Последният път, когато Исландия беше фактор в световния футбол, беше, когато изригна вулкан, предизвикал голяма бъркотия в пътуванията за мачовете в Шампионската лига, за която всички говореха. Но почти четири години след облаците от пепел на Ейяфятлайокутл, националният отбор на страната е на 180 минути от причиняване на друг, също толкова масивен спортен смут.
Равенството 1:1 при гостуването на Норвегия в съчетание с поражението на Словения от Швейцария гарантира на малката държава за първи път в нейната история да се представи на финалите на голям турнир след баражи. Едно постижение, което изненада всички, включително и футболната асоциация на страната, която смяташе, че следващите европейски квалификации може би са най-добрият шанс на отбора да внесе малко смут в света на футбола.
Тази кампания не трябваше да бъде нищо повече от една дълга подготовка за опита им да атакуват финалите във Франция. Но с един отбор с обещаващо бъдеще, една смесица от младежка жизнерадост и опит на клубно ниво, Исландия изведнъж се превърна в нещо повече от аутсайдер за пътуването до Бразилия.
Ейдур Гудьонсен все още си остава най-известният играч на Исландия 2 г. след като получи двойна фрактура на крака си, която сякаш сложи край на международната му кариера, и 4 г. след като спечели ШЛ с Барселона. Но момчета като Гилфи Сигурдсон от Тотнъм, Арон Гунарсон от Кардиф, нападателя на Аякс Колбейн Сигторсон и Йохан Гудмундсон от АЗ Алкмаар бяха сред звездните имена по време на една кампания, развълнувала цял един континент.
Никой не очакваше победата срещу Норвегия в първия мач да се превърне в катализатор за по-големи неща, особено след като четири дни по-късно тя беше последвана от загуба от Кипър в Ларнака. Но успехите в Албания и Словения мотивираха Исландия на фона на четирите точки актив, който бяха събрали две години по-рано в квалификациите за Евро 2012. После дойде ключовото им пътуване до Швейцария миналия месец. Сензационното равенство 4:4, след като до 56-ата минута губеха с 1:4, вдъхнови отбора за последвалите победи над Албания и Кипър в Рейкявик.
Населението на Исландия от 320 000 души може и никога да не е преживявало такива времена, но треньорът Ларс Лагербек е виждал това и преди. Той изведе родната си Швеция до световните финали през 2002 и 2006, както и до три европейски първенства, преди да поеме отбора на Нигерия за световното през 2010 г. в Южна Африка.
Но дори и той трябва да е считал, че като поема поста на селекционер на Исландия, се сбогува с всякаква надежда да участва на четвърти поредни финали в Бразилия през юли догодина. Помогна им и това, че бяха изтеглени в една от най-слабите групи на зона Европа, но все пак те положиха невероятни усилия да финишират втори пред доста по-футболни нации от тях.
Работата обаче далеч не е приключила. Който и да е отборът, който ще им се падне за плейофите, той определено ще е с доста повече опит от тях. И дори и типичната исландска зимна нощ може да не се окаже достатъчна за победа над такива легендарни противници.
Остават още 180 минути и всичките 320 000 души ще искат да бъдат част от една от най-невероятните истории на всички времена във футбола.
Крис Воукс
goal.com
Ето че една държава с 300 000 души население е на една крачка да се класира за първи път на голям форум.Държава която има 3-ма много добри нападатели,а ние нямаме поне за сега дори един класен след Бербатов.
Имат много силни офанзивни играчи, впечатляващ прогрес направиха. Дано им се падне по- лек съперник за баражите и да добутат до Световно-то.
