Тема за Йордан Йовчев

[danko_sot]

Данчо, след толкова интервюта, сигурно ви е омръзнало да ви питат: "Докога ще се състезавате?" И все пак не може да избягаме от този въпрос сега...
- Аз самият нямам отговор. Вече не смея да правя прогнози. Чувствах се супер, подготовката ми за европейското вървеше добре и изведнъж... ставам сутринта и не мога да си мръдна рамото. До вечерта вече нямах никакво движение в ставата. Ужасно болезнено и разочароващо. Втора седмица ходя на процедури, но засега резултатът не е добър.
С рамото имам стари проблеми
с годините получих кисти, сега диагнозата е разкъсан мускул на бицепса. Не знам какво да ви кажа, освен че явно вече съм твърде стар.
- Докога смятате да водите тази битка със себе си?
- Ще видим. До световното със сигурност. Там обаче трябва да се подготвя за участие в многобоя. Много е рисковано да заложа само на отделен уред, защото не мога да съм сигурен, че ще взема медал, а само медалът носи квота за Лондон, ако пренебрегна многобоя. Най-късно до януари 2012 година ще сме наясно - ще има ли олимпиада за Йордан Йовчев, или не. Ако има, оставам. Ако ли не - спирам.
- Не ви ли идва в повече това напрежение и постоянното препускане между София и Пловдив. Съжалявате ли понякога, че се върнахте от Америка?
- Колкото и да ви се струва странно, не съжалявам. Нито за миг. Всеки прави своя избор в живота. Преди години аз направих своя. Върнах се и съм оптимист. Мисля, че се справяме добре. Федерацията върви вече по-добре, младите напредват, смениха съчетанията си, бележат стъпка напред в развитието си. Скоро ще имаме нова зала, още по-скоро ще се върнем в ремонтираната зала на стадион "Раковски". Работим хубаво с министерството на спорта, оттам имаме уверението, че в най-кратки срокове ще ни снабдят и с новите уреди. Не съм сигурен, че щях да съм по-щастлив, ако бях останал в Америка. И на двете места си има плюсове и минуси. Ако бях там, щях да тъгувам най-вероятно за тук и обратното.
- Семейството ви се установи в Пловдив. Синът ви носи вашето име, учи във вашето училище (б.а. гимназията "Христо Ботев"), но не избра вашия спорт. Огорчен ли сте?
- Никак даже. Гимнастиката не е за всяко дете. Тя е
спорт, който причинява много болка и носи много травми още от ранна възраст
Днешните деца не са склонни да прекарват часове наред в залата, да ги натискат за шпагат, когато нямат качества... От това боли. Отливът на деца според мен е генерален проблем за гимнастиката. Аз не съм амбициозен родител, не настоявам и не му се бъркам. Засега той се чувства по-добре, като играе тенис, може би и на корта му е малко по-лесно. Занимава се с гимнастика два пъти седмично, когато не е натоварен в училище, а това е плюс за него, защото гимнастиката развива цялостно физическите му качества. Иначе му е интересно да гледа съчетания на големи първенства.
- Тежи ли му вашето име?
- Не мисля. Това, че съм учил в същата гимназия, нищо не означава. Самият той не обръща внимание на този факт и така е по-добре. В Пловдив никой не го товари с такава тежест, че е син на еди-кой си. Аз даже не се чувствам кой знае каква звезда, за да се притеснявам дали моята слава не тежи на детето ми.
- Но вие сте звезда, при това от световна величина?
- Не, не съм. Наистина не съм и никога не съм живял с подобно усещане.
- Всеки родител има мечти за децата си. Вие какъв го виждате след години, когато порасне?
- Интересува ме само да порасне добро и възпитано момче. Да се вслушва и да уважава родителите си.
Да прави разлика между добро и зло
и сам да взима решения как трябва да се държи в обществото. Стига толкова. Току-виж съм изискал повече, отколкото той самият би желал.
- Съпругата ви е бивша баскетболистка, но като че ли в нейната сянка се крие и най-голямата ви подкрепа. Така ли е?
- Боряна винаги ме е подкрепяла, независимо че решенията взимам само аз. Всеки мъж обича да бъде подкрепян, истината обаче е, че дали да спра, или да продължа напред в гимнастиката, трябва да преценя сам. И сто души да са зад гърба ми, ако съм слаб, ако не мога повече и ако усещам, че нямам сили, то тогава и най-голямата подкрепа на света не може да ме спаси от провал. Трудно ми е точно сега да говоря за бъдещето. Мога да ви призная все пак, че съм убеден, че ще вляза във форма, но ще е точно след европейското (смее се). Какво да се прави. Ирония на съдбата.
-За политика ще поговорим ли?
-Не.
-Защо? Намеренията ви в тази област затворена страница ли са?
-Напротив. Нищо не е приключило, но просто не ми се говори за това.


Вашият коментар

[danko_sot]

И не е вярно, че не е звезда. Звезда е и то огромна!

[B__A__N__DA__TA]

България никога не е имала такава звезда в спортната гимнастика,като Данчо Йовчев.Преди години имахме Стоян Делчев, но мисля,че Йовчев е по-голям..

Изтече ли ти наказанието бе Данко