blue avalanche написа:THE G.A.M.E написа:blue avalanche написа:Руснаците ни размазаха съвсем закономерно.
Това,което не можах да разбера е какво му беше толкова смешно и забавно на Алексиев,че почти през цялото време се плезеше и се хилеше като някакъв долнопробен клоун???Сигурно е бил страшно доволен от представянето си...
Ами отношението на Тошко беше такова, каквото и на целият отбор.
Тоя мач беше от значение за руснаците.
Не се заблуждавай.Всеки мач е от значение и силните отбори го знаят.Когато тръгнеш в един турнир с равномерно темпо-стигаш до края.
Когато почнеш да си избираш:"В този мач ще играя,в онзи-няма!",нарушаваш ритъма в отбора,нарушаваш концентрацията,разваляш настроението и накрая си тръгваш с поредното 4-то място.Или по-зле!
Колко пъти сме гледали филма:"На някои момчета ще дадем почивка в този мач без значение!" и след това,в мача СЪС значение,въпросните момчета са неадекватни.Защо?Защото си нарушил ритъма...
Най-голямото доказателство за твоите думи е най-успешния отбор от последните 10-15 години - Бразилия, които никога не си правят сметки и никога не играят избирателно в мачовете си, предвид евентуалните си съперници, ами се раздават докрай във всеки мач и ако имаше учредена награда за феър плей те щяха да я взимат всяка година.
Дали ще играеш избирателно или не е просто част от стратегията и нищо повече. Можеш ли да се сетиш за едно първенство в последно време, на което да не сме се хвърляли за победа във всеки мач, въпреки, че успехът в някой мачове не ни е бил нужен, а напротив - обирали сме негативите от него след това. Припомни си СП 2010 и мача ни с Бразилия - излязохме с резервите, които макар и да не се вложиха на 100% спечелиха мача, докато бразилците си бяха с титулярите и въпреки мощните освирквания и цялостния срам от този мач, хич не им мигна окото и след около час и половина цирк си тръгнаха победители, въпреки загубата в мача. Истината е, че когато се стигне до решаващите мачове е важна временната форма, в някои случаи е важно да имаш и късмет, но основно мача се решава в главите на играчите на полето. Ако в чисто психологически план не си добре подготвен, шансовете ти за успех намаляват значително, независимо от това дали в ритъм или не, защото в финалната фаза на даден шампионат обикновено не стигат случайни отбори, което ще рече, че противника ти, макар и да не е във форма има изпълнители, които по нищо не отстъпват на твоите и ако тези играчи надушат колебливост, несигурност и пр., могат да "изригнат" и да те победят. И точно там ни е проблема и то не само във волейбола и спорта като цяло, ами и въобще като нация, за съжаление. В последните десетина години стигнахме 7 пъти до полуфинал и нито веднъж до финал. Винаги преди мача настроението и в отбора и сред феновете, може да се обобщи като - отборът на ... е много силен и на практика той е фаворит, ако успеем да го излъжем ще е добре. Нито веднъж не сме влезли мач от 1/2 финалите със самочувствието на отбор победител и съответно нито веднъж и не спечелихме. А поводи за самочувствие и увереност имаше в някои от тези мачове, тъй като, като отделни единици, като отбор, като форма и т.н. превъзхождахме съперниците, но въпреки това нашите не можеха да си повярват. Силно се надявам, че едно от неща по които работи отбора е точно това - изграждане на устойчива психика и на манталитет на отбор победител, защото инак успехите трудно ще дойдат.
