Казийски и Стойчев за 2ри пореден път N1 в Европа!

[p36o]

Тренто спечели шампионската лига! В Тренто играе още и диагонала Цветан Соколов. Сребро спечели либерото Теодор Салпаров

[Parmalat]

Браво на Тренто!Мисля че имат сили да спечелят за трети пореден път Шампионската лига Индезит,но преди това са титлата в Италия и купата както и световната клубна купа

[unist_gp]

Как го правят във волейбола


По традиция не си задаваме въпроса как ще се оправим. В България питаме "Как ще ни оправят?". С готовност чупим пръсти, но не сме готови да правим друго. Мислим, обаче не измисляме как нещата да се променят, без да променяме нищо.
Ако 50-ото място във Ванкувър не може да бъде коригирано, опитваме да коригираме отношението си към него. С онова клише: "Ама на нас какво ни е наред, че спортът да върви?".

Нищо не ни е наред, но волейболът върви по-добре отвсякога. И така - защо на едно място се получава, а на другите не става? През уикенда бяха разиграни купите в два от трите европейски клубни турнира по волейбол. Финалите в третия - Шампионската лига "Индезит", са малко след Великден. Там абсолютен фаворит е миналогодишният носител на трофея Тренто (Ит) с Радостин Стойчев, Матей Казийски и Цветан Соколов.

В "Чалъндж Къп" резервата в националния тим Красимир Гайдарски и СКК Берлин взеха бронза. Вторият по сила турнир CEV Cup бе спечелен от италианския Кунео, за чийто лидер Владимир Николов в "Газета дело Спорт" вчера изписа тонове мастило. Такива суперлативи, че почваш да се питаш този Владо българин ли е изобщо.

С изключение на 8 млади момчета, които вече са трансферна цел на европейски отбори, всички национали играят в най-силните клубове на континента. Там българските звезди работят с грамотни треньори, а щабовете им са с двуцифрен състав. Знае се кой прави тактиката, кой масажира лявото бедро, кой пере чорапите. Това не е лукс, а професионализъм. Той не развращава. Тъкмо обратното - възпитава, формира, изгражда.

И ако в националния тим по футбол проблемът се свежда до трите коня, които очевидно не могат да се справят с каруцата, във волейбола има коне за пет каруци. Известни разлики се забелязват и в качеството на материала. Докато Димитър Бербатов се упражнява в писане по сайтовете, волейболният му еквивалент Матей Казийски почти взе диплома по икономика в Италия. Ако мислите на волейболистите катастрофираха в силиконовата пазва на поредната Мис Еди-какво-си, привличането на Силвано Пранди щеше да е безсмислено. Хубаво е треньорът и спортистите да говорят на един език. Когато прозвището на треньора е Професора, не върви играчът да е Дървената глава. Затова да не бързаме с чуждестранния треньор в националия отбор по футбол. Да не стане като в онзи виц "Ела си узми шопо! Нечем ти Фордо. Подпис - Лордо".

Дали ноу-хауто на волейбола може да бъде приложено в други отборни спортове? Без съмнение. Успехът в САЩ'94 имаше същата основа. После обаче във футбола почнаха да работят по ново ноу-хау - как да съсипем всичко.
Не можем да го отречем - добре се справиха момчетата.

И най-добре - героите от американското лято. Това поколение където се роди, там и умря.

Катерина Манолова, "7 дни спорт"

[Blue_Girl]

Честито.

[p36o]

Как го правят във волейбола


По традиция не си задаваме въпроса как ще се оправим. В България питаме "Как ще ни оправят?". С готовност чупим пръсти, но не сме готови да правим друго. Мислим, обаче не измисляме как нещата да се променят, без да променяме нищо.
Ако 50-ото място във Ванкувър не може да бъде коригирано, опитваме да коригираме отношението си към него. С онова клише: "Ама на нас какво ни е наред, че спортът да върви?".

Нищо не ни е наред, но волейболът върви по-добре отвсякога. И така - защо на едно място се получава, а на другите не става? През уикенда бяха разиграни купите в два от трите европейски клубни турнира по волейбол. Финалите в третия - Шампионската лига "Индезит", са малко след Великден. Там абсолютен фаворит е миналогодишният носител на трофея Тренто (Ит) с Радостин Стойчев, Матей Казийски и Цветан Соколов.

В "Чалъндж Къп" резервата в националния тим Красимир Гайдарски и СКК Берлин взеха бронза. Вторият по сила турнир CEV Cup бе спечелен от италианския Кунео, за чийто лидер Владимир Николов в "Газета дело Спорт" вчера изписа тонове мастило. Такива суперлативи, че почваш да се питаш този Владо българин ли е изобщо.

С изключение на 8 млади момчета, които вече са трансферна цел на европейски отбори, всички национали играят в най-силните клубове на континента. Там българските звезди работят с грамотни треньори, а щабовете им са с двуцифрен състав. Знае се кой прави тактиката, кой масажира лявото бедро, кой пере чорапите. Това не е лукс, а професионализъм. Той не развращава. Тъкмо обратното - възпитава, формира, изгражда.

И ако в националния тим по футбол проблемът се свежда до трите коня, които очевидно не могат да се справят с каруцата, във волейбола има коне за пет каруци. Известни разлики се забелязват и в качеството на материала. Докато Димитър Бербатов се упражнява в писане по сайтовете, волейболният му еквивалент Матей Казийски почти взе диплома по икономика в Италия. Ако мислите на волейболистите катастрофираха в силиконовата пазва на поредната Мис Еди-какво-си, привличането на Силвано Пранди щеше да е безсмислено. Хубаво е треньорът и спортистите да говорят на един език. Когато прозвището на треньора е Професора, не върви играчът да е Дървената глава. Затова да не бързаме с чуждестранния треньор в националия отбор по футбол. Да не стане като в онзи виц "Ела си узми шопо! Нечем ти Фордо. Подпис - Лордо".

Дали ноу-хауто на волейбола може да бъде приложено в други отборни спортове? Без съмнение. Успехът в САЩ'94 имаше същата основа. После обаче във футбола почнаха да работят по ново ноу-хау - как да съсипем всичко.
Не можем да го отречем - добре се справиха момчетата.

И най-добре - героите от американското лято. Това поколение където се роди, там и умря.

Катерина Манолова, "7 дни спорт"

Страхотна статия

[fabregas_949]

Честито!

[mikata]

Евала

[Messinho]

Страхотни бяха на финала. Динамо просто нямаха как да се противопоставят.

[unist_gp]

Защо Орлинов, а не Казийски?Или когато сеирът стане по-важен от победата


Матей Казийски печели трофей след трофей, но Орлин Орлинов е по-интересен


Орлин Орлинов преби жена. Орлин Орлинов вечеря на "Стамболийски". Орлин Орлинов се разходи в парка с куче. Орлин Орлинов пише глупости във Фейсбук.
Кой беше този?
Някакъв футболист, по-скоро бивш. Отнякъде, тръгнал заникъде. По стечение на обстоятелствата и поради изтичане в канала на живота стана най-популярното име в българския футбол. Справка - броячите в интернет.
Матей Казийски - №1 на световното клубно първенство. Матей Казийски вдига Купата на Италия. Матей Казийски най-добър играч в Европа (два пъти). Матей Казийски печели Шампионската лига (два пъти). Матей Казийски провъзгласен за император в родината на императорите.
И какво от това? Нищо. Пълна скука.
Бие ли жени? Не бие. Пие ли до припадък? Не пие. Прави ли лицеви опори в нощните клубове? Не прави. Спи ли с пачаври? Не спи.
Защо ни го хвалите тогава?
През 1994 година футболистите бяха героите на нацията. Станаха четвърти на световното в САЩ и народът ги боготвореше. Побеждаваше с тях, а в онези години това беше важно. И даваше криле.
Днес, 16 години по-късно, някои футболисти отново са герои на нацията. Но нещо стана с нацията. Спря да се вълнува от головете, от победите и от златните топки на Стоичков.
Интересуват я наличните топки на Орлинов, головете в леглото и победите в поредния бардак. От музикален жанр чалгата се превърна в дизайн на живота. Преди "Наш'та система 4-4-2" беше химн на националния отбор. Сега нямаме нито национален отбор, нито система. А всеки нов хит на Азис става химн.
През 1994 година децата знаеха по-добре от Пената стартовите 11. През 2010 знаят колко силикон има в тялото на Катрин и дали е останал невредим след срещата с Орлин.
Матей Казийски е символ в Италия, където дори Ватикана си има отбор. Тук нямаме символи, но имаме секс символи. През деня спят, а нощем пият уиски с Ред Бул и закачат момичетата. Накрая се стопяват като бучки лед.
Но кой ти мисли за края? Когато сеирът стане по-важен от победата, дори утре изглежда безкрайно далече.


Катерина Манолова зам.- главен редактор, в. "7 дни спорт"