Ето го моят списък...
Ралф Сампсън
Ралф е висок 224 см и тежи 107 кг. Играе като център и тежко крило. Още в колежанските години с Вирджиния, обира страшно много индивидуални награди. Хюстън Рокетс го драфтват на драфта през 1983-а година под номер едно. Като през дебютният си сезон за Ракетите става "Новобранец на годината". След впечатляващите му първи три сезона в Лигата, правейки чудовищно дуо с Хакийм и достигайки до финалите на НБА срещу Бостън Селтикс през 1986-а, Ралф така и не успява да развие огромният си потенциал, поради множество контузии в гърба и коленете.
Грант Хил
Хил остави трайна следа в баскетболната история, въпреки, че бе тормозен от постоянни контузии на глезена. И той, както и Сампсън е истинска легенда за Дюк и успява да спечели множество индивидуални награди в колежанските години. Печели и два пъти титлата на NCAA. Още по това време Грант Хил е смятан от мнозина за един от най-универсалните играчи за всички времена. За съжаление след невероятният си престой в Детройт Пистънс, преминавайки в Орландо като свободен агент, кариерата на Хил се клатушка във възходи и падения, главно заради непрестанните контузии, които го преследват. Невероятният му баскетболен талант, обаче печели огромно обществено признание, въпреки спадовете му в кариерата и през 2018-а, легендарното крило стана част от "Залата на славата".
Пени Хардауей
Още от дете израства в престъпен квартал на Мемфис, а в колежанските си години е част от Университета на Мемфис, където прави огромно впечатление с уменията си на паркета. Избран е от Голдън Стейт Уориърс на драфта през 1993-а като трети избор, но по-късно е трейднат за Крис Уебър и пикове от Орландо Меджик. Двамата с Шакийл О'Нийл правят страхотно баскетболно дуо и успяват да отстранят в плейофите Булс на Майкъл Джордън, достигайки до финалите на НБА през 1995-а, където губят от Хюстън Рокетс. През този доста успешен сезон, Хардауей става част и от NBA All Stars за първи път в кариерата си. Кариерата на Пени тръгва стремглаво нагоре и той печели златен медал със САЩ на Олимпийските игри през 1996-а, където прави отлични игри за страната си. За съжаление, началото на сезон 1996-97 за Орландо е повече от ужасно. Шак подписва с Лейкърс, но Хардауей въпреки всичко успява да добута Меджик до плейофите, където губят съответно от Хийт. След страхотното му представяне, обаче Хардауей пропуска почти целия следващият сезон поради контузия, която за съжаление няма да е единствената в кариерата. След нея, гардът отчаяно се опитва да възвърне старата си форма, преминавайки във Финикс Сънс, но безуспешно, защото и там контузиите го съпътстват и той не успява да изиграе нито един пълен сезон. Все пак Пени Хардауей си остава баскетболен идол за мнозина !