Pragmatichen написа:Хайде, няма нужда ТЕЗИ да ги стигаме като общество.
Предпочитам да стигнем онова, което гледах тази вечер на Сигнал Идуна Парк в Дортмунд и истинския празник на футбола - 3:2 Дортмунд - Айнтрахт.
Уникален мач, уникално изживяване, уникална публика и т.н.
А гърците...нека си стоят в техния измислен свят.
Ако за миг игнорираме нашата ППЛ, и забравим, че по-слаб футбол от нашия няма никъде, мога с категоричност да ти кажа, че най-скучният, грозен и постен футбол се играе в гръцкото и руското първенство.
Онзи ден гледах на живо Кубан (Краснодар) - Тамбов, 96 мин мъка по терена и мъка за топката, а времето беше 14 градуса, слънце, приятно и накрая 0:0.
Преди дни гледах и мач от гръцкото първенство....истинска мъка!
Дай им да спорят със съдията, да се карат, да лежат, да симулират, да бавят времето и т.н.
Общо взето типичните византийски номера.
Точно с такива номера(НО И С ТРЕНЬОР ГЕРМАНЕЦ - Ото Рехагел), станаха европейски шампиони с по 1:0 и циркове по терените в Португалия.
Благодаря, не искам да сме като тях, нито като футбол, нито като пословичния им мързел, е, стандартът им е по-висок от нашия, имат общество, спор няма, но са гнила нация, кофти народ.
Неслучайно има лаф "Женско приятелство и честен грък няма".
Съгласен съм за грозния футбол. Но той става все по-грозен навсякъде по света. Тезата "целта оправдава средствата",преведена на български звучи така: Нека хората идват на мачовете,да си купуват билети,да си хабят нервите,пък ние футболисти,треньори и президенти ще играем грозен,страхлив футбол,сакън да не би случайно да загубим,че ако загубим няма да вземем едни пари,дето иначе ние ще си ги харчим с кеф,пък хората да продължават да си харчат парите за нашия кеф. И така до края на Света.
Гледам мачовете от родната Първа лига изнаете ли какво ми прави впечатление? Вглеждам се в лицата на футболистите(особено на българските,демек разбирай тези от "по-обикновените" отбори). И какво виждам? НЕ виждам лица на футболисти,които казват: Искам да съм много добър,да играя в някое Топ първенство. Искам с националния отбор някой ден да играя на Световно.Мечтая да стана световен шампион.... Вместо това лицата им "казват": Ей в това отборче ,добре че се закрепих. Ще ми плащат заплата. Ще мога да си плащам сметките за ток. Ако нещо не потръгнат нещата ще избягам. Другия сезон ще съм в друг отбор,после може да мина през трети,четвърти пети и така да ги обиколя всички. Стига да мога да си плащам тока.... И така "амбициите" на българските футболисти приключват с решаването на битовите проблеми,а качеството на играта и това бият ли,губят ли изобщо не стои на дневен ред. Важно е пара да има.