За всички, които са имали такова детство

[WESLEY119]

Супер тема. Всичко казано тук се е случило и с мен. Какви игри играехме едно време. Лятото отивам на село. Ставам между 7 и 8, в 10 вече играем мач до към 11, ял не ял на колелата и обикаляне, много често без цел дори, друг път играем стражари апаши, или на фунийки. Няма да забравя, дядо ми като ми направи пушката за играта на фунийки. Задължително най- късно 5 се започва отново футбол и се играе докато топката престане да се вижда. А сега какво е... ако сегашните деца могат дори малко поне да проумеят какво изпускат, но няма как да стане. Когато аз бях на 8-9- 10 правих всичко което сте казали ивие и аз, а сега на 8 се напил, а на 10 по една кутия цигари я удря.
Ако можеше тези времена да се върнат.

[bobbi]

Ех,колко хубаво беше,тате-носи мама-меси,безгрижно детство.

[hajitsu]

Ех спомени, спомени... Но се радвам, че съм от последните поколения деца, които са имали възможността да изпитат голяма част от изброените минали неща...

[sl321]

И нашето детство,от някой тогава 35-40 годишен , е било определяно с думите "а не като сега....."
Всичко е нормално и сега,както и тогава.Вярвайте че днешните деца като станат на 30,35,40 г ,ще си спомнят с умиление за тяхното детство,както ни е сега.
Вярно е че аз хванах от комунизма точно в детските си години а тогава времето беше много различно.Последните години се промени всичко много драстично,докато преди за 20-30 години не е имало почти никаква промяна.
Но по принцип не мисля че едно днешно дете,няма да си мисли за неговото детство така както ние си мислим за нашето,така както са мислили поколения назад за тяхното ( естествено ако не са били във условия на война или някакво насилие).

Иначе и моето детство беше много щастливо.
Как карах едно колело много по голямо от мен и тъй като имаше рамка аз си провирах крака под рамката и така карах.
Аз си спомням с брат ми как ходехме на кино,на "Индиана Джоунс и храма на обречените",по колкото пъти можем ....КАЛИМААААА
Как се радвах на кожена топка ( тип калинка),иначе много често си карахме с гумени топки ,които страшно много боляха като те удари някой по голям.
"Детското" по "първа" ( сега канал 1) беше някакъв празник,Призраци в блока,Призраци под виенското колело,Сино лято,Фильо и Макензен,Неочаквана ваканция,Арабела,Винету, ( той май че не се водеше към детските но голяма работа беше).
80 % от времето играехме футбол или карахме колела,играехме на стражари и апаши,а имаше и моменти в които се хвърляхме с камъни махала на махала .
Ходехме на реката,ловяхме риба ( най често на бъркане) ,и с вътрешни гуми от трактор се пускахме като рафтинг .

По принцип на всеки човек като му дойдат отговорностите и проблемите на главата,започва да се сеща с умиление за детсвото си .И то не защото е било по хубаво от детството на днешните деца,а защото тогава е бил безгрижен.
Носталгия по безгрижието един вид.

[гарфилд]

Навява ми носталгия тази тема и изброените неща от автора.
П.П.Все пак,благодаря на автора за темата.

[Avgusta 1916]

Щастието беше пълно тогава
Мога да допълня за режима на тока С нетърпение го чакахме и като угасне, залагахме арматури в уличните шахти ,за да може като мине някой "Москвич" ,или "Лада" да задрънчи отдолу

[mitkomikele]

Няма как да се забравят тези времена...аз съм Чернобилско дете 86 помня още,когато най-добрия ни вратар Б.Михайлов нямаше изкусвтена коса..беше лис,някаде 92г. Когато играехме по цял ден на вън,а за обяд се сабирахме ядохме сурова чушка пълна със сирене пред блока.Ходехме в гората на пикник и опъвахме телено въже по склоновете и със пръчки под формата на четали се спускахме надолу ,а в края падахме в 1-2 метра шума...класикаааа Зимата се пързаляхме с найлони по Смолянските ни байри...а лятото обръщахме трабанчетата на лошите ни дедки в квартала..като връзвахме сезал от оградата до близкия блок и като минаваха през пътя едва не се разпадаха тези трабанчета и тогава слизаха гонеха ни и ни плющяха бузите от шамари..малееееее Няма да забравя игрите на купа(целиш правоъгален камък с друг заоблен такъв) и се залагаха картники турбо ,който победи.Най-добрия ми лош спомен беше...когато тепърва тренирах футбол в 2 клас и винаги играех срещу четвъртокласниците на лаком за гол срещу трима...винаги ги биех и след това ме гонеха из целия квартал да ме бият.хахахаа

[iliev72]

Ние си ги спомняме защото всяко нещо си чакал с нетърпение ! Сега седят на компютъра и нищо ! Като знаеш , че Синьо лято е днес от 16 часа и чакаш с нетърпение и гледаш да не го пропуснеш , а сега - ако го пропуснат ще си го изтеглят от интернет и готово ! Нямаше повторения на мачовете ! Чакаш го пред ТВ за да можеш на другият ден да го обсъждаш с приятелите ! Въобще за всяко нещо си имаше точно определено време и изпуснеш ли - няма повторение ! А сега изпускат го , дърпат го гледат и никой не чака с нетърпение нещо ! Всичко им се дава на тепсия ! Като се сетя , че съм дебнел за книги в книжарницата ! Особено за "ДЪГА" ! След това за поредицата "Галактика" ! А сега дори и книги да има вкъщи четат рядко !

[z.a.l.e.z.a]

Това е най-яката тема тук.На 100% от изброените неща съм ги правил все пак съм си чернобилче (1986).като чета нещата тук и направо ми се реве,е така по детски ми се реве за някоя счупене играчка която знаеш ,че никога няма да ти купят пак.Прекрасно време.Незнам при вас какви са децата обаче в моя блок ги гледам по цял ден са навън и джиткат футболче на един лост за тупане.Цък цък, всеки лаком абе всичко което може да се играе на една врата.Така ,че не всички са в ЛОЛ.

[Black&White1926]

Научих за Дядо Коледа на 15 - 16 Иначе повечето работи съм ги правил. Най - якото нещо беше да играем на криеница 20-30 човека Или да се състезаваме с балканчетата