Антоанета Стефанова загуби в тайбрека с 0.5 на 1.5 точки от украинката Ана Ушенина, и по този начин отстъпи в битката за световната титла по шахмат при жените в руския град Ханти Мансийск.
Двете играха тайбрек, след като не успяха да се победят в редовните партии. Тайбрекът започна с две бързи партии – 25 минути плюс 10 бонус секунди за ход.
И в първата партия от тайбрека също завърши реми, като Стефанова бе с белите фигури, а срещата приключи на 89-я ход.
Във втората обаче Ана Ушенина имаше предимство, а накрая българската шахматистка бе притисната и от времето, и не успя да изкопчи реми с черните фигури. Партията приключи на 94-тия ход, и Ушенина я спечели, с което взе и световната титла.
Тайбрекът бе наблюдаван от президента на Международната федерация (ФИДЕ) Кирсан Илюмжинов и от боса на Европейския шахматен съюз Силвио Данаилов. Илюмжинов похвали и двете финалистки за това, че са дали пример на мъжете как в шахмата трябва да се бориш до последно.
Ушенина, която записва името си като 15-ата световна шампионка в историята, ще получи короната на церемония по-късно днес. Новата шахматната кралица ще бъде наградена също с чек за 60 000 долара, а Стефанова ще прибере половината от тази сума.
Българката стана световна шампионка в Елиста (Русия) през 2004 г. Сега в Сибир по пътя си към финала тя отстрани Марина Романко, Чжу Чън, Моника Сочко, Мари Себаг и Харика Дронавали.
Съгласно правилата на ФИДЕ, украинката Ушенина ще защитава титлата си догодина в мач срещу Ифан Хоу, която се явява победителка в серията Гран при на ФИДЕ 2012. Срещата трябва да се състои през септември 2013 г.
http://gong.bg/view_article.php?article_id=313637
Царицата е с кафяви очи и дълбоки симпатични трапчинки на бузите. Висока и стройна. Смее се звънко. Красива е. Нямам никаква представа от какъв материал е създадена, но знам, че тя принадлежи към онзи скъпоценен комплект спортисти, които прославиха България. Антоанета Стефанова слага короната още през 1989 г., когато става световна шампионка за девойки. Гросмайстор е от 1994 г., а през 2002 г. става международен гросмайстор при мъжете. През 2004 г. на световното първенство в Елиста Антоанета Стефанова става първият български шахматен световен шампион. За сравнение – Веселин Топалов стана шампион при мъжете година след като Ети, както я наричат, спечели шампионската титла при жените.
Гари Каспаров, един от най-големите шахматисти на всички времена, казва за играта: „Върху шестдесет и четирите полета може да се създаде истински шедьовър, който да достави на хората духовна наслада.“ Антоанета Стефанова е била на шест години, когато Гари Каспаров гостува чрез телемост в предаването „Всяка неделя“. Поканили и нея в студиото в София, за да зададе въпрос на Каспаров. Попитала го може ли някога жена да бъде абсолютният световен шампион? Той категорично отговорил: „Не.“
– Ети, помниш ли момента, когато за първи път седна пред дъската за шахмат?
– Била съм на 4–5 години и не си спомням точния първи момент, но помня процеса, как започна да ми става интересно. Баща ми (художникът Андон Стефанов – бел. ред.) полагаше разнообразни усилия да събуди у мен и сестра ми интерес към шаха. Безсмислено е на едно съвсем малко дете директно да обясняваш правилата на играта. Баща ми ни разказваше приказки, свързани с фигурите. Говореше ни за царе, царици, а не за армии, защото ние сме момичета. Измисляше всякакви приказки и истории. Организирахме си балове с фигурите, докато наистина ги усетим и ни стане приятно да общуваме с тях. След това започнахме с правилата на шахмата и скоро стигнахме и до графика, в който имаше определено време за ставане, закуска, занимания с шахмат, време за игра с приятели и пак занимания с шахмат. Тогава вече беше известен моделът на сестрите Полгар (унгарски шахматистки – бел. ред.). Баща ми заимстваше много от тяхната система на обучение и много успешно се справи с треньорската дейност. Черпеше знания от книги. Началото беше много хубаво и много розово, с много бързи резултати от работата ни. Имала съм и късмет, че това беше във време, когато в България се организираха много турнири по шах. Тогава из цялата страна имаше клубове, които се грижеха за състезателите си.
– На кои клубове си била състезател?
– На „Локомотив“ и „Левски“. Спомням си, че когато бях на десетина години и баща ми беше вече само мой треньор (сестра ми не участваше вече), той беше назначен на заплата в „Левски“. Не мисля, че това сега е възможно. Тогава имаше доста пари за спорта. За младото поколение сега е много по-трудно. Организират се по-малко състезания, пътуванията в чужбина са по-скъпи. Младите в момента са принудени да се справят по начина, по който и на мен ми се наложи да го правя след 1989 г. Тогава баща ми пое цялата ми финансова издръжка.
– Като дете имаше ли любима фигура?
– Дамата. Ние, шахматистите, й казваме дама, някои я наричат царица. Може би нея съм харесвала. Понеже тя е с най-неограничен достъп по дъската. Пешките ми харесваха също, защото в определен момент могат да се превърнат във всичко освен в цар.
– Хм. Това го бях забравила. Кога пешката може да се превърне в друга фигура?
– Когато стигне до последния ред. Ако играеш с белите, е осмият, ако играеш с черните, е първият. Когато пешката стъпи на последното поле – може да се замени с всяка друга фигура без цар. За мен това беше горе-долу вълшебно. Има много неща в шаха, които могат да бъдат привлекателни и за децата, и за възрастните, които за пръв път се сблъскват с играта. С годините обаче човек осъзнава, че играта е сложна и че непрекъснато трябва да се тренира, да се измислят нови варианти за всяка партия, за всеки противник.
– Как протича една тренировка?
– Зависи дали човек е сам, с треньор или с компютър и с книги. Има значение и анализът, който съм направила на играта си в последния турнир. Ако не съм доволна от играта си в определен етап – съответно и решавам какво да подобря. Тренировъчният процес е малко по-проблемен, когато трябва да тренирам сама, тогава по-трудно се мотивирам.
– Какво се промени за теб след световната титла? Донесе ли ти тя някакви облаги?
– Получих една държавна награда от 4 хил. лева от спортното министерство.
Когато си световен шампион, ти цял живот си световен шампион и цял живот получаваш по-добри покани за участия. Аз станах световна шампионка, Топалов стана, Любчо Спасов стана световен шампион за сеньори. Всички очаквахме, че ще има някакъв бум. Че ще си намери генерален спонсор федерацията. Че ще се промени статуквото на шаха в България. Шахматистите в България нямат и ден трудов стаж и са без олимпийски пенсии, каквито се получават в олимпийските спортове. Няма значение какви медали получаваме. Накрая излиза, че цял живот сме спали и лежали. В около сто държави в света шахът, без да е олимпийски спорт, е със статут на олимпийски спорт. Включително и в съседни на България страни. Владко Георгиев (български шахматист – бел. ред.), който се състезава за Македония, получава такава пенсия. Не мога да разбера защо в Сърбия и в Македония, които нямат и една десета от нашите резултати, може да има такава пенсия?! Колегите ми от тези държави ми казват: „Ела при нас! Ще вземеш един медал и ще си спокойна цял живот!“
– Защо не го направиш?
– Не искам да се правя на патриот, но за мен смяната на федерацията, на паспорта е доста крайна мярка.
– На какво те е научил шахът?
– На мислене и на комбинативно мислене. Научи ме да поемам отговорност за решенията, които взимам. Когато направиш грешка – край. Търпиш си последствията. Разбира се, всеки човек е различен, но сякаш шахматистите по-малко в сравнение с другите хора са склонни да прехвърлят вината на някого другиго. По-отговорни са. Шахът учи децата да имат по-ясни цели. Доказано е, че деца до 12-годишна възраст повишават оценките си в училище със 70–80 процента, след като започнат да се занимават с шах. Аз също не съм имала проблеми в училище, въпреки че винаги много съм пътувала и отсъствала от клас. Ние със сестра ми (за разлика от сестрите Полгар) ходехме и на училище, освен че тренирахме. Но не знам доколко шахът чисто практически помага за постигане на житейски успехи... Това са някакви отвлечени теории, в които не искам да навлизам.
– Кажи един мит за шахматистите?
– Мит е например, че всички шахматисти са много интелигентни. Особено професионалните спортисти. Те са толкова насочени, нямат много богата обща култура и не се интересуват от много неща. Това обаче води и до въпроса, какво означава интелигентност. Дали тестовете за интелигентност показват интелигентност, която е социална и би могла да се вгради в самия живот. Затова ние не сме нито някакви гении, нито извънземни. Просто сме хора, на които им харесва да играят шах и полагат достатъчно усилия, за да го правят добре.
– По време на игра се използват комбинации от ходове, които са измислени от някой друг. Нали така?
– В първите ходове – обикновено да. От години всички партии се събират в бази данни. В интернет на живо може да се гледа. Аз също си свалям бази от интернет от партии, играни на официални турнири по цял свят. Но шахматът не е изчерпан заради компютрите. Лошото е, че заради компютрите и бума на теорията през последните 20 години на нас ни се налага да знаем и да помним много повече неща за разлика от предишното поколение. Все си мисля, че по-старите шахматисти повече са се наслаждавали на самата игра. При нас вече има много, много заучаване. За средата на играта има типови идеи – но те са хиляди.
– Имаш ли любима комбинация или партия?
– Имам любим дебют – дебюта на Тромповски. Играе се с белите фигури, но, обективно погледнато, не дава преимущество на белите, защото черните могат да изравнят по-лесно, отколкото ако се използва друг дебют. На мен ми е любим, защото започнах да го играя в период, в който съвсем нямаше с кого да тренирам и кой да ме учи на теория. Спечелих много важни партии с него. Дори на световното в Елиста, в едни от най-критичните партии, го играех него и постигнах успех.
– В какви ходове се изразява?
– От втория ход – d4, кон на f6, офицер на g5. Противоречи на някои класически правила, според които първо трябва да се развият пешките, конете и чак след това офицерите и т. н. Доста специалисти гледат с пренебрежение на този дебют, макар че няма някой, които да не го е играл. Вероятно след време ще имам друг любим дебют, защото всеки нов дебют освежава погледа към играта.
– Знаеш ли за известни личности, които са любители на шахмата? Познаваш ли някои от тях?
– Лично се познавам със супермодела Кармен Каас. Тя е била два пъти у нас по повод шахматните турнири „М-Тел Мастерс“. Кармен беше шеф на естонската федерация по шахмат. Не е играла на професионални турнири, но ми е разказвала как на ревюта, докато чака реда си да дефилира, се е разхождала с шахматни списания или книжки. В Катар, на женското Гран при, се запознах с Горан Милотинович, известния треньор. Той играе шах много добре. Разказа ми, че дори когато е бил в размирни райони по света, винаги е ходил в посолствата да търси хора, с които да играе шах. Той е много запален.
– Притежаваш ли някакъв специален комплект шах?
– Харесвам красивите неща, но имам един-единствен шах, комплекта, с който си тренирам. От типа на тези, с които играем на състезание. С дървени фигури и със съответния дизайн на фигурите. Съществуват стандарти, за да не се получава объркване. Когато съм давала сеанси, а организаторите не са изискали комплектите на участниците да бъдат от определен стандарт – това е истински кошмар за човека, който дава сеанс. Имаш 50–60 или повече дъски, фигурите са от много малки до много големи и абсолютно различни като дизайн.
– Защо преди 25 години Каспаров отговори по този начин на твоя въпрос в предаването „Всяка неделя“?
– Защото тогава нивото на жените беше далеч, далеч по-ниско от това на мъжете. Докато в момента например тече мъжката световна титла по шахмат и Юдит, най-малката от сестрите Полгар, е в първите осем в момента. Хората казват: шахът е мислене, какво значение има мъж ли си, или жена? Има много голямо значение. Има много комбинирани фактори, които влияят върху играта, и не знам дали някога ще бъдат заличени. Шахматните състезания са много дълги, по две седмици, време, в което ти трябва да бъдеш в пълна концентрация по 10–12 часа на ден. Участвала съм в много микстурнири и когато в последния кръг играем мъже и жени, виждам, че повечето от жените изглеждат доста по-уморени от мъжете. Наскоро точно с Юдит Полгар си говорихме много дълго на тази тема. Тя ме попита защо още съществува тази разлика между мъже и жени, понеже тя играе само с мъже, а аз – предимно с жени. Нейните тренировки от съвсем малка са били наистина много по-различни от моите. Възможността да имаш достъп до професионални треньори от ранна възраст оказва влияние. В дома си семейство Полгар са канили най-големите гросмайстори. Юдит ми сподели, че от години не е имала ден без тренировка. А това са 6–8 часа на ден. „Ами, ето ти го отговорът – казах й аз. – Затова се състезаваш с мъжете.“
Да играеш с всички фигури. Да познаваш възможностите за движение и силата на фигурите и да можеш да ги използваш в съответния момент. Не, не – това не са съветите на някой HR специалист към новоназначен ръководител на фирма. Това е най-популярната част от философията на шахматната игра, заради която от векове черни и бели армии воюват върху дъската с 64 квадратчета. Ети обаче не е от хората, които казват: „Хайде да пренесем шаха във всички сфери от живота.“ „Когато мисля в живота, не мисля в шахматни термини и не усещам нещата, сякаш съм пред дъската.
За шахматистите казват, че пресмятат с 20 хода напред. Мисля, че ние, шахматистите, си използваме пресмятането в шаха и в живота сме малко по-импулсивни и по-емоционални, отколкото на шахматната дъска.“
И още: „В шахмата няма допинг скандали, нито пък физически травми. Но на професионално ниво всеки спорт е много труден. Нервната система се износва много. Но във всяко нещо е така. Когато не само искаш да си свършиш работата добре, но и да я свършиш по-добре от човека срещу теб, който иска същото.“
bela.bg/?page=inner_page&page_id=8&article_id=1000905&sub_page=10
Новината е от събота, но заслужава да се отбележи. Браво.
