Щом подкрепям Радо, Матей и Андрей и съм против Ганьо, Даньо&Ко значи не подкрепям националния отбор? значи не се радвам на победите? Ами ако искаш айде да гледаме заедно някой мач на в Арена или на Ариана, за да се убедиш, че за мен единствения отбор в България, това е националния по волейбол. Спрях да гледам футбол, казвам, че съм от Левски ей така по навик и от куртоазия, не ме интересуват въобще вскякви набедени грандове, нито пък националния по футбол, който се превърна в сбирщина от гелосани манекенки на битака. Боли ме за спорта волейбол, защото можем да сме фактор и световна сила, от която да треперят всички. Имаме страхотно талантливи играчи всяко поколение, имаме и треньори, школи. Нямаме кадърно ръководство, което да засили шампионата, да осигурява стабилност и спокойствие, спонсори, телевизионни договори, всичко необходимо, за да се вдигне цялостното ниво на волейбола в България. За да играят момчетата в нашето първенство, а да не ги изнасят за комисионните на Данчо&Ганчо&Маняо. Да са пълни залите не са мо на националните мачове, да играем финали в европейските и световни клубни турнири. Няма ли да е хубаво? Да се обиграва ядрото от национални състезатели в няколко български клуба, под постоянния контрол на български треньори, това което правят Италия, Полша, Русия. Полските национали до един играят в собственото им първенство и са достойни конкуренти на водещите в света. Тодор Алексиев отива да играе в полски клуб! Най-добрия нападател в световната лига и олимпадата до сега отива да играе в Полша? А в България кога ще дойде някой? До кога ще разчитаме на епизодични изригвания, ще имаме малко време за подготовка и възстановяване, сработка? Затова изоставаме и колкото и да се радвам на победите, знам, че те са проблясъци и е въпрос на време да бъдем приземени. Сега еуфорията и адреналина са решаващия фактор, както и това че съперниците ни са свикнали на България с Жеков и Казийски. След няколко мача ще ни разгдаят и със Братоев и Скримов и то доста по-бързо отколкото си представяме. Това е моята битка, както и на Радо и Матей. Ние трябва да тръгнем по друг модел на развитие въобще, защото не става само на талант, мускули и надъхване! Не може турция и гърция, които не са помирислвали олимпиада да имат в пъти по-силни първенства, не може Инженера да черпи опит от тях за развитие на шампионата и спорта като цяло! Не може да няма мандатност, отчетност, прозрачност, фиктивни клубове, робски договори, заплахи и задкулисни игрички нон-стоп. сега след олимпиадата Данчо пак ще кешира след трансфери на Братоев, Алексиев, Пенчев. Всичките парички отиват в клубовете и федерацията, а за самите играчи остават стотинките и да си налягат парцалите.
Аз гледам по-далече от победа или загуба днес или утре. Има едно нещо наречено "устойчиво развитие". Това словосъчетание е непознато в България. Тук се гледа от ден да пладне, от победа до загуба, от осанна до разпни го. Няма истинска стратегия, дългосрочен план и реализация в нито една сфера. Кърпим дупки, гасим пожари и се оправдаваме с международното положение. Съжалявам, че няма разбиране за тези неща, оставам неразбран както останаха неразбрани Радо, Матей и Андрей. Защо сега? Ами последната капка прелива чашата.
