Първите дни на един нов Федерер

[forumx3]

Тенисът има проблем, наречен „Роджър Федерер“ – когато 16-кратният шампион на турнири от Големия Шлем се откаже, феновете ще искат да дойде още един Федерер… а няма да е никак лесно да се намери такъв.

Към великите тенисисти очакванията винаги са били големи, но никога не са били чак толкова големи, колкото в момента. Постиженията на Федерер и впечатляващото темпо, с което Надал го преследва, пренаписаха определението „тенис шампион“. Джон Макенроу, въпреки легендарния си статус, спечели седем титли на турнири от Големия Шлем. Федерер стори това на осем пъти и то само в периода 2005-2007 г.

Получава се така, че е по-скоро бреме, отколкото чест, е да бъдеш наречен „следващото голямо нещо“. Григор Димитров, 20-годишен българин с елегантна игра, красив бекхенд с една ръка и бързи крака, от известно време живее с това бреме.

През 2008 г., когато бе само на 17, той взе сет на Рафаел Надал. Испанецът бе толкова впечатлен, че след мача каза, че Димитров „със сигурност се е запътил към Топ 10″. Пътят се оказа бавен. Той е спечелил едва два мача на турнири от Големия Шлем и загуби във втори кръг на Уимбълдън със 7-6(4) 4-6 4-6 6-7(8) от поставения под №12 Джо-Вилфрид Цонга.

Въпреки това витаеше усещането, че Димитров, който изключително много напомня за Федерер, не е много далеч от това да се научи да изглежда добре и да печели мачовете, по начина, по който прави това неговият идол. Той казва, че е поласкан от сравненията, но не е достоен за тях.

„Страхотно е да чувам това. Мога да го слушам по цял ден, да си го сложа като мелодия на телефона или каквото и да е било, но това няма да ми спечели мачовете. Не можеш да сравняваш най-великия за всички времена с човек, който е №64 в света. Невъзможно е“, каза Димитров след победата си в първи кръг на Уимбълдън.

Димитров казва още, че гледа с възхищение играта на Топ 3 на света Надал, Джокович и Федерер. „Мисля, че някои хора са просто избрани за това“, добавя той. „Може би като юноша бях някой, но в момента съм абсолютно никой.“

Димитров израства в Хасково, България. Баща му е треньор и го е научил да играе тенис. Майка му е бивша волейболистка. Сега той тренира в академията „Муратоглу“ във Франция. От миналия юни насам негов треньор е Питър Макнамара – бивш австралийски професионален тенисист, достигал до №7 в света и тренирал играчи като Марк Филипусис.

Лесно е да се разбере защо Димитров вече привлече вниманието, въпреки че има доста малко победи на АТР тура. Физиката му няма да ви впечатли – висок е 188 см, кльощав и носи шапка, обърната на обратно и изглеждаща прекалено голяма за главата му. Но след това виждате движението му по корта – бързина, изящност, винаги балансиран, без значение дали е в защита или нападение или пък хлъзгайки се на тревата, както стори това в четвъртък вечерта, правейки форхенд уинър. Завършва точките на мрежата и може да изпълнява печеливши удари с леко движение на китката и то от трудни ситуации, които не приличат на нищо друго.

Имаше един удар, ударът на Уимбълдън до този момент, който бе видян от може би едва 100 души. Във вторник, около 21,20 ч. местно време, при вече настъпващата тъмнина и температури, подходящи за носене на пуловери, а не за тенис шорти, на корт №10 Димитров играеше третия сет на мача си от първи кръг. Седрик Марсел Щебе нанесе дълбок удар (висок, но по-нисък и по-мощен от лоб) над рамото на Димитров, който по това време бе на мрежата. Димитров се обърна назад и спринтира към десния далечен ъгъл. Това бе един от онези „Федерер моменти“ – времето бе спряло, докато той се движеше. Топката изглежда го чакаше. Той се приплъзна и с гръб към мрежата изви ракетата си зад топката и я удари назад около тялото си. Бавно, перфектно и очевидно обречена да влезе в корта, топката се понесе над главата на Щебе и попадна в ъгъла на корта.

„Къде е сега YouTube, когато се нуждаеш най-много от него“, каза Димитров след края на мача, който бе прекратен заради настъпилата тъмнина.

Във втори кръг Димитров показа таланта си на много по-многобройната публика на корт №1. Той и Цонга, французин с експлозивна игра, направиха какви ли не уинъри, волета и минаващи удари през тези четири сета. Димитров показа много характер в четвъртия сет и достигна до тайбрек, въпреки че изоставаше в резултата. На предпоследната точка на мача той направи грешка, които талантливите тенисисти често правят – заложи на стил вместо на ефективност. След красив лоб на Цонга, Димитров се опита да направи удар между краката, въпреки че имаше време да опита не толкова рисков удар. Той изпрати топката в мрежата, а след това нов бекхенд на Цонга на свой ред го изпрати да си опакова багажа.

Това е грешка, която дори Федерер е правил – спомнете си полуфинала на Australian Open 2005 г., когато швейцарецът имаше мачбол срещу Марат Сафин, но го пропусна след подобен опит за удар между краката. Сафин спечели мача, а след това и титлата.

Димитров направи далеч по-сериозна грешка на чалънджъра в Хелзинки, провел се през миналия ноември. След загубата си на полуфиналите той си позволи да бутне съдията на стола, а след това и неприличен език. После се извини, понесе си наказанието и казва, че все още съжалява за това. „Беше лоша постъпка. Не мога да се върна назад. Мисля, че си научих урока.“

Димитров казва, че не си е поставил някакви конкретни цели по отношение на класирането в ранглистата или да спечели Х на брой титли. На този етап от кариерата си просто иска да играе колкото се може повече мачове.

„Трябва да си постоянен и то седмица след седмица. Честно казано това е нещо, което все още не съм способен да правя. Но мисля, че трябва да пробваш, дори след като статистиката ти дава такива шансове, че не искаш дори да ги виждаш. Особено в спорт като тениса. Можеш да си ужасно талантлив, но талантът няма да ти спечели мачовете.“

Мачът, който най-много желае, разбира се е този срещу Федерер. „Мечтая да играя срещу него поне веднъж преди да прекрати кариерата си. Надявам се, че ще играе още дълги години“, споделя Димитров.

Но да бъдеш като Федерер или да бъдеш следващия Федерер? Димитров казва, че не се интересува от това. Попитан как би искал да бъде наречен онзи негов удар от първи кръг, който толкова малко тенисисти могат дори да се надяват да направят, той отговаря моментално, уверено и с усмивка – „Моят удар“.[offtopic]Tenniskafe.com[/offtopic]

[Drakes]

Ще го развали славата според мене, иначе е талантлив.

[phoenix]

Ще го развали славата според мене, иначе е талантлив.

Защо, типично по български, си такъв песимист? Имаше един момент, преди година, когато една пловдивска фуста му беше замаяла главата и доста се дънеше. Но за радост преодоля тези тийн проблеми и в момента върви само нагоре. Само той си знае какво му е в главата, но поне отстрани изглежда здраво стъпил на земята. И за да успее баща му и треньорът му трябва да го държат по-дълго време далеч от България и курвите тук. Само те могат да го провалят.

[batceko]

.... това което сте написали за жалост не знам колко ще остане в аналите , но ми е интересно какво ще напишете след 10 години да речем , ако се окаже че Григор вместо нов Федерер се окаже че е имал заряда на нов Станойчев .... не че имам нещо против Орлин де ... според мен на този етап трябва да се внимава с изхвърлянията от типа - нов Федерер .... дай боже да успее и да направи нещо по значимо .. но за в момента трудно минава първи , хайде най много втори кръг на по голям турнир , да не говорим за два или три поредни .. все си мисля че ако му беше писано да бъде нов Федерер вече би трябвало да си личеше много по осезаемо и по медиите да говорят за него като нова голяма надежда , имам предвид чуждите медии а не БТВ новините или шоуто на Слави ... май за сега няма такова нещо .. .. щото ако погледнем колко 20 годишни има в момента и с какви успехи .... по добре да не го правим .... квото стане ... да му стискаме палци и без гръмки заглавия ... пък дано има късмет ....

[milenkorak]

Едно голямо браво за Григор Димитров за това, което прави в професионалния тенис. Аз не зная дали той е следващият Федерер (макар, че много ми се иска да е така), но със сигурност е един безспорен талант и го доказва на корта. Неговата кариера в тениса бележи развитие. Той спечели два финала при юношите от турнири на Големия шлем и продължава да прогресира и при мъжете. Достигна до 62 място в класацията на ATP ( за сравнение неговите опоненти на двата финала при юношите Хенри Континен (Фин) и Девин Бритън (САЩ) са съответно на 374 и 784 място в същата тази класация). Затова аз му пожелавам да е здрав и да продължава да върви смело напред, за да си реализира поставените цели. Успех Гришо!

[Неутрален]

Дано един ден вдигне някоя купа от ГШ ! Не вярвам че славата ще му попречи, по простата причина че той не живее в БГ ! Доколкото съм запознат той тренира във Франция когато не е на турнири. И по добре че не е в БГ, тук щяха да го разкъсат разните златки и чалгарки златотърсачки. Нямаше да му се размине и помията на родната журналистика,убеден съм в това. Сравнения с Роджър са неуместни, самият Гришо го знае това. Единият вече имаше титла от ГШ на неговите години. Това не означава нищо според мен, не вярвам че може да спечели 16-17 титли от гш, но нищо не пречи да бъде в топ15 поне 6-7 години. Бъдещето е пред него,таланта си го има , обаче работа му е майката, няма друг начин. Браво и на Цонга, така правят великите спортисти, много голям жест след края на мача.

[spiker]

Има ли го някъде този удар срещу Щабе в първия кръг?

[pomiqrat]

Айде пак. Савиола бе новият Марадона и Робиньо новият Пеле, ама нейси. До кога подобни тъпи сравнения? След 2 години Надал, ако е разминал Федерер по титли какво правим? Търсим новия Надал и зарязваме новия Федере ли? Не, че Надал не е по-добрият от двамата де. 17:8 само говори по себе си.

[federer90]

Хората са влюбени в играта на швейцареца.Той не пъшка по корта и не си бърка в задника ,а играе елегантен тенис,който сякаш ни връща в 30-те години на играта,но го прави 80 години по късно.