Габриел Батистута е легенда в Аржентина и Флоренция. Нападателят е рекордьор по голове за националния отбор на Аржентина с 56 попадения в 78 мача. Батистута прекарва 10 години от кариерата си във Фиорентина, като бележи гол след гол, но така и не стига до голям трофей там. Той напуска любимия клуб, за да стане шампион на Италия с Рома през 2001 г. Преди пет години Габриел сложи край на знаменитата си кариера. Батистута отговори на читателски въпроси, зададени му от списание "4-4-2"
- Вярно ли е, че като малък си предпочитал баскетбола пред футбола? И че си започнал да се занимаваш професионално, за да минеш през медицинско образование? Какъв баскетболист щеше да бъдеш и щеше ли да станеш добър лекар?
- Вярно е, но не бях добър баскетболист. Не играех само баскетбол, но и много други спортове като тенис и волейбол. Играех футбол, защото ако не играеш футбол в Аржентина, нямаш много приятели. Не бях решил какъв лекар ще ставам, но с това исках да се занимавам.
- Остана в пансион в първия си клуб - Нюелс Олд Бойс, като трябваше да спиш на пода и дори на бръсначи. Как беше и през какви други трудности е трябвало да преминеш? Вярно ли е, че трябва да промениш начина си на ядене, когато си пристигнал?
- Бях почти на пода. Матракът ми беше толкова дебел (показва с палец и показател), така че беше почти на пода. Със сигурност начинът ми на ядене трябваше да се промени. Друго нещо, към което трябваше да свикна, беше живота в големия град, тъй като пристигах от малко градче. В моя град можех да ходя навсякъде, а там трябваше да се качвам на автобус, да помня улици, адреси, и да бъда далеч от семейството и особено от приятелката ми. Беше трудно.
- Игра за Ривър Плейт и Бока. Как се получи и как те приеха феновете?
- Когато преминах от Ривър в Бока, не бях толкова известен и нямаше много проблеми. Дали щеше да има проблеми, ако се беше случило по-късно? Вероятно, почти сигурно. Винаги съм бил фен на Бока. Не съм се връщал на стадиона на Ривър, за да ги гледам как играят. Но съм ходил да гледам Аржентина. Аз съм един от малкото аржентинци, които могат да отидат навсякъде и да бъдат уважавани. Това важи за цяла Латинска Америка. Мога да отида в Бразилия и хората ме харесват там. Същото е в Чили. Много съм доволен от уважението, което съм получавал в цялата си кариера.
- Според слуховете си пристигнал на първата тренировка на Фиорентина със сандали, фланелка и дълга коса, което ви е донесло прякора "Крал Лъв"? Каква беше реакцията на съотборниците ти? От кого след това започна да взимаш модни съвети?
- Вярно е. Никога не съм се вълнувал много от външния си вид или от това, което нося. Просто щях да тренирам, а не отивах на модно ревю. Отивах да се уча да играя по-добре. Съотборниците ми бяха доста изненадани, но това беше стилът ми. Дали те предложиха да ме заведат на пазар? Нямаше шанс. Аз съм много ясен в мислите си какво искам. Не ставаш по-добър играч, когато се обличаш добре.
- Имаше добър първи сезон във Фиорентина, но остана в клуба, въпреки изпадането и това, че следващата година имаше световно първенство. Защо остана и имаше ли оферти тогава?
- Бях обвързан емоционално с Фиорентина. Искам да помогна на тима да стане по-добър отбор, да играем мачове на по-високо ниво и да ги печелим.
- Вярно ли е, че докато си живял във Флоренция, хората са оставяли подаръци пред къщата ти - всичко от боядисани яйца за Великден до бутилки с олио? Кой беше най-странният подарък, който си получавал?
- Даваха ми всичко - от храна до мотоциклет. Всичко. Вино, други неща. Случваше се почти всеки ден. Хората от Флоренция оценяваха моята съпричастност към отбора и опитваха да ми отвърнат с подаръци.
- Голът ти срещу Арсенал на "Уембли" в Шампионската лига ли е най-красивият гол, който си вкарвал?
- Това беше красив гол, но за феновете на Фиорентина бе един от най-важните в историята. Успяхме да отстраним Арсенал, въпреки че гостувахме и английският тим игра много силно. Преди срещата това изглеждаше невъзможно. Головете не са красиви от начина, по който ги вкарваш, а от важността им. Има някои грозни попадения, но те остават в спомените на хората поради момента, в който са вкарани, поради ситуацията. Не съм вкарал най-добрият си гол, защото очаквах да се разпиша на финал на световно първенство, а това не се случи.
- Ако не се бе контузил през сезон 1996-97, може би Фиорентина щеше да стане шампион. Какво си помисли, когато се контузи? Мислил ли си какво би се случило, ако беше здрав?
- Не знам. Играехме добре, но никой не може да предвиди какво би се случило, ако не се бях контузил.
- Какво се случи с бронзовата ти статуя във Флоренция?
(избухва в смях) Когато преминах в Рома половината от феновете ме намразиха, затова статуята бе махната, счупена и изхвърлена. Другите, които продължаваха да ме подкрепят, също я счупиха, за да си вземат парче от нея.
- През 1997 г. Фиорентина привлече Едмундо. Той наистина ли беше толкова луд?
- Вярно е, че той не показа най-доброто от себе си през тези години, но аз нямам какво друго да кажа освен, че той остана на карнавала три или четири дни. Ако искаш да се забавляваш, той е човекът. Ако искаш да печелиш шампионат или Шампионска лига, не е подходящ. Никога не съм ходил да купонясвам с него. Начинът ми на живот беше различен.
- Защо реши да преминеш в Рома? Чувстваше ли напрежение от факта, че дадоха 35 милиона евро, което е доста за 31-годишен играч?
- Не чувствах напрежение. Това беше цената, която платиха - те са преценили, че струвам толкова. Рома плати тази сума, защото знаеше, че ще помогна на отбора. Но дали ще вкарваш или не зависи от твоята игра до известна степен. Има много фактори. Най-важният е усилието, което влагаш. Защо не напуснах по-рано? Защото обичах Флоренция и отбора. Направих всичко възможно, за да станем шампиони, но не беше възможно. Затова реших да сменя клуба, за да докажа на себе си, че с много добър отбор мога да стана шампион и го направихме. Имах много предложения от Англия, но по това време английското първенство не беше толкова силно, колкото е в момента. Имаше само два отбора, които ставаха шампиони, а за мен това беше прекалено лесно. Ако бях отишъл в Манчестър Юнайтед, щях да стана шампион без проблеми, а това не е манталитетът ми. Понякога съжалявам, че се отказах от футбола, защото щях да бъда там. Манчестър Юнайтед бе много близо до привличането ми.
- Когато вкара с екипа на Рома срещу Фиорентина, се разплака. Какво си помисли тогава?
- Бях играл във Фиорентина 10 години. Прекарах 10 години от живота си, подкрепяйки Фиорентина. Три от децата ми са родени във Флоренция. По това време бях прекарал половината си живот във Флоренция и да вкарам този гол беше трудно. Емоциите взеха връх.
- Игра под ръководството на Капело в Рома, когато станахте шампиони. Кое беше ключово за успеха?
- Мисля, че беше дисциплината. Това. Дали е трудно да се играе при него? Зависи какъв играч си. За мен не беше трудно, защото бях свикнал да спазвам указания. Как би се справил Едмундо при Капело? Не би успял.
- Барези, Малдини, Тасоти, Бергоми. Играл си срещу някои от най-добрите защитници в кариерата ти, но кой беше най-добрият?
- Не знам, всички са еднакви. Вкарвах срещу всички. Всеки ме риташе. Всеки от тях има част от глезена или коляното ми. По това време всички бранители бяха твърди. Особено когато нямаше толкова голямо телевизионно излъчване при гостуванията ни. Те те ритат, те те убиват, особено в тези случаи, когато си гост и няма телевизионни камери. Съдиите пък дават повече свобода на местните играчи и защитниците се възползваха от тези обстоятелства. Италианските и аржентинските защитници са еднакви. Има много аржентински играчи, които са твърди, но италианската система променя играчите.
- Играл си с някои от най-големите номер 10, но кой беше най-добрият?
- Кой си мислите? (смее се) Въпреки че се засякох с него в края на кариерата му, Марадона беше същият. Дори да играеше сега, щяхте да се наслаждавате на играта му.
- Първото ти световно беше в САЩ 94. Как се отрази скандалът с Марадона тогава на отбора? Ако нямахте тези проблеми, щяхте ли да спечелите?
- Мисля, че можехме да спечелим с или без Марадона. Ако той бе играл, със сигурност щяхме да триумфираме. Без нещо също имахме шансове, но очевидно скандалът се отрази, въпреки че тогава си мислехме, че не е така.
- Беше ли изваден от отбора преди Мондиала през 1998 г., защото си отказал да се подстрижеш или това е слух?
- Какво? Това е слух. Играх във всички мачове преди световното.
- Двубоят ви срещу Англия на световното през 1998 г. имаше всичко - твой ранен гол, страхотно попадение на Майкъл Оуен, червен картон на Дейвид Бекъм. Какво си спомняш от мача и мислеше ли, че сте отпаднали след гола на Сол Кембъл преди той да бъде отменен?
- Единственото, което си спомням е, че беше много труден мач. Дори не си спомнях гола на Кембъл, докато не гледах срещата на DVD преди няколко месеца. Беше много, много напрегнат мач.
- Аржентина отиде на Мондиала през 2002, докато страната беше в рецесия. Колко трудно беше да се играе при тези обстоятелства? Имаше ли допълнително напрежение?
- Не, за мен лично нямаше. Аз просто играех, защото исках да станем световни шампиони. Ако това се бе случило, хората щяха да се радват. Знаехме, че държавата е тежко състояние, но вината не беше наша. Не обвинявам някой за ситуацията, но не искам да бъда обвиняван, когато други хора са виновни за проблемите. Това бе свързано с политиката, а аз бях футболист. Ако мога да помогна на хората да са щастливи, ще съм доволен, ако не, нямам вина.
- От къде дойде прякора "Батигол"? Имаше ли други прякори?
- Имам много прякори - в Аржентина ме наричат "Батигол". Приятелите ми ме наричат "гордо", защото бях дебел, "слон" поради движението ми, "гринго", защото имах руса коса, а всички останали бяха с тъмна коса. Сега съм "Бати-голф", защото играя голф.
- Имаше изключително мощен удар - каква беше основата на неговата сила и точност. Играл ли си с някой, който разполага по-силен или по-точен шут от теб?
- Преди да стана професионалист, счупих киткита на един вратар, но това може да се случи на всеки. От опит знам, че тренировките водят до развитие и до съвършенство. Това правех през цялата си кариера - развивах това, което имах, и се опитвах да уча нещата, които нямах. Затова пристигах един час по-рано от съотборниците ми за тренировките и си тръгвах час по-късно. Знаех, че имам мощен удар и се концентрирах върху това да го насочвам и да използвам тази сила.
- Завърши треньорска школа, взе лиценз, което намеква, че ще върнеш във футбола по някое време. Като играч, който живееше за головете, отбор, който е ръководен от теб, ще разчита ли основно на атаката?
- Завърших курса, защото исках да имам тапия. Имам идея как биха играли моите отбори, но нито съм подготвен, нито имам достатъчно желание да стана треньор. Ако се завърна във футбола, ще избера внимателно начина и най-вероятно ще е като генерален мениджър, а не като треньор.
- Освен кандидатурата на Катар, с какво друго се занимаваш, след като се отказа?
- Играя поло, голф и работих като коментатор за мексиканска телевизия по време на квалификациите за световното първенство. Все още се възстановявам след 20 години професионален футбол. Поканата на Катар да помагам за организирането на кандидатура за световно първенство дойде в точния момент.
- Докато играеше футбол веднъж каза, че не си гледал мач почти две години. Какво правеше вместо това?
- Футболният ми живот бе доста спокоен. Концентрирах се постоянно върху тренировките и мачовете, но никога не говорех за футбол и не го гледах по телевизията вкъщи, защото възприемах футбола като работа.
- Като аржентинец колко си добър в тези три неща: танго, приготвянето на добра пържола и язденете на кон като Гаучо?
- Не мога да танцувам танго. Номер 1 съм в приготвянето на пържоли в Южна Америка (смее се). Семейството ми отглеждаше добитък и когато растях, готвех пържоли почти всеки ден. Мога да язда доста добре.
[/offtopic]
