Модератори: paceto, kartago, SkArY_9, slavia_forever, vaskonti, Madridist
tprodanov написа:Пикльовци има навсякъде, но футболно хулиганство няма. Иначе, факт е, че филма се прожектира при 15 годишните..
За всеки който се смята за повече от обикновен фен или иска да бъде повече от обикновен фен от "ултрас не е мода, ултрес е начин на живот"...
i. Обичай твоята фанелка и твоите цветове повече от всичко
ii. Вярвай и уважавай твоята група и твоите еднакви
iii. Не поставяй граници или прегради на твоята вяра, защитавайки я от злото и от всякакъв вид опозиция
iv. Бъди винаги готов за лоялен сблъсък с други ултрас или hools а не с обикновенните хора, без да използваш нож или друго.
v. Бъди винаги честен винаги във всичките действия или инициятиви.
vi. Различавай се от останалите.
vii. Следвай твоя отбор, в добро или зло, винаги и навсякъде дори и да си в протест.
viii. Купувай билетите за мачовете и посещавай гостуванията с твои пари.
ix. Не прави за нищо на света компромис, като респект на твоите чувства.
x. Съпротивлявай се срещу твоите управници или срещу твоите футболисти когато нямат респект към твоята вяра и твоите чувства.
xi. не опетнявай идеалите на това движение (ultras/hools) с различни форми на ежедневна престъпност.
xii. Не зацапвай тази вяра с политически интереси.
xiii. Не се прави на вандал, не разрушавай това което те заобикаля, не кради от магистралите или от обикновенните пътища каквото и да било.
xiv. Прави протестни плакати, хореографии, манифести и друго, само с твои сили без икономическата помощ на футболния ти клуб или на някой спонсор.
xv. Не комерсиализирай вътрешността на твоята група, продавайки материали на хора които не са част.
xvi. Не опетнявай с интриги, спекулирайки с името на отбора за който даваш сърцето си.
Ултрасите нямат имена за външния свят, само приятелите ги познават. Нямат лица, често качулката им покрива лицата, един шал на лицето и това е. Ултрасите нямат нормално облекло, не следва модите, пренебрегва ги. Когато се качва на влака, върви по тротоара дори когато не е облечен със симвплите на своя отбор, ЩЕ ГО РАЗПОЗНАЕШ. Ултраса атакува ако бъде атакуван, помага в нужда. Ултраса не спира да бъде такъв дори когато си махне шала или като се прибере след дълго гостуване, продължава да се бори 7 дни от 7. Ветеранът Ултрас дава пример на по-младите, и младите го уважават. Младите са горди, че могат да стоят около по-стар от тях, да се поучи от критиките и да се гордее от комплиментите. Когато обикновените хора гледат един УЛТРАС не го разбират, и той не иска да бъде разбран от хората, не дава обяснения за това какъв трябва да бъдеш. Всеки ултрас е различен, има ги тези които се обличат с материали на своя отбор или група, и тези които никога не са имали такива. Тези които се движат с групата и тези които са сами и са си лидери по рождение. Ултрасите са различни, но ги обединява любовта към своя отбор, това да могат да издържат под дъжда или студа за 90 или повече минути, обединява ги това, че се топлят пеейки с цяло гърло, обединява ги сигурността, която им дава приятелят, които му спи на рамото във дългия път, обединява ги разходката с гордо вдигната глава в поредния чужд град, обединява ги радоста от тръгването и умората от връщането, обединява ги поделеният сандвич и разделената цигара, обединява ги погледа, които си разменят след поредната ръкопашна схватка с противник, обединява ги манталитетът. Нещата, които ни обединяват, са тези, които ни разграничават от външния свят, отдалечават ни от разтревожените ни родители. УЛТРАС е изключение на правилото, e неочакваната изненада, когато мислиш, че си се разминал. УЛТРАС е дори и ръката която ти помага да се качиш в последния момент защото влака тръгва. УТРАС не е насилието, то е защитата от един живот изпълнен с насилие, от своеволията на полицията, от платените телевизии, от изгъзиците на новите генерации, от телевизионните предавания боклук, и преди всичко от репресията. УЛТРАС е и много още чувства неописуеми с думи, неразбираеми от обикновените хора, които предпочитатат да живеят зад едно стъкло, отколкото да го счупят, за да навлезнат в реалността, студена и дъждовна...
. Подкрепям това да се придържаш като млад към някаква субкултурна група, стига само да знаеш наистина какво следваш... и да не оставаш прекалено дълго във филма. Но наблюдението ми, че подобни групи, имам предвид новопоявили се днес са супер малко. Повечето повтарят заученото старо и му променят името. То във всичко си е така общо взето, де. За футбола ни. Много хора казват: "Уе, как ще ходя на стадиона ще ми счупят кофата. То днес само лапетии там." А има и обратна страна. Че е добре, че ги има тях там, че никой нямаше да им ходи да им гледа вялата игра на спуканите манекенчета, които са на терена, единствено понеже за друго не стават, а дебелия мафиот им дава хубав кинт. Говоря в общия случай, разбира се. Тях и метросексуалните не ги разбирам и ми напомнят, че сме различни поколения и явно вече съм стар
само газова камера ги оправя 
Как младите Ливърпулци създадоха вида които шокира света. 21-ви Август,1977. Мидълзбро срещу Ливърпул. Старта на сезона е, дебюта на Кени Далглиш и Ливърпул са шампиони на Англия и Европа. Това беше деня които промени всичко.Това беше първия път когато футболна банда се появи облечена като женски калпазани.Беше първото гостуване на Anny Road crew - първата голяма младежка мода извън Лондон. Движението беше толкова тайно, че години наред нямаше име. Но стоеше и излгеждаше добре - Адидас Самба, стегнати дънки, фланелка Фред Пери, под нея блуза Слазенгер,предружени с бритон на свирепата коса. Най-здравите момчета на Ливърпул гостуват на Боро - приличащи на банда смешници. И разбира се да не забравяме,маратонките. През 77-78 година, когато Anny Road crew се увелечи,за всеки най-важното нещо бяха маратонките. Теорията е че това е започанло заради гостуванията на Ливърпул в Европа и е факт че повечето момчета намериха богати остатъци там. В държави като Швейцaрия,където маратонките бяха на витрината в пълен комплект.Но просто бялата и черната Самба изглеждаше някак си,правилно. Маратонките Адидас бяха прегръщани със същата страст която се изпитваше към любимата ти банда или нова тяхна песен. Добри маратонки,сякаш беше част от голямата картина.С този вид,тази прическа,този манталитет и този начин на живот,любовната афера на Ливърпул с маратонките просто беше писана да бъде. Млад копувач на Адидас,също мислеше така. Робър Смит продаваше Адидас на Чърч Стрийт и забеляза бързото продаване. Какъвто Адидас и да беше, Стан Смит, Уимбълдън, просто беше продаден за секунди. Рекордите показваха че където се продаваха маратонки,Ливърпул беше на първо място от цялата страна,включително и Лондон.Но Робър Смит наистина създаде име когато пусна на пазара Адидас Forest Hill. Красиво нещо с бяла кожа,жълта шарка. Само 400 Forest Hills бяха пуснати за продажба в Англия. Робърт Смит взе всичките и ги продаде за три дни. Това просто каза всичко което имаше за казване относно момчетата от града на Битълс. През Август 1977 бандата на Мидълзбро се пукнаха да се смеят на педалите от Ливърпул,които слизаха от влака,но не за дълго. За този сезон,1977-78, Ливърпулци имаха този вид само за себе си. Някои от Лондонските отбори, и Манчестър Юнаитед им е трудно да признаят този факт,но всеки който е бил наоколо през тези години знае за какво ставаше на въпрос. Имаше три важни мача през 1978-ма,където от едната страна бяха момчетата от Ливърпул с прически и якета, а от другата момчета с кубинки. Челси срешу Ливърпул за купата, Януари 78-ма. Нежните Ливърпулци водят битка срещу коравите пънкари на Челси. Ливърпул - Юнаитед,Февруари 78-ма. Фен на Юнаитед бива извеждан със счупен нос.Кръвта му тече по модерната гостуваща тениска на Юнаитед,държащ скъсания си шал. Четири години по-късно през 82-ра, Уест Хям бяха банда от скинари с мърляви Лонсдеил фланелки. Тогава беше чак когато Лондон се присъедени. Тогава когато тази Ливърпулска гатанка беше най-накрая кръстена. Но така или иначе даже тогава столичани направиха груба грешка. Как може вид, за които е отделена всяка секунда,всеки детайл, да бъде наречен Кежуал? Кежуал?!!! Опитайте пак.. Модата която Ливърпулци създадоха, беше разпространена от уста на уста. Април 79-та ,еднакво облечени момчета от Ливърпул и Юнаитед се разправят помежду си на двата мача за купата. Всеки град,всеки отбор,всеки от Линколн до Лестър имаше вече своята банда облечена като нехранимайковци. Но бяха оригиналните 50 на влака за Боро,които започнаха всичко. Без бизнес мотивация без нищо,културата бе създадена. Ливърпулските момчета които слязоха от този влак незнаеха че ще променят света. Но го направиха.
Потребители, разглеждащи този форум: metodito и 19 госта
