[/center][center]
[/center][center]Последният светец в един загиващ в порочността свят - Дядо Добри от Байлово[/center]
[center]Няма човек, който да не се трогне и да се не се натъжи, щом чуе историята за дядо Добри. Но човек обикновено не тъжи толкова за нищета, в която той живее, а за самия себе си и за всички останали, подобни нему. Тази тъга е оправдана и не се нуждае от пояснение. Като поразен от чистотата на този чист дух, сам ще споделя с какви впечатления останах от дядо Добри.
Самите видеа, които ви предоставих, говорят достатъчно. Аз лично останах като гръмнат - едва-ли някога съм предполагал, че на света могат наистина да живеят такива хора, които не са останали засегнати от всеобщата дяволия и простотия на хората и тяхната телевизия. Дяволът е в главите ни - много правилно каза дядо Добри. Той се е вселил там и ние дотолкова сме свикнали с него, че нямаме намерение да го изгоним. Защо вярата и църквата стават обект на пренебрежение в наши дни ? А безумните холивудски касапници - все по-популярни ? Ами защото няма повече хора, които да имат чиста душа и светло сърце като дядо Добри, когото спокойно определям като Божи пратеник. Как иначе ще си обясните непорочния начин, с който ни поучава и ни трогва ? Всеки човек има мисия на този свят, но дали дядо Добри ще успее в своята ? Това зависи от броя на хората, чиито очи ще бъдат измити и отворени.
В едно от многото си идвания в София, аз напълно случайно се срещнах с него. Тогава аз още не бях чувал нищо за него, не знаех кой е или какво прави. Тъкмо излизах от столичната църква Св.Седмочисленици, където отидох да запаля няколко свещички, го видях. Беше с гръб към мен, но лесно установих, че човекът събира милостиня. Отидох да му дам, колкото имах подръка. Обърна се към мен и замалко не паднах от вълнение. Такъв стар наглед човек, но с такъв детски и невинен поглед... ОТ чисти по-чисти, от бистри по-бистри очи... Прозореецът към неговата душа беше от светър по-светъл... Той ме погледна, прегърна ме и започна да м иговори, а аз с жажда поглъщах всяка една негова дума.... И тогава се почувствах много щастлив и поразен от чистотата на словото на дядо Добри...
Този човек не е обречен на самота, както казва Карбовски. Не е обречен, защото съмишленици той ще набира. Много хора ще станат съпричастни с неговата мисия и лека полека - ще станат по-добри.
Аз лично мога само да съжалявам, че никога няма да бъде и наполовина толкова вярващ, а аз по принцип съм ревностен християнин, колкото дядо Добри. Собственото ми невежество е моят най-голям срам...[/center]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=gGleP3qzOQI&feature=related[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=7_sHBE7bmE4[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=ogfKNVo_G5s&NR=1[/youtube]
Ние просто не заслужаваме такива хора за съжаление...Дано да е жив и здрав,колкото се може по-дълго време и дано да се поучим малко поне от него.