

[center]

[center]Прозвище: Пантерите (Les Panthères)
Селекционер: Жорже Кощаа
Капитан: Пиер-Емерик Обамеянг[/center]
Започваме със страната домакин. Габон вече се утвърди като един от честите участници на турнира. През 2012, отново като домакини, дори преминаха груповата фаза, изравнявайки най-доброто си постижение от 1996. В моите очи Габон винаги е приличал на Португалия. И това не се дължи само на факта, че наставник на тима е Жорже Коща, а преди него там работи Паулу Дуарте, но най-вече, защото според мен Пантерите също страдат от синдрома one man team. Габон разполага с някои много качествени играчи, но в крайна сметка всичко се свежда до представянето на Обамеянг. Но видяхме какво направи Португалия на ЕП и в Габон могат да се надяват, че техният отбор също е узрял достатъчно и е готов да остави ярка следа в домашния си турнир. Интересно е дали липсата на официални срещи ще е проблем или подобно на Франция ще се справят с този проблем. Истината е, че Габон не се справя кой знае колко добре в контролите тази година (имам предвид най-вече загубите от Сиера Леоне и Судан), но когато дойде време за мачовете на истината настройката ще е съвсем различна. Освен на голямата си звезда, Пантерите ще разчитат на опитни и дългогодишни национали като Дидие Овоно (Остенде), Бруно Екюел Манга (Кардиф), Лойд Палюн (Ред Стар Париж), Едмон Муеле (Мангаспорт) и Гелор Канга (Црвена звезда), но и на по-млади и талантливи играчи, които вече са съществена част от отбора - Марио Лемина от Ювентус (може би вторият най-разпознаваем играч в селекцията), Дидие Ндонг (Съндерланд), Андре Поко (Карабюкспор), Леви Мадинда (Настик Тарагона) и един от моите любимци в футбол мениджър - Жоан Обианг от Шатору. Ако габонци най-после успеят да постигнат стабилност в отбрана ще бъдат много трудно победим отбор. В средата и атака нещата изглеждат много добре.
[center]

Прозвище: Лъвовете от Атлас (أُسُودالأطلس )
Селекционер: Ерве Ренар
Капитан: Мехди Бенатия[/center]
Мароко е един от отборите, затвърждаващи тезата за възраждане на северноафриканския футбол. След трагичните резултати на отбора в последните години сега ситуацията изглежда много по-добре. За треньора Ренар каквото и да се каже ще е малко. Най-успешният човек в съвременната история на КАН. Всички са на мнение, че шансовете да защити титлата си, спечелена с Кот д'Ивоар през 2015, не са никак малки. Атласките лъвове изглеждат впечатляващо в защита, като допуснаха само 1 гол в квалификационния турнир. Това не е изненадващо като имаме предвид наличието на капитана Бенатия и други стабилни бранители, сред които са Ашраф Лазаар преминал от Палермо в Нюкасъл, Мануел да Коста (Олимпиакос), Зуаир Федал (Алавес), Набил Дирар (Монако) и един от най-добрите играчи в Лига 1 от началото на този сезон - Кевин Малкюи (Сен-Етиен). В полузащита и атака Мароко също разполага с много талант - добре познати футболисти като Юнес Беланда, Нордин Амрабат, Файсал Фажр, Омар Ел Кадури, Мунир Обади, Карим Ел Ахмади, Меди Карсела-Гонсалес, но и изгряващи млади звезди като Софиан Буфал (един от големите трансферни удари във ВЛ според мен), Юсеф Ен Несери (Малага; много перспективен играч), Хаким Зийех (Аякс), Усама Танан (Сен-Етиен) и др.. Има шанс в отбора отново да попадне и стража на Локо Пловдив Ясин Ел Каруби. За мен Мароко ще е един от фаворитите за титлата.
[center]

Прозвище: Лисиците фенек; Пустинните воини (الأفناك ; محاربي الصحراء)
Селекционер: Милован Райевац
Капитан: Карл Меджани[/center]
Алжир отново ще влезе в ролята на фаворит №1, не само заради играчите си, но и заради страхотната игра в квалификациите и отбелязаните 25 гола в 6 мача. Съставът им безспорно е много силен - Меджани (Леганес), Аиса Манди (Бетис), Мехди Зефан (Рен), Фаузи Гулам (Наполи), Лиасин Кадамуро (известен повече като съпруг на звездата на френския женски нац.отбор Луиза Несиб, но все пак добър защитник

[center]

Прозвище: Неукротимите лъвове
Селекционер: Уго Броос
Капитан: Стефан Мбиа[/center]
Въпреки слабите резултати в последните години Камерун си остава един от футболните великани на континента. Новият треньор ми е непознат, но изглежда, че отборът вече си има изграден стил, наследство от Фолкер Финке - здрава защита и ефективно нападение. Или поне такава е целта, но проблем е, че атаката често изглежда по-скоро ялова. За това говорят и само 7 отбелязани гола срещу Мавритания, РЮА и Гамбия. Камерун е перфектна смес между опит - Карлос Камени, Никола Нкулу, Анри Бедимо, Жоел Матип, Орелиен Шеджу, Ален Ниом, Себастиен Басонг, Стефан Мбиа, Ейон Ено, Ерик Шупо-Мотинг и др. (изключвам Алекс Сонг, който явно няма желание да се завърне, а и по-добре ако трябва да сме обективни) и младост - Дани Нди (Спортинг Хихон), Фабрис Олинга, Жак Зуа, Едгар Сали, големият голмайстор Венсан Абубакар, Фабрис Ондоа. Мисля, че е време за Камерун да се върне на голямата сцена. Дано този път в отбора да няма големи скандали и противоречия и нещата се получат по-добре.
Смятам да пиша на порции по 4 отбора, за да не става прекалено дълго и отегчително
