stannn написа:Това за мен е един вид да се правиш на Господ. Как може човек да определя дали да живее друг или не? Просто е абсурдно. В държави в които хората нямат морал просто това трябва да е абсолютно забранено. И България е една от тази държави.
Това с господ беше добро, искрено се посмях. А на въпросът как може човек да определя дали някой ще живее или не - ти за смъртна присъда чувал ли си? Това е същото. Въпрос на гледна точка просто. По същата логика мога да запитам - как някой ще определя кой да лежи до края на живота си в затвор. И пак отговорът ще е същият - ми ей така. :D Ако някой иска да сложи край на живота си поради някаква причина (независимо дали е болен или здрав), той няма нужда от разрешението на когото и да било. За болните хора, които сами не могат да заявят волята си, въпросът е малко по-различен. На тях може да не им се умира, но пък животът е гаден понякога. В крайна сметка решението на роднините е въз основа на лекарска преценка за шансовете на пациента. Странен цинизъм хората проявяваме към живота като ценност. Човешкият винаги е най-важен и отнемането му, освен че е незаконно, дори при изключителни обстоятелства (присъда, евтаназия и т.н.) е въпрос на разгорещени дебати. А кой всъщност оценява човешкия живот като най-стойностен? Дали природата прави разлика между живота на един човек и един плъх примерно? Дали за нея има някакво значение кой от двата индивида ще умре? Съмнявам се, честно казано. Просто хората сме си егоисти, това е. Даже и господ сме си измислили, за да сакрализираме още повече уж "грешните" си животи. Абе сбъркана работа ... :D
Препоръчвам ти да гледаш "Двама мъже в града" с Жан Габен и Ален Делон, макар че там казусът не е съвсем същият. 
