Синьо-бяло хапче

Модератори: paceto, kartago, SkArY_9, slavia_forever, vaskonti, Madridist

Потребителски аватар
Drunken_Master
Мнения: 19609
Регистриран на: 30 май 2012 15:50
Местоположение: TD Garden
Контакти:

Синьо-бяло хапче

Мнениеот Drunken_Master » 06 мар 2018 09:35

Какво крие кафето на Еленио Ерера ?
36 г. след смъртта му в съблекалнята на стадиона на Каляри сянката на Джулиано Такола, централния нападател на Рома, възкръсна благодарение на разкритията на един от бившите му партньори, Джакомо Лози. От тях пострада репутацията на Еленио Ерера, митичния треньор на клуба и създател на катеначото. Защо бившият капитан на Рома Джакомо Лози реши след 36 г. да наруши омерта, закона на мълчанието? Вероятно защото за тайните около допинга в италианския футбол се появиха доста свидетелства. Миналия месец Фиоручи Мацола, бивш играч на Интер и брат на големия Сандро, разкри допинг тайните на Еленио Ерера. Сред които и тайнствените свойства на прочутото му кафе. Разтърсена, Италия открива тайните на допинга във футбола от 60-те и 70-те години на миналия век. Джулиано Такола, нападателят на Рома, умира в една съблекалня на 16 март 1969 г. Днес бившият му капитан Лози нарушава мълчанието.
В бараката, която приютява офисите на клуба, Полиспортива де ла Вале Аурелиа, квартал в близост до Ватикана, живее тихо и мирно Джакомо Лози, мъж с побелели, сресани назад коси, посивяла кожа и дрезгав глас. Той обучава младите надежди на калчото. Наречен "Сърцето на Рим" от тифозите на "вълците", Лози е вече и скандална фигура. Той реши да наруши мълчанието, което обгръщаше неговия бивш съотборник Джулиано Такола, починал на 16 март 1969 г. на 25-годишна възраст върху една от масите за масаж на ст. "Амсикора" в Каляри.
Такола тъкмо се възстановявал от операция на сливиците. Чувствал се уморен и отпаднал. Лекарят на Рома д-р Визали, личен кардиолог на президента Маркини, му инжектирал "продукти", за да ускори възстановяването му. Според Лози именно това е довело до смъртта му. През 1968 г. Рома, наречена още "Ла Ромета", е само един провинциален отбор, който заема долната част на класирането. За да я изправи на крака, граф Маркини, богат предприемач, станал президент, привлича един мит - Еленио Ерера, създателя на катеначото. Той е ангажиран срещу много пари (230 милиона лири, което днес се равнява на около 130 000 евро, плюс премиите и други предимства в натура) от Интер, отбора на Мацола, Факети, Суарес, който той изведе до победа в КЕШ през 1964 и 1965 г. Ерера е гениален, но циничен. Той налага на своите футболисти жестоки тренировки при закрити врати, като ги засипва с афоризмите си. "Във футбола този, който не е дал всичко, не е дал нищо"; "В съвременния футбол бързината е всичко: бързо да тичаш, бързо да стреляш, бързо да вкарваш". А може би и бързо да умреш? Той е тиранин, мачка всички наред. Безскрупулен. "Един диктатор, един луд, който не мислеше за нищо друго освен за пари и искаше да въведе в Рома методите, които му донесоха успех в Интер в една съвсем друга обстановка", иронизира Лози, изпълнен с негодувание към човека, който му попречи да запише 400 мача в Серия А.
По това време централният нападател на Рома се казва Джулиано Такола. Идва от Дженоа. Автор на 10 гола предишния сезон, той има нюх на голмайстор, но е без блясък и приспособяването му към Рома върви трудно. При Ерера играчите са принудени да поглъщат разни таблетки. Аспирин, внесен от Англия, обясняват им. "Сякаш в Италия не се произвежда аспирин", подхвърля Лози. В деня след мач на играчите по цели часове им вкарват течности в кръвта. "Най-обикновени препарати за възстановяване", уверява д-р Визали. Ако някой се осмели да откаже, отива в девета глуха."Някои играчи криеха таблетките под езика си, други ги изплюваха в тоалетните. Затова ни ги набутваха в кафето, в прочутото кафе "а ла Ерера", за което говори Мацола. Тези неща ставаха толкова тайно, че никога не разбрах колко таблетки сме погълнали по този начин", продължава Лози. Той е един от малцината, позволили си да се появят на гроба на Такола близо до Пиза, където неговата вдовица Марция Нанипиери живее с дъщеря им Джулиана, едва 3-годишна в деня на драмата. 36 г. по-късно погледът на тази жена остава белязан от ужаса и дългата изнурителна битка, която води срещу безразличието, за да бъде съпругът й възмезден. "Откраднаха му живота, поне да му върнат смъртта", мълви тя, докато преравя снимки и писмата й без отговор, която тя е написала до Джани Петручи, сегашния президент на италианския олимпийски комитет, до Силвио Берлускони, до президента Чампи, за да ги моли за среща...
Всичко започва след едно турне в Испания през 1968 г. Такола вдига температура. Има инфекция на сливиците. "Нищо страшно", уверява лекарят му. Но отговорните лица от Рома го принуждават да се оперира. На една от снимките, правена по време на лечението му, той лежи с пижама в леглото си. Пред обектива се насилва да се усмихне, но погледът му блуждае, а лицето му е бледо. "Той загуби много кръв", казва ни неговата вдовица. След 12 дни Рома го привиква за първа тренировка, без никой да се интересува от предписаната от хирурга предпазливост. "Той може да те е оперирал, но не може и да става въпрос повече да останеш в болницата - отсича д-р Визали. - От този момент те поемаме ние. А лекарствата ще ти ги давам само аз." Такола е контролиран изкъсо. Лекарите на Рома и сестри, облечени в бяло, го посещават без предупреждение в дома му. Той е под техните грижи, без някой да уточни естеството на продуктите, които му инжектират."В съблекалнята преди всеки мач имаше 11 пълни спринцовки, сложени на една маса", спомня си Марция Нанипиери. Подпухнал от инжекциите, нейният съпруг, който се доверява на своите палачи, съумява да запази местото си на 9 март срещу Верона. Но отново качва температура. Със сигурност няма да може да играе в следващия мач с Каляри, тима на големия Джиджи Рива. "Ти наистина не се натягаш особено", мърмори недоволно Ерера. Такола е важен играч. Мачът с Каляри е труден, опасен. "Промяната на въздуха със сигурност ще ти дойде добре - продължава Ерера, който иска да го тества на плажа в Каляри. Такола не е в ритъм. Под душа той губи съзнание. Налага се да гледа мача от трибуните. Оспорваният двубой завършва без голове, за щастие на гостите. Такола, облечен в черно манто с вдигната яка, слиза в съблекалнята да поздрави своите колеги. Той се шегува, после отпива от чаша с портокалов сок и изведнъж потреперва. "Вие ми се свят, помогнете ми", отронва той. Слагат го върху една от масите за масаж. Според свидетелите д-р Визали първо му дава да глътне корамин, преди да му инжектира същото в ръката. Малко след инжекцията Такола умира в последна конвулсия. В съблекалнята е пълен ступор. Някои играчи рухват в ридания. Други са в паника. Според вдовицата на Такола великият Джиджи Рива предупредил: "Трябва всички да казваме едно и също нещо, иначе ще стане лошо." Д'Амато, Сирена, Кордова предлагат да останат да бдят над своя приятел. Ерера е категорично против. "Да тръгваме, самолетът ни чака. И без това, след като е мъртъв, не можем да направим нищо повече за него. Не забравяйте, че имаме мач в сряда." Един съветник и един масажист остават до тялото в очакване на линейката.
Месец по-късно вече всичко е забравено. "След погребението повече въобще не видях нито един играч, нито един шеф на Рома." Марция не крие своето възмущение. Ако се вярва на вестниците от онова време, съпругът й е имал проблеми със сърцето. "Глупости, това е част от дезинформацията", отвръща Марция. "Доказателството е, че операцията на сливиците му мина напълно нормално." Според "Месаджеро" от 17 март 1969 г. съпругът й е починал в линейката, което се опровергава от всички свидетели. Започнало разследване. Повечето играчи, а също треньорът Ерера, д-р Визали и масажистът Миначони са разпитани в отдел "Убийства". После всичко затихва. Разследването е отнето от прокурора Алтиери, на когото тя възлагала цялото си доверие. Тъй като няма нито средства, нито сили да се хвърли в скъпо струващи процедури, Марция Нанипиери предпочела да отстъпи, една голяма грешка, която тя отдава на младостта (тогава е била на 23 г. с две малки деца). "Почти цялата застраховка отиде в клуба, аз взех едва 20%, 40 милиона лири, което с разходите е не повече от 20 000 евро днес." Аутопсията не открива нищо особено. Но дали тя е извършена по правилата? Може би трупът е трябвало да бъде ексхумиран? Тя признава, че тази идея й минала през главата. "Но тъй като изживях прекалено много ужаси, които едно човешко същество не може да понесе, не исках да прибавям още. Това, което знам, е, че са го оставили да умре като куче." 3 месеца по-късно папката с досието тихо минава в архив, без да я информират. В търсенето на истината Марция Нанипиери била подложена на натиск, на заплахи. "По-добре е, че той е мъртъв, това ще ви струва само цената на един дървен ковчег. В противен случай съпругът ви щеше всичко да разкрие, което щеше да ви струва много по-скъпо", казва й граф Маркини. Бившият президент на клуба Франко Еванджелисти, близък до премиера Андреоти, отива още по-далеч и направо я заплашил: "Спрете да задавате въпроси, те са безполезни. Не само няма да получите отговори, но ако продължавате, никой няма да ви даде работа." В продължение на 18 години тя е в Калчи, близо до Пиза, където държи парфюмериен магазин, съсипан от пожар. Според журналист от "Авенире" Марция Нанипиери известно време е живяла в колата си. Но нито за миг не престава да се бори за името на своя съпруг, което дори изчезва от годишниците на италианската футболна федерация. Ето така се заличава един човек, така се губят следите. Марция е изстрадала много. Днес нищо не е в състояние да я учуди. Лози се разприказвал? "Добре, но другите? Защо те мълчаха през всичките тези години?" Сред тях е и Фабио Капело, маестрото на Ювентус, който продължава да пази мълчание.

Да се говори лошо за Факети е като хула към църквата.Един италиански журналист,по-миналата година публикува едно интервю,озаглавено "Pasticca nerazzura" или на български "синьо-бяло хапче".Прословутото интервю беше с братът на Сандро Мацола - Феручо,който е играл в Интер за кратко време.Той направи скандални разкрития,като си спомня,че: "Видях Ерера да изпробва хапчетата върху резервите,(аз бях често един от тях)като ни караше да си ги слагаме под езиците.По-късно явно след като узна ефекта им,започна да ги раздава и на титулярите.Някои ги взимаха,но други ги плюеха тайно.Един от тях беше брат ми Сандро,който ходеше до тоалетната и ги плюеше.Това обаче остана забелязано от Еленио Ерера и той започна да ни ги разтваря тайно в кафето.От този момент нататък "Кафето на Ерера" стана една от практиките на нашия клуб.
После дойде най-лошото.Първо се разболя нашият капитан Армандо Пичи,който почина от тумор на гръбначният стълб на 36 години.След това дойде ред на резервата Марсело Гисти,който почина от рак на мозъка,в края а 90-те.Карло Танин,който никога не се отказа от хапчетата почина от остеосарком през 2000 г.Мауро Бичили си отиде през 2001 г. от тумор на черния дроб.Фердинандо Минюси - резервният вратар,почина през 2002 г. от цироза,която е еволюирала от хепатит Ц.Енеа Масиеро - халфът,който 10 години игра в Интер бе на химиотерапия,защото има васкулопатия и бе в инвалидна количка,почина през 2009 г. "
Мацола разкрива,че Ерера дава на играчите си амфетимини,които според него действат,като стимуланти,които намаляват умората.
ivan56 написа:Когато се говори за Украйна удобно винаги се слага период около 17-18 век, украинци по тези места е имало още от 10 в. Историята им е доста сходна с нашата, дълги периоди са били под шапката на някой, но това не значи, че няма такава държава.

НЕдебил!

Потребителски аватар
Betchualeng Arnaikem
Мнения: 7941
Регистриран на: 30 мар 2013 05:04
Контакти:

Re: Синьо-бяло хапче

Мнениеот Betchualeng Arnaikem » 21 мар 2018 03:41

Възкръснала история без последици.
[center]Almereide arh Iruein
ameide neh keuein
ameide neh ekuein
ameide neh etuein
Almereide arh Iruein
[/center]


Върни се в “Футбол - Свят”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 24 госта