Пипо Индзаги, Франческо Тоти и Алесандро дел Пиеро!

[dr_jekyll]

Според мен футболът няма да е същият без тях, а това време наближава, колкото и да не ни се иска! За пореден път доказват, че във футбола има само можещи! Какво е вашето мнение?

[hrclspr12]

Не знам за другите, но на Милан ще му е много трудно без Пипо. Такъв играч рядко се ражда, харесвам го още от първите му години в Парма и после Аталанта. Няма да забравя един уникален гол срещу Милан, когато Пипо влезе резерва за "бергамаските" и вкара. Ето това се казва голмайстор.
Нито Пато, нито Ибрахимович могат да се сравняват с Пипо. Макар че тук трябва да се уточни, че в тази компания Пато е най - слабият състезател и ще си остане такъв, въпреки че много хора приказват хвалебствия за него.
Пато нито има хищническия интстинкт на Пипо, нито резките удари на Шевченко, нито демаража на Уеа, нито уникалната игра с глава на Бирхоф, нито елегантните отигравания на Ибрахимович, който не е кой знае какво, в смисъл не е отличен играч, но със сигурност е много добър. Докато за Пато изобщо не е така. Много е далеч от истината това хлапе и ако продължава така, ще си остане на същото мижаво ниво, както е сега.

[mormona]

Според мен футболът няма да е същият без тях, а това време наближава, колкото и да не ни се иска! За пореден път доказват, че във футбола има само можещи! Какво е вашето мнение?

Мен ме обхваща носталгия не само за Пипо и за Тоти и за ДелПиеро... отидоха си играчи като Зидан, Клуиверт, Роналдо ( Истинския ) Ривалдо, Ларсон, Фиго, Виери, Анри ( за големия футбол) Давидс...
Сега има Руни, МЕси, К>Роналдо...обаче не е същото.Пипо в4ера ми припомни, не толкова далечните времена.

[daniel875]

Дори и въпросните играчи, за които се говори, не са напълно големи спортсмени, напълно честни на терена, но в голяма степен може да се определят като такива. Не симулират дразнещо много, не хленчат, истински мъже. Много хора казват за Пипо, че бил симулирал за дузпи, бил стоял в засада, но не му свирели. Може и така да е, но е вкарвал и много голове, в които е показвал уникално майсторство. Показвал е много случаи, че играта не винаги трябва да се гледа откъм победата.
За всеки голям футболист може да се кажат лоши неща, но за тези, които скоро ще се откажат, едва ли ще са толкова много, колкото за техните заместници. Днес футболът тотално изпростя. То това е от много години факт, но днес напълно. Роналдо, Меси, Кака, Рууни какви са тези звезди? Боже мой! За мен Форлан е много повече от Рууни, защото той е истински мъж, истински спортсмен, страхотен играч. Колкото до другите трима лигльовци и Пато, това само доказва до каква дълбока криза е стигнал световният футбол, щом като това са съвременните звезди.

И все пак да отбележа нещо, навсякъде се пише Пипо Индзаги, но играчът се казва Филипо Индзаги. Май много журналисти забравят това.

[Blue_Girl]

Велики играчи са и тримата.
Поклон пред тях!

[baltimore]

Индзаги е изрод, имам чувството, че от скамейката може да вкара гол.

[teammember]

Едни от най-добрите играчи в италианския футбол. Аз лично никак не харесвам Пипо, но пък е супер доказан голмайстор. Другите двама определено са едни от най-добрите които съм гледал. Италианския футбол ще загуби много когато се откажат.

[storm]

Пипо може и да е добър голмайстор, но той стана такъв в Юве не в Милан.. Хубаво е да не забравяме ,че има още един Индзаги , Сиомоне Индзаги, който обаче му загубих дирите. За последно го гледах в Лацио и мога да кажа ,че също не е слаб футболист.

[daniel875]

Пипо може и да е добър голмайстор, но той стана такъв в Юве не в Милан.. Хубаво е да не забравяме ,че има още един Индзаги , Симоне Индзаги, който обаче му загубих дирите. За последно го гледах в Лацио и мога да кажа ,че също не е слаб футболист.

Не си много прав, Пипо стана голмайстор още в "Аталанта". В Юве с Алекс Дел Пиеро направиха убийствен тандем, който нямаше спиране. Действително там Индзаги изкара много резултатни години. Същият Ювентус обаче направи страхотен подарък на Милан, като подари Филипо на Милан. Вярно, този подарък струваше доста скъпо - 40 милиона евро, но впоследствие се оказа, че изцеденият Индзаги, както се говореше, постигна нови успехи - вече и на международно ниво. Така, че в Юве направи страшно много и хубави голове, но в Милан вкара с много по - голяма стойност, важност. В Юве беше Дел Пиеро, в Милан беше Шевченко. Страхотен играч.
Не мога да забравя двата му гола в 6 и 11 минути срещу Юнайтед през 1999, но после характерът и устремът на Манчестър пречупи много по - опитния и силен отбор на Ювентус.