия, от където е родом Св. Кирил /Вулфила/ - големи компактни групи от траки многократно са заселвали различни области на Мала Азия. В средновековието в Кападокия е засвидетелствано наличието на две български държави и множество други български поселения.
Тоест сродяването на българи и готи е започнало доста преди мирния договор с Византия от 681г. Ако вземем в предвид, че славяните биват наричани гети всичко си идва на място.
Експлоатирането на славянската идея колкото и пародоксално да звучи е изконно българска, а не руска. Още по времето на черноризец храбър България има план за обединяването на тракииските народи под надлов славянството/гетството. Причината е, че гетите/славяни присъствали сериозно в повечето съседни държави по това време.
В последствие руската идея приобщава към славянските/гетски народи етноси които нямат нищо общо с тях.
До ранното средновековие всеки е знаел рода си. Страхът от потомците на бог Дионис е бил голям, като народ които може да обедини огромно множество племена и да стане повелител на запада и изтока.
Случайно ли е, че всички които говорят за българите, в началото казват “така наречените българи” и допълват, че сме стар мизийски или илирийски народ. Непризнаване на името и уплах от възможната развръзка при идването ни, ги кара да водят последователна политика за подмята на това име с цел откъсване от корените.
Истината е, че византийците ни принизяват като ни наричат мизи, пеони, трибали и т.н.!
Не случайно тракийския народ на Балканският полуостров, от който е Спартак, прави множество въстания срещу Рим, но не е направил нито едно срещу българите.
Така, че ние сме представители на тракийските народи обединени от идеята за голяма и независима тракийска държава, управлявана от потомците на бог Бакх.
http://www.balhara.net/
Ще започна с няколко встъпителни изречения които да пояснят статията.
Няма да работя с точни цитати понеже написването на подобна теория би отнело доста време. За това в разказвателен вид ще наблегна на историята на нашия народ.
Преди хиляди години Египет е една от най-развитите цивилизации в света. Влиянието и достига бреговете на Балканския полуостров. Дори е имал колонии на остров Крит.
По това време ние знаем за развита цивилизация на Балканите, която е разположена по брега на Средиземно море. В дълбочината на полуострова съществуват така наречените траки, които всъщност са много племена с еднакъв бит и култура.
Можем спокойно да предположим, че поради контактите си с Египет пеласагите (тези които населяват територията на днешна Гърция) са се развили доста по добре от останалите представители на траките.
След идването си елините колонизират пеласгите и приемат от тях високо развитата култура и я доразвиват.
За разлика от елините, съседните им траки не приемат много от високо развитите им събратя пеласаги.
Все пак всеки народ си има върхове и падения. Един от великите моменти при траките е бил по времето на така наречения от елините Дионис. Всъщност името му е било Bacchus - Бакхус, Бакх. Това име което е използвано от траки и римляни за име на Дионис ни се струва по правилно от гърцизираното име Дионис. Тази действителна личност е направила много открития за времето си, което е накарало местното население да го обожестви. Самия Дионис (ще използвам по известното му гръцко име) е бил авантюрист и е предприел поход към Индия. Той повежда със себе си тракийски племена като кикони, бриги и т.н. Смята се че той произхожда от племето бриги.
Когато достига Индия заварва местно население което яде кори от дърветата и е на ниско ниво на развитие.
Той заедно със своите траки се установява близо до Индия като дава знания на непросветените до този момент индуси.
По пътя си той преминава през високо развити страни като Шумер, Вавилон и др. от които допълнително се е обогатил със знания, които предава на непросветените които среща по пътя си.
След което се установява, прави държава която граничи с Индия и я кръщава на свое име - Бакхара или както ни е известна Балхара от Индийския епос.
Но за да разберем защо са идентични нека си припомним че в арменската география „Ашхарацуйц“ българите са наречени освен с името „булгар“ още и с името „булхи“, което е съкратена форма от източноперсийската дума булхор — българи.На картата, съставена от акад. Еремян на базата на „Ашхарацуйц“, името на народа БУЛХ е нанесено в подножията на Западен Памир и Северен Хиндукуш — точно там, където на индийските карти се намира древният Балх и народът с име болхи и балхики.
Окончанието в името на държавата е ара, ари (от арийци) следователно БакхАра значи Дионис благодорния.
В последствие делението на племена е прерастнало в деление по местности, родове и т.н. От там се образуват известните на всички кутиг-ари, кучиг-ари, утиг-ари и т.н.
Град Балх или Бакх е бил града на Дионис. Кръстен на негово име.
Бакхара е подържала тесни връзки с Индия и е допринесла много за развитието на тази държава. В Мабхабхарата много пъти се споменават Балхите. Пречупена дума през говора на индийците. Царството е било известно като “перлата на Ариана”, “страната на хилядите градове” и т.н. Градът Балх е бил известен като “майката на градовете”. Много можем да говорим за величието на тази държава, която е основата от бог Дионис. Дионис или Бакх е обожествен след смъртта му и култът към него е най-силен на територията на която е роден - Балканския полуостров.
Много хора след Дионис искат да повторят неговите подвизи за да останат в историята или дори да ги обожествят. Римляните споменават за 3 или 4 човека които са се именували като Дионис. Единия отива в Иберия, друг достига Египет и става известен там като Озирис.
Тук е интересно да спомена легендата за произхода на македонците. Озирис е имал двама сина. По - малкият бил Македон. Той бил пратен на балканите като му е била дадена територия която да управлява. Тази територия била наречена на неговото име.
След много години се ражда един голям пълководец Александър Македонски. Преди да тръгне на поход посещава едно от светилищата на Дионис.
Както други преди него, Александър иска да повтори постиженията на Дионис.
Интересен е факта обаче, че от всичките държави които превзема той се жени именно в държавата на Дионис/Бакх – Балхара.Желанието му е било да свърже името си с името на Дионис.
Влизането на Александър в Балхара е изиграло решаваща и важна роля за по-нататъшните събития при българите. Когато Александър влиза с войската си, тя е съставена в голямата си част от мизи, пеони, илири и т.н. Те донасят своите обичай и култура. Това спомага по лесно в последствие да се интегрираме на балканите пък и в Украйна след като напускаме Балхара.
Това е станало под натиска на Китай, които в около 258–210 преди Христа се обединява и почва да изтласква тохарите и други народи към централна Азия и Индия. Това принуждава много народи да напуснат местоживелищата си и да потърсят по безопасно място за живот. На територията на Балхара са вършеели 45 номадски племена които са крадели и избивали ежедневно. Ситуацията е била безнадеждна.
Поради което ние заедно с масагети, согиданци, бурджани, берсили и др. напускаме региона и се озоваваме в Кавказ. Българите се заселват над Армения, между Черно и Каспийско море.
По това време траките на Балканският полуостров са били поробени от римляните и са водили освободителни войни.
Информацията че потомците на техния бог са започнали придвижване достига до траките на Балканският полуостров. Това им дава сили да се борят и ги кара да строят множество храмове на Бакх /Дионис/, надявайки се да дойдат при тях. През 1-5 век има засилено строене на светилища на Дионис.
Ако българите бяха просто някакви траки от Азия, те нямаше да бъдат приети тук като свой. Все пак когато говорът, обичайте, строителството и т.н. са различни, те вече не са едни от тях. В случая малки различия не са били проблем, понеже траките са се интересували от по-важното - Българите са потомци на техният бог. Те са богоизбраните да управляват.
Като се добави и това, че наистина сме били много по развити и цивилизовани от тукашните траки всичко си идва на мястото. В онзи момент ние ставаме обединителното звено за целия тракийски свят, които е бил огромен. В същото време сродните тракийски племена също са се вливали към нас, понеже ние сме им били най-близки от всички в тази нова и враждебна среда. Народи като берсили, есегели, бурджани и т.н.
Ние ставаме толкова големи и могъщи защото обединяваме тракийски народи под символа Бакх. Византийците са знаели това и са предусещали опасността за тях.
Далновидният по това време византииски император обаче решава да превърне неизгодната ситуация в печеливша като привлече на своя страна българите. Този план е бил осъществен, като малкият Кубрат е взет да учи във Византия заедно със сина на императора.
Целта е била когато Кубрат порасне и вземе управлението на държавата да бъде силен и верен съюзник на Византийският император. В последствие подмолни машинации във Византия провалят плана след като се опитват да свалят от власт императора и решават да убият сина му и жена му.
След като вижда каква участ ще сполети приятеля му от детството, Кубрат обявява война на Византия.
Последващите събития довеждат и до мирния договор между България и Византия и въвеждане на годината от този договор като начална за държавата.
Защо обаче хора които говорят за нас от 6-ти век ни наричат мизи, илири и др. тракийци. Защо византийците през цялото си съществуване ни наричат най-много мизи. “Борис царя на мизите, народа на мизите, Самуил царя на мизите и т.н. Ендории, готския свещеник които пише за българите казва: “те са стар народ мизийски или илирийски”. Възможно ли е всички съвременници на събитията да са се объркали?
Отговора е, че при влизането на войниците на Александър Македонски в Балхара голяма част от войската която е останала е била от мизийски произход. Явно отличителен белег на тези хора е бил чумбасът. При идването на Българите на Балканският полуостров те приличат на мизите, което кара съвремениците на преселението, а и по-късните историци да ни считат за мизи.
Все пак логичен е и въпроса, защо ако бяхме тюркско чергарско племе кръвния ни враг Византия ще ни нарича 2 хиляди години история като мизи вместо да ни нарича с неизвестното уж име българи? Което само като се спомене ще говори на хората колко млад и чергарски народ сме. Ако византийците ни наричат обаче мизи, ние като стар балкански народ имаме пълното право да претендираме за тази земя. Нелогично е византийците да ни дават акта за собственост над територията, като ни обявяват за стар балкански народ. Явно обаче те са предпочитали да ни дадат 2000 годишна история, право над тази земя, но не и да признаят, че сме потомци на бог Дионис.
Свидетелство за думите ми има в житието на Климент Охридски.
"Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия."
Това потвърждава, че мизите идват с втората голяма вълна траки от времето на Александър.
Някои историци твърдят, че като ни наричат мизи това било заради факта, че живеем на територията на старите мизи.
Не се ли сетиха обаче днешните историци, че и Светослав, Руския владетел е наречен мизиец, като е описан чумбаса който носи. Явно византийците са наричали народите не според наименованието на територията, а според вида, облеклото, говора и др. отличителни белези.
Да ние не сме само мизи, но и малко гети, беси, берсили, есегели, бриги и т.н. Тоест ние сме представителна извадка на тракийските народи и сме потомци на техния бог.
Други епитети с които ни наричат са скити, пеони, трибали, мирмодонци.
Волжките българи ги наричат сакалиби което пак значи скити.
Всичките названия са на тракийски племена.
Ако предположим, че Византийците са доста необразовани хора, което не е вярно, защо те наричат маджарите – турки? Защо не ги нарекоха даки или гети след като се настаняват на старата територия на тези два тракийски народа?
Простата истина е, че ние сме и скити и пеони и трибали и мирмодонци и мизи по род. Но по държавно самосъзнание и принадлежност сме българи.
Името ни е било авторитет и обединител на останалите тракийски народи.
Според историка на готите Йорданес, живял по времето на описаните събития - готи и гети е един и същи народ. Нещо повече - той нарекъл своята готска история "Getica". Както знаем, гетите са един от най-големите тракийски народи, който е населявал Мизия. Всъщност това обяснява и наличието на готи в Малоазийска Кападокия, от където е родом Св. Кирил /Вулфила/ - големи компактни групи от траки многократно са заселвали различни области на Мала Азия. В средновековието в Кападокия е засвидетелствано наличието на две български държави и множество други български поселения.
Тоест сродяването на българи и готи е започнало доста преди мирния договор с Византия от 681г. Ако вземем в предвид, че славяните биват наричани гети всичко си идва на място.
Експлоатирането на славянската идея колкото и пародоксално да звучи е изконно българска, а не руска. Още по времето на черноризец храбър България има план за обединяването на тракииските народи под надлов славянството/гетството. Причината е, че гетите/славяни присъствали сериозно в повечето съседни държави по това време.
В последствие руската идея приобщава към славянските/гетски народи етноси които нямат нищо общо с тях.
До ранното средновековие всеки е знаел рода си. Страхът от потомците на бог Дионис е бил голям, като народ които може да обедини огромно множество племена и да стане повелител на запада и изтока.
Случайно ли е, че всички които говорят за българите, в началото казват “така наречените българи” и допълват, че сме стар мизийски или илирийски народ. Непризнаване на името и уплах от възможната развръзка при идването ни, ги кара да водят последователна политика за подмята на това име с цел откъсване от корените.
Истината е, че византийците ни принизяват като ни наричат мизи, пеони, трибали и т.н.!
Не случайно тракийския народ на Балканският полуостров, от който е Спартак, прави множество въстания срещу Рим, но не е направил нито едно срещу българите.
Така, че ние сме представители на тракийските народи обединени от идеята за голяма и независима тракийска държава, управлявана от потомците на бог Бакх.
http://www.balhara.net/
Re: Митът за Панславизма и съдбата на България
Така, че ние сме представители на тракийските народи обединени от идеята за голяма и независима тракийска държава, управлявана от потомците на бог Бакх.
Амин!
Тоя, дето е писал тая дълбока статия, да се поразрови малко, може и до Китай да са стигнали траките, и да са дали ум и разум на тамошните недодялани (до момента на пристигането на траките) люде.
Ний армейци сме големи,
на "Литекс" верни сме чеда.
Със съдиите-наше знаме
мачкаме навред сега.
Разговор в "Спорт Депо":
-Имате ли фланелки на "ЦСКА-София"?
-Каква ви трябва-на вратар, на полеви играч, или на съдия?
на "Литекс" верни сме чеда.
Със съдиите-наше знаме
мачкаме навред сега.
Разговор в "Спорт Депо":
-Имате ли фланелки на "ЦСКА-София"?
-Каква ви трябва-на вратар, на полеви играч, или на съдия?
Re: Митът за Панславизма и съдбата на България
ЧУЖДИЯТ ПРОИЗХОД НА ОФИЦИАЛНАТА ИСТОРИЧЕСКА ШКОЛА В БЪЛГАРИЯ
http://bgsviat.narod.ru/drevnobulgarska ... _6kola.htm
http://bgsviat.narod.ru/drevnobulgarska ... _6kola.htm
Произходът на българите –схващания, теории и доктрини
Произходът на българите –схващания, теории и доктрини
Съгласно една известна сентенция, историята е слугиня на политиката – това е особено показателно за България. Ние винаги сме повтаряли, и ще продължаваме да подчертаваме, че науката е идеология. Съвременната наука е едно от идеологическите оръжия на юдомасонските сили, които от “Великата” френска революция насам водят една непрекъсната война срещу европейските народи – за тяхното духовно обезличаване и унищожение. За целите на тази война, юдомасоните до съвършенство прокарват в методиката на бездуховната академична наука известния принцип “Разделяй и владей”. А нищонеподозиращите научни работници несъзнателно сътрудничат на законспирирания враг, работейки по неговата методика.
В официалната историография и антропология принципът “Разделяй и владей” се прокарва чрез схващането за нееднородния произход на народите, съгласно което, европейските народи се представят като сбирщина от разнорасови елементи. По същество това схващане е егалитарно и противоречи на принципа на народностния суверенитет. Посредством него у хората се насажда национален нихилизъм и се поощрява расовото смешение.
За да отречеш правото на съществуване на един народ, достатъчно е да поставиш под съмнение неговата самоличност, като покажеш, че това е една сбирщина от различни народности, т.е. такъв народ не съществува. Точно по тази схема враговете на българския народ разработиха своите антибългарски теории, за целите на войната, която водят срещу него – обявена през 1915 г. и продължаваща до ден днешен.
Показателен пример за такава “теория” ни дава една работа на френския професор Обеденаре, публикувана през 1880 г. в Париж.(1) Там професорът разглежда българите като съвкупност от три различни народности, всяка със свой расов облик: българи-татари, българи-илоти и побългарени гало-келти. Това разбира се е една лъженаучна теория, но всъщност е доктрина, идеално скалъпена за целите на френската империалистическа политика. Българите-татари са врагът – те са тиранични и жестоки, враждебни на всичко културно и благородно. Те се отъждествяват с древните българи, и по-този начин в тяхно лице се компроментира българската държавност. Българите-илоти са основната част от българското население. По характер те са мирни и трудолюбиви, но също така са нискоинтелигентни, и поради това – неспособни за самоуправление. С една дума – идеални роби. С характеристиката на тази основна българска раса се оправдават домогванията на Великите сили, че ние българите не сме способни да създадем самостоятелна и силна държава, и затова сме обречени да бъдем опитни животни за техните чудовищни етнически експерименти. От описанието на третата народностна група – побългарените гало-келти, напълно се изяснява планът за колонизацията на България. Те са будни, интелигентни и свободолюбиви; те са приятели и роднини, от които трябва да се вербува френската колониална администрация в България. Абе нещата са напълно ясни, само се чудим защо никой по това време не се е сетил да разобличи тази антибългарска доктрина и да предупреди българския народ за подготвяното срещу него престъпление.
Подобен род бисери на антибългаризма срещаме и в статията на антрополога Бедо - “Върху Българите”, публикувана през 1879 г. в Лондон.(2) Съгласно неговото високомерно отношение, “ “...Физическият” характер на българите е мъчен и тъмен предмет; техният “нравствен” характер също представлява своите мъчнотии.” Тук прилагателните “физически” и “ нравствен” са поставени в кавички – с това авторът иска да покаже, че такъв народ българи просто не съществува; че земята на Балкана е населена с някаква безформена и безнравствена паплач. За да изтъкне “тъмния характер” на българите, самоувереният антрополог прави една съпоставка със сърбите, на които отдава своето предпочитание. В техните песни се възпявали хероизма и рицарството, докато нашият Крали Марко бил само едно “просто въплъщение на силата” и “свиреп звяр, убийца на жени и предател”. “Мъжество, великодушие, вярност и уважение към жените не могат да се очакват от такъв народ” – заключава Бедо.
Наистина, лесно е хероизмът да бъде възпят в балади, но друго е да бъде постигнат в действителността. Да, ние помним “хероичните” бягства на сърбите през Сръбско-българската и Първата световна война – вторият път нашите деди ги прогониха чак до остров Корфу, оттатък Албанските планини. Историческата действителност ни показа, че през изтеклия ХХ век сърбите успяха да прояват пословичния си “хероизъм” единствено в зверствата срещу мирното българско население в поробена Македония. А неустрашимият български войник с кръвта си и с безпримерната си саможертва написа най-величавата балада в новата българска история.
Като четем антибългарски пасквили от този род, неволно си спомняме и описанието на нашите прадеди – хуните на Атила, написано от Амиан Марцелиан: ”Хуните надминават по варварство и дивост всичко, което човек може да си представи... Тяхното късо тяло с извънредно силни членове и една несъответствено голяма глава им дава чудовищен вид. Те могат да бъдат наречени животни на два крака...” Подобно отношение срещаме и в произведенията на други византийски и латински автори, така че не бива буквално да възприемаме този карикатурен образ на праотците ни. Просто трябва да имаме предвид, че гърците са представители на друг тип цивилизация, с други ценности и идеали за красота, и затова открай време имат враждебно отношение към нас. Също като възпитаниците на омасончената Западна цивилизация, така че историята се повтаря.
От цитираните по-горе статии напълно ясно прозират политическите кроежи на Антантата, осъществени 50 години след тяхното публикуване – създаването на една великосръбска империя – Югославия, разширена за сметка на България. За изпълнението на този мръсен антибългарски заговор се налага създаването на лош образ на българите, който трябва да бъде затвърден посредством тенденциозни антропологически публикации от този род. Все едно, че ние българите по рождение сме бастарди и безнравствени типове. Особено силно тази антибълтарска истерия се развихря в дните около подписването на злощастния за нас българите Ньойски договор-диктат. Изказва се например такова мнение, че ние сме били най-долните примитиви на Балканите, на по-ниско равнище и от албанците, защото и те имали чувство за чест. Но твърде късно вече е било да се отправят такива мерзки клевети срещу един достоен и храбър народ, който има зад гърба си славните епопеи при Одрин, Люле-Бургаз, Тутракан, Дойран и Завоя на Черна.
Разгледаните две съчинения красноречиво показват как науката се използува като средство за водене на идеологическа война. Идеологическите напъни срещу българския народ продължават и по-късно, посредством нови “теории”-доктрини, отричащи неговата еднородност и суверенитет. През периода 1944 – 1953 г. в България се прокарва сърбокомунистическата доктрина, съгласно която ние българите не сме били единна нация, а конгломерат от няколко различни нации: добруджанска, мизийска, тракийска, шопска, македонска и помашка. Както е известно, тази “теория” беше скалъпена, за да се оправдае насилственото отродяване на македонските българи, провеждано както във Вардарска Македония, така и в Пиринския край, с престъпното съучастие на комунистическата власт в България.
С не по-малко зловредна доктрина ни “ощастливиха” и евро-атлантическите натрапници, в близките години на либерално-болшевишката “демокрация”. Те искат да представят България като страна, населена с разни “етноси” и “малцинства”, сред които ей-така, между другото, фигурират и българи. С това новият глобалистичен окупатор изцяло отхвърля суверенитета ни върху нашата родна земя, извоювана и защитавана с кръвта на дедите ни, и ни принуждава да делим правата си с разни турци, цигани и прочее навлеци.
По този начин се подготвя окончателното унищожаване на българския народ и държавност. И нещо повече - за да представят убедителни “исторически” основания на замисления от тях “български етнически модел”, евроатлантиците безсрамно се ровичкат в родната ни история. Те искат да докажат, че по българските земи от векове насам мирно и кротко са съжителствували разни етноси, а българинът по природа бил толерантен към инородците и иноверците. Наистина, българинът е бил принуден да проявява известна търпимост към чуждия завоевател по време на османското владичество, но това в никакъв случай не е изява на българския народностен суверенитет.
Предвид разгледаните антибългарски доктрини, редно е да обърнем поглед и към официалните научни схващания за произхода и самоличността на българите. Да видим чии тези застъпва българската академична наука, и на чия кауза тя служи.
В годините след Освобождението в българския обществено-политически живот се налага панславистката доктрина, обслужваща руския империализъм. По тази причина в българската наука изцяло се застъпва схващането за славянския произход на българския народ. Нещо повече – поради силното руско влияние, в България е в сила един панславистки тоталитаризъм. Създадена е обстановка на обществена нетърпимост към всякакви изказвания против славянството и Русия. Последиците от този тоталитаризъм изпитва д-р Ганчо Ценов, на когото е забранено да защити докторат и да изнася лекции в Софийския университет, заради схващането му за неславянския произход на българския народ.
За да сме честни, държим да отбележим, че славянската теория не е антибългарска в своята същност – тя не разглежда нас българите като долно качество хора, нито поставя под съмнение еднородния ни произход. Тя обаче премества центъра на тежестта към Русия, и възпрепятствува изясняването на българската народностна самоличност. Но самият панславизъм всъщност не е руско изобретение – той възниква не в Русия, на основата на руските народностни традиции, а в Австро-Унгария. Тази доктрина е замислена от юдомасонските кръгове, като част от големия сценарий за разделението и противопоставянето на европейските народи, което продължава до ден днешен. Пръв Петър I, който е масон, издига панславистката доктрина в руската държавна политика. По силата на зловещото Ялтенско споразумение, Съветският съюз придоби правото да окупира и болшевизира всичките “славянски” страни, между което и България. Така се затвърди разделението между Източна и Западна Европа, което и днес, след падането на “Желязната завеса”, се поддържа с икономически следства. След промяната на геополитическата ориентация през т.нар. “преход”, новият сюзерен на България – САЩ не прояви претенции към утвърдената в нашата наука славянска (а по-точно славянска-тюркска) теория. Значи “ония там” просто така са решили – българите са славяни, и толкоз...
Антибългаризмът на славянската теория започва да се проявява едва тогава, когато става ясно, че основателите на българската държава определено не са славяни. За да се защити тезата за славянския произход на българския народ, налага се максимално да се омаловажи ролята на древните българи при неговото образуване. Пръв с тази задача се заема панславистът Юрий Венелин, украинец по произход, чието истинско име е Георги Хуца. Той полага основите на славянско-тюркската теория, развита в неговия труд “Днешните и някогашни българи”. В България неговите идеи се доразвиват от масона Васил Златарски. Той развива тезата, че България е основана от “неголямата тюркска орда на Аспарух”, която впоследствие се е разтворила в “огромното славянско море”, и така от старите българи е останало само тяхното име. Ето така, с помощта на тази басня, Златарски спасява славянската теория. С това той пося семето на раздвоението в Българската народностна душа. Друга “заслуга” на мастития професор е, че докато българските войници с жертви и лишения защитаваха целостта на Отечеството през Първата световна война, в удобната си канцелария той изготви една карта на Второто българско царство, от която бяха изключени българските земи в Беломорска Тракия. Възползувайки се от това, около подписването на Ньойскиа договор гръцкият пълномощен министър Венизелос представи тази карта, за да оправдае териториалните претенции на Гърция към България.
По схемата на посочената славянско-тюркска теория се развиват и изследванията на българската антропологическа школа. На всичко отгоре в тях се прокарва господствуващата в академичната наука масонска теория, съгласно която европейските народи представляват някакви смесици от петте подраси на Бялата раса, в различни количествени съотношения. Това допълнително внася объркване в разбирането за нашето потекло. Като особено ревностен поддръжник на тази смесителска теория се изявява д-р Методи Попов, водеща фигура в българското антропология през 40-те години. Като същински маг той разиграва понятията за споменаятите пет подраси, които ще разгледаме по-нататък, и изяснява телесните и духовни дарования на народите с алхимията на смешението на тези подраси в тях. (3) И направо върши чудеса, като един истински Хари Потър в антропологията. Но въпреки това, Методи Попов има и някои достоинства, които не може да не зачетем. Той застъпва схващането, че българският народ се е образувал върху широката севернорасова основа на траките и славяните; с други думи Северната (Нордическата) раса (подраса) е основната раса на българите (4). При това обаче той твърди, че Северната раса сред българите е наследена главно от славяните, и по-малко от траките. В своите изследвания Попов се стреми да потвърди тезата за славянския произход на съвременните българи. По отношение на древните българи, с голяма резерва д-р Методи Попов възприема определението на Златарски за т.нар. “турански българи”. Той обаче уточнява, че тази теза няма историческо основание. “на никой учен пътешественик, на никой внимателен и сериозен наблюдател, който е обикалял България, от най-ранните времена до днес, не е идвало и на ум да спомене, че той, като е навлизал в пределите на България, е почувствувал, че се намира в средата на един монголски-турански народ; никой стар гръцки историк и хронист не говори за туранска българска държава.”(5) Що се отнася до скелетите от погребенията на испериховите българи, д-р Методи Попов не се заема категорично да определи тяхната расова принадлежност, с което все пак не допуска затвърждаването на тюркската теза в българската антропология.
Противно на д-р Методи Попов, представителите на съветската антропологическа школа в България – ст.н.с. Петър Боев, ст.н.с. Иордан Иорданов и др., целенасочено развиват тезата, че че древните българи представлявали някаква смесица между европеиди и монголоиди. Веществени “доказателства” за това те намират в скелетите от някои погребения, определени като “прабългарски”. Въпреки че поддържат тезата за славянския произход на съвременните българи, те се стремят докрай да омаловажат наличието на Нордическата раса сред нашия народ. Съгласно техните заключения, сред нас българите преобладават медитеранско-динарските типове, наследени от траките и предтракийското население. Все едно, ние сме някакви тъмни балкански субекти. Дали това твърдение се основава на действителността, или е, меко казано, пресилено, в това можем да се убедим, като прегледаме статията на ст.н.с. Петър Боев “Антропологическа характеристика на населението на НР България”, включена в тритомното издание “Етнография на България”. Там той говори за “депигментирани типове” (със светли коси и очи), вместо за нордически – с това той иска да покаже, че нордическите расови типове са някакво изключение сред българите. А за високата честота на тези “депигментирани типове” в Родопите Боев се измъква със съмнителното обяснение, че те са се получили от генетични комбинации, в резултат на близкородствени бракове, и нямали нищо общо с Нордическата раса.(6) А от историята знаем, че Родопа планина е била твърдина и прибежище за траките, които са били светлокоси и синеоки, типични представители на Нордическата раса.
Изобщо във въпросната статия Петър Боев изказва една твърде мъглява представа за природата на расите, основана на марксисткия еволюционистки мироглед. Докато Методи Попов разглежда расите (подрасите) в тяхното смесено състояние, Боев ги вижда като някакви преходни същности, които се преобразуват от една в друга, и по този начин непрекъснато се усъвършенствуват, в линейна прогресия. Следвайки тези разсъждения, той достига до смехотворната представа, че динамиката на расовите типове на Балканския полуостров се дължи на тяхната еволюция. Така според него разпространените до Енеолита “груби протоевропейски” (кроманьонски) типове са започнали да се грацилизират (да придобиват по-нежни черти) и така са се превърнали в медитерански; медитеранските пък са претърпели процес на динаризация и брахицефализация (скъсяване на черепа). За споменатата Кроманьонска раса, известна още и като Протонордическа, трябва да уточним, че и до днес тя е разпространена на места в Северозападна Африка, Западна Европа - сред баските, и на Балканите – сред нас българите. Интересно какво трябвя да обясним на тези хора за расовата им принадлежност – може би че не са еволюирали, и че са нещо от рода на неандерталците? Но всичко било еволюция, тъй-като Петър Боев разглежда и брахицефализацията като еволюционен процес. А всъщност скъсяването на черепа е показател за смешението на Арийската раса с малоценните раси, това си е чисто и просто дегенерация, да го кажем направо – маймунизация.
От този най-общ поглед върху българската историография и антропология се вижда, че академичните учени у нас не можаха да постигнат разбиране за народополезност, за науката като средство за изграждане на националната идеология и суверенитет. Увлечени по чужди идеи и внушения, те не намериха верния път за изясняването на българската народностна самоличност, като предпоставка за структурирането на българския народностен организъм. Причината за това е, че през по-голямата част от новата си история България не беше истински свободна страна. Присадената отвън политическа система възпрепятствуваше издигането на най-будните и родолюбиви българи до университетските катедри. По тази причина истинските защитници на българския народностен суверенитет следва да търсим сред нашите възрожденци и народоизследователи.
Великият български възрожденец Георги Стойков Раковски се изявява не само като ръководител на национално-освободителното движение, но и като народоизследовател. Той е първият български учен, който създава цялостна теория за произхода на българския народ. В съчинението “Ключ българского язика” той развива тезата, че българите са арийци, т.е. индоевропейци, и произхождат от три сродни арийски народа, преселили се последователно в нашите земи от Индия, която Раковски приема за прародина на арийците. Това са пеласгите, трако-илирите и келто-кимерите. Въпреки че днес тази теза не се приема за достоверна, трудът на Раковски не губи своята ценност, тъй като в него великият въдрожденец отстоява идеята за еднородния ни произход и за мястото ни в голямото семейство на индоевропейските народи. Във връзка с това той подлага на съмнение тезата за славянския произход на българите, като уточнява, че под славяни следва да се разбират трако-илирите. Той отхвърля и проправящата си по негово време път тюркска теза за произхода на древните българи. “Колко смешни са историците и любословците, между коим и много славяни зовими, а в очи коим тая реч е била като трън татарщина, и от того заключавали и решили, че дошавший ... от Волжанските страни Кубрат с едно отделение бил татарин... А от него мечтаний татарски язик никаква остатка не е останала, но слял се уж и се изгубил в мечтаний от тях славянский. Чудно приключение и хубава легенда.”(7)
Подобни възгледи застъпва и големият български историк д-р Ганчо Ценов. Основавайки се на богат изворен материал, той развива своята тракийска теория за произхода на българския народ. Съгласно тази теория, ние българите произхождаме от старите жители на Балканския полуостров, от един кръг сродни индоевропейски народи, които през отделните исторически епохи са били известни под различни имена: траки, илири, кимери, скити, хуни, българи, готи. Заради тези си възгледи, противоречащи на панславистката доктрина, Ганчо Ценов бе осъден на отрицание и забрава от страна на платените слугински историци. Днес обаче будните български родолюбци преоткриват забравения Ганчо Ценов.
По друг път поема видният български народоизследовател Димитър Съсълов. Той насочва своите издирвания към Централна Азия, към наследството на могъщата в миналото Хунорска империя. Осмисляйки историята на хунорите (хуните) в Азия и в Европа, той извежда от тях произхода на българите, съгласно своята известна хунорска теория. В понятието за хунори Съсълов влага преди всичко расов и метафизически смисъл. Според неговите разбирания, хунорите са народ от Бялата раса, с високи воински и нравствени добродетели, и организационни способности. В своя основен труд “Пътят на България”, както и в другите си статии, Димитър Съсълов многократно изтъква хунорските ценности, в противоположност на ценностите на китайци, антични гърци и римляни, и славяни. Изобщо той е философ на историята, той разглежда историята с разбирането за метафизическа война. За народностната самоличност на хунорите Съсълов не дава изчерпателно обяснение, в смисъл дали са индоевропейци или не, но във всеки случай той категорично ги разграничава от тюрките. От позицията на своята хунорска теория той убедително оборва тюркската теза на Златарски, в критичната си статия срещу неговия приемник, проф. ДимитърАнгелов.(8) По отношение на славянската теория Съсълов допуска известен компромис, като приема участието на славяните в образуването на българската народност. Той обаче изтъква, че славяните не са основният народообразуващ елемент; че хунорите поначало са били по-многобройният народ и следователно у нас, съвременните българи, преобладава хунорската раса. В критичната си статия срещу д-р Методи Попов, Димитър Съсълов категорично отхвърля схващанията за разнородния произход на българския народ, като се стреми да докаже неговата еднородна същност. Противно на това, той развива своята теза, че макар хунори и славяни да са принадлежали към различни раси (подраси), в течение на вековете от тях се е получил един еднороден и устойчив расов тип. За да бъде убединелен, той провежда собствено изследване върху краниологичните данни от съвременни българи и черепи от ранни български погребения, и доказва, че основният расов тип на българите е средноглав, т.е със средна дължина на черепа.(9)
Независимо от различните си възгледи по въпроса за произхода на българите, тези трима народоизследователи застъпват една идея, по която техните теории принципно се отличават от вражеските, прокарани и в трудовете на платените учени. Тези достойни българи отстояват истината за еднородния произход и същност на българския народ, и така се явяват единствените защитници на неговия суверенитет в областта на познанието и идеологията. Раковски, Ценов и Съсълов съзнават своя народ като раса, и поставят центъра на расата върху българската народност. Ганчо Ценов определя расата на българите като Тракийска, а Димитър Съсълов – като Хунорска. Георги Раковски пък, търсейки основание във ведическата традиция, определя българите като арийци, в смисъл на благородна, възвишена раса. Той първи въвежда в българопознанието това свещено понатие, което придобива толкова актуално звучене през ХХ век, и до днес.
Един друг буден българин се изявява в областта на народоизследователското дело – не като историк, а повече като расолог и народопсихолог. Това е Кирил Христов, поет и драматург, един от великите български творци от първата половина на ХХ век. По стечение на неговото поетическо поприще, днес той е познат главно в художествено-творческите среди. Малко хора обаче са наясно, че неговото творчество е проникнато от съзнанието за расата като първооснова на човешкото битие. Затова в настоящата книга ще се постараем да представим заслугите на Кирил Христов за развитието на расологията в България.
Кирил Христов изгражда своя мироглед през 20-те – 30-те години на ХХ в., по време на пребиваването си в Германия, където е професор по литературознание в Лайпцигския университет. Там той се запознава с трудовете на класиците на европейската расология – Жозеф Артур де Гобино, Хюстън Стюарт Чембърлеин, Лудвиг Волтман, както и с идеите на набиращото сили националсоциалистическо движение. Кирил Христов прозира огромното значение на расата в съдбите на народите, и на расологията – за нейното съхранение и подобряване.
За еднородния произход на българите Кирил Христов не е оптимист – той твърди, че поради хилядолетните исторически сътресения на Балканския полуостров, у голяма част от българското население са се натрупали расови смешения, т.е. налице е напреднал процес на бастардизация. Като човек на изкуството той непрекъснато се сблъсква с бастардите в своето обкръжение – в лицето на посредствения, но амбициозен и завистлив писател-графоман, на злонамерения литературен критик, на мерзкия вестникар. Въпреки всичко това, Кирил Христов не се чувствува като поставен пред свършен факт. Като истински расолог той има творческо отношение към расата, и изказва идеята, че тя може да бъде подобрена, при целенасочен подбор, провеждан от страна на държавата. Кирил Христов основно развива своите расови възгледи в съчинението “От нация към раса”, а в поемата “Чеда на Балкана” той вниква в трагизма на расовото смешение, проявяващ се в недостатъците на българския народностен характер.
Бележки
1. Стефан Ватев. Чужда литература по антропологията на българите – СбНУ кн.VХХ Т.2, С., 1909, 49-57 с.
2. Стефан Ватев. Чужда литература... 44-49 с.
3. Методи Попов. Расовата биология на българския народ – сп. Родина кн.3, С., 1939, 14-24 с.
4. Методи Попов. Наследственост, раса и народ – С., 1938, 93 с.
5. Методи Попов. Наследственост... 97 с.
6. Петър Боев. Антропологическа характеристика на населението на НР България В: Етнография на България Т.1 – С., 1980, 267 с.
7. Георги Раковски. Съчинения Т.4 – С., 1988, 265 с.
8. Димитър Съсълов. Бележки върху книгата на проф. Димитър Ангелов “Образуването на българската народност” – Известия, С., 2000, год IV кн. 1(59), 21-37 с.
9. Димитър Съсълов. Заблуждения по потеклото на днешните българи
В: Неизменният антропологичен облик на българите – Изд. на Монархическо-консервативен съюз, 2000 г., 4-33 с.
Съгласно една известна сентенция, историята е слугиня на политиката – това е особено показателно за България. Ние винаги сме повтаряли, и ще продължаваме да подчертаваме, че науката е идеология. Съвременната наука е едно от идеологическите оръжия на юдомасонските сили, които от “Великата” френска революция насам водят една непрекъсната война срещу европейските народи – за тяхното духовно обезличаване и унищожение. За целите на тази война, юдомасоните до съвършенство прокарват в методиката на бездуховната академична наука известния принцип “Разделяй и владей”. А нищонеподозиращите научни работници несъзнателно сътрудничат на законспирирания враг, работейки по неговата методика.
В официалната историография и антропология принципът “Разделяй и владей” се прокарва чрез схващането за нееднородния произход на народите, съгласно което, европейските народи се представят като сбирщина от разнорасови елементи. По същество това схващане е егалитарно и противоречи на принципа на народностния суверенитет. Посредством него у хората се насажда национален нихилизъм и се поощрява расовото смешение.
За да отречеш правото на съществуване на един народ, достатъчно е да поставиш под съмнение неговата самоличност, като покажеш, че това е една сбирщина от различни народности, т.е. такъв народ не съществува. Точно по тази схема враговете на българския народ разработиха своите антибългарски теории, за целите на войната, която водят срещу него – обявена през 1915 г. и продължаваща до ден днешен.
Показателен пример за такава “теория” ни дава една работа на френския професор Обеденаре, публикувана през 1880 г. в Париж.(1) Там професорът разглежда българите като съвкупност от три различни народности, всяка със свой расов облик: българи-татари, българи-илоти и побългарени гало-келти. Това разбира се е една лъженаучна теория, но всъщност е доктрина, идеално скалъпена за целите на френската империалистическа политика. Българите-татари са врагът – те са тиранични и жестоки, враждебни на всичко културно и благородно. Те се отъждествяват с древните българи, и по-този начин в тяхно лице се компроментира българската държавност. Българите-илоти са основната част от българското население. По характер те са мирни и трудолюбиви, но също така са нискоинтелигентни, и поради това – неспособни за самоуправление. С една дума – идеални роби. С характеристиката на тази основна българска раса се оправдават домогванията на Великите сили, че ние българите не сме способни да създадем самостоятелна и силна държава, и затова сме обречени да бъдем опитни животни за техните чудовищни етнически експерименти. От описанието на третата народностна група – побългарените гало-келти, напълно се изяснява планът за колонизацията на България. Те са будни, интелигентни и свободолюбиви; те са приятели и роднини, от които трябва да се вербува френската колониална администрация в България. Абе нещата са напълно ясни, само се чудим защо никой по това време не се е сетил да разобличи тази антибългарска доктрина и да предупреди българския народ за подготвяното срещу него престъпление.
Подобен род бисери на антибългаризма срещаме и в статията на антрополога Бедо - “Върху Българите”, публикувана през 1879 г. в Лондон.(2) Съгласно неговото високомерно отношение, “ “...Физическият” характер на българите е мъчен и тъмен предмет; техният “нравствен” характер също представлява своите мъчнотии.” Тук прилагателните “физически” и “ нравствен” са поставени в кавички – с това авторът иска да покаже, че такъв народ българи просто не съществува; че земята на Балкана е населена с някаква безформена и безнравствена паплач. За да изтъкне “тъмния характер” на българите, самоувереният антрополог прави една съпоставка със сърбите, на които отдава своето предпочитание. В техните песни се възпявали хероизма и рицарството, докато нашият Крали Марко бил само едно “просто въплъщение на силата” и “свиреп звяр, убийца на жени и предател”. “Мъжество, великодушие, вярност и уважение към жените не могат да се очакват от такъв народ” – заключава Бедо.
Наистина, лесно е хероизмът да бъде възпят в балади, но друго е да бъде постигнат в действителността. Да, ние помним “хероичните” бягства на сърбите през Сръбско-българската и Първата световна война – вторият път нашите деди ги прогониха чак до остров Корфу, оттатък Албанските планини. Историческата действителност ни показа, че през изтеклия ХХ век сърбите успяха да прояват пословичния си “хероизъм” единствено в зверствата срещу мирното българско население в поробена Македония. А неустрашимият български войник с кръвта си и с безпримерната си саможертва написа най-величавата балада в новата българска история.
Като четем антибългарски пасквили от този род, неволно си спомняме и описанието на нашите прадеди – хуните на Атила, написано от Амиан Марцелиан: ”Хуните надминават по варварство и дивост всичко, което човек може да си представи... Тяхното късо тяло с извънредно силни членове и една несъответствено голяма глава им дава чудовищен вид. Те могат да бъдат наречени животни на два крака...” Подобно отношение срещаме и в произведенията на други византийски и латински автори, така че не бива буквално да възприемаме този карикатурен образ на праотците ни. Просто трябва да имаме предвид, че гърците са представители на друг тип цивилизация, с други ценности и идеали за красота, и затова открай време имат враждебно отношение към нас. Също като възпитаниците на омасончената Западна цивилизация, така че историята се повтаря.
От цитираните по-горе статии напълно ясно прозират политическите кроежи на Антантата, осъществени 50 години след тяхното публикуване – създаването на една великосръбска империя – Югославия, разширена за сметка на България. За изпълнението на този мръсен антибългарски заговор се налага създаването на лош образ на българите, който трябва да бъде затвърден посредством тенденциозни антропологически публикации от този род. Все едно, че ние българите по рождение сме бастарди и безнравствени типове. Особено силно тази антибълтарска истерия се развихря в дните около подписването на злощастния за нас българите Ньойски договор-диктат. Изказва се например такова мнение, че ние сме били най-долните примитиви на Балканите, на по-ниско равнище и от албанците, защото и те имали чувство за чест. Но твърде късно вече е било да се отправят такива мерзки клевети срещу един достоен и храбър народ, който има зад гърба си славните епопеи при Одрин, Люле-Бургаз, Тутракан, Дойран и Завоя на Черна.
Разгледаните две съчинения красноречиво показват как науката се използува като средство за водене на идеологическа война. Идеологическите напъни срещу българския народ продължават и по-късно, посредством нови “теории”-доктрини, отричащи неговата еднородност и суверенитет. През периода 1944 – 1953 г. в България се прокарва сърбокомунистическата доктрина, съгласно която ние българите не сме били единна нация, а конгломерат от няколко различни нации: добруджанска, мизийска, тракийска, шопска, македонска и помашка. Както е известно, тази “теория” беше скалъпена, за да се оправдае насилственото отродяване на македонските българи, провеждано както във Вардарска Македония, така и в Пиринския край, с престъпното съучастие на комунистическата власт в България.
С не по-малко зловредна доктрина ни “ощастливиха” и евро-атлантическите натрапници, в близките години на либерално-болшевишката “демокрация”. Те искат да представят България като страна, населена с разни “етноси” и “малцинства”, сред които ей-така, между другото, фигурират и българи. С това новият глобалистичен окупатор изцяло отхвърля суверенитета ни върху нашата родна земя, извоювана и защитавана с кръвта на дедите ни, и ни принуждава да делим правата си с разни турци, цигани и прочее навлеци.
По този начин се подготвя окончателното унищожаване на българския народ и държавност. И нещо повече - за да представят убедителни “исторически” основания на замисления от тях “български етнически модел”, евроатлантиците безсрамно се ровичкат в родната ни история. Те искат да докажат, че по българските земи от векове насам мирно и кротко са съжителствували разни етноси, а българинът по природа бил толерантен към инородците и иноверците. Наистина, българинът е бил принуден да проявява известна търпимост към чуждия завоевател по време на османското владичество, но това в никакъв случай не е изява на българския народностен суверенитет.
Предвид разгледаните антибългарски доктрини, редно е да обърнем поглед и към официалните научни схващания за произхода и самоличността на българите. Да видим чии тези застъпва българската академична наука, и на чия кауза тя служи.
В годините след Освобождението в българския обществено-политически живот се налага панславистката доктрина, обслужваща руския империализъм. По тази причина в българската наука изцяло се застъпва схващането за славянския произход на българския народ. Нещо повече – поради силното руско влияние, в България е в сила един панславистки тоталитаризъм. Създадена е обстановка на обществена нетърпимост към всякакви изказвания против славянството и Русия. Последиците от този тоталитаризъм изпитва д-р Ганчо Ценов, на когото е забранено да защити докторат и да изнася лекции в Софийския университет, заради схващането му за неславянския произход на българския народ.
За да сме честни, държим да отбележим, че славянската теория не е антибългарска в своята същност – тя не разглежда нас българите като долно качество хора, нито поставя под съмнение еднородния ни произход. Тя обаче премества центъра на тежестта към Русия, и възпрепятствува изясняването на българската народностна самоличност. Но самият панславизъм всъщност не е руско изобретение – той възниква не в Русия, на основата на руските народностни традиции, а в Австро-Унгария. Тази доктрина е замислена от юдомасонските кръгове, като част от големия сценарий за разделението и противопоставянето на европейските народи, което продължава до ден днешен. Пръв Петър I, който е масон, издига панславистката доктрина в руската държавна политика. По силата на зловещото Ялтенско споразумение, Съветският съюз придоби правото да окупира и болшевизира всичките “славянски” страни, между което и България. Така се затвърди разделението между Източна и Западна Европа, което и днес, след падането на “Желязната завеса”, се поддържа с икономически следства. След промяната на геополитическата ориентация през т.нар. “преход”, новият сюзерен на България – САЩ не прояви претенции към утвърдената в нашата наука славянска (а по-точно славянска-тюркска) теория. Значи “ония там” просто така са решили – българите са славяни, и толкоз...
Антибългаризмът на славянската теория започва да се проявява едва тогава, когато става ясно, че основателите на българската държава определено не са славяни. За да се защити тезата за славянския произход на българския народ, налага се максимално да се омаловажи ролята на древните българи при неговото образуване. Пръв с тази задача се заема панславистът Юрий Венелин, украинец по произход, чието истинско име е Георги Хуца. Той полага основите на славянско-тюркската теория, развита в неговия труд “Днешните и някогашни българи”. В България неговите идеи се доразвиват от масона Васил Златарски. Той развива тезата, че България е основана от “неголямата тюркска орда на Аспарух”, която впоследствие се е разтворила в “огромното славянско море”, и така от старите българи е останало само тяхното име. Ето така, с помощта на тази басня, Златарски спасява славянската теория. С това той пося семето на раздвоението в Българската народностна душа. Друга “заслуга” на мастития професор е, че докато българските войници с жертви и лишения защитаваха целостта на Отечеството през Първата световна война, в удобната си канцелария той изготви една карта на Второто българско царство, от която бяха изключени българските земи в Беломорска Тракия. Възползувайки се от това, около подписването на Ньойскиа договор гръцкият пълномощен министър Венизелос представи тази карта, за да оправдае териториалните претенции на Гърция към България.
По схемата на посочената славянско-тюркска теория се развиват и изследванията на българската антропологическа школа. На всичко отгоре в тях се прокарва господствуващата в академичната наука масонска теория, съгласно която европейските народи представляват някакви смесици от петте подраси на Бялата раса, в различни количествени съотношения. Това допълнително внася объркване в разбирането за нашето потекло. Като особено ревностен поддръжник на тази смесителска теория се изявява д-р Методи Попов, водеща фигура в българското антропология през 40-те години. Като същински маг той разиграва понятията за споменаятите пет подраси, които ще разгледаме по-нататък, и изяснява телесните и духовни дарования на народите с алхимията на смешението на тези подраси в тях. (3) И направо върши чудеса, като един истински Хари Потър в антропологията. Но въпреки това, Методи Попов има и някои достоинства, които не може да не зачетем. Той застъпва схващането, че българският народ се е образувал върху широката севернорасова основа на траките и славяните; с други думи Северната (Нордическата) раса (подраса) е основната раса на българите (4). При това обаче той твърди, че Северната раса сред българите е наследена главно от славяните, и по-малко от траките. В своите изследвания Попов се стреми да потвърди тезата за славянския произход на съвременните българи. По отношение на древните българи, с голяма резерва д-р Методи Попов възприема определението на Златарски за т.нар. “турански българи”. Той обаче уточнява, че тази теза няма историческо основание. “на никой учен пътешественик, на никой внимателен и сериозен наблюдател, който е обикалял България, от най-ранните времена до днес, не е идвало и на ум да спомене, че той, като е навлизал в пределите на България, е почувствувал, че се намира в средата на един монголски-турански народ; никой стар гръцки историк и хронист не говори за туранска българска държава.”(5) Що се отнася до скелетите от погребенията на испериховите българи, д-р Методи Попов не се заема категорично да определи тяхната расова принадлежност, с което все пак не допуска затвърждаването на тюркската теза в българската антропология.
Противно на д-р Методи Попов, представителите на съветската антропологическа школа в България – ст.н.с. Петър Боев, ст.н.с. Иордан Иорданов и др., целенасочено развиват тезата, че че древните българи представлявали някаква смесица между европеиди и монголоиди. Веществени “доказателства” за това те намират в скелетите от някои погребения, определени като “прабългарски”. Въпреки че поддържат тезата за славянския произход на съвременните българи, те се стремят докрай да омаловажат наличието на Нордическата раса сред нашия народ. Съгласно техните заключения, сред нас българите преобладават медитеранско-динарските типове, наследени от траките и предтракийското население. Все едно, ние сме някакви тъмни балкански субекти. Дали това твърдение се основава на действителността, или е, меко казано, пресилено, в това можем да се убедим, като прегледаме статията на ст.н.с. Петър Боев “Антропологическа характеристика на населението на НР България”, включена в тритомното издание “Етнография на България”. Там той говори за “депигментирани типове” (със светли коси и очи), вместо за нордически – с това той иска да покаже, че нордическите расови типове са някакво изключение сред българите. А за високата честота на тези “депигментирани типове” в Родопите Боев се измъква със съмнителното обяснение, че те са се получили от генетични комбинации, в резултат на близкородствени бракове, и нямали нищо общо с Нордическата раса.(6) А от историята знаем, че Родопа планина е била твърдина и прибежище за траките, които са били светлокоси и синеоки, типични представители на Нордическата раса.
Изобщо във въпросната статия Петър Боев изказва една твърде мъглява представа за природата на расите, основана на марксисткия еволюционистки мироглед. Докато Методи Попов разглежда расите (подрасите) в тяхното смесено състояние, Боев ги вижда като някакви преходни същности, които се преобразуват от една в друга, и по този начин непрекъснато се усъвършенствуват, в линейна прогресия. Следвайки тези разсъждения, той достига до смехотворната представа, че динамиката на расовите типове на Балканския полуостров се дължи на тяхната еволюция. Така според него разпространените до Енеолита “груби протоевропейски” (кроманьонски) типове са започнали да се грацилизират (да придобиват по-нежни черти) и така са се превърнали в медитерански; медитеранските пък са претърпели процес на динаризация и брахицефализация (скъсяване на черепа). За споменатата Кроманьонска раса, известна още и като Протонордическа, трябва да уточним, че и до днес тя е разпространена на места в Северозападна Африка, Западна Европа - сред баските, и на Балканите – сред нас българите. Интересно какво трябвя да обясним на тези хора за расовата им принадлежност – може би че не са еволюирали, и че са нещо от рода на неандерталците? Но всичко било еволюция, тъй-като Петър Боев разглежда и брахицефализацията като еволюционен процес. А всъщност скъсяването на черепа е показател за смешението на Арийската раса с малоценните раси, това си е чисто и просто дегенерация, да го кажем направо – маймунизация.
От този най-общ поглед върху българската историография и антропология се вижда, че академичните учени у нас не можаха да постигнат разбиране за народополезност, за науката като средство за изграждане на националната идеология и суверенитет. Увлечени по чужди идеи и внушения, те не намериха верния път за изясняването на българската народностна самоличност, като предпоставка за структурирането на българския народностен организъм. Причината за това е, че през по-голямата част от новата си история България не беше истински свободна страна. Присадената отвън политическа система възпрепятствуваше издигането на най-будните и родолюбиви българи до университетските катедри. По тази причина истинските защитници на българския народностен суверенитет следва да търсим сред нашите възрожденци и народоизследователи.
Великият български възрожденец Георги Стойков Раковски се изявява не само като ръководител на национално-освободителното движение, но и като народоизследовател. Той е първият български учен, който създава цялостна теория за произхода на българския народ. В съчинението “Ключ българского язика” той развива тезата, че българите са арийци, т.е. индоевропейци, и произхождат от три сродни арийски народа, преселили се последователно в нашите земи от Индия, която Раковски приема за прародина на арийците. Това са пеласгите, трако-илирите и келто-кимерите. Въпреки че днес тази теза не се приема за достоверна, трудът на Раковски не губи своята ценност, тъй като в него великият въдрожденец отстоява идеята за еднородния ни произход и за мястото ни в голямото семейство на индоевропейските народи. Във връзка с това той подлага на съмнение тезата за славянския произход на българите, като уточнява, че под славяни следва да се разбират трако-илирите. Той отхвърля и проправящата си по негово време път тюркска теза за произхода на древните българи. “Колко смешни са историците и любословците, между коим и много славяни зовими, а в очи коим тая реч е била като трън татарщина, и от того заключавали и решили, че дошавший ... от Волжанските страни Кубрат с едно отделение бил татарин... А от него мечтаний татарски язик никаква остатка не е останала, но слял се уж и се изгубил в мечтаний от тях славянский. Чудно приключение и хубава легенда.”(7)
Подобни възгледи застъпва и големият български историк д-р Ганчо Ценов. Основавайки се на богат изворен материал, той развива своята тракийска теория за произхода на българския народ. Съгласно тази теория, ние българите произхождаме от старите жители на Балканския полуостров, от един кръг сродни индоевропейски народи, които през отделните исторически епохи са били известни под различни имена: траки, илири, кимери, скити, хуни, българи, готи. Заради тези си възгледи, противоречащи на панславистката доктрина, Ганчо Ценов бе осъден на отрицание и забрава от страна на платените слугински историци. Днес обаче будните български родолюбци преоткриват забравения Ганчо Ценов.
По друг път поема видният български народоизследовател Димитър Съсълов. Той насочва своите издирвания към Централна Азия, към наследството на могъщата в миналото Хунорска империя. Осмисляйки историята на хунорите (хуните) в Азия и в Европа, той извежда от тях произхода на българите, съгласно своята известна хунорска теория. В понятието за хунори Съсълов влага преди всичко расов и метафизически смисъл. Според неговите разбирания, хунорите са народ от Бялата раса, с високи воински и нравствени добродетели, и организационни способности. В своя основен труд “Пътят на България”, както и в другите си статии, Димитър Съсълов многократно изтъква хунорските ценности, в противоположност на ценностите на китайци, антични гърци и римляни, и славяни. Изобщо той е философ на историята, той разглежда историята с разбирането за метафизическа война. За народностната самоличност на хунорите Съсълов не дава изчерпателно обяснение, в смисъл дали са индоевропейци или не, но във всеки случай той категорично ги разграничава от тюрките. От позицията на своята хунорска теория той убедително оборва тюркската теза на Златарски, в критичната си статия срещу неговия приемник, проф. ДимитърАнгелов.(8) По отношение на славянската теория Съсълов допуска известен компромис, като приема участието на славяните в образуването на българската народност. Той обаче изтъква, че славяните не са основният народообразуващ елемент; че хунорите поначало са били по-многобройният народ и следователно у нас, съвременните българи, преобладава хунорската раса. В критичната си статия срещу д-р Методи Попов, Димитър Съсълов категорично отхвърля схващанията за разнородния произход на българския народ, като се стреми да докаже неговата еднородна същност. Противно на това, той развива своята теза, че макар хунори и славяни да са принадлежали към различни раси (подраси), в течение на вековете от тях се е получил един еднороден и устойчив расов тип. За да бъде убединелен, той провежда собствено изследване върху краниологичните данни от съвременни българи и черепи от ранни български погребения, и доказва, че основният расов тип на българите е средноглав, т.е със средна дължина на черепа.(9)
Независимо от различните си възгледи по въпроса за произхода на българите, тези трима народоизследователи застъпват една идея, по която техните теории принципно се отличават от вражеските, прокарани и в трудовете на платените учени. Тези достойни българи отстояват истината за еднородния произход и същност на българския народ, и така се явяват единствените защитници на неговия суверенитет в областта на познанието и идеологията. Раковски, Ценов и Съсълов съзнават своя народ като раса, и поставят центъра на расата върху българската народност. Ганчо Ценов определя расата на българите като Тракийска, а Димитър Съсълов – като Хунорска. Георги Раковски пък, търсейки основание във ведическата традиция, определя българите като арийци, в смисъл на благородна, възвишена раса. Той първи въвежда в българопознанието това свещено понатие, което придобива толкова актуално звучене през ХХ век, и до днес.
Един друг буден българин се изявява в областта на народоизследователското дело – не като историк, а повече като расолог и народопсихолог. Това е Кирил Христов, поет и драматург, един от великите български творци от първата половина на ХХ век. По стечение на неговото поетическо поприще, днес той е познат главно в художествено-творческите среди. Малко хора обаче са наясно, че неговото творчество е проникнато от съзнанието за расата като първооснова на човешкото битие. Затова в настоящата книга ще се постараем да представим заслугите на Кирил Христов за развитието на расологията в България.
Кирил Христов изгражда своя мироглед през 20-те – 30-те години на ХХ в., по време на пребиваването си в Германия, където е професор по литературознание в Лайпцигския университет. Там той се запознава с трудовете на класиците на европейската расология – Жозеф Артур де Гобино, Хюстън Стюарт Чембърлеин, Лудвиг Волтман, както и с идеите на набиращото сили националсоциалистическо движение. Кирил Христов прозира огромното значение на расата в съдбите на народите, и на расологията – за нейното съхранение и подобряване.
За еднородния произход на българите Кирил Христов не е оптимист – той твърди, че поради хилядолетните исторически сътресения на Балканския полуостров, у голяма част от българското население са се натрупали расови смешения, т.е. налице е напреднал процес на бастардизация. Като човек на изкуството той непрекъснато се сблъсква с бастардите в своето обкръжение – в лицето на посредствения, но амбициозен и завистлив писател-графоман, на злонамерения литературен критик, на мерзкия вестникар. Въпреки всичко това, Кирил Христов не се чувствува като поставен пред свършен факт. Като истински расолог той има творческо отношение към расата, и изказва идеята, че тя може да бъде подобрена, при целенасочен подбор, провеждан от страна на държавата. Кирил Христов основно развива своите расови възгледи в съчинението “От нация към раса”, а в поемата “Чеда на Балкана” той вниква в трагизма на расовото смешение, проявяващ се в недостатъците на българския народностен характер.
Бележки
1. Стефан Ватев. Чужда литература по антропологията на българите – СбНУ кн.VХХ Т.2, С., 1909, 49-57 с.
2. Стефан Ватев. Чужда литература... 44-49 с.
3. Методи Попов. Расовата биология на българския народ – сп. Родина кн.3, С., 1939, 14-24 с.
4. Методи Попов. Наследственост, раса и народ – С., 1938, 93 с.
5. Методи Попов. Наследственост... 97 с.
6. Петър Боев. Антропологическа характеристика на населението на НР България В: Етнография на България Т.1 – С., 1980, 267 с.
7. Георги Раковски. Съчинения Т.4 – С., 1988, 265 с.
8. Димитър Съсълов. Бележки върху книгата на проф. Димитър Ангелов “Образуването на българската народност” – Известия, С., 2000, год IV кн. 1(59), 21-37 с.
9. Димитър Съсълов. Заблуждения по потеклото на днешните българи
В: Неизменният антропологичен облик на българите – Изд. на Монархическо-консервативен съюз, 2000 г., 4-33 с.
-
tzvetan_22
- Мнения: 196
- Регистриран на: 20 дек 2012 19:43
- Контакти:
Re: Митът за Панславизма и съдбата на България
Не сте компетентни, хора!!! Не се влияйте от трудовете на разни учени и т.н. Историческите извори свидетелстват за наличието на славянски племена по българските теоритории. Прочетете с кой е вдигал наздравица Хан Крум! Прочетете отговорите на папа Николай I до българите и трудовете на съвременниците, относно причините поради които сме покръстени! История има и от преди комунизма! Много се ограничавате.
-
THE G.A.M.E
- Мнения: 50853
- Регистриран на: 02 авг 2008 22:59
- Skype: За к'во ми е ?
- Местоположение: Сливен
Re: Митът за Панславизма и съдбата на България
Това всичко е следствие ...
Когато българите са обитавали днешните ни земи, славяните още не са знаели, че са такива.
Да не говорим, че "УЖ" били тук ...
Проблема на славинизма е, защо една "славянска държава" ще се казва ... България !??
А де ...
Значи, самите византийци наричат народът, срещу който са водили безброй битки и войни - българи, само някои комунистически кратуни ... И руснаци твърдят, че всъщност Византия е воювала със ... Славяни.
Ето нещо интерсно ...
Когато българите са обитавали днешните ни земи, славяните още не са знаели, че са такива.
Да не говорим, че "УЖ" били тук ...
Проблема на славинизма е, защо една "славянска държава" ще се казва ... България !??
А де ...
Значи, самите византийци наричат народът, срещу който са водили безброй битки и войни - българи, само някои комунистически кратуни ... И руснаци твърдят, че всъщност Византия е воювала със ... Славяни.
Ето нещо интерсно ...
488 г. - Теодорих тръгва за Италия по римския крайдунавски път. Гепидите, подкрепени от български отряди, се опитват да спрат и отклонят остготите в сблъсък при р. Улка. Загива вождът на българите Бузан (П. Дякон).
493 г. - Същият хронист съобщава, че докато Теодорих воювал в Италия срещу Одоакър, българите опустошавали Тракия.
498 г. - Според Анастасий Библиотекар, българите бродели между Илирик и Тракия "преди да се узнае за тях".
499г. сл. Хр. - българите разбиват византийците при р. Цурта Решаваща българска победа над главнокомандуващия военните сили на империята в Илирик - Арист. От византийска страна в сражението участвуват 15000 бойци и 520 коли. На бойното поле намират смъртта си над 4000 византийци и четирима военачалници - Никострат, Инокентий, Танк, Аквилин (Комес Марцелин). Вардарско-Моравският път веднъж за винаги е "разпечатан" за варварски набези в империята, която повече не успява да създаде ефикасен контрол над него. Запазеният топонимичен материал потвърждава, че това е районът на първото трайно българско присъствие отсам р. Дунав.
502 г. - Комес Марцелин, Теофан, Кедрин, Зонара, Ландолфус свидетелствуват, че българите вече имали навик безпрепятствено да кръстосват Тракия и Илирик.
504г. сл. Хр. - първо преселение на българи на Балканите. Теодорих воюва с гепидския крал Тразарих за Сирмиум. Намесата на българите едва не довежда до крах похода на готите.
505г. сл. Хр. - българите минават Дунава при Видин и се заселват в Охридско. Военачалникът на Илирик Сабиниан с 10 000 войници и при подкрепата на отряд българи се опитва да изтласка готите и отцепилия се от гепидите вожд Мундо.
500 -520г. сл. Хр. - българите проникват на Апенините
512г. сл. Хр. - нападения на Българи срещу Цариград –
император Анастасий изгражда дългата стена.
595 г. - Авангардът на византийската армия, командувана от Петър - брата на императора, попада на отряд от около 1000 българи, които се движили без предохранителни мерки впредвид мирния договор между империята и аварския хаган. Българите заявили, че се придържат към договора и не желаят кръвопролития. Въпреки това Петър заповядал на авангарда да атакува българите с копия, а след това да ги доунищожи с мечове. Българите се строили рамо до рамо в обичайния си боен ред и обърнали византийците в бягство, след което спокойно се оттеглили, следейки за поведението на противника. Византийският император бил принуден да поднесе извиненията си на хагана за нарушаването на мирния договор. Сведението дължим на Теофилакт Симоката.
Дарвин е в грешка !
Човекът не е произлязал от маймуната !
Oт маймуната човек, никога не е ставало... Но за обратното, никога не е късно !
Човекът не е произлязал от маймуната !
Oт маймуната човек, никога не е ставало... Но за обратното, никога не е късно !
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 10 госта