Иван Гълъбов:След ерата на Димитър Митев, в която той извежда женския ни национален отбор до европейската титла, мнозина са скептично настроени, че ще се намери достоен негов заместник. Специалистът постига уникални успехи и е логично след това да има спад. Поколенията се сменят, идват нови момичета, както и нов треньор. Млад и амбициран да продължи по пътя, по който бе поел предшественика му. Иван Гълъбов не само го прави, но в един момент дори задминава това, което по времето на Митев се е смятало за непосилно. Гълъба се превръща в синоним на женския ни баскетбол. Постиженията му го правят най-успешният треньор в историята и макар България да не може да стигне до върха на Европа за втори път, прави нещо повече – изкачва се до подножието на Олимп с второто си място от олимпийските игри в Москва!
На практика Гълъбов е не само най-успешният, но и треньорът водил националките ни на най-много европейски първенства – цели 8. Ако не са здравословните проблеми, които започват да го тормозят когато достига 50-годишна възраст, то специалистът спокойно можеше да закръгли това число на 10! Среброто от олимпиадата пък не остава само. България печели още един медал от най-престижното спортно състезание – бронз, който е постигнат 4 години по-рано в Монреал. Постиженията му се дължат най-вече на факта, че той никога не спира да търси собственото си развитие. Известен е с това, че има отлични организаторски възможности, постоянно се усъвършенства и не робува на собственото си его, а работи в екип както с момичетата, така и с помощниците си.
В рамките на 6 години Гълъба изкачва България от 7-о до второто място в Европа, печелейки сребърните медали на шампионата във Варна. Решителният сблъсък за отличието е с Чехословакия. Нашите стигат до доста труден успех с 60-55 благодарение на чудесната игра на Пенка Стоянова и Пенка Методиева. На полувремето лъвиците ни губят с 28-32, но след почивката те успяват най-вече тактически да надиграят съперника и да си осигурят среброто.
През 76-а е и дебютът ни на олимпийски игри. При това какъв дебют. България стига до първите си медали при първото си участие. Факт е, че по това време на шампионата има само 6 отбора. Да се наредиш трети обаче не става никак лесно. Нашите се борят за тази позиция отново с Чехословакия, а в битката се включва и коравия тим на Япония. В крайна сметка лъвиците бият и двата отбора, като в първия случай това става с една точка и нов обрат от 33-36 на полувремето, до 67-66. Азиатките пък опъват здраво нервите на нашите, но и те прекланят глави след 66-63. Българките губят единствено от световната сила СССР и от тепърва набиращия популярност тим на САЩ.
Следва неочакван спад на Евробаскет 78 в Познан, преди да дойде и най-големият връх в историята на родния баскетбол. Второ участие на олимпийски игри и втори медали. Този път с още по-благороден отенък – сребро. През 80-а студената война е в разгара си. Американците отказват участие в Москва и това отваря страхотна възможност пред момичетата на Иван Гълъбов. И треньорският гений на специалиста се възползва по най-добрия начин от нея. За всички е ясно, че СССР е непобедим. Не само че са най-добри, но са и домакини. За това всички усилия се насочват към сблъсъка, който ще определи съперника на Сборная на финала, а именно двубоят с Югославия. Сръбкините превъзхождат нашите в ръстово съотношение. Те притискат отбора ни в подкошието и в резултат най-високите ни баскетболистки горят бързо за по 5 лични нарушения. Така те не могат да помогнат, а единствена от високите ни момичета в един момент остава Пенка Стоянова. Тогава на преден план излиза и геният на Гълъбов. Той издърпва Пенка от подкошието и когато отборът играе в защита, тя е изтеглена напред, за да се предпази от фаулове. Резултатът е красноречив – победа с 81:79, а Стоянова завършва с 24 точки. Успехът праща момичетата ни на финал срещу домакините от СССР, който логично е загубен със 73:104. Невероятното постижение обаче вече е факт. България печели сребърните медали от олимпийските игри – събитие, което и до днес си остава ненадминато в родната история на баскетбола и превръща Иван Гълъбов в най-успешният треньор за всички времена.
Три години по-късно Гълъба изпява своята лебедова песен начело на националките на голям форум. Той достига до поредния си финал, като този път това се случва на европейското първенство в Унгария. България достига безпроблемно до полуфиналите, където съперник е отново Югославия. Този път обаче високите сръбкини нямат никакъв шанс, а нашите печелят със 72:62, след което на финал естествено се изправят срещу СССР и губят със 70:91, макар на полувремето да изостават само с 5 точки при 36:41. Това е и последният път, когато Гълъбов е хвърлян във въздуха от радост. За съжаление голямото му сърце за баскетбола не издържа и на 9 май 1985 година той напусна този свят. А само след 4 години можеше да навърши 81 години...
http://bgbasket.com/new.php?id=29309