854 - числото на морала
Парите идват и си отиват, но примерът на волейболистите от ЦСКА ще се помни вечноТочно 854. Всъщност, малко повече или малко по-малко от 854, не е от значение. Вероятно би имало такова, ако ставаше въпрос за математическо изчисление, медицински показатели, сметката за парно или бройките на Митьо Пищова за последните три месеца. В случая, за който иде реч, цифрите имат по-скоро морално измерение.
Питате се какво, по дяволите, е това число 854? Отговарям – това е точният брой на дните от 28 месеца. А 28 месеца е периодът, в който момчетата от волейболния клуб ЦСКА не са получавали заплати. До тази трагична ситуация се стигна, след като преди повече от две години се оттегли спонсорът Георги Георгиев, събрал на едно място "дрийм тийма" Мейо, Ники Иванов, Теодор Теодоров, Ники Николов, Теди Салпаров и Ясер Портуондо.
Този паметен отбор, превърнал ЦСКА в тотален хегемон у нас и записал велики международни участия в Шампионската лига и турнира за купата CEV, започна лека полека да се разпада в последните година и половина – две. В момента отборът се крепи на плещите на беловласите Ники Иванов и Ивайло Стефанов, а останалите са голобради момчета. Стожерът на клуба като цяло е Сашо Попов – президент, треньор, ако трябва ще влезе в игра или ще подкара буса, само и само да е от полза за волея на ЦСКА.
Големите финансови трудности налегнаха волейболния клуб преди доста време, включително и последните месеци от управлението на Георги Георгиев. И тогава, и сега момчетата обаче стискат зъби и продължават да поддържат ВК ЦСКА на картата на професионалистите. Аз лично не съм сигурен дали бих се задържал на работно място, без да получавам заплата близо две години и половина, пък дори това да е детската ми мечта. Не знам дали и вие сте такива хора. Дори не съм убеден, че някой от нас познава поне един такъв човек, който е готов на умопомрачителни лишения в името на някаква идея.
Няма как да избегнем аналогията с футболистите, носещи емблемата с четирите букви. При тях забавянето на заплати или премии с един месец води до бойкоти, демонстрации с вадене на джобовете, симулативни игри и резултати. Волейболистите на ЦСКА обаче са готови да изтърпят всякакви лишения, стоят твърдо зад своя треньор (понастоящем и президент) и заедно устояват на трудностите. В чакане на по-добри времена. До тогава се раздават в тренировките, играят на предела на възможностите си в мачовете и се опитват да радват хората. А това, последното, го умеят най-добре.
Едва ли някой от „червените” привърженици е забравил еуфорията около мачовете от европейските турнири в Самоков. Такива моменти остават за цял живот. И е още по-приятно, когато са споделени с истински мъже на честта. Такива, каквито все по-малко има във футбола, но каквито родният волейбол все още ражда в изобилие. Такива, каквито са събрани и днес във ВК ЦСКА.
Впрочем, не само във волейболния отбор на „армейците” – тежки финансови проблеми изпитват и другите клубове, носещи гордо името на славния спортен клуб. На карта е поставено съществуването и на хандбалния отбор на „червените”, който като своите волейболни колеги кара на мускули и затъва в дългове заради непосилния наем на залата и разходите по пътувания.
Питам се, при толкова много „радетели” за спорта, как не се намери някой, който да отдели за поне един от истинските спортове малка, смешна сума в сравнение с футболната издръжка. Още повече, когато говорим за волейбола на ЦСКА, трябва да имаме предвид доказания огромен зрителски интерес. При слаб футболен отбор, волейболният, баскетболният, че дори хандбалният лесно могат да запълнят вакуума от положителни емоции у феновете. През годините те показаха, че оценяват достойно усилията на Чакмаков, Коен и Георгиев.
Защо тогава не се намира някой да поеме щафетата и да развива обичан и чист спорт? Защо „възрожденците” са се втурнали да възраждат футболния отбор, а не протегнат ръка на истинските „армейци”, на онези волейболисти, хандбалисти, гребци, боксьори, които носят възрожденското у себе си. Така и самите бизнесмени ще докажат чистите си намерения. Но не би! Футбол, та футбол! Защото там е най-лесно, най-мръсно и най-грозно.
И затова е още по-жалко всичко, което се случва с волейболния ЦСКА. Но пък е хубаво да видиш този пример на истинската спортна и житейска доблест. Парите идват и си отиват, има ги и ги няма. Но моралът на волейболните "армейци" ще свети вечно. Дано обаче числото му не нараства, а остане по-близо до 854. Те го заслужават.
