Тъжната история на един талант!

[nikogapak]

Един много, много висок човек броди като призрак из столичния квартал "Младост". Нарамил е спортен сак - личи си по отделението за обувки. Оглежда се бързо и използва подходящия момент, за да се стрелне към... боклукчийските кофи. Действа сръчно, без много да се вълнува кой го гледа и дали някой ще го познае.

Но ръстът му напомня поразително за човек, който е оставил, или по-точно е щял да остави забележима диря в българския спорт. Да, тези 217 сантиметра не биха могли да принадлежат на друг освен на Христо Модев - Плавника.

Дълго време той се славеше като третия най-висок волейболист в света и ние бяхме горди, че е българин. По различни причини обаче - и зависещи и независещи от него, сега Плавника, чието лице изглежда още детско и наивно въпреки 36-те му години, е на улицата в незавидната одежда на клошар. А лентата на волейболната му кариера е дълга повече от 20 години и в началото на 90-те изобщо не е черно-бяла.

За волейбола го открива изтъкнатият ни волейболен педагог Светослав Стойчев - баща на доскорошния ни национален селекционер и настоящ треньор на италианския Тренто Радостин Стойчев. Завежда го в залата на ЦСКА на четвърти километър, където расте до Николай Желязков и Евгени Иванов - Пушката. Но именно в залата, която днес носи името на "червената" легенда Васил Симов, той направи първата си стъпка накриво. Но тя не е в мач или на тренировка. На метри от салона, в който водят заниманията си "армейците", е барчето, в което има и игрални машини. Така

комарът засмуква Плавника.

Той почти не се отлепя от ротативките, в които потъват всичките му пари от заплати и премии, които за времето си никак не са лоши, свидетелстват очевидци. Залитането му по "адските" машинки изкарва от равновесие митичния директор на ЦСКА Спиридон Зегов. Пословичен е случаят, в който Зегата решава най-после да прибегне до макаренковската метода и решава да му удари шамар. Шефът обаче няма как да стигне 217-сантиметровия централен блокировач и затова се налага треньорът Стоян Стоев да го сложи да седне на стол и да го държи, за да може "шамарената фабрика" на Спиридон Зегов да заработи.

Положението му обаче е непоправимо. Докарва се дотам, че няма какво да яде и първата му работа, като се прибере вкъщи при майка си, е да погледне има ли нещо в хладилника.

След ЦСКА Плавника отива в Славия с целта да се развива. Под крилото си го взима бившият волейболист и треньор, а впоследствие и фамозен ръководител Иван Сеферинов - Джиго.

"Можеше да стане номер 1 у нас, но не успя заради лоши съветници. С какъвто се събереш, такъв ставаш. Лоша компания, това е. Част от вината за пропадането си е лично негова. Искам да му помогна. Да се срещна с него и да видя защо се докара дотук", сподели Сеферинов.

Големият куриоз в кариерата му е, че през 1995-а, когато е на 19 години,

за него идва оферта от баскетболния Панатинайкос.

"Гърците щяха да му наемат личен треньор по лека атлетика и фитнес, да му осигурят всички битови удобства. Само и само да стане баскетболист. А не беше късно - той все още прохождаше във волейбола и отработваше елементите. Но той избра лекото", отбелязва Джиго.

През 2000 г. на един турнир в София при него идва треньорът на македонския Фершпед Работнички (Скопие) Йошко Миленковски. И този път Христо приема предложението. В гранда на югозападната ни съседка изкарва два периода. - 2001-2003 и 2005-2008 г. Там се жени за първи път. Съпругата му също е волейболистка, казва се Валентина, от нея има две дъщери - Габриела и Климентина, които сега би трябвало да са съответно на 9 години и половина и на 7.

В Скопие разбират защо носи прякора Плавника. "Нося обувки 52-ри или 53-и номер. Трудно си намирам, добре, че го има магазина "Гъливер" в градския търговски център в Скопие. - споделя Модев пред скопския вестник "Утрински вестник" през 2008-а. - Имам обаче една препоръка - ние, високите хора, не сме милионери и затова не е зле да смъкнат цените".

Тези думи говорят, че и в Македония финансовото състояние на Модев не е цветущо. Личният му живот не върви - жена му настоява да остане при родителите си в Охрид и двамата водят "дистанционен" брак. Положението се влошава, когато Христо отскача до Черна гора, където облича екипа на Будванска ривиера. Неизбежно се стига и до развода.

Междувременно Плавника

взема македонско гражданство

за разлика от стотици местни, които правят постъпки за български паспорти. Изявява дори желание да играе за националния отбор на комшиите. Това обаче се реализира само в плажния волейбол.

Стига се и до 2008-а, когато Модев скъса с Работнички и решава да се прибере в България. Кариерата му се опитва да спаси Пирин Балканстрой. В Разлог обаче Плавника не идва сам - с него е нова македонка на име Андриана, с която той сключва граждански брак. Пирин обаче се оказва последната му сериозна стъпка във волейбола. От 2009-а насам за Христо не се чува почти нищо, свързано със спорта. А сега неговата блокада е в боклука, където търси изгубения си волейболен миг.

[zlatan]

много е жалка тази история,помня го Модев като волейболист.
Наистина дано се намери някой да му помогне.

[Jürgen]

В крайна сметка той си е виновен
Също като Божинката и още куп спортни таланти

[zuekaa]

Сам си е виновен .. но и къде е държавата в случаят

[mirodes]

Е само като волейболист ли може да работи?Десетки хиляди хора в България не работят по специалността си.Но не се унижават да ровят по кофите с боклук.Друг е въпроса доколко голям талант е бил-не всеки спортист успява да се реализира.Някой даде пример с Божинов-но на Божинов кариерата тръгна надолу след тежките контузии в колената.Аз самият имам контузии в колената и знам как ми се отрази на обикновения живот,какво остава за професионален футбол.

[Red_Neck]

Сам си е виновен .. но и къде е държавата в случаят

При цялото ми уважение към волейболиста Модев, не мога да проумея как за всяко нещо търсим "държавата"!?!
Ако след толкова години волейбол се е докарал до кофите в Младост - не му е виновна държавата. Не е и работа на държавата да го взема под крилото си ако е профукал всичко на комар. Всеки има глава на раменете си и трябва да е отговорен за постъпките си!
Ако може да му се разчита, дали при толкова познанства някой нямаше да му помогне да си намери работа?
Отговорът е тривиален ......
Мъчно ми е за такива съдби, но Плавника определено е имал своя избор и го е направил.
Остава да му пожелаем да намери отново правилния път в живота.

ПП: Моля, оставете държавата на мира!

[krasimilkov]

Сам си е виновен .. но и къде е държавата в случаят

Явно Б.Б. и Цв.Цв. са поставили ротативките !!!

[Svetlio]

Къде е държавата... не може за всичко да ни е виновна държавата. Човекът сам си е избрал съдбата и се е докарал до това състояние, въпреки протегнатите ръце по пътя...

[loituma]

Хора, помните ли Цанко Цанков ? Той беше ако не се лъжа и по висок от Плавника, имаше договор и с Тренто, преди това игра в Славия заедно с Матей Казийски. Какво стана с него ?

[doktora25]

За първи път може би ще се съглася, че тук държавата не е длъжна да се намесва. Но все пак има проблем и той е от много по-глобален характер. Като цяло обществото не предприема почти никакви мерки в борбата срещу зависимостите. Не знам, или трябва да бъдат ограничавани техните източници, или е необходим напредък в психологическата наука.