“Ако Бог искаше да играем футбол на небето, щеше да му постави терен.” Не знаем дали там горе има метри и метри зеленина с по една врата от всяка страна, но ако е така, със сигурност авторът на тази фраза – англичанинът Браян Клъф, и неговият митичен Нотингам Форест биха заели ВИП-място там. Не бива това да ни учудва предвид факта, че те знаят от първа ръка що е то чистата проба чудо. Само така може да се обясни как един новак в Първа дивизия може да завоюва местната титла и да царува в Европа през следващите две години.
Чудото на Нотингам Форест. Или как се минава през спасението на косъм от изпадане в третия английски ешалон до това да си кралят на континента в две поредни години. Един уникален факт и трудно повторим в историята на футбола. Затова, макар възходът му до олтара на футбола да е преходен и относително не толкова голям, този харизматичен тим заслужава да бъде издигнат до категорията на легендарните.
По-легендарен е неговият треньор. Без фигурата на този треньор от Мидълзбро няма как да си представим изненадващата авантюра на този отбор. Браян Клъф, спорен и скандален, методичен и премерен. Един треньор, способен да стане рано сутринта, за да разкаля терена на Дарби Каунти преди голям европейски мач или да събере играчите си на лагер няколко дни преди двубой с убеждението, че така им спасява браковете, карайки ги да избягват куп скандали с жените си. Такъв си е Клъф и с този си характер вписа Форест в аналите.
ИЗКАЧВАНЕТО В ЕЛИТА И ИДВАНЕТО НА ПИТЪР ТЕЙЛЪР
Историята на мениджъра в клуба от Източен Мидландс започва през януари 1975 г. Трябва обаче да се върнем за кратко към предишния му професионален път, за да разберем по-добре персонажа. След две години в Хартлипул идва в Дарби Каунти, където издига тима до елита през 1968/69 и печели титлата през 1972 г. На следващата година отпада от Ювентус в полуфинала за КЕШ и обвинява италианците, че са купили мача. Дарби е наказан, а лично той е принуден да напусне.
Минава през Брайтън, преди да се озове в Лийдс Юнайтед, където изкарва само 44 дни, което не го спира да ръси бисери като онзи в деня на представянето си: “Доколкото зная, можете да хвърлите в коша за боклук спечелените от вас титли, защото сте ги взели чрез измама”. Или този при сбогуването: “Днес е един много тъжен ден... за Лийдс Юнайтед”.
Връщаме се до януари 1975 г. Клъф идва в Нотингам и едвам спасява тима от изпадане. На следващия сезон има подобрение и е спечелено 8-мо място, а на третия идва промоцията. Решаващо е събирането отново с Питър Тейлър, неговия асистент от Брайтън, който е идеалната добавка за суетен треньор като Клъф, както той сам признава веднъж. “Понякога губя реална представа. Мисля, че на повечето от нас ни се случва, когато станем известни. Сам се наричам “самонадеян пич”, за да си напомням, че не бива да съм такъв”, признава си мениджърът.
С идването на играчи като МакГавърн и Джон О’Хеър Нотингам се изкачва в елитния ешалон. В първия си сезон там и с току-що дошлия Питър Шилтън за вратар печели титлата със седем точки пред Ливърпул и дублира преимуществото си над “червените” с победа на финала за Купата на лигата.
Дошъл е моментът да се покорява Европа, така че Форест решава да инвестира приходите си в един бляскав футболист на Бирмингам Сити, играещ като втори нападател: Тревър Франсис. Въпреки това едно правило на УЕФА забранява на звездната покупка на цена 1 млн. паунда да играе до финала за КЕШ в Мюнхен.
Да, финалът на финалите в най-големия турнир. Точно в годината на своя дебют, оставяйки зад гърба си актуалния шампион и абсолютен доминатор – Ливърпул, още в първия кръг. Във финала има среща с шведския Малмьо и момчетата на Клъф докосват небето благодарение на гол на “опростения” Тревър Франсис в един много скучен финал, както добре отбелязва самият мениджър: “Не беше велик мач, те бяха един скучен отбор. Всъщност, Швеция е една скучна страна. Но победихме, какво друго има значение!” Със сигурност единственото важно нещо е, че Форест е шампион на Европа.
Постижение, което ще се повтори година по-късно. Този път арената е “Сантиаго Бернабеу”, а съперникът – Хамбургер на Кевин Кийгън. Говори се, че в дните преди сблъсъка Шилтън се е оплакал от състоянието на тренировъчните терени и Клъф му е обещал да го заведе на идеалното място да се подготви. То се оказало тревата, обграждаща една ротонда.
Нестандартна идея, която проработва, тъй като Шилтън запазва мрежата си чиста и Нотингам, без контузения Франсис, се налага във финала с гол на Джон Робъртсън – друга от легендите на тима, когото Клъф опитва по любопитен начин: “Робъртсън беше един не много привлекателен младеж. Ако някой ден усещах, че съм се събудил с грозното си лице, сядах до него. Сравнен с него, се чувствах като Ерол Флин. Но когато му даваха един метър терен, Джон беше артист, Пикасо на нашия спорт.”
Именно напускането на Робъртсън по посока на Дарби Каунти, закъдето Питър Тейлър е емигрирал година по-рано, приключва връзката между Клъф и неговия бивш асистент, която и без това вече е влошена след публикуването на биографията на последния. Това е началото на края.
Клъф остава начело на Форест, ала 1980-те стават време на упадък, защото биват спечелени само две Купи на лигата и веднъж се стига до полуфинал за Купата на УЕФА. Неговият ореол започва да отслабва, въпреки че е смятан, дори и от самия себе си, за най-добрия треньор на времето си: “Не казвам аз, че съм най-добрият треньор на света. Но винаги съм заемал първото място в списъка.”
Смъртта на бившия му колега и приятел Питър Тейлър през 1990 г. увеличава проблемите на Клъф с алкохолизма и Нотингам се подготвя да се сбогува със своята легенда. През сезон 1992/93 отборът изпада от Премиър Лийг и мениджърът обявява оттеглянето си от професията.
Така приключва една ера, продължила 18 сезона, в която клубът от Източен Мидландс живее под сянката на най-големия си герой на всички времена. Той самият би искал да бъде запомнен по друг начин: “Не искам епитафи с дълбоки послания или неща от този род. Дадох своя дан. Надявам се точно това да казват за мен и дано съм харесал някому”. Хареса, разбира се, че отгоре на това се превърна и в легенда. Както своя Форест.
Хайме Ринкон, вестник “Марка”
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=6eGEwblZKss[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=uaYvgNrn0KQ[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=JwqYhe5yVfs[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=4n5MYKkFC4s[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=c_XojZOlA-8[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=XE9i-4nFfLY[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=s1m7tf6yRwY[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=0v-5AU8HuJw[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=fVIMCoeSB_Q[/youtube]
[/center]
