Тя e живяла в Египет около 1600 пр. Хр. и е била жрица в храма на Амон Ра. На външната страна на ковчега, в който е поставено тялото и е имало портрет, украсен със злато. След като нейната гробница е била открита, откритието купил Дъглас Мъри (Douglas Murray). Няколко дни по-късно той отива на лов по Нил, при който пушката избухва в ръцете му.
За да се спаси ранения, лодката тръгва към Кайро. Според очевидци, движението и се забавя от необичайно силен вятър. В резултат на това тя стига Кайро за 10 дни, а заразите от раните са толкова силни, че ръката на Мъри е трябвало да бъде ампутирана над лакътя.
След това по време на пътуването обратно до Англия, умират двама спътника на Мъри. Освен това, двама египетски служители, участващи в товаренето на саркофага, също умират в рамките на една година.
Според Франк Ъшър (Frank Usher), който описва тези събития в статията си „Призраците на Древен Египет» (Ghosts of Ancient Egypt), когато корабът пристигна в Тилбъри (Tilbury), било установено, че ценните предмети, придобити от Мъри в Кайро, са били откраднати. В трюма останала само египетската жрица. По думите на самия Мъри, гледайки капака на ковчега видял, че очите върху лицето били като живи.
В страх от проклятието на мумията той я предава в ръцете на позната жена, която също бива сполетяна от много нещастия. Майка и си чупи крака и умира един месец след това. По-късно, тази жена е напусната от годеника си. След което в дома и умират всички животни, а тя се разболява от неизвестна болест. Предчувствайки собствената си скорошна смърт, тя прави завещание, според което ковчегът трябвало да се върне на Мъри, но той отказва и го изпраща на Британския музей. Тъй като състоящото се от учени ръководство на музея не вярва в суеверия, саркофагът с мумията е изложен за посетители в египетската зала.
Следва още по -ужасна верига от събития, разгърнати в същия дух: фотографът, който снима гробницата умира, когато проявява снимките, а египтологът, изучавал находката, е намерен мъртъв в леглото си. Освен това, някои членове на техническия персонал са съобщавали редовно за писъци и силни звуци от гроба през нощта, а някои артефакти, които принадлежали към изложбата, са били откривани преобърнати на пода или разпръснати в залата.
За да се получи цялостна оценка на ситуацията, в музея е била поканена самата Елена Блаватская, който бил обхваната моментално от треска, която тя казала, че се дължи на присъствието в залата „на злото влияние на невероятна сила“ в саркофага. Когато я попитали дали тя може да изгони злото, Блаватская отговорила, че е невъзможно и че трябва да се избавят от самия източник, с цел да не носи повече нещастия на хората.
Саркофагът е преместен в мазето на сградата и остава там за известно време, след което американският археолог Уилям Т. Стед (William T. Stead) го купува. През април 1912 г. той прави опит за транспортиране на мумията в Америка. Страхувайки се, че лошата репутация на археологическата находка може да му попречи да получи разрешение да я качи на борда, той слага ковчега вътре в колата си Renault.
За да гарантира безопасността на ценния си товар, той решава да избере новия лайнер на дружеството линейно Бяла White Star Line, което е бил считан за непотопяем.
Останалото го знаете- на 14-ти април, 1912 се случва последното от нещастията, дължащи се на проклятието на мумията: в резултат на крушението на „Титаник“, същият този непотопяем кораб, загиват 1 500 пътници….
http://bijutera.log.bg/article.php?article_id=78674
[/offtopic]Типично в негов стил! 
