
Рейнджърс е велик клуб с големи традиций.Притежава рекордните 53 титли на страната,34 купи,24 купи на Лигата,печелил е европейски клубен трофей и е играл още няколко пъти на финал в Европа.Това е отбора с най-много трофеи в света,с публика,съставена изцяло от протестанти.Но за съжаление от създаването си до днес клубът редовно има проблеми със своите фенове и много често търпи тежки санкции заради тяхното ненормално поведение.
Отборът доминира в шотландския футбол между двете войни и се превръща в най-реномирания клуб в страната.През 1929г. е достроена нова трибуна,увеличаваща значително капацитета на „Айброкс” чак до 1970г.,когато е реконструиран.В този ранен период стадионът може да приюти 139 940 души,а най-голямата посещаемост е регистрирана през 1939г.Тогава мачът със Селтик е изгледан от 118 561 зр..Но до ремонта си през 70-те съоражението е опасно,защото изходите не са достатъчни и това е една от причините за голямата трагедия разиграла се тук.Черната дата е 2 януари 1970г.”Синьо-белите” посрещат „детелините”-своя кръвен враг.Дербито закономерно привлича огромни тълпи.Мачът върви към нулево равенство,когато минута преди края Селтик повежда в резултата.Това разочарова голям брой зрители-фенове на Рейнджърс.И въпреки,че Колин Стийн изравнява в последната минута,много привърженици на The Gers вече са на път да си ходят от стадиона,крайно разочаровани от водяното.Но цялата тази маса хора,напускащи по едно и също време,е неконтрулируема.Ето защо веднъж тръгнали,те нямат спиране и намиращите се най-отпред са буквално пометени и стъпкани.Трагедията е пълна-66 души губят живота си,а още 140 са тежко пострадали.Но това не е всичко.За отбора феновете представляват нож с две остриета.

От една страна,атмосферата,която създават мачове на любимците си,е неповторима,но също така са си спечелили омразата на всички останали привърженици в Шотландия,както и на цялата общественост в страната.Чрез „рейдовете” си в Бирмингам,Нюкасъл,Барселона,Париж,Лондон,Милано,Манчестър Inter City Firm (името на най-голямата и известна банда) са оставили своя траен и неповторим отпечатък в тези градове.Хулиганите на Рейнджърс често провокират обществеността и наливат масло в огъня-през 1973г. и 1975г. на „Айброкс” се случват доста неприятни неща на гостуващите фенове.Самият „Глазгоу Хералд” заклеймява отбора и публиката му: ”Рейнджърс е клубът,който постоянно разочарова цялото ни общество и е национален позор.Островът ще е много по-добро място без Рейнджърс”.Иначе ICF(Inter City Firm) и Weegi Crew са в близки отношения с английските Челси и северноирландския Линфийлд,както и холандския Утрехт.
Най-пресния случай на насилие от страна на „синьо-белите” фенове е след гостуването на Виляреал в ШЛ.Те първо чупят няколко стъкла на клубния автобус на испанците,а по-късно се сбиват и с полицията,хвърляйки камъни,бутилки,дтрвета и димки по служителите на реда.В резултат на това 8 британци са арестувани.Иначе на местна сцена срещите със Селтик и Абърдийн винаги са съпътствани от насилие и вандалски изцепки.През 2002г. „детелините” и „джърситата” няколко пъти се сбиват тежко.Първо на 4 май на финала за купата двете агитки се срещат,набиват се едни други,като още 50 цивилни са ранени,а 28 полицая са откарани в болница.По-късно 25 души са арестувани.

Оръжията на извергите са ножове,бухалки,бомбички и ракети.Минувачи свидетелстват как някои от хулиганите са целите в кръв с ужасни наранявания.Местен вестник пък публикува снимки на пострадалите.Няколко месеца по-късно отново обичайните заподозрени извършват масов въргал.Дори първият министър Джак Макконъл се намесва и публични осъжда „рейнджърите”.Клубът е глобен жестоко.Предългият списък продължава с нечовешката жестокост на шотландските бойци на Рейнджърс.Мачовете с Абърдийн от 1967,1978,1979,1988,1989,1991,2001 и 2002 са само допълнение към казаното.А „случките” със Селтик са неизброими,защото няма мач на тези два отбора,който да не е съпътстван от побоища,насилие,жестокост,свирепост и много литри пролята кръв.Това е така,защото „сини” и „зелени” не просто играят-те воюват.Що се отнася до феновете на Рейнджърс,те с право са си спечелили названието „шотландските бойци”.