Американски спорт (NHL,NFL,NBA...)

[L_Messi]

Днес в НХЛ стартира една нова инициатива - Hockey Day in America, с 3 горещи мача - Бъфало - Вашингтон, Рейнджърс - Флайърс и Детройт - Минесота, а малко по-късно довечера е мачът между последните два носителя на купа Стенли - Чикаго и Питсбърг.
Ако някой ги гледа или се интересува, нека да пише по темата

[gunner4life]

Гледах първата третина на Питсбърг - Чикаго и си легнах с намерението да стана за Калгари - Монреал (пряко по Булсат). Обаче се оказа че не съм нагласил алармата като хората (забравих да я наглася за понеделник, а не както беше за четвъртък ) Много ме е яд. Нестига че не си догледах Питсбърг, а и не станах за другия мач. Защо ли изобщо си легнах Добре че довечера по Булсат ще го повтарят (от 17.00) че ще мога да хвана половината от тази среща.

[L_Messi]

Гледах първата третина на Питсбърг - Чикаго и си легнах с намерението да стана за Калгари - Монреал (пряко по Булсат). Обаче се оказа че не съм нагласил алармата като хората (забравих да я наглася за понеделник, а не както беше за четвъртък ) Много ме е яд. Нестига че не си догледах Питсбърг, а и не станах за другия мач. Защо ли изобщо си легнах Добре че довечера по Булсат ще го повтарят (от 17.00) че ще мога да хвана половината от тази среща.

Гледах и двата мача, плюс Рейнджърс - Флайърс, които бяха по-рано. Чикаго - Питсбърг определено беше най-добрият от трите мача, но и шоуто на открито между Калгари и Монреал също си струваше

[gunner4life]

^^
Вчера също имаше два ранни мача. Аз гледах Чикаго-Сейнт Луиз (5-3). Беше много интересен. Като цяло смятам да гледам повече срещи на отбори от запада. Там ситуацията е доста напечена. Отборите са на много малки разлики, а вече остават по 22-23 мача до края на редовния сезон.
Западна конференция:


Тази вечер ще решил да гледам една от тези две срещи : Сан Хосе-Детройт и Монреал-Ванкувър.

[L_Messi]

Снощи издържах стоически почти до сутринта и изгледах мача на моите хора от Рейнджърс срещу Каролина, в който бихме след дузпи
А иначе се получиха интересни резултати в дербитата между отбори от Изтока и Запада, като лидерите в двете конференции - Филаделфия и Ванкувър паднаха у дома от Финикс и Монреал, а пък Бостън прекъснаха дългата победна серия на Калгари.

[Bokasa]

На вниманието на спортните журналисти от "Дарик".
Би следвало да знаете, че в щатите първо се изписва гостуващия отбор. Моля, бъдете точни, когато съобщавате резултатите.

[Alexx]

Хокея не е американски, а канадски спорт, въпреки, че има привърженици и в Америка.

[Alexx]

Що е то американски футбол?

Как се играе любимият спорт на живеещите зад Океана
С цел популяризирането на този спорт в България „Топспорт.бг” ще запознае читателите си с правилата на играта, структурата на NFL, както и с тактическото разпределение в отделните тимове.

Американският футбол, или както зад Океана го наричат футбол (защото на европейския там му викат сокър) е любимата игра на американците. Всички са гледали филми за този спорт, но от тях едва ли са получили сериозна представа, за какво точно става дума. Най-добре запознати са разбира се хората, които живеят в САЩ.

С цел да популяризираме най-голямото шоу в Новия свят в няколко статии ще се опитаме да разясним, как точно функционира тази игра, преди чийто финал през тази година Супер Боул ХLI губернаторът на Флорида помоли жителите на щата да не ходят до тоалетна по време на почивките, тъй като не бе сигурен дали канализацията ще издържи голямото претоварване.



История

Естествено е да започнем от историята на американския футбол, след което да обясним и неговите правила. Структурата и организацията на Националната футболна лига (NFL) ще бъде обяснена в друга статия.

Американският футбол наподобява ръгбито, което през 19-ти век се отделя от футбола. Както вероятно сте чували на 26 октомври 1863 в лондонска гостилници представители на няколко клуба решават съдбините на спорта. След шумен скандал относно това трябва ли да се използват ръцете в играта се стига до разкол и представителите на град Ръгби основават отделен съюз.

Футболът зад Океана разбира се прилича повече на това, което се е играло в Европа преди тази знаменита сбирка. Той се развива в много американски университети и училища, като повечето от тях сами са определяли правилата по-които да го играят. През 1867 се стига до споразумение между някои от колежите, като се слага началото на унифицирането на спорта.

На 6 ноември 1869 е изиграна и първата среща между Принстън и Рътджърс, като Рътджърс печели с 6:4. По това време се създава и NCAA (Националната атлетическа асоциация на колежите). С течение на времето различни университети се присъединяват към нея.

В началото на 20-ти век футболът се превръща в една доста опасна игра. Само през 1905 година на терена умират 18 студенти. Това принуждава ръководителите да приемат промени в правилата. Въвежда се познатата специална екипировка, забраняват се някои схеми на игра. През 1912 е определена и съвременната големи на игрището, както и увеличаването стойността на тъчдауна на 6 точки.

През 1920 в Кантън (Охайо) се създава Американската професионална футболна асоциация, която след две години започва да се нарича NFL. Създадена е и алтернативна лига – Американска футболна лига (AFL), които в днешно време действат като две конференции, като от 1967 насам най-добрите отбори в тях играят плейофи помежду си за достигане на „Супер Боул”, което е най-големия финал от всички в американските спортове.


Поле

Полето, на което се играе американски футбол за разлика от европейския има точно зададени размери. Дължината му е 120 ярда (1 ярд – 0.9144 метра), а широчината 53.3 ярда. По дължина е разделено на три равни сектора. По-важно е обаче маркирането на широчината. Крайната зона се нарича "ендзоун" (endzone). Тя е пред двете врати и е широка 10 ярда. Това е мястото, където се реализират точките. Останалите 100 ярда са игралното поле, като те са разделени от 20 линии на всеки 5 ярда. Вратите са високи 18,5 фута (5,6 метра), като на 10-тия фут има напречна греда.




Времетраене

По време на игра всеки отбор може да пусне 11 играча. Те разбира се могат да бъдат заменяни, коагто играта е спряна. Затова и един отбор има картотекирани 50-ина футболиста, всеки от които със собствени задачи. Обикновено се използват абсолютно различни формации, когато отборът напада и когато се защитава.

Мачът продължава 60 минути чисто игрово време, което е разделено на 4 части, всяка по 15 минути. След втората има по-голямо прекъсване за почивка. При равенство след редовното време се играе 15 минутно продължение (овъртайм). Отборът, който пръв реализира точки в него печели с „внезапна смърт”. При равенство след овъртайма в редовния сезон на NFL мачът свършва. Когато започнат плейофите обаче се играят толкова продължения, колкото са нужни, за да се излъчи победител.



Цел на играта

Предвижване на топката

Целта на игрта е да се достигне "ендзоната" на противниковия тим, за да бъдат реалзирани точки. Предвжването на топката напред става по следния начин. Тимът, който владее топката трябва да атакува. Това става с 4 опита, при които трябва да се преодолеят 10 ярда. Прекъсването на всеки опит се нарича "даун". При успех се дават нови 4 опита за преодоляването на следващите 10 ярда. При неуспех топката става притежание на противниците, които на свой ред започват да атакуват.

Придвижването на топката става по два начина. Единият е с пренасяне, когато играч тича с топката напред, а другият е с пас напред. Тук трябва да се отбележи важния момент, че при всеки опит отборът може да подава топката напред само веднъж. Пасовете на страни и назад не са ограничени като брой.

Опитът приключва, когато топката опре в земята, когато защитниците повалят играча, който я носи (това е може би най забавния момент в американския футбол, тъй като играчите се накамарват един друг и съдиите прекратяват играта), когато бъде осъществен неточен пас и топката докосне земята; когато излезе от границите на терена, или когато бъде отбелязана точка. "Даунът" настъпва само след сигнал на рефера.



Смяна на притежанието на топката

Притежанието на топката се променя също при няколко обстоятелства. Първото е провал на атаката на единия отбор да я предвижи на 10 ярда при 4 опита. Топката променя притежанието си и когато бъде отбелязан тъдаун. Третият начин е при „пънт”. Това е шут по топката, когато атакуващият отбор види, че няма да успее да я придвижи след 4 опита и я изритва колкото се може по-навътре в противниковото поле.

Интересна ситуация е пресичането на пас на атакуващия отбор от някой защитник. Взелият топката може да пробяга толкова с нея колкото успее, като дори да реалзиира "тъчдаун". Подобна е ситуацията и при изпускане на топката („фъмбъл”), когато става дума за пас настрани или назад. Играч от защитата може да я вдигне и подобно на ситуацията след пресечен пас да реализира точки.

Промяна на владението настъпва и след пропуснат опит за „фийлдгол” (шут към вратата от статично положение), стига топката да не е излязла извън терена.

Точки


Реализирането на точки също става при няколко различни обстоятелства. Най-много точки - 6 носи „тъчдаун”-ът. "Тъчдаун" се записва, когато играч навлезе с топката в себе си в ендзоната на противника, или когато успее да улови пас, намирайки се в ендзоната.

"Конвършън" - след "тъчдаун" атакуващият отбор може да отбележи още една точка, ако изрита топката над напречната греда на вратата от втория ярд, или да реализира две точки, по начин наподобяващ „тъчдауна”.

„Фийлдголът” носи три точки на атакуващия тим. Той става, когато играч изрита топката във вратата, като съотборник може да му я задържи изправена. Шутиращият футболист може и сам да си я пусне, но шансът да се отбележи „фийлдгол” по този начин е доста малък. Обикновено нападащият тим пробва да реализира „фийлдгол” когато остава малко време за успешна атака или когато има малък шанс да се постигне нещо преди 4-тия даун.

За „Сейфти” се получават 2 точки. Това става, когато защитниците успеят да повалят играча от атаката, който владее топката в собствената му „ендзона”.



„Кик-офф”

С „Кик-офф” започва всяко от двете полувремена. Изпълнява се и от атакуващия тим, когато е бил отбелязан „тъчдаун” или „фийлдгол”. Топката се изритва от 30-тия ярд на собственото поле. Играч от противниковия тим прави опит да я улови и да я пренесе, колкото се може по-напред. Там където бъде спрян започва атаката. Ако посрещача улови топката в „ендзоната” на своя тим то другият отбор ще започне атаката от 20-ия ярд на своето поле („тъчбек”).

Нарушения

И в американския футбол разбира се има фаулове. Те се отсъждат обикновено за по-сериозни грубости. Като се наказват по няколко начина. Най-честите наруения на играта са: Фалстарт; задържане на противника по непозволен начин; избутване на противник преди да улови пас; бавене на играта; задържане на играч, който не тича с топката над кръста.

Всяко нарушение води до губене на ярдове от провинилия се отбор:

Ненужна Грубост - 15 ярда за нанасяне на удар с шлем в главата на противник, или за удар/поваляне на противник при спряна игра, удар/поваляне на противник извън игралното поле и т.н.

Грубост към подаващия - 15 ярда за нанасъне на удар/поваляне на подаващия след като той вече е хвърлил топката.

Грубост към кикъра - подобно на горното, но за влизане в краката на кикъра/пънтъра след като е ритнал топката.

Обикновено, такива нарушения водят и до автоматичен първи даун (нови 4 опита) за потърпевшия отбор.

Други стандартни нарушения:

Засада - играч от защитата пресича линията на която е поставена топката (скримиджа) преди топката да е отиграна от центъра на отбора в нападение. Наказанието е 5 ярда.

Фал старт - играч от нападенито мръдва преди преди топката да е отиграна от центъра. Играчите наредени по нападателната линия трябва да са в пълен покой щом веднъж заемат позиция. Наказанието е 5 ярда.

Задържане - задържане на противника без топка, когато е позволено само блокиране (подобно на изблъскване с ръце или препречване с тяло). Когато задържането е извършено от защитник, защитата се наказва с 5 ярда, а на нападението се дава автоматичен първи даун. Когато извършителят е от нападението, наказанието е от 10 ярда и се преиграва дауна. Пример: Ако е било първи опит за 10 ярда, след нарушението става първи опит за преодоляването на 20 ярда.

Намеса при подаване - доста субективно, но като цяло когато защитник (обикновено корнър бек) докосне рисийвър, който се опитва да хване подаване. Има много варианти, при които докосването е легално и съдиите често се събират накуп да коментират преди да направят отсъждане. Наказанието е автоматичен първи даун за нападението на мястото на фала. Ако фаулът е в енд зоната, то топката се поставя на линията на 1 ярд от гол линията.

Намеса на нападател при подаване - защитникът има право да пресече пасове и нападателят е длъжен да не го докосва нелегално за да предотврати пресичането. Ако нападателят се намеси, то отборът му се наказва с 10 ярда и дауна се преиграва.

Организация и отбори в NFL

Националната футболна лига (NFL) на САЩ е сформирана от 11 отбора през 1922, като първоначално носи названието Американска професионална футболна асоциация.

В момента в нея се състезават 32 тима от различни градове и райони на САЩ, които са разделени в две конференции – NFC (Национална футболна конференция) и АFC (Американска футболна конференция).

Всяка от двете конференции е разделена на 4 дивизии (Северна, Южна, Източна и Западна), в които попадат по 4 отбора.

Предсезонна подготовка
Сезонът започва през август, когато тимовете играят няколко срещи, в които се представят на зрителите. Идеята е да се обиграе съставът, а и да се запълни телевизионно време в скучния отпускарски сезон, когато спотният календар е най-разреден. Практиката наподобява обиколките на европейските футболни грандове в Азия и Северна Америка

Редовен сезон
Същинската част на шампионата започва с редовния сезон. Това става през септември. Целта е до края на декември или началото на януари да бъдат изиграни 17 кръга. Всеки тим от NFL играе 16 срещи.

1. Всеки отбор играе с трите тима от своята дивизия веднъж като домакин и веднъж като гост, което прави общо 6 срещи.

2. После отборът има 4 мача с отбори от друга дивизия в същата конференция. Срещу тези тимове отборът има две домакинства и две гостувания. Всяка година дивизията е различна, за да може за три години тимът да срещне всички отбори от своята конференция.

3. Следват мачове срещу 4 тима от една дивизия, но от другата конференция. Като всяка година тази дивизия е различна, за да може за 4 години един тим да е срещнал всички отбори от другата конференция.

4. Накрая следват по една среща срещу двата отбор от същата конференция, заели същата позиция в своите дивизии, която е заел и дадения тим, стига да не са от дивизията, от която тимът ще играе срещу четирите отбора (виж точка 2).

Плейофи
След края на редовния сезон започват плейофите, които безспорно са най-интересната част. В тях право на участие си завоюват 12 тима, които трябва да излъчат двата финалиста за „Супер Боул”. Двете конференции (NFC и AFC) излъчват по 6 отбора в плейофите. Това са 4-те победителя във всяка дивизия, или общо 8 отбора. Победителите в дивизиите се класират от първо до четвърто място в класирането на конференциите с оглед постигнатите от тях победи и загуби.


Останалите 4 отбора влзиат в плейофите с уайлд кард. тя се дава на два отбора от конференция, които са записали най-добро съотношение победи-загуби, но въпреки това не са успели да триумфират в своята дивизия. Тези два тима заемат 5-то и 6-то място в своята конференция.

Отборите класирали се на 3-то,4-то,5-то и 6-то място започват плейофите. Играе се по системата 3-тия срещу 6-тия и 4-тия срещу 5-тия. 1-ият и 2-ият почиват в този кръг от плейофите, наречен „Уайлд-кард плейофс”.

Следващият етап е включването на 1-вия и 2-рия, които играят с победителите от „Уайлд-кард плейофс” в т.нар „Дивижънъл плейофс”. Победителите тук се срещат в последния плейоф, наречен „Конферънс Чемпиъншип”. Тимът, който спечели става шампион на конференцията и отива да играе за „Супер Боул” срещу шампиона на другата конференция излъчен по същата схема.

Драфт на NFL

През април се провежда и драфтът за NFL. Това е периодът, в който отборите привличат нови играчи, най-вече от колежанската лига.



ТИМОВЕТЕ В NFL

Американска футболна конференция (AFC)


Северна дивизия

Балтимор Рейвънс
Синсинати Бенгалс
Кливлънд Браунс
Питсбърг Стийлърс

Южна дивизия

Хюстън Тексанс
Индианаполис Колтс
Джаксънвил Джагуарс
Тенеси Тайтанс

Източна дивизия

Бъфало Билс
Маями Долфинс
Ню Инглънд Пейтриътс
Ню Йорк Джетс

Западна дивизия

Денвър Бронкос
Канзас Сити Чийфс
Оукланд Райдърс
Сан Диего Чарджърс

Национална футболна конференция (NFC)



Северна дивизия

Чикаго Беарс
Детройт Лайънс
Грийн Бей Пакърс
Минесота Викингс

Южна дивизия
Атланта Фалкънс
Каролина Пантерс
Ню Орлеанс Сейнтс
Тампа Бей Буканийрс

Източна дивизия


Далас Каубойс
Ню Йорк Джаянтс
Филаделфия Ийгълс
Вашингтон Редскинс


Западна дивизия

Аризона Кардиналс
Сейнт Луис Рамс
Сан Франсиско Фортинайнърс
Сиатъл Сийхоукс

Схеми на отборите и постове на играчите в NFL


Както вече споменахме в първата статия за американския футбол, според правилата на играта отборите имат право да пуснат на терена 11 футболиста. Цифрата наподобява тази на европейския футбол, но има една съществена разлика. Зад Океана има непрекъсната ротация на играчите. Всеки футболист си има точно определени задачи на терена, като в зависимост от това дали тимът напада или се защитава треньорът прави пълна смяна на състава. Честите контузии в този понякога брутален спорт пък предполагат в разширения състав да фигурират около 50-ина играча.

Най-основно в един тим могат да се разграничат три основни състава – нападащ, защитен и специален. Поотделно ще обясним какви постове има във всеки един.



Нападащ състав

Офанзивна линия (ОТ, ОG, C) – Състои се от 5-ма играча, чиято цел е да предпазят подаващия напред топката, както и да осигурят пространство за „рънъра”, като блокират противниковите защитници. Футболистите от тази офанзивната линия обикновено не играят с топката, с изключение на центъра.

Куотърбек (QB) – Това е най-важният играч в американския футбол. Освен умения с топката той трябва да има и лидерски качества. Задачите му на терена са да подава пасове, сам да тича с топката и въобще да е достатъчно умел да излъже защитата на противника с бързина и нестандартни действия.

Рънинг бекове (RB) – тяхната позиция е близо до тази на куотърбека, а задачата им е да тичат с топката. Те също имат разнообразни задачи, защото им се налага да улавят дълги пасове и понякога да блокират противник. Когато един отбор използва двама рънинг бека, единият обикновено е халф бек (HB) или тейл бек (TB), за който е по-характерно да пробива с топката, докато вторият е фулбек (FB) и работата на терена му е по-скоро да блокира противници.

Уайд ресийвъри (WR) – тяхната позиция е в близост до двете странични линии в полето. Основно трябва да са прецизни в улавянето на топката след пас, но е възможно да им се наложи да блокират откъсващ се противник при контраатака.

Тайт ендс (TE) – Обикновено един, който седи леко встрани от офанзивната линия. Ролята на тайт енда също е много важна. Той трябва да открива пространства за куотърбека и рънинг бековете. Често задачата му е да блокира противник или да улови пас, т.е да действа като част от офанзивната линия или като уайд ресийвър.

При започване на атака (скримидж) поне 7 души от атакуващата формация трябва да бъдат разположени на една линия. Останалите 4 могат да бъдат навсякъде зад тях.

Броят на уайд ресийвърите, тайд енда и рънинг бековете най-често зависи от това колко ярда трябва да бъдат извоювани. Ако отборът се нуждае само от 1 ярд може да играе с трима тайт ендъри, двама рънинг бека и без уайд ресийвъри. Ако има нужда от 20 ярда обаче всички тайт ендъри и рънинг бекове могат да бъдат извадени, за да играят на тяхно място уайд ресийвъри.


Защитен състав

Дефанзивна линия (DE, DL) – състои се от 3 до 6 играча, които се нареждат срещу офанзивната линия на противника. Целта им е да спрат рънингбека, ако е с топката, преди да е спечелил терен, или да спрат куотърбека преди да е подал.

Лайнбекъри (LB) – подреждат се като втора линия зад Дефанзивната като имат подобни задачи – спиране на куотърбека, или покриване на потенциални ресийвъри. Основно трябва да предотвратят пробив през центъра.

Защитни бекове (CB, FS, SS) – това е и последната защитна линия. Тя е на терена „за всеки случай” . Това са корнър бековете (CB) и сейфтитата (SS, FS). Те трябва да покрият ресийвърите и да опитат да спрат получаването на паса. В редки случаи спират куотърбека.

Специален състав:


Специалния състав се появява на терена, когато трябва да се изпълни положение, което изисква шут по топката. Важна задача специалния тим има и при осигуряването на по-добри позиции за началото на атаката. Иначе този състав не записва точки, колкото атакуващия. Състои се от:

Кикър – изпълнява „кикоф” и пробва да отбележи „фийлдгол”

Холдър – седи на 7-8 ярда зад скримиджа и задържа топката за кикъра

Лонгснапър – осигурява топката за холдъра или пънтъра. Често лонгснапъра е тайденд в защитната формация

Кик ретърнър – връща „кикоф”-ите

Пънтър – изпълнява „пънт” – шут от ръце

Пънт ретърнър – Връща „пънта”

Гънър – Много бърз играч, който трябва да попречи на кик ретърнъра или пънт ретърнъра

Уедж Бъстър – изключително опасен пост. Целта му е да достигне кик ретърнъра, но преди това трябва да пробие стената от защитници.


Номерата на екипите не е задължително да отговарят на определена позиция на играча на терена, но както в европейския футбол има традиция вратарят да е номер 1, а централният нападател номер 9, така и в американския обикновенно номерът може да издаде поста на играча.

1-19 номер – обикновенно са куотърбековете, уайд ресийвърите, кикърите и пънтърите
20-49 – рънинг бекове, дефанзивни бекове и тайт ендъри
50-59 – центъри и лайнбекъри
60-79 – играчи от офанзивната и дефанзивната линии
80-89 – уайд ресийвъри и тайд ендъри
90-99 - лайнбекъри

Супер Боул – най-голямото шоу в Америка



Всичко за финала в NFL


Най-голямото събитие в американските спортове е финалът на NFL, известен още като Супер Боул. Това е и най-гледаното телевизионно предаване в Америка като с течението на времето е превърнато в истинско зрелище. В почивките му обикновено публиката е забавлявана от най-популярните поп-звезди зад Океана.

Първото издание на Супер Боул е на 15 януари 1967, когато се стига до споразумение между двете алтернативни тогава лиги NFL (Националната футболна лига) и AFL (Американската футболна лига) да се излъчи общ шампион на страната. За да се отличи всеки един финал за Супер Боул е прието да се използват латинските цифри.

Последният засега победител Индианаполис Колтс спечели през 2007 Супер Боул XLI. Както вече бе споменато Супер Боул идеята за Супер Боул възниква през 1966, когато шефовете на NFL и нейната алтернатива AFL, създадена през 1960 година стигат до споразумение да бъде изигран мач между шампионите на двете лиги. До преди създаването на AFL, NFL, която възниква през 1920 година се е преборила с други 7 алтернативни лиги. В крайна сметка през 1970 се стига до обединението на двете лиги под названието NFL.

Така се слага началото на голямото шоу, като първите две титли печели представителят на NFL Грийн Бей Пакърс. Тази доминация поражда съмнения, че Супер Боул няма да просъществува много дълго. В третото издание обаче става голяма изненада Ню Йорк Джетс от AFL надиграва Балтимор Колтс . Така Супер Боул оцелява . Следващият победител отново е от AFL – Канзас Сити Чийфс. През 1970 последва споменатото вече обединение, като двете лиги дават имената на сформираните две конференции – NFC и AFC

Финалите за Супер Боул (1967-2007)



Супер Боул I Грийн Бей Пакърс – Канзас Сити Чийфс 35:10 („ЛА Мемориал Колисеум”)

Супер Боул II Грийн Бей Пакърс – Оукланд Райдърс 33:14 („Маями Ориндж Боул”)

Супер Боул III Ню Йорк Джетс – Балтимор Колтс 16:7 („Маями Ориндж Боул”)

Супер Боул IV Канзас Сити Чийфс – Минесота Викингс 23:7 („Тюлейн Стейдиъм”)

Супер Боул V Балтимор Колтс – Далас Каубойс 16:13 („Маями Ориндж Боул”)

Супер Боул VI Далас Каубойс – Маями Долфинс 24:3 („Тюлейн Стейдиъм”)

Супер Боул VII Маями Долфинс – Вашингтон Редскинс 14:7 („ЛА Мемориал Колисеум”)

Супер Боул VIII Маями Долфинс – Минесота Викингс 24:7 („Райс Стейдиъм”)

Супер Боул IX Питсбърг Стийлърс – Минесота Викингс 16:6 („Тюлейн Стейдиъм”)

Супер Боул X Питсбърг Стийлърс – Далас Каубойс 21:17 („Маями Ориндж Боул”)

Супер Боул XI Оукланд Райдърс – Минесота Викингс 32:14 („Роуз Боул Стейдиъм”)

Супер Боул XII Далас Каубойс – Денвър Бронкос 27:10 („Луизиана Супердоум”)

Супер Боул XIII Питсбърг Стийлърс – Далас Каубойс 35:31 („Маями Ориндж Боул”)

Супер Боул XIV Питсбърг Стийлърс – Лос Анджелис Рамс 31:19 („Роуз Боул Стейдиъм”)

Супер Боул XV Оукланд Райдърс – Филаделфия Ийгълс 27:10 („Луизиана Супердоум”)

Супер Боул XVI Сан Франциско 49ерс – Синсинати Бенгалс 26:21 ("Понтиак Силвърдоум")

Супер Боул XVII Вашингтон Редскинс – Маями Долфинс 27:17 („Маями Ориндж Боул”)

Супер Боул XVIII Лос Анджелис Райдърс - Вашингтон Редскинс 38:9 („Тампа Стейдиъм”)

Супер Боул XIX Сан Франциско 49ерс – Маями Долфинс 38:16 („Станфорд Стейдиъм”)

Супер Боул XX Чикаго Беърс – Ню Инглънд Пейтриътс 46:10 („Луизиана Супердоум”)

Супер Боул XXI Ню Йорк Джаянтс – Денвър Бронкос 39:20 („Роуз Боул Стейдиъм”)

Супер Боул XXII Вашингтон Редскинс – Денвър Бронкос 42:10 („Джак Мърфи Стейдиъм”)

Супер Боул XXIII Сан Франциско 49ерс – Синсинати Бенгалс 20:16 („Джо Роби Стейдиъм”)

Супер Боул XXIV Сан Франциско 49ерс – Денвър Бронкос 55:10 („Луизиана Супердоум”)

Супер Боул XXV Ню Йорк Джаянтс – Бъфало Билс 20:19 („Тампа Стейдиъм”)

Супер Боул XXVI Вашингтон Редскинс – Бъфало Билс 37:24 („Метрдоум”)

Супер Боул XXVII Далас Каубойс – Бъфало Билс 52:17 („Роуз Боул Стейдиъм”)

Супер Боул XXVIII Далас Каубойс – Бъфало Билс 30:13 („Джорджия Доум”)

Супер Боул XXIX Сан Франциско 49ерс – Сан Диего Чарджърс 49:26 („Джо Роби Стейдиъм”)

Супер Боул XXX Далас Каубойс – Питсбърг Стийлърс 27:17 („Съндевил Стейдиъм”)

Супер Боул XXXI Грийн Бей Пакърс – Ню Инглънд Пейтриътс 35:21 („Луизиана Супердоум”)

Супер Боул XXXII Денвър Бронкос – Грий Бей Пакърс 31:24 („Куалкъм Стейдиъм”)

Супер Боул XXXIII Денвър Бронкос – Атланта Фалкънс 34:19 („Про Плеър Стейдиъм”)

Супер Боул XXXIV Сейнт Луис Рамс – Тенеси Тайтънс 23:16 („Джорджия Доум”)

Супер Боул XXXV Балтимор Рейвънс – Ню Йорк Джаянтс 34:7 („Реймънд Джеймс Стейдиъм”)

Супер Боул XXXVI Ню Инглънд Пейтриътс – Сейнт Луис Рамс 20:17 („Луизиана Супердоум”)

Супер Боул XXXVII Тампа Бей Буканийрс – Оукланд Райдърс 48:21 („Куалкъм Стейдиъм”)

Супер Боул XXXVIII Ню Инглънд Пейтриътс – Каролина Пантърс 32:29 („Рилейънт Стейдиъм”)

Супер Боул XXXIX Ню Инглънд Пейтриътс – Филаделфия Ийгълс 24:21 („АLLTEL Стейдиъм”)

Супер Боул XL Питсбърг Стийлърс – Сиатъл Сийхоукс 21:10 („Форд Фийлд)

Супер Боул XLI Индианаполис Колтс – Чикаго Беърс 29:17 („Долфин Стейдиъм”)

Шампиони в Супер Боул:

5Сан Франциско 49ерс (1982, 1985, 1989, 1990, 1995)
Далас Каубойс (1972, 1978, 1993, 1994, 1996)
Питсбърг Стийлърс (1975, 1976, 1979, 1980, 2006)


3
ЛА/Оукланд Райдърс (1977, 1981, 1984)
Вашингтон Редскинс (1983, 1988, 1992)
Грий Бей Пакърс (1967, 1968, 1997)
Ню Инглънд Пейтриътс (2002, 2004, 2005)


2
Маями Дофинс (1973, 1974)
Ню Йорк Джаянтс (1987, 1991)
Денвър Бронкос (1998, 1999)
Балтимор/Индианаполис Колтс 91971, 2007)


1
Ню Йорк Джетс (1969)
Канзас Сити Чийфс (1970)
Чикаго Беарс (1986)
Сейнт Луис Рамс (2000)
Балтимор Рейвънс (2001)
Тампа Бей Буканийрс (2003)



Най-много участия в мача за Супер Боул има Далас Каубойс – 8, следвани от Питсбърг Стийлърс и Денвър Бронкос, които са с 6.

Само 6 отбора нямат нито едно участие в мача за Супер Боул – Аризона Кардиналс, Детройт Лайънс, Кливлънд Браунс, Ню Орлиънс Сейнтс, Джаксънвил Джагуарс, Хюстън Тексанс.

Най-много финали е посрещнал „Луизяна Супердоум” – 6, а по 5 имат "Роуз Боул" в Пасадена, и „Долфин Стейдиъм” в Маями.

NFC води на AFC по победители в Супер Боул с 21:20. Освен това отборите от NFC държат и най-дългата серия от поредни победи. Това е в периода между 1985-1997 година.

п.п. данните са от 2008 година.

Мача на звездите в NFL

Всичко за Про Боул

Подобно на останалите силно разпространени спортове в Америка, така и в NFL след края на сезона се провежда Мач на звездите, който предизвиква небивал зрителски интерес. Трофеят, който печели отборът победител в този двубой се нарича Про Боул.

Срещата за Про Боул се провежда в края на сезона, след като финалът за Супер Боул е излъчил шампиона. От януари 1980 има традиция мачът за Про Боул да се провежда на „Алоха Стейдиъм” в столицата на Хавайте Хонолулу.

В Мача на звездите един срещу друг излизат сборни отбори на двете конференции. Така е от 1970, когато двете алтернативи лиги AFL и NFL се обединяват и се превръщат в двете конференции на NFL – AFC и NFC.

В сезоните между 1950 и 1971 година, тогавашната NFL също е провеждала Мач на най-добрите си футболисти, като разделението на отборите е ставало на териториален принцип Изток срещу Запад, както в момента е практиката в NBA.

Изборът на тези, които ще се представят в Про Боул е поверен на феновете, които избират любимите си звезди със специално гласуване. Разбира се в този мач се залага най-вече на шоуто и затова е прието играта да преминава с доста по-коректно отношение между състезателите, отколкото в редовен мач от NFL.

Екипите на двата тима са подбрани според отличителния цвят на конференцията. Прието е със синьо да играят представителите на NFC, а с червено тези на AFC. Въпреки това всеки футболист участва в мача с шлема на тима, за който се състезава в лигата. Такова е правилото и за номерата на екипите. Когато се получи съвпадение обаче е прието играча с по-малък опит да отстъпи и да вземе друг номер.

След края на срещата се дава награда и за най-полезен играч (MVP) като до 1972 година практиката е да се отличават един футболист от защитната формация и един от атакуващата. От 1973 насам за MVP се обявява само един играч, най-заслужилият.

1971 NFC - AFC 27:6 “ЛА Мемориал Колизеум”
1972 AFC - NFC 26:13 “ЛА Мемориал Колизеум”
1973 AFC - NFC 33:28 “Тексас Стейдиъм”
1974 AFC – NFC 15:13 “Ароухед Стейдиъм”
1975 NFC – AFC 17:10 „Маями Ориндж Боул”
1976 NFC – AFC 23:20 „Луизиана Супердоум”
1977 AFC – NFC 24:14 „Кингдъм”
1978 NFC – AFC 14:13 „Тампа Стейдиъм”
1979 NFC – AFC 13:7 „ЛА Мемориал Колизеум”
1980 NFC – AFC 37:27 „Алоха Стейдиъм”
1981 NFC – AFC 21:7 „Алоха Стейдиъм”
1982 AFC – NFC 16:13 „Алоха Стейдиъм”
1983 NFC – AFC 20:19 „Алоха Стейдиъм”
1984 NFC – AFC 45:3 „Алоха Стейдиъм”
1985 AFC – NFC 22:14 „Алоха Стейдиъм”
1986 NFC – AFC 28:24 „Алоха Стейдиъм”
1987 AFC – NFC 10:6 „Алоха Стейдиъм”
1988 AFC – NFC 15:6 „Алоха Стейдиъм”
1989 NFC – AFC 34:3 „Алоха Стейдиъм”
1990 NFC – AFC 27:21 „Алоха Стейдиъм”
1991 AFC – NFC 23:21 „Алоха Стейдиъм”
1992 NFC – AFC 21:15 „Алоха Стейдиъм”
1993 AFC – NFC 23:30 „Алоха Стейдиъм”
1994 NFC – AFC 17:3 „Алоха Стейдиъм”
1995 AFC – NFC 41:13 „Алоха Стейдиъм”
1996 NFC – AFC 20:13 „Алоха Стейдиъм”
1997 AFC – NFC 26:23 „Алоха Стейдиъм”
1998 AFC – NFC 29:24 „Алоха Стейдиъм”
1999 AFC – NFC 23:10 „Алоха Стейдиъм”
2000 NFC – AFC 51:31 „Алоха Стейдиъм”
2001 AFC – NFC 38:17 „Алоха Стейдиъм”
2002 AFC – NFC 38:30 „Алоха Стейдиъм”
2003 AFC – NFC 45:20 „Алоха Стейдиъм”
2004 NFC – AFC 55:52 „Алоха Стейдиъм”
2005 AFC – NFC 38:27 „Алоха Стейдиъм”
2006 NFC – AFC 23:17 „Алоха Стейдиъм”
2007 AFC – NFC 31:28 „Алоха Стейдиъм”
2008 10 февруари „Алоха Стейдиъм”


NFC има 18 победи в Про Боул, а AFC 19.

Най-резултатният двубои е този от 2004 година, завършил с победа за NFC с 55:52.

Най-голямата разлика е при победата на NFC над AFC с 45:3.

Най-дълга серия победи държи NFC с 4 поредни победи от 1978-1981.

Най-често MVP е ставал куотърбек – 13 пъти, втори са уайд ресийвърите със 7.

Само два мача за Про Боул са били решени в Овъртайма – 1993 и 1997 година.

Най-много пъти MVP е ставал играч на Бъфало Билс и на Кливланд Браунс. Двата тима имат по 4 представителя с ценното отличие.

Шон Тейлър бе избран в състава на NFC за предстоящия Про Боул, но малко по-късно бе прострелян фатално от крадци в дома си. Той е първият обявен за Про Боулър посмъртно.

В състава на мажоретките за Про Боул влизат по една представителка на всеки тим.

[Archangel]

AFC Sofia Warriors набира желаещи за създаване на нов отбор по американски футбол.
Подготвителния сезон започна на 19 ноември.
За повече информация:
На ЛС или
E-mail: sofia_warriors@abv.bg

[Steve Wayne]

Честно казано все имам намерение да изгледам някой мач по Eurosport 2 да схвана американския футбол, ама честите паузи убиват ентусиазма ми.