Колко са катастрофите на НЛО в САЩ (и не само в САЩ)?

[Бижутера]

И ся кво? Да пускам ли продължението или утре??

ДА!

[Караджов]

ВТОРА ЧАСТ!!! На 9 декември 1947 г. Труман подписа директивата NSC-4 “Координиране на външните разузнавателни информационни мерки”.
Последваха директивите NSC-10/1, NSC-10/2, с които всъщност “всички средства бяха позволени”. Чрез тях беше създадена и координиращата група (Executive Coordination Group), чиято основна цел беше тайно да координира програмите за извънземните. Според тези две директиви нито един човек на върха нямаше право “да пита за нещо докато то не е приключило и не е било успешно”.
По този начин създадоха буфер между президента и информацията. Този буфер беше използван през следващите години за изолиране на президентите от информацията за присъствието на извънземните на Земята. До тях стигаше само онова, което се позволяваше от тайното правителство и разузнавателната общност.
Според NSC 10/2 беше създадена и специална група, като се срещаше тайно и се състоеше от водещи научни работници. Друга директива NSC 10/5 определи задълженията на тази група. Супертайната група MJ-12 беше създадена чак 4 години по-късно.
Секретарят на отбраната Джеймс Форестал започна да се противопоставя на тази секретност. Той беше идеалист и религиозен човек, който вярваше, че обществото трябва да бъде информирано за всичко. Но когато започна да говори с членовете на опозицията и лидерите на Конгреса за извънземните, Труман му нареди да си подаде оставката. По-късно съобщиха, че Форестал е полудял и беше приет в болницата Бетесда. Но всъщност се страхуваха, че той ще почне да говори. Сутринта на 22 май 1949 г. агенти на ЦРУ му завързаха единия край на чаршафа около врата, другият на прозореца, и го изхвърлиха от стаята. Чаршафът се скъса и той се разби на паважа.
Форестал беше една от първите жертви на голямата измама.
Споменатият заловен жив извънземен беше изваден от катастрофата в Разуел през 1949 г. и беше наречен ЕВЕ. Д-р Ваневър Буш предложи това има като съкращение на Extraterrestial Biological Entity (Извънземно биологично същество). ЕВЕ обичаше да лъже и повече от година не даде търсените отговори на задаваните му въпроси. В един момент обаче през втората година започна да става искрен. Направиха му снимки, които и двамата известни автори на тази тема - Милтън Купър и Бил Инглиш, видяха в Grudge 13.
През 1951 г. ЕВЕ се разболя. Лекарите не бяха в състояние да определят причините за болестта. Системите на ЕВЕ се базираха на хлорофила и той превръщаше храната в енергия като растенията. Като растенията и отделяше. Решиха да повикат специалист по ботаниката. Това беше д-р Гилермо Мендоза, който се опита да го лекува. Той работел с ЕВЕ до средата на 1952 г., когато извънземният умря. Д-р Мендоза стана първият специалист по биологията на извънземните.
Опитвайки се да спаси ЕВЕ и да спечели благоразположението на технически висшата раса на извънземните, САЩ започнаха да излъчват от началото на 1952 г. сигнал за помощ към космоса. Никой не отговори.
Президентът Труман създаде супертайната Национална агенция за сигурност (National Security Agency) с декрет на 4 ноември 1952 г. Началната й цел беше да прехваща и дешифрира комуникациите на извънземните и да установи диалог с тях. Втората цел на NSA беше мониторинга на всички комуникации и излъчвания навсякъде по света за събиране на шпионска информация, и да пази тайната на присъствието на извънземните. Кодираната операция беше наречена Sigma. Тя беше успешна.
Sigma поддържаше и връзките с базата Luna на Луната и с други секретни космически програми. (Днес NSA извършва много други дейности и на практика е лидерът на шпионските агенции.) Тя получава 75 на сто от парите, предназначени за шпионските общности. Старата поговорка, че където отиват парите, там е и властта, е напълно вярна.
Но основната цел на NSA продължава да е връзката с извънземните.
Вярно е, че президентът Труман информираше всички съюзници на САЩ по онова време, включително СССР, за развитието на проблема с извънземните след катастрофата в Розуел. Това правеше в случай, че извънземните станат заплаха за човешката раса.
Разработени бяха планове за защита на Земята срещу нападение. Голям проблем обаче беше запазването на тайната.
Решено беше да бъде създадена външна група за координиране и контрол на международните усилия и за укриване на тайната.
Резултатът беше формирането на тайно общество, което стана известно като Групата на Балдербергите. Балдербергите еволюираха в тайно световно правителство. ООН и тогава, и сега е една голяма шега.
През 1953 г. в Белия дом влезе нов президент - човек на точната организация и на командата. Това беше армейският генерал Дуайт Айзенхауер. През първата година на мандата му станаха най-малко още 10 катастрофи с чинии, от които бяха извадени 26 мъртви и 4 живи извънземни. От 10-те 4 бяха намерени в Аризона, 2 - в Тексас, 1 - в Ню Мексико, 1 - в Луизиана, 1 - в Монтана, 1 - в ЮАР. Едновременно по цялата земя хиляди хора наблюдаваха извънземни кораби.
Айзенхауер знаеше, че трябва да се пребори с проблема с извънземните. Знаеше също, че това няма да стане, ако разкрие тайната пред Конгреса.
В началото на 1953 г. новият президент се обърна към своя приятел и член на Съвета за международни отношения Нелсън Рокфелер да му помогне с извънземните. Айзенхауер и Рокфелер започнаха да планират тайната структура на връзките с извънземните. По този начин се роди идеята за MJ-12. Именно чичото на Нелсън Рокфелер - Уинтроп Олдрич, убеди преди това Айзенхауер да се кандидатира за президент. Целият клан на Рокфелер с тяхната империя застана зад генерала.
Но обръщайки се към Рокфелер Айзенхауер направи най-голямата грешка в живота си. Това беше най-голямата грешка за бъдещето на САЩ.
Това беше най-голямата грешка за бъдещето на човечеството.