Веломаратон Париж-Брест-Париж 2015

[scot]

Здравейте,

от 8 години финансирам абсолютно сам моите участия по веломаратони. В България и по света.
Това е хоби и страст, обърнати към силната страна на човека. Прави те по-силен, здрав и щастлив.
За съжаление, напоследък изпитвам финансови трудности и самофинансирането на карания като Париж-Брест-Париж 2015 /1200 километра за 90 часа/ е под въпрос.
Оставям мейл за хора от този форум, които биха проявили интерес към среща и подпомагане.
spshrsf@gmail.com
Внимание: Това не е сълзлива или кауза за някой в нужда. Не искам никой да претърпи лишения, в случай, че реши да помогне.
Накрая Ви черпя с нещо, което написах през 2014, по време на веломаратон в България.
За Ваше забавление и за да Ви стане ясно що за човек съм.


Катеря си Пирин.
И попадам на вдъхновяваща ситуация. Започвам я малко по-отдалеко защото...... ще Ви стане ясно защо.
Задминавам червен ГОЛФ, който пъпли с 5к. Почувствах се направо като на Майка - майка му, според модерната терминолагия налагана от СС. След няколко завоя Голфа се изстрелва със 100, подминава ме като спрял и виждам ясно ефектите от 10 годишна злоупотреба с автомобила. Умореното сърце на стареца напира под капака, а ауспуфа направо пуска димна завеса. Почти спирам, да се разнасе мътилката, две глътки чист въздух и Голфа спира и той. След което си викам - дали пък нема да станеме на кълбета?!?!?!
Изравнявам се с водача и се почва:
- Баце да няма пробелм с автомобила.
- А, не бе, кучето разхождам.
И ми сочи застинала фигура на породисто гонче, лежащо с изплезен език на отсрещния бряг. След което, и аз изплезих език.
-Ъ?
-Ще го качвам почти до края на скиорския път, то си знае. Сега го чакам, че е спряло за почивка, но след малко ще се изюркаме нагоре.
Велика сила е мързела!!!! Убеждавам се, че ако в този живот ти е писано да изтеглиш късата клечка, няма никакво значение дали ще се появиш като човек, облак, цвете, куче или Голф! Вземете кучето: добро семейство, безкрайни разкази на баща му за ловни забавления, обилни трапези и високо обществано положение. Обаче, те ВЗИМАТ един ден, уж за по добро и.....
Надявам се поне, че му осигуряват обилно похапване, ловни излети и безкраен секс. При тези "разходки", дори и подгонени врабчета, съревноваващи се в дисциплината "скоростна издържливост" нямат никакъв шанс. Стопанина му сигурно си дава ясна сметка, че лова и секса са му единстванета застраховка срещу злополука. Ако аз тичах така по пресечен терен, в главата ми неизменно щеше да има планове как си карам Голфа и подвиквам на тичащия след мен тюфлек: ШНЕЛ,ШНЕЛ,ШНЕЛ..... вундербааааааа. Този план, естествено, е твърде трудно осъществим. Но има доооста по-лесни. Като например да те забравят в спалнята и да прегризеш гърлото на голфаджията, като символ на отмъщението и тържество на справедливостта.
Изглежда невероятно, но в цялата тази садо-мазо сцена, най-късата клечка е извадена от ГОЛФА! Вместо отдавна да е /съвсем заслужено/разглобен на части и рециклиран, си играе на прибежки, припълзявания и разходка на куче.......... ъъъъъъъъъъъъъъ, чудех се дали "всеки ден" или "доста често" да напиша. И не ми се изяснява. Доста често.

[stefani]

интересно

[scot]

stefani на 30 Дек 2014 14:27
интересно

Благодаря Ви за мнението.
Да, живота ми е някак пълен и лишен от песимизъм чрез маратоните.

[alison3492]

Дано най-после някой талант пробие и блесне,че май доста изостанахме ми се струва.