Историята на любимият чужд клуб

[Rodn1]

Кога е създаден вашият любим клуб?От кой е създаден?Кои са най-великите му играчи?Кои са най-големите му врагове?Би било готино да съберем историята на всичките любими клубове!!!Ето за моя любим клуб:

Олимпик" Лион е на върха във Франция през новия 21 век.През 2004 година добавя към дубъла на шампионат и купа първи четвъртфинал в Шампионската лига в историята си.
"Лион" е основан през 1950 година чрез сливане на два местни и не особено успели отбора-"Вильорбан" и "ФК Лион".
Една година след като става професионален отбор "Лион" си осигурява класиране за Първа френска лига през 1951 година,но оттогава насам отпада на три пъти.Постиженията му в турнирите за йупата на Франция го прославят.ри пъти носител на Купата на Франция-през 1964 година,1967 година и 1973 година.Класират се на втири място също три пъти-през 1963 година,1971 година и 1976 година.Европейската слава на "Лион" води началото си от второто издание на Купата на панаирните градове-през 1960 година.Дебютът не е нищо особено.Губи след 1:1 И 0:7 ОТ "Интер".
Най-добрият сезон за "Лион" е този от 1963-64 година,когато отборът достига до полуфиналите на КНК.През 1964 година "Лион" губи след 0:0,1:1 и 0:1(като третият решителен мач е в Мадрид)срещу бъдещия носител на трофея "Спортинг" Лисабон.През 1968 година отборът достига до четвъртфинал,но губи от "Хамбургер" след 2:0,0:2 и 0:2.Плейофът се играе в Хамбург.
Последното възраждане на отбора започва през 1993 година с назначаването на наставника Жан Тигана.Следват 5 години на победи в шампионата под ръководството на Жак Сантини,Пол Льо Гуен и Жерар Улие.
Ключовите играчи при този успех,който също така праща "Лион" в Г-14 на елитните европейски отбори,са френският вратар Грегори Купер,бразилският халф Жуниньо и френският нападател Сидни Гову.Основните му врагове са : Сент Етиен и Олимпик Марсилия
През 2007 година "Лион" печели историческа шеста поредна шампионска титла на своята страна.
Олимпик" Лион е на върха във Франция през новия 21 век.През 2004 година добавя към дубъла на шампионат и купа първи четвъртфинал в Шампионската лига в историята си.

[Blue_Lion]

Ф.К. Челси е основан през 1905 г от англичани, които имали мечта - да направят клуб, който да играе възможно най-елитния футбол. Година по-рано строителният предприемач Гус Миърс искал футболът да стане популярен спорт в Лондон и за тази цел закупил бъдещия стадион Стамфорд Бридж. Той, заедно с братята си, имал желанието да го превърне в най-модерния спортен комплекс в английската столица и започнал да търси местен футболен клуб, който да се наеме със стопанисването му и да играе срещите си на него. От Фулъм проявили интерес, но наема бил прекалено висок за тях и отхвърлили офертата, която Миърс им предлагал. След отказа на Фулъм, предприемачът решил да продаде съоръжението на Западната Железопътна Компания. Точно тогава, приятелят му Фредерик Паркър дал идеята да си направи собствен футболен отбор. Той бил очарован, но възниквали спорове за името на клуба. Имало предложения за ФК "Кенсигтън", ФК "Стамфорд Бридж" или ФК "Лондон", но Паркър държал на своето и така в началото на 1905 г. официално бил създаден новия клуб ФК "Челси"

След като клубът бил създаден трябвало да стартира в Южната Лига, но двата лондонски участника в тази лига - Фулъм и Тотнъм се страхували, че новосформираният клуб може да привлече част от техните фенове и убедили другите отбори да не допускат Челси в Лигата. Миърс и Паркър започнали да търсят друго място, където тимът им можел да се изяви. Отправили запитване за включване в Английската Футболна Лига. По това време отборите във Футболната лига искали да се обхване по-голяма територия на юг. Провело се гласуване на 01.06.1905 г. и лондонския клуб бил официално приет. Челси стартира във Втора Английска Дивизия. Първите два мача на тима са срещу дебютанти като тях. Губят дебютния си мач като гост от Стокпорт Каунти с 0-1, но след това смачква като домакин с 5:1 Хол Сити. В следващите 36 мача Челси има само шест загуби и завършва сезона на трето място. Следващия шампионат те завършват втори и така още на втората година от своето съществуване печелят участие в елитната футболна лига- Първа дивизия. По същото време се извършва първата смяна на треньорския пост в историята на тима. Първият мениджър Джок Робъртсън е заменен от Дейвид Колдерууд. Под негово ръководство, отбортът завършват на 13 място в първия си сезон сред най-добрите. Следва 11-то място, но през сезон 1909/1910 Челси заема 19-то място и изпада. След два сезона прекарани в долния ешалон отново се завръща. През февруари 1912 на 37 години умира основателя на "сините" - Гус Миърс. Този сезон, Челси постига голям успех като се добира до полуфинал за Купата на Англия, но губи от Нюкасъл Юнайтед с 3:0. До началото на Втората световна война, клубът прави още няколко добри участия в тези мачове за Купата, а в първенството заема места в средата на класирането.

Само през 1920г заема трето място. През 1924г отново се стига до изпадане, но през 1930 отново завършва на втора позиция във Втора дивизия и получава промоция. Вторият мениджър на клуба Дейвид Колдерууд води тима през всичките тези години. Изкарва 26 сезона, преди да бъде заменен от Лесли Найтън, но въпреки това оставя името си в историята като поставя рекорд по най-много сезони като мениджър на клуба. Найтън, както и другите треньори на Челси в следващите години, изкарват доста по-малки време начело на "сините". Найтън е треньор до началото на Втората световна войната. След това на неговия пост застава Бирел. По време на самата Война, тима печели Южната купа - сезон 1944/45. Първенството е спряно по време на Войната и клубът играе в Лондонската и Южната група. Челси не заема по-високо от 13 място и Бирел е принуден да си подаде оставката. Пети треньор на клуба става бившия национал на Англия и футболист на Арсенал – Тед Дрейк. По време на неговото ръководство Челси постига най-големия си успех за ХХ век. През 1955 г. става Шампион на Англия, като оставя зад себе си на 4 т. разлика миналогодишния Уулвърхямптън Уондърърс. Триумфът за сините е още по-голям тъй като шампион е не само Челси, но и юношите, младежите и дублиращия състав. Радостта е съпътствана от едно разочароващо решение на футболните шефове в страната. Футболната лига не позволява на тима да играе в КЕШ, като се обосновава е претовареният график на английския шампионат. Това се отразява негативно на играчите и на следващата година клуба финишира едва на 16 място, а през 1962 г.следва ново отпадане във Втора дивизия. Въпреки спечелената титла, клубът не се представя добре след този великолепен сезон и си връща старата слаба форма. Последва прогрес, който се дължи в голяма степен на шотландския национал Томи Докърти, който поема клуба на следващия сезон.Още през 1963 г., Челси става вицешампион на Втора дивизия, а през следващите години не слиза по-надолу от 9-то място в Първа лига. Следват нови добри участия в Купата на страната - през 1965 и 66 играят полуфинали , а през 1967 играят финал, но губят в решителния мач с 2:1 от Тотнъм.

След Докърти на треньорския пост застава Дейв Секстън. Добрите изяви в купата на Англия продължават. След няколко опита най-накрая през 1970 г. тепечелят този трофей. Сезон 1969/1970 е много успешен за тима. Стигат до третото място в първенството и участват във финал за Купата. Техен съперник е един от най-добрите отбори по това време Лийдс, завършил на втора позиция в шампионата. Те са считани за фаворити. Съумяват да поведат още през първото полувреме с гол на Джеки Чарлтън, но Питър Хаусман изравнява за Челси. Втората част отново започва побре за йоркшърци и те отново излизат напред в резултата, но две минути преди преди края Иън Хъчинсън изравнява. Следва преиграване на Олд Трафорд. Там срещата отново е много оспорван. Лийдс отново водят с 1-0, но 12 минути преди края Питър Озгуд изравнява. В продълженията, защитникът Дейвид Уеб бележи победното попадение и донася първата купа на Англия в историята на клуба. Това дава право на тима да участва в евротурнирите през следващия сезон. Челси взема участие в турнира КНК. Един след друг побеждава Арис Солун, следва ЦСКА София и накрая Брюж. Стигат до полуфинал. Жребият отрежда "сините" да се изправят срещу миналогодишния носител Манчестър Сити. Те не се оказват пречка и ги отстраняват с общ резултат 2:0.На финала ги чака Реал Мадрид. "Белият балет" е фаворит, но тези който откриват резултата са англичаните, с гол на Питър Озгуд. Испанците, обаче изравняват резултата секунди преди края на мача. Следват продължения, в които двата отбора не допускат гол и се стига до преиграване. Два дни по-късно, отборите се срещат пак на стадион "Караискакис". Челси отново излиза напред, с гол на Джон Демпси в 32 минута, който се реваншира за вината му за гол на иберийците в първата среща. Реал Мадрид натискат до края на мача, но това не дава отражение в резултата и Челси печели трофея. Влиза в историята като четвъртия английски отбор носител на КНК.

След този триумф следват нови тежки години за лондончани. През 1974 г. Секстън напуска клуба и година по-късно тима изпада във Втора дивизия. В периода от 1974 до 1993 много треньори се сменят на "кормилото на тима", но никой не се задържа за голям период от време. Джон Нил остава най-дълго, но това е малко относително, защото води тима между 1981 и 1985. Това не помага на клуба и под негово ръководство за малко не се стига до изпадане в Трета дивизия.Проблемите по това време са главно финансови , и свързани със собствеността на земята , точно в този момент се появява Кен Бейтс , строителен предприемач които първоначално стабилизира отбора макар че само две точки ги делят от изпадане . През следващата година, Нил решава да направи промени в тима и много нови играчи идват на "Стамфорд Бридж". Това дава резултат и за първи път тима става шампион на Втора дивизия. След този успех Нил става директор на клуба, а на треньорския пост е назначен Джон Холинс.Но радостта е временна само след един сезон са пак обратно във втора дивизия.Назначен е Боби Кембъл, с него отбора постига неподобрен и досега рекорд с 99 точки в един сезон и триумфално се завръща в елита, като още в първия си сезон там завършва 5-ти. Това е само началото на бъдещите успехи, които следват само след няколко години. Последователно след Боби Кемпбъл се сменят Йън Портърфилд и бившия защитник на тима Дейвид Уеб.

След Уеб, в отборът през 1993 г. идва Глен Ходъл. С неговото име се свързва нов възход в историята на тима. Новият президент Кен Бейтс играе важна роля в коренното преобразяване на Челси. Към "сините" се присъединяват няколко знаменити играчи начело с Рууд Гулит. През 1996 г. Ходъл става треньор на английския националния отбор.Под ръководството на Глен Ходъл през 1994г Челси играе финал за купата на Англия, но го губи от Манчестър Юнайтед с 4:0. След него треньор на клуба е Гулит, който става играещ-мениджър.Холандецът изгражда италианско нападателно трио Виали,Дзола и Роберто Ди Матео. През 1997 г. отборът играе финал за Купата на Англия. Побеждава Мидълзбро с 2:0, с голове на Ди Матео и Еди Нютон и за втори път печели трофея. Точно, когато предстоят финали за КНК и Купата на Лигата, през февруари 1998 Гулит е уволнен след скандал с ръководството на клуба. Джанлука Виали го заменя. Тимът губи финала за Лигата, след загуба от Мидълзбро с 2:0. Това още повече кара футболистите да дадат всичко от себе си в другия финал - за КНК. Челси играе финал с германския Щутгарт в Стокхолм. Мачът отива към нулево реми, когато Джанфранко Дзола след пас на Денис Уайс вкарва и Челси става за втори път носител на тази купа. Това, обаче не е последния финал за сезона. Предстои мач за Суперкупата на Европа. Там "сините" се срещат със свой стар познайник - Реал Мадрид. Челси побеждава с 1:0 с попадение на Густаво Пойет. Така Челси прибавя във витрината си нов европейски трофей - Суперкупата на Европа. През сезон 1998/1999 Челси завършва на трето място във Висшата лига, което дава право на тима да участва в Шампионска лига. Играят в третия квалификационен кръг с латвийския Сконто и ги отстраняват с общ резултат 3-0. В групите се падат с Милан, Галатасарай и Херта Берлин. Лондончани завършват на първо място, като трябва да се отбележи, че правят две равенства с италианците, а насред Истанбул бият турците с 5-0. На четвъртфиналите се падат с испанския Барселона. Челси води с 3:0 с голове на Дзола и две попадения наФло, но в края допускат гол на Луиш Фиго. Със същия резултат - 3:1 Барса отвръща на Ноу Камп. Следват продължения, в които испанците бележат нови два гола и Челси отпада от турнира. Сезон 1999/2000 носи нов трофей - Купата на Англия. По пътят към финала, "сините" разгромяват Манчестър Юнайтед с 5:0 на Стамфорд Бридж. Този успех е последван от нова победа на полуфиналите, този пък срещу Нюкасъл Юнайтед, а на финала бият Астън Вила с 1:0, с гола на Ди Матео. В шампионата заемат петата позиция. По това време Челси има много чуждостранни играчи. Президента Бейтс и треньора Виали са критикувани, че разчитат прекалено много на легионери и не дават достатъчно шанс на младите английски таланти. Стига се и до мач, в който сред титулярите няма нито един англичанин. Личат имената на френските световни шампиони – Дешам, Лебьов и Десаи. През лятото на 2000 г. "сините" побеждава Манчестър Юнайтед с 2:0 за Суперкупата на Англия и всички слагат лондончани за фаворит за титлата. Вместо това сезонът започна много зле. Загуби от Астън Вила, Бредфорд и равенство с Нюкясъл Юнайтед, опровергават прогнозите за златни медали. В пълен контраст с представянето на тима, Джими Флойд Хаселбанк. Холандецът вкарва постоянно. Пресата критикува Виали, че е неопитен треньор и не може да реализира пълния потенциал на отбора. Скоро италианеца е уволнен, но остава в историята на клуба, като най-успешния мениджър, след като е донесъл за две години и половина пет различни купи в клубната витрина. След него идва сънародника му Клаудио Раниери.

Първите два сезона на Раниери не може да стигне до местата за Шампионската лига. Два пъти финишират на шесто място. Вместо това Челси реди загуби в Купата на УЕФА от скромни отбори като швейцарския Сент Гален, Апоел Тел Авив и норвежкия Викинг. През 2002 г. "сините" губят финала за купата на Англия от Арсенал с 0-2. За сметка на това, че не успя да постигне някакви сериозни успехи в първите си години на "Стамфорд Бридж", той открива някои млади таланти и по-малко известни играчи. Хаселбанк става голмайстор за сезон 2000/2001 с 22 гола, следващия сезон също можеше да завоюва това отличие, но Анри от Арсенал го оставя на второ място. Ветеранът Дзола показва невероятен дух и игра, и печели всички сини сърца в Лондон и по целия свят. Обявен е за най-добрият играч на Челси за всички времена. През сезон 2002/2003 Челси бие в последния мач за сезона Ливърпул с 2:1 и по този начин стига до четвърто място, което дава място в Шампионската лига. Това бе един от малкото успехи на Клаудио Раниери. Но е ключов защото руския милиардер Абрамович търси отбор, които играе в Шампионската лига и би могъл да придобие лесно, това е идеалния отбор за него. Преди това е оглеждал Тотнъм и Блякбърн, но и двата не отговарят на критерия да са евроучастници. Ливърпул е прекалено скъп и ето го отбора идеален за инвестиция - Челси. Той купува играчи за солидни суми, като насреща не постига очакваните успехи и клубът изпада във финансова криза.Собственикът и президент на Челси Кен Бейтс е бил почти пред обявяване на фалит, когато пристига руския милиардер Роман Абрамович.

Благодарение на огромните си финансови възможности, олигархът покрива дълговете на отбора, но и започва политика, с която иска да превърне Челси в най-големия клуб в света. На "Стамфорд Бридж" пристигат играчи като Муту, Креспо, Верон, Дъф и още много други. Абрамович преобразавя цялостния облик на тима. Плащат се големи суми за селекция, но Раниери продължава да не може да стигне до големите отличия. Така през лятото на 2004 г.за мениджър е привлечен португалецът Жозе Муриньо, който е обявен за най-добрият треньор в света за изминалия сезон. Той печели това отличие и година по-късно. Привлича в отбора имена като Дидие Дрогба,Рикардо Карвальо,Паоло Ферейра, Петър Чех, Ариен Робен и още добри играчи, който са в основата на успехите през следващите години. Стилът на тима се отличава с голяма стабилност в защита и ефективност в нападение. Още в първата си година като мениджът на тима, Муриньо печели титлата на страната и Купата на Лигата. Първото място във Висшата лига е емблематично, тъй като точно 50 години след първата титлата на страната, клубът става отново шампион. Стигат и до полуфинал за Шампионската лига, но там са отстранени от Ливърпул с общ резултат 1-0 с много спорен гол, за когото така и не бе доказано, че топката е преминала голлинията. На следващта година в клубната витрина се прибавят нови две отличия. През втората си година Моуриньо взема отново титлата в Англия, а също така и Къмюнити Шийлдс след победа над Арсенал с 2-1, като и двата гола за "сините" ги бележи Дрогба. През сезон 2006/2007 Челси печели нови две отличия. Завоюва Купата на Лигата. На финала Челси бие с 2-1 Арсенал.Няколко месеца по-късно идва и решаващия мач за Купата на Англия. Там Челси взема реванш от Манчестър Юнайтед за загубената титла, като ги побеждава с 1-0 на реконструирания "Уембли" след продължения, с гол на Дрогба. В началото на сезон 2007/2008 Челси подобрява един стар рекорд, който преди това е пренадлежал на Ливърпул. С победата у дома над новака Бирмингам Сити 3-2 на 12 август 2007, "сините" бият рекорда от 63 мача непобедени на своя стадион. Поради слаби резултати 3 месеца по-късно Жозе Моуриньо е уволнен, а на негово място е назначен Авраам Грант. Отборът започва да навлиза във форма и доказателство за това е класирането за финала на Купата на Лигата. Там тимът губи изнедващо от Тотнъм, но отборът не пада духом и се класира и на полуфинал за Шампионската лига, като същевременно е с равни точки с Манчестър Юнайтед. На полуфинала Челси отстранява Ливърпул след 2 гола в продълженията (3-2). В последния кръг на първенството отборът губи титлата на Англия и всички погледи са насочени към финала за ШЛ в Москва на 21 май 2008 г. В този мач Челси за пореден път губи злощастно след изпълнение на дузпи. Редовното време и продълженията завършват наравно - 1:1. При изпълнението на дузпи Кристиано Роналдо пропуска за "червените дяволи". Последната пета дузпа изпълнява Джон Тери. Ако отбележи, Челси печелят трофея, но той пропуска. Драмата на стадиона е пълна! Никола Анелка изпуска решаващата дузпа и Манчестър Юнайтед печели Шампионската лига. Това е краят на ерата Грант. След краят на сезона Грант напуска, а на негово място е назначен Луиш Фелипе Сколари[. През трансферният прозорец Челси взима Деко и Жозе Босингва. Новия сезон започва впечатляващо с победа 4-0 над Портсмут. Челси записва серия от 86 мача без загуба на Стамфорд Бридж в Премиър Лийг. Серията, започнала на 10 април 2004г, е спряна от Ливърпул на 26 октомври 2008г.

[bultras4e]

В края на 19 век Ханс Гампер и 10 други ентусиасти играели непознат спорт, наречен “футбол”. Когато Гампер основал ФК Барселона на 29 ноември 1899г., той трудно можел да си представи значителните събития, които ще последват.

През някои от най-трудните години за Каталуния, флагът символизирал надеждите на хората за свобода. Днес този флаг е символична връзка, която продължава да представя връзките между клуба и неговите привърженици.

През периода от 100 години, клубът преживява моменти на слава и трагедия, добри и лоши времена, епически победи и съкрушителни поражения. Всеки един от тези моменти е допринесъл за превръщането на Барселона в един напълно уникален клуб, какъвто е днес. Славата на Барселона може да бъде приписана, от части, на впечатляващата статистика, но друг фактор е несъмнено че отбора е един от най-високо декорираните отбори в света. С изключение на Междуконтиненталната купа, витрината в музея на Барселона съдържа всеки възможен трофей. Връх на впечатляващата колекция е Купата на Европейските Шампиони, върховната слава от финала на Уембли, който влезе в историята.

Барселона също е в изключително завидната позиция на единствения отбор, който всяка година е вземал участие в Европейските клубни турнири. Огромната колекция от европейски трофеи на клуба включва също Купата на Носителите на Купи(КНК), която Барса печели 4 пъти и е безпорен крал по този показател. Клуба също има спечелени и 3 Купи на УЕФА, като 2 от тях още когато турнира се нарича Industrial Inter-Cities Fairs Cup.

Разбира се Барса царува и в Испания, както и в Европа и никой друг испански отбор не може да се противопостави на 24-те спечелени шампионски титли в Copa del Rey (Купа та Краля).

А колкото до испанското първенство, Барселона посреща 100-годишнината си с 16 шампионски титли, 6 от които са спечелени за последните 10 години.

Барселона в периода 1898-1922

Барса е създадена:

Ханс Гампер създал клуб, който постепенно си проправил път в Каталунското общество. Тази секция обяснява за началото на клуба, който преминава през различни стадиони и най-ранните символи на Ф.К.Барселона, такива като герба и фланелката.

Произход:

Бизнесменът Ханс Гампер, роден в Winterthur на 22 ноември 1877г, е човекът решил да създаде футболен клуб в Барселона, пускайки обява в местно спортно списание, на 22 октомври 1899г, че търси играчи. Гампер, познат в Барселона като Joan, се преместил в Каталунската столица по бизнес причини през 1898г и само малко повече от месец след като пуснал обявата си, на 29 ноември 1899г. той председателствувал първото клубно събрание в Gimnas Sole. Заедно с Гампер, Gualteri Wild, Lluis d'Osso, Bartomeu Terradas, Otto Kunzle, Otto Maier, Enric Ducal, Pere Cabot, Carles Pujol, Josep Llobet, John Parsons и William Parsons присъствали на това историческо събиране. Събранието основало клуба, а англичанина Gualteri Wild станал първият президент, съчетавайки своите административни задължения с футболните си умения. Както Wild, така и останалите основатели, първоначално били преди всичко играчи.

Първият екип:
http://www.barcelona-bulgaria.com/picsb ... stekip.jpg

Отначало, играчите носели известните син и виненочервен цветове, като половината фланелка била с единия цвят, другата половина с другия цвят, а гащетата били бели.

Първият герб на клуба:
http://www.barcelona-bulgaria.com/picsb ... /gerb2.jpg

В началото клуба споделял градския герб, като демонстрация на обвързаността на клуба с града. По-късно, през 1910г, борда решава че клуба се нуждае от собствен герб и организирали конкурс за да намерят най-добрия дизайнер, като спечелил анонимен член, който произвел представения модел.


Първия мач:
http://www.barcelona-bulgaria.com/picsb ... tteam1.jpg
Първият си мач Барса игарят срещу отбор съставен от английски емигранти в Bonanova(познат като Turo Park). Английският отбор, който всъщност включвал играчи и на Барса, победил с 1:0.

Първите стадиони:
Camp Muntaner http://www.barcelona-bulgaria.com/picsb ... taner1.jpg
Camp Hotel Casanovas http://www.barcelona-bulgaria.com/picsb ... novas1.jpg
Camp Armes http://www.barcelona-bulgaria.com/picsb ... armes1.jpg
Camp Industria http://www.barcelona-bulgaria.com/picsb ... stria1.jpg
Les Corts http://www.barcelona-bulgaria.com/picsb ... corts2.gif

Търсенето на Барса за постоянен дом ги отвело на Hotel Casanovas(1900г.), la carretera d'Horta (1901г.), el carrer Muntaner (1905г.) и carrer Industria, който е първия стадион, притежаван от клуба и имал капацитет 6000 души с 2 реда правостоящи, уникално за времето си. Игрището било официално отворено на 14 март 1909г. По това време клуба вече бил започнал да събира титли, спечелена била "Copa Macaya" през 1901-1902 и Каталунския Шампионат през 1904-1905 и 1908-1909. Стимулиран от новата обстановка, Клубът отново печели Каталунския Шампионат през 1909-10, 1910-11, 1912-13, 1915-16, 1918-19, 1919-20, 1920-21 и 1921-22, както и Испанския Шампионат през 1909-10, 1911-12, 1912-13, 1919-20 и 1921-22, като по този начин Барса се радва на първия си голям период на спортно и социално израстване.

Барселона в периода 1922-1957

”Les Corts”, сцена на една успешна епоха

Стадионът „Les Corts”, тържествено открит през 1922 година, поставя началото на израстването на клуба по време на „Златната ера”(1919-1929). Този прекрасен период бива внезапно прекъснат от избухването на Гражданската война и последиците от нея. Въпреки това на стадиона предстои да изживее още един величествен период, този с петте купи на Барса.

Началото на славните години – El Camp dels Corts

Десетилетието между 1919 и 1929 е смятано за „Златна епоха” в историята на Барселона, когато клуба се слави с играчи като Samitier, Alcantana, Zamora, Sagi, Piera и Sancho, чийто умения привличат тълпите и клубът започва да се идентифицира с Каталунската националност по време на един взискателен и труден период. На 20 Май 1922 година официално е открит новият стадион „Les Corts”, който скоро станал известен като „катедралата на футбола”. Това бил един великолепен стадион с капацитет от 30,000 души, който по-късно бил удвоен до 60,000. На празненствата по случай 25-тата годишнина на клуба през 1924 година, почетени от известният плакат нарисуван от Валенсианския художник Josep Sagrelles, футболен клуб Барселона имал 12,207 членове, което давало предпоставка за светло бъдеще. Пет години по-късно, през сезон 1928-29 Барселона печели първата от многото си титли от Испанската Лига. Връхна точка в един период, в който Барселона спечелва Каталунския шампионат през 1923-24, 1924-25, 1925-26, 1926-27 и 1927-28 и Испанския Шампионат през 1924-25, 1925-26 и 1927-28. До последната победа се достига след две преигравания на мача с Реал Сосиедад и героично представяне от вратаря на Барса Franz Platko, който по-късно бил възхвален в стихотворение от Rafael Alberti.

Трудни времена

По средата на 20-те Барселона страда от предвестията за Гражданската война, която ще бележи идващото десетилетие. На 14 Юни 1925 година, по време на диктатурата на Primo de Rivera(Испански диктатор от този период), в един домакински мач, на Orfeo Catalan, тълпата започнала да се присмива на Националния Химн на Испания и като репресивна мярка правителството затворило стадиона за шест месеца, който по-късно били намалени до три, и принудили Gamper да подаде оставката си като клубен президент. Пет години по късно на 30 Юли 1930г основателят на клуба починал. Въпреки че продължавал да притежава играчи от нивото на Ventolra, Raich и Escola клубът навлязъл в период на западък, точно когато политическите конфликти засенчвали спорта сред обществото. Барселона се изправила пред криза на три фронта: финансов, социален(изразяващ се в спад на членовете) и спортен, където въпреки че спечелили Каталунският Шампионат през 1929-30, 1930-31, 1931-32, 1933-34, 1935-36 и 1937-38, то успехът в Испания все им убягвал.

Ефектът от Гражданската Война

Месец след като Гражданската Война започнала, президентът на Барселона Josep Sunol бива убит от войниците на Franco близо до Гуадалахара. За щастие отборът бил на турне в Мексико и САЩ, което въпреки че подобрило финансовото състояние на клуба, също се отразило на изпращането на заточение на половината отбор в Мексико и Франция. На 16 Март 1938 година фашистите пускат бомба над клубната обществена сграда и причиняват сериозни поражения. Няколко месеца по-късно Барселона попада под фашистка окупация и като символ на Каталунската националност клубът, който в момента имал само 3,486 членове, бил изправен пред редица сериозни проблеми. През Март 1940, marques de la Masa de Asta Enric Pineyro, близък съдружник на режима на Франко, бил назначен за президент. По същото време името на клуба било сменено от английското и оригинално Futbal Club Barcelona на Испанското Club de Futbol Barcelona, (името било окончателното възстановено през 1973), и четирите червени линии на Каталунския герб били намалени до две, като оригиналът не е възстановен до 1949 година.

От ръба на изпадането до Copa Latina (1949)

През 40-те години клубът постепенно се възстановява от кризата, която почти го довежда до изпадане през 1942, въпреки че отборът печели Испанската купа същия сезон. По време на следващия сезон скандалният мач срещу Мадрид, в който съдията и полицията заплашват играчите на Барса, кара Pineyro, който се чувства отвратен от заплахите отправени по адрес на отбора, да подаде оставка като президент на отбора. Със спечелването на Испанската лига през 1944-45, 1947-48 и 1948-49, както и на Copa Latina през 1949, клубът изглежда тотално е променил състоянието си и оставил проблемите от предишните години зад него. С играчи от ранга на Cesar, Basora, Velasco, Curta, братята Gonzalo, Seguer, Biosca и Ramallets като членове, клуба посреща своята 50-та годишнина през 1949 подкрепян от 24,893 членове и спечелил общо 21 Шампионата на Каталуния, 9 купи и 4 титли от Испанското първенство.

С пристигането на Ladislau Kubala през Юни 1950, скоро става ясно, че Барса са се превърнали в прекалено голям отбор за техният стадион Les Corts. Между 1951 и 1953 Барселона печели всичко възможни купи – Испанската лига през 1951-52 и 1952-53 и Испанската купа през 51, 52 и 53 година. По време на сезон 1951-52, благодарение на знаменитата си атакуваща формация в състав Basora, Cesar, Kubala, Moreno и Manchon съставът печели петте купи: Испанската лига, Испанската купа, Latin Cup, трофеите Eva Duarte и Martin Rossi.

Барселона в периода от 1957 до 21 век
http://www.barcelona-bulgaria.com/picsb ... y/nc10.jpg
http://www.barcelona-bulgaria.com/picsb ... y/nc14.jpg
НОУ КАМП (в превод "Нова Земя")


Ладислау Кубала бил твърде голяма личност за “Les Corts” и Клуба продължил с откриването на Ноу Камп (1957). Едни от най-великите играчи на света са имали честта да играят на този стадион (Кубала, Кройф, Марадона, Шустер, Стоичков, Роналдо...), а през 1990 е сцена на едни от най-зрелищните мачове играни някога, благодарение на незабравимия “Dream Team”. И докато Клуба продължава да израства, стадиона постепенно е разширен и подобрен.

Кулминационния момент е злочестата афера с Ди Стефано, при която Аржентинската звезда най-накрая подписва с “риал мъдрит”, което води до уволнението на президента на Барса Enric Marti Carreto. Неговия наследник Francesc Miro-Sans влага всичката си енергия с построяването на стадиона “Ноу Камп”, който е открит на 24-ти септември 1957 г. Новия стадион има 90 000 души капацитет и е идеалната обстановка за отбор който туко що е спечелил своята последна и най-нова купа, и има вече 40 000 членове. Начело с треньора Helenio Herrera ,отборът, с отлични футболисти като Kocsis, Czibor, Evaristo, Kubala, Eulogio Martinez, Suarez, Villaverde, Olivella, Gensana, Segarra, Gracia, Verges и Tejada, става Шампион на Испания през 1958-1959 и 1959-1960, и печели Купата на УЕФА през 1957-1958 и 1959-1960. За съжаление 60-те години не били продължение на техния успех и отбора печели само 3 трофея през това десетилетие: Купата на Испания през 1963 и 1968, и Купата на УЕФА през 1966 г. Въпреки това Клубът все повече и повече се солидаризирал с Каталунската Общественост по онова време и станал известен като “more than a club” (повече от клуб), заради своята обществена и социална важност. Клуба отново става център на националистическа емоционалност през периода на диктатура, която била тежко повалена от други известни манифестации на Каталунското Общество.

Пристигането на Йохан Кройф

http://www.barcelona-bulgaria.com/picsb ... ruyff1.jpg

Барса печели Купата на Испания през 1871 г. И през октомври започва работа по Palau Blaugrana (залата за Баскетбол) и Ледената пързалка за Хокей. Две години по-късно, през 1973 г., подписването на легендата Йохан Кройф поставя последните щрихи на чудесната нападателна линия - Rexach, Asensi, Cruyff, Sotil i Marcial, благодарение на които отбора става Шампион на Испания през 1973-1974. На връх 75-тия юбилей на Клуба членовете станали 69 566, правещи го най-могъщия спортен клуб на света.

Ерата на Josep Lluis Nunez започва



Със спечелването на Испанската Купа през 1978, Josep Lluis Nunez става президент на 6-ти май с ясно послание за съживяване и възобновяване. От този момент Клуба започва значителен период на разширяване и финансова стабилност свързана е увеличаване на членовете на Клуба, поземлени подобрения, и най-вече спортен успех. С 30 000 Каталунци присъстващи на финала Барса печели КНК (Купа за Носители на Купи) през 1979, а след това Испанската лига през 1984 под ръководството на Terry Venables, точно преди чудесната ера на “Дрийм Тийма” на Кройф, с който Барса става 4 пъти Шампион на Испания през периода от 1990 до 1994, както и печели първото издание на Шампионската Лига на 20-ти май 1992 на легендарния стадион Уембли.

Барселона - Европейски Клубен Шампион 1992 г. http://www.barcelona-bulgaria.com/picsb ... embley.jpg http://www.barcelona-bulgaria.com/picsb ... ca1992.jpg

След това се появява Боби Робсън, с който отбора печели КНК, Купата на Испания и Суперкупата на Испания през сезона 1996-1997. След него начело на Барса застава Луис ван Гаал с който отбора става 2 пъти Шампион на Испания през 1997-1998 и 1998-1999, като за първи път от 39 години насам отбора прави “дубъл” (Шампион на Испания + Купа на Испания).

Имена като Migueli, Sanchez, Carrasco, Schuster, Urruti, Maradona, Zubizarreta, Lineker, Bakero, Begiristain, Amor, Koeman, Laudrup, Ferrer, Stoichkov, Guardiola, Romario, Sergi, Abelardo, Ronaldo, Luis Enrique, Figo, Rivaldo, Kluivert, Puyol, Saviola дават своя принос за тази убедителна Ера на успех. Тържеството послучай 100-годишнината на Клуба съвпада с пристигането на новия президент Жоан Гаспарт, чиито усилия са насочени към изпълнение на новите тренировъчни средства “Ciutat Esportiva Joan Gamper” в Sant Joan Despi.

Барса през 21-ви век

Уникалната обществена позиция на Барса продължава да расте. Барселона е единствения отбор в Европа който се е класирал всяка година за Европейски Футболни Турнири от стартирането им през 1955 до днешни дни, а със спечелените 4 Купи за Носители на Купи прави Барса недосегаема на върха. Каталунците са рекордьори по отношетие на спечелени Купи на Испания – 24 на брой. Останалите спортни отдели са еднакво успешни на национално и международно равнище. В момента членовете на Клуба наброяват 105 706 души, а фен-клубовете са около 1508 от цял свят.

[L0rDa]

Основан на 18 Март 1900 AFC Ajax Amsterdam е един от най-големите и легендарни клубове сред Европейският футбол. След основаването и приемането им в Холандският футбол AFC Ajax Amsterdam прекарва 10 сезона в държавната втора дивизия преди да получи промоция за Първа дивизия за сезон 1911. Пребиваването в Първа дивизию не продължава дълго след като само след 3 сезона отбора изпада за пръв и единствен път в знаменитата си историю.
Съдбата на клуба се променя бързо с пристигането на тренüора Jack Reynolds който прекарва 35 години помагайки на отбора.

Под ръководството на легендарнию тренüор AFC Ajax Amsterdam печели първото си Нацонално Първенство през 1918. От там нататък AFC Ajax Amsterdam винаги може да бъде намерен на или близо до върха в таблицата на Холандското първенство. Благодарение на Reynolds и неговите революционни тренировъчни методи са поставени и основите на това с което в момената AFC Ajax Amsterdam е световно известен - Ajax Youth Training Program.
Историческата титла от 1918 е първата от удивителните 29 титли на Холандия спечелени от Амстердамскию отбор. Пет от тези магически трофея са само за десетилетието 1930 когато господството на червено-белите е на най-високото ниво. 30-те са също специални за клуба, защото през 1934 защото се преместват на мястото което по късно ще бъде известно като "De Meer". Техният нов стадион където ще се раждат легенди. Това е мястото което AFC Ajax Amsterdam нарича свой дом за 60 години напред и мястото където отбора доминира в Холандскию футбол и започва да поглежда към Европа.
Първиют допир на AFC Ajax Amsterdam до Европейски турнир идва през 1961 когато клубът става първият от Холандия който взима участие в European Cup Winners Cup. Успехът на Европейския фронт изтъкан в бъдеще е когато AFC Ajax Amsterdam намира мюсто в финала за купата през 1969, преди да донесе първию трофей през 1971. Започвайки с магическата победа през 1971 AFC Ajax Amsterdam спечелва 3 последователни Купи на Европйските Шампиони. През 1972 водени от световно известнию Johan Cruiff изживяват един от най-добрите си сезони през цюлата историю спечелвайки Националното първенство, Купата на Холандия, Купата на Европейските Шампиони и Световната Купа. "De Meer" също е мястото където AFC Ajax Amsterdam ще развие Световно известната си Детско-Юношеска школа и ще усъвършенства нюкои от най-добрите световни играчи, философия която сега е още по важна за техния успех днес.
Успеха през късните 60-те и ранните 70-те въпреки че е почти невъзможно да бъде повторен беше последван следващите 25 и повече години на успех за клуба които включват 11 Национални Титли през последните 25 години на века. Успеха се оличава още с друга вълнуваща авантюра в Европа като AFC Ajax Amsterdam отново става Европейски и Световен Шампион през 1995.
Нуждата от нов стадион довежда до напускането на "De Meer" през 1996 и преместването на Amsterdam ArenA. С това е отворена нова глава в историюта на AFC Ajax Amsterdam. През 1998 отбора отново се намира на върха спечелвайки и Титлата на страната и тяхната 14 купа на Холандия. Сега отново е време отбора да празнува ново начало. Този път след като той навлезе във своето второ столетие като един от най-оргиналния и успешен Европейски футболен клуб.

[boys85]

"Пари Сен Жермен" изненадващо става първия отбор от френската столица, печелил европейско отличие, надигравайки "Рапид" (Виена) във финала за КНК през 1996 г.По това време парижани имат едва 26 годишна история. Основан е от парижки фенове, търсещи начин да запълнят празнотата оставена след колапса на професионалния футбол във френската столица. Формално те нямат професионален статут до 1973г. когато вече са близо да влязат във френския елит под ръководството на ентусиазираният си президент и моден дизайнер Даниел Ещер. Първите си трофеи "ПСЖ" печели през 1982 и 1983 година, със спечелването на френската национална купа. Следва още една титла през 1986г., когато под ръководството на някогашния учител по английски Жерар Улие, "ПСЖ" за първи път става шампион на Франция. Удивителното е, че това е първа титла в първенството на отбор от Париж от времето на "Расинг Клуб" петдесет години по-рано, през 1936г.След напускането на Улие и финансовата подкреапа на френската телевизия Канал Плюс, "ПСЖ" достига до полуфиналите в четири последователни европейски клуби турнира. Губи в надпреварите за Купата на УЕФА през 1993г.,КНК през 1994г. и Шампионската лига през 1995г. На поредицата от неуспехи е сложен край през 1 996г., в турнира за КНК. Въпреки това обаче победата във финала срещу "Рапид" е последвана от напускането на треньора Луис Фернандес и атакуващия полузащитник Юри Джоркаеф, което поставя началото на големи промени в състава и ръководството на клуба. "Пари Сен Жермен" губи финала за КНК през 1997г. от Барселона" и тази загуба предизвиква промени в ръководството и треньорския щаб на отбора по заповед на собствениците от Канал Плюс.В следващите години отбора редува силни и слаби сезони като се люлее от място в средата на таблицата до място в зоните за турнирите на УЕФА, където обаче представянето е по-скоро незабелижимо. В последните няколко сезона се стига до парадокса ПСЖ да се бори до последните кръгове в шампионата за мястото си в елита. Все пак това не пречи да се завоюват няколко купи на лигата и на страната под ръководството на бившата звезда на клуба от златните години в средата на 90-те Пол льо Гуен.

[smash_the_reds]

Арсенал“ (на английски: F.C. Arsenal) е футболен отбор от Лондон (Англия). Клубът участва в английската Висша лига и е един от трите най-успешните в историята на английския футбол. „Арсенал“ е спечелил 13 шампионски титли на страната, 10 пъти Купата на Англия и през 2006 стана първият отбор от Лондон, класирал се на финал в Шампионската лига. Клубът членува в Г-14 на водещите европейски състави.
Арсенал“ започва съществуването си, когато група работници от оръжейния завод „Уулуич Арсенал“ ("Woolwich Arsenal") решават да сформират футболен отбор в края на 1886 г. Отборът играе под името „Дайъл Скуеър“ ("Dial Square"). Първият мач на тима е победата с 6-0 над отбора на „Истърн Уондърърс“ на 11 декември 1886 г. Скоро след това клубът приема името „Ройъл Арсенал“ и продължава да играе в приятелските и местните състезания за следващите няколко години. През 1891 г. отборът получава професионален статут и сменя името си на „Уулуич Арсенал“, най-накрая се включва във футболната лига през 1893 г.
След Първата Световна Война Първа дивизия е разширена до 22 отбора и e гласувано „Арсенал“ да влезе в най-горната дивизия — позиция, която държи от тогава.
През 30-те години на 20 век „Арсенал“ печели 5 пъти първенството на Англия и 2 пъти Купата на ФА и притежава едни от най-добрите играчи по онова време: Алекс Джеймс, Тед Дрейк, Клиф Бастин, Дейвид Джак, Еди Хейпгуд и Джордж Мейл, едни от най-великите футболисти, играли някога в английската футболна лига. По това време мениджър на отбора е Хърбърт Чапман, считан за един от най-успешните и влиятелни мениджъри в историята на английския футбол. Вече спечелил на 2 пъти първенството с Хъдърсфийлд Таун през сезоните 1923/24 и 1924/25 г., Чапман въвежда нова за времето си тактика при тренировките и стратегия в играта. Именно той привлича играчи като Алекс Джеймс и Клиф Бастин, които са неизменна част от състава, доминиращ в Първа дивизия през 30-те години. „Арсенал“ вдига Купата на ФА през 1929/30 г. и става шампион през 1930/31 и 1932/33 г. За съжаление Хърбърт Чапман умира внезапно от пневмония през 1934 г., но неговите наследници Джо Шоу и Джордж Алисън продължават започнатото и отборът печели още 3 титли през 1933/34, 1934/35 и 1937/38 г., както и Купата на ФА през 1935/36 г. През 1947 г. мениджър на отбора е Том Уитъкър и тимът печели шампионата през 1947/48 г. и 1952/53 г., както и Купата на ФА през 1950 г. и 1952 г.
През 1970/71 г. Берти Мий печели дубъл за пръв път в историята на „артилеристите“, като завоюва едновременно шампионската титла и купата на страната.
През септември 1996 г. французинът Арсен Венгер пристига на „Хайбъри“, ставайки първия чуждестранен треньор на клуба.
През 1997/98 г. е първият пълен сезон на Венгер на кормилото на „Арсенал“ и тимът печели дубъл в Англия за втори път в клубната си история. Французинът печели званието „Мениджър на годината“, а невероятният сезон завършва перфектно за френските звезди на „Арсенал“ Емануел Пти и Патрик Виера , които печелят Световното Първенство по футбол с националния отбор на своята страна Франция.
Клубът се сбогува с легендата си Йън Райт, който слага край на кариерата си с рекордните 185 отбелязани гола за „Арсенал“ във всички състезания. През сезон 1997/98 „Арсенал“ печели „Чарити Шийлд“, но не успява да защити титлата си.
С Тиери Анри и Давор Шукер сезон 1999/2000 започва добре за тима с победата над „Манчестър Юнайтед“, но завършва с разочароващото поражение на финала за Купата на УЕФА от тима на „Галатасарай“.
През сезон 2001/2002 „Артилеристите“ написват нова глава в клубната история, печелейки третия си дубъл. На следващата година тимът печели за девети път Купата на Англия, сезон по-късно става първият (и към сезон 2007-2008 единствен) отбор в Англия, достигнал до шампионската титла без загуба! През 2004/2005 лондончани печелят 10-ата си Купана на страната, а в току-що завършилия сезон стават първият клуб от Лондон, достигнал финал на Шампионската лига.

[Puskol]

Датата е 9 Януари 1900. Началото на века, затова и специална Света Година.

В Рим това преминава през античните файтони и първият трамвай, девет млади приятели, водени от офицера на берсаглиерите Луиджи Бигиарели, открил “Societa Podistica Lazio”, на пейка пред Площада на свободата, намиращ се на северния бряг на река Тибър. “Не може да се казва Рома, защото има вече “Ginnastica Roma”, нека му дадем по-голямо име, в което Рим е включен : “Lazio.” Предложението на Бигиарели е приведствано с възторг от момчетата. “Цветовете ще са вдъхновени от Гърция, родината на олимпийците. Бял и светлосин.”

През първите две години живот на клуба, Бигиарели и приятели вземат участие в главнитетурнири на областта. После, през 1902, Бруто Сагетини, член на “Racing Club of Paris”, показва играта футбол на членовете на небесносиния клуб. Идеята се харесва на младите, които започват да разпространяват футбола в Рим, докато в същото време стават непобедими.

Тяхната слава преминава регионалните граници и Лацио е поканен в Пиза да оспори финала на първата централномеридионална лига срещу победителите в турнира, в който Пиза, Ливорно и Лука взимат участие, като победители в техните местни групи. Месец Юни 1907 - небесносините войски, командвани от Сенте Анкерани пристигат с влака на гарата в Пиза. Те трябва да играят три мача за един ден. В този паметен ден Лацио печели всичките три: Лацио-Лука 3:0, Лацио-Пиза 4:0 и Лацио-Ливорно 1:0.През 1930 Лацио са вече отбор от върха: с тях играе най-великият голмайстор на всички времена, този който отбеляза 143 гола и този който държи рекорд по голове, който трудно се достига, Силвио Пиола - 537 мача и 290 гола в Серия А.

Първият трофей иначе е спечелен чак през 1958: Лацио с треньор Бернадини и капитан Ловати печелят купата на Италия като побеждават Фиорентина на финала с гол на Прини. Вторият удар идва 16 години по-късно: годината е 1974, когато бандата на Мастрели, просто липсваща през последните години, и само две години след завръщането си в Serie A, печели скудето благодарение на един невероятен сезон. Формацията е направо удивителна: Пуличи, Петрели, Мартини, Уилсън, Оди, Нанно, Гарлашери, Ре Чекони, Киналиа, Фрусталупи, Д’Амико.

Годините след скудетото, до пристигането на семейство Краньоти, са пълни с възход, провал и трагедии, от болестта, а по-късно и смъртта на Мастрели до депортирането на Киналиа в САЩ, от трагичната кончина на Ре Чекони до скандалния уговорен мач с Милан, от завръщането на Киналиа като президент до плейофите за избегване на Serie C.

Днес, малко повече от 100 години след основаването на Лацио, много неща се промениха, благодарение на президента на клуба Серджо Краньоти, който за 6 години направи много важни инвестиции, преструктурира младежката формация, но най-важното - изстреля клуба напред и сега Лацио са стабилно закотвени в елита на италианския и европейския футбол.

През управлението на Краньоти Лацио достигна много важни цели: пет последователни участия в евротурнирите, завършвайки веднъж втори (сезон 1994/95), два пъти трети (сезон 1993/94 и сезон 1995/96), веднъж четвърти (сезон 1996/97) и веднъж пети (сезон 1992/93). Капитанът Джузепе “Бепе” Синьори печели приза “Голмайстор на Серия А” три пъти за пет години.През сезон 1997/98 с пристигането на новия треньор Свен Горан Ериксон и шампиони като Роберто Манчини, Владимир Югович и Матиас Алмейда, Лацио най-накрая се завръща с трофей: Coppa Italia, спечелена пред собствена публика на 29 Април 1998 в реванша срещу Милан. Не само че в първенството Лацио е главен претендент за скудето заедно с Ювентус и Интер М, но небесносините се предават чак в последните си седем мача.На отборът на Ериксон също му липсва и Купата на УЕФА, която губят в единственото си участие на такъв финал в Париж на 6 Май 1998 срещу Интер - 0:3.

Сезонът 1998/99 започва на 29 Август 1998 с пристигането на още шампиони като Кристиан Виери, Марсело Салас, Иван Де Ла Пеня, Синиша Михайлович, Деян Станкович и веднага отборът грабва втори трофей. Чрез победата си срещу Ювентус с 2:1 в Торино, небесносините печелят суперкупата на Италия. Котирана на стоковата борса на Piazza Affari от Май 1998, Societa Sportiva Lazio S.p.A. (Спортно дружество Лацио) скоро става велика италианска и чуждестранна реалност. Лацио също печелят и последното издание на КНК в Бирмингам, побеждавайки Реал Майорка с 2:1, на края на блестящ сезон през който за дълго време са начело на шампионата, губейки скудето за 1 точка в последния кръг.

В същото време сезонът 1999/2000 пристига навръх стогодишнината. Лацио е пълен с нови шампиони: въпреки отпътуването на Виери, идват и нови попълнения - Хуан Себастиан Верон, Нестор Роберто Сенсини, Диего Пабло Симеоне и Симоне Индзаги. По-късно през Декември пристига и Фабрицио Раванели. Готови за триумф в Европа отново: 27 Август, на красивия фон на Монте Карло момчетата на Ериксон печелят Суперкупата на Европа срещу Манчестър Юнайтед, победител в Шампионската Лига сезон 1998/99, с гол на Марсело Салас.

[Masaba]

Ако в Италия има клуб, за когото можем да кажем, че е държава в държавата, това е Ювентус. Не само заради абслютното господство на отбора по спечелени шампионски титли на Апенините (27) и притежаването на всички възможни международни клубни отличия , но и защото тимът е част от империята на най-богатата фамилия на "Ботуша" - Аниели. А в Италия е публичен факт, че без съгласието на собствениците на ФИАТ не се назначава дори заместник-министър.


Ювентус е основан на 1 Ноември 1897 г. от 12 гимназисти от училището "Лицео д’Адзелио". Преди него на Апенините е създаден само "Дженоа". Любопитно е, че рожденото място на новосформирания клуб е една пейка на улица "Ре Умберто". Основателите отначалото са искали екпите да бъдат розови, защото този цвят е модерен в салоните на града по това време. И понеже не са разполагали с екипи с розов цвят са използвали червени. Тази традиция се запазва до 1903 г., когато един от основателите, вече студент, пътува до английския град Нотингам и остава пленен от екипите на тамошния "Нотс Каунти". Така след като се завръща, той предлага "черно-бялото" райе на английския отбор да бъде заимствано в Ювентус. В самото начало отборът играе своите мачове на площад "Д’Арми". Първият президент на Ювентус е Енрико Канфари, при когото отборът мери сили с най-опитните и организирани отбори в града.

Първата титла на тима е през 1905 г., когато трофеят се разиграва между победителите на три провинции – Лигурия, Ломбардия и Пиемонт. И така след победи над Дженоа и Тилон, Ювентус печелят златните медали. По това време президент на клуба е швейцарецът Алфредо Дик, който само година по-късно напуска и основава другия местен отбор Торино. Отборът в тези години е в сянката на Про Верчели и Казале.

След Първата световна война отборът е управляван за кракто от написалият химн за клуба Корадо Корадини, а през 1923 г. попада в ръцете на мощната автомобилна компания ФИАТ, като на президентския пост застава Едоардо Аниели, син на основателя на консорциума Джовани Аниели. Веднага след това отборът се сдобива с ново игрище "Корсо Марсиле ФИАТ" - най-големият стадион по това време, намиращ се на Марсиля Роуд. С новия спомоществовател "бианконерите" пречелят титлата през 1926 г., като особено блестят националният вратар и капитан на тима спечелил световната купа през 1934 г. Джампиеро Комби, безкомпромисният бранител Луиджи Алеманди, унгарските състезатели Йожеф Вияла и Феленц Хирцер, който освен футболист е и правоспобен съдия. Спечелените медали обаче са помрачени от факта, че малко преди края на шампионата треньорът на тима Жено Кароли получава инфаркт и умира.

От 1931 г. до 1935 г. Отборът е пет пъти поред шампион на страната, а спецалистите наричат този период "Великата петилетка на Ювентус". Именно с навлизането на истинският професионализъм в италианския футбол, когато Серия "А" стартира в професионален вариант, торинци започват да мачкат своите съперници. От шампионския тим ръководен от Карло Чаркано ще се запомнят с изявите си легендарния страж Комби, защитниците Фони, Розета, Калигарис, Бертолин, плеймейкъра Джовани Ферари, безпощадните аржентинци Луис Монти и Раймундо Орси, както и напдателите Чезарини и Феличе Борел(голмайстор на първенството през 1933 и 1934 г.).
Запомнящото се от този период са не само петте шампионски титли, но точно тогава и Италианският национален отбор печели световния шампионат през 1934 година.От тогава и започват първите изяви на отбора в световния футбол с участието си в купата на Европа ,сега известна ни като Шампионска лига.Тогава Юве достига на четири пъти да полуфинал.
През 1933 отбора сменя клубния си стадион. Построеният за Световните Университетски Игри стадион става собственост на Ювентус, като отбора играе там до 1990 година.
След това Ювентус изпада в летаргия и се задоволява с второстепенна роля в Серия "А". Все пак се отчита пред милионите тифози само с две купи на страната през 1938 и 1946 г.


След Втората световна война, през 1947г. през 1947 година на президентският пост застава Джовани Аниели. Отборът отново печели "скудетото" през 1950 г, въпреки че регистрира рекордната в историята си загуба от "Милан" с 1:7. От този шампионски състав на "черно-белите" също има няколко изключителни състезатели - вратаря Виола, защитниците Бертучели и Маненте, халфовете Мари, Парола, Пичинини, аржентинския нападател Мартино, Бониперти и "датското чудовище" Джон Хансен. През 1952 г., ръководеният от англичанина Джес Карвър състав, отново е шампион на Италия. По това време "бианконерите" играят в типичен британски стил с остри центрирания в нападение ,където високите нападатели бележат голове предимно с глава - Джон Хансен и Карл Хансен. Именно носещия прякор "Чудовището" таран става голмайстор на "калчото" през същатата тази година с 30 точни попадения.
"Ювентус" печели поредното си "скуде" през 1958 г., а най-голям принос за успеха има напдателният тандем Чарлс - Сивори, които отбелязват общо 50 гола. Уелският нападател Джон Чарлс вкарва 28 попадения, като го прави топ голмайстор за сезона, а аржентинецът Сивори се е разписал 22 пъти в противниковите врати.
Следващият шампионски състав през 1960 г. е проектиран от Любиша Брочич. Този отбор пробира в богатата си витрина и купата на страната. Голямата фигура в него е Омар Сивори, който освен че е голмайстор на шампионата е избран и за играч номер 1 на страната. През 1961 г Ювентус е отново носител на трофея, а пресата нарича шампионата "първенството на Сивори". Именно аржентинецът печели най-престижната индивидуална награда в Европа "Златната топка". А "Старата госпожа" от своя срана става първия италиански отбор, имащ право да носи на фланелката си една звездичка, което на Апенините символизира 10 спечелени шампионски титли.


Ювентус печели купата на страната през 1965 г. и шампионата през 1967 г., а в редиците си има нови славни състезатели, сред които са испанецът Дел Сол, Меникели, Дзогони, Стакини. Тимът е сглобен от парагвайския специалист Хериберто Херера. Интересно за титлата през 1967 г. е, че те триумфират благодарение на победа в последния кръг на "Мантова" над водача в класирането "Интер" с 1:0. Следващия отбор на "черно-белите", който се окичва два пъти със златните медали през 1972 и 1973 г., е ръководен отново от чужденец - Честимир Бицпалек. Той има на разположение истинско съзвездеи от супер-футболисти като вратаря Дзоф, Анастази, Бетега, Капело, бразилецът Алтафини, немецът Халер, Каузио. Те предлагат изключително сносен футбол и покоряват сърцата на привържениците си на стадио Комунале. За съжаление на верните тифози, които пропътуват разстоянието между Италия и Белград, те губят финала на КЕШ през 1973 г. от холандския Аякс на Йохан Кройф с 0:1.

През 1971г. Джанпиетро Бониперти започва дълъг и успешен период като президент. През петнадесетте години на неговото управление (от 1972 до 1986), Ювентус печели девет първенства и опитва вкуса от победата във всички Европейски и Между континенталните турнири.
Златния период на отбора настъпва с заставането на поста на старши-треньора Джовани Трапатони през 1976 г. С встъпването на тази длъжност, той налага в състава Бонинсеня, Ромео Болети, Бенети, Ширея, Тардели, Джентиле, Кабрини и Фурино. И още на следващия сезон "Трап", както е известен в Италия, прави "бианконерите" шампиони, след като надделява в борбата за първото място над "вечния съперник" Торино. Освен това извежда Ювентус и до първото международно отличие - купата на УЕФА, след като е надигран Атлетик Б. с помощта на гол на чужд терен - 1:0 и 1:2. На следващата година, през 1978, титлата е защитена по още по-убедителен начин, като съставът загатва за бъдещи грандиозни успехи.
този период започва участието, смятаният от мнозина за най-голямата легенда на клуба, Гаетано Ширея. Той изиграва 14 сезона (от 1974г. до 1988г.), печели 14 титли (7 скудета, 2 купи на Италия, 1 КЕШ, 1 УЕФА, 1 КНК, 1 суперкупа на Европа, 1 междуконтинентална купа), изиграва 552 мача (рекорд за Юве и до днес) и вкарва 32 гола. Има 72 мача и 2 гола за националният отбор на Италия, като става Световен шампион през 1982г.
Любопитното в неговата кариера е това, че няма нито един жълт или червен картон за всичките тези години.
Ширея спира с футбола след края на сезон 87/88, един от най-слабите в историята на Старата Госпожа. Веднага след това започва да работи за торинският гранд като скаут.
Загива трагично година по-късно, в автомобилна катастофа в Полша, пътувайки за да наблюдава следващият съперник на Юве.


През 1980 г. идеално в състава се вмества Лиъм Брейди. Той поема плеймейкърските функции по време на двете нови титли през 1981 и 1982 г., като и двете години ‘’бианконерите’’ печелят първото място буквално последния кръг, след като изпреварват съответно Рома и Фиорентина. След това Трапатони прави отличен ход с ангажирането в отбора на френската легенда Мишел Платини, който донася на тима нови две титли през 1984 и 1986г. Особено трудно се оказва второто скудето, защото до самия край „черно-белите” водят люта битка с „Рома”, които губят в последния кръг от „Комо” с 0:1.

Отборът ръководен от Трапатони губи финала на КЕШ през 1983 г. от западногерманския Хамбургер с 0:1, но печели купата на КНК през 1984 г. след победа срещу Порто с 2:1. На следващата година във витрината на клуба намира място и най-престижния европейски клубен приз – КЕШ след победа над Ливърпул с 1:0(гол на Платини от дузпа). Този мач обаче ще бъде запомнен с трагичните инциденти на белгийския стадион „Хейзел”, при които намират смъртта си 39 итаианци. Ювентус триумфира и с Междуконтиненталната купа през 1985 г., когато с помощта на лотарията на 11 метровите наказателни удари са наказани аржентинците от Архиентинос Хуниорс (2:2, след дузпи 6:5). Освен Платини в отбора са още и куп класни състезатели, като героят от Мондиал `82 Паоло Роси, Алдо Серена, полският дрибльор Бонек, уелсецът Йън Ръш, датчанинът Михаел Лаудруп. През 1986 г. Трапатони напуска Ювентус след 10 години неуморен труд и поема „Интер”. През 1990 г. Ювентус се премества в новия си дом - стадион "Деле Алпи", който е построен специално за световното първенство. С напускането на големия специалист, отборът губи позиците си, като задоволяват привържениците си единствено с една купа на страната и купата на УЕФА през 1990 г., спечелена след победа над „Фиорентина” 3:1 и 0:0. При второто стъпване на Трапатони на треньорския пост, отборът не успява да спре хегемонията на „Милан”, въпреки че има на разположение Роберто Баджо, Скилачи, Виали, Дино Баджо, немците Колер и Хеслер, бразилецът Ж. Сезар. Той успява единствено да извезде до нова европейска купа, тази на УЕФА през 1993. Съставът от Торино надделява с феноменална игра над „Борусия Дортмунд” и в двата мача с 3:1 и 3:0. Големите герои от тези запомнящи се срещи са Роберто Баджо и Дино Баджо, които правят, каквото си искат с вдървените немски бранители.
От 1994 г. отборът е поет от един малко известен треньор за онова време, Марчело Липи. Разбира се, следеящите шампионата на Серия „А” вече са осъзнали колко много е направил той при работата си в „Аталанта” и „Наполи”. Поверяването му на поста от фамилията, колкото и рисковано да е, се оказва повече от успешен удар. Още при първия си сезон, Липи прави „Ювентус” шампион и носител на купата през 1995 г., по възможно най-убедителен начин. От този великолепен състав се открояват почти всички състезатели – Перуци, Ферара, Порини, Такинарди, Роберто Баджо, Дел Пиеро, Виали, Раванели,хърватина Ярни, португалеца Соуса, французина Дешан.

На следващата година „Ювентус” печели КЕШ, след като надделява над Аякс 1:1, след дузпи 4:2. В традиционен мач, който се играе в Токио през Декември за „Тойота къп”, е победен и аржентинския представител „Ривър Плейт” с 1:0, след гол на новата звезда на тима Алесандро Дел Пиеро.
След финала с Аякс, Ювентус прави невероятен трансфер. В състава е привлечен един от най-силните футболисти за всички времена - французина Зинедин Зидан, който става основен двигател за това "Старата госпожа" да бъде хегемон в Европа в продължение на 3-4 години. С негова помощ Юве играе още два финала за КЕШ (през 97 и 98 година), които обаче "бианконерите" губят съответно от Борусия Д. и Реал М. Титлите през 1997 и 1998 също са спечелени по особенно знаменателен начин с явно превъзходство над противниците. Оосбено паметен е успехът от първата година, защото 24 скудето става факт на вековния юбилей на клуба.
В тима са привлечени още хландския черноработник Давидс, саможертвения уругваец Монтеро и италианския нападател Филипо Индзаги. През 1999 г.,след няколко слаби резултати,”Фуболният Пол Нюман”, както наричат Липи в Италия заради приликата му с известния актьор, бе уволнен. Тази смяна учуди всички, защото големият треньор, освен спечелените „скудета” и КЕШ бе извел отбора и до два финала в Шампионската Лига през 1997 и 1998 година.

На негово място застава легендата на „Милан” Карло Анчелоти, който не бе приет много радушно от тифозите на „Старата госпожа”. И след като „черно-белите” бяха изпреварени в три поредни първенства съответно от „Милан”,”Рома” и „Лацио”, това принуди ръководството да заложи на безработния тогава Марчело Липи. С поемането на тима италианецът като че ли промени нещата с вълшебна пръчка. И въпреки напускането на френския гений Зинедин Зидан, той изведе отбора до две шампионски титли през 2002 и 2003 г. С основен дял за успехите бяха Буфон, Ферара, Песото, Такинарди, Дзамброта, Ди Вайо, хърватина Тудор, уругваеца Монтеро, французите Тюрам и Трезеге, чеха Недвед и капитана Дел Пиеро.Тимътна Липи достигна и до финала на ШЛ през 2003 г., след като преди това именно италианците отстраниха считания за фаворит Реал Мадрид. Във финалния двубой с „Милан” обаче липсваше футболист номер 1 на Европа за 2003 г. – чехът Павел Недвед, който си изпроси ненужен жълт картон в мача с „Белия балет”. Така „росонерите” победиха след изпълнение на дузпи 3:2, в редовното време 0:0.
Въпреки този неуспех, съставът на Липи ще бъде запомен от всички почитатели на футбола с огромната си воля и тактическа дисциплина.

След това две години съставът се води от Фабио Капело, който направи състава два пъти шампион на страната. Най-силните звена на отбора бяха традиционно силната защита и феноменалната физическа подготовка на състезателите, което им позволява да атакуват съпреника през всичките 90 минути. Освен това, според специалистите „бианконерите” са отбора имащ перфектна тактическа дисциплина, защото всички ярки индивидуалности подчиняват усилията си на колектива. В големите дербите срещу „Милан” и „Интер” „черно-белите” печелят, защото психологически са настроени по-правилно за големите битки. Не на последно място трябва да отбележим и правилната кадрова политика. За разлика от другите грандове „Ювентус” много рядко сменя треньори, като не се закупуват и „набедени звезди” и се залага само на изпитания принцип да се закупува футболист само за необходимия пост. За отличния климат в отбора огрмен принос има Генералният директор Лучано Моджи, срещу който през 2006 са изсипани купища нападки за корупция. И ако Капело е главния изпълнител на „прекрасната футболна филхармония”, то Моджи е архитектът на големия проект „Ювентус” и победите без край.

За жалост след сезон 2005-2006 се случва най-големия скандал в историята на италианския футбол. Ювентус е обвинен в купуване на мачове и съдии и е изхвърлен в Серия Б с точков пасив. За треньор е назначен легендарният бивш халф на тима Дидие Дешан, а някои от големите звезди на отбора - Канаваро, Ибрахимович, Виера, Емерсон, Тюрам, Дзамброта напускат и пропускат шанса да бъдат увековечени в песните на феновете. Остават Дел Пиеро, Трезеге, Недвед, Каморанези и Буфон, които може би правят малка стъпка назад в кариерата си и във финансовото си благосъстояние, но правят огромна крачка напред в превръщането си в легенди. Малко по малко, Юве се изкачва по стълбичката в Серия „Б” и накрая на сезона завършва на първо място. Сега предстои един нов сезон. Отборът се завръща в Серия А и очакванията са големи. Веднага след спечелването на промоция за елита, Дешан напуска, а на негово място е назначен Клаудио Раниери.

Лучано Моджи е изхвърлен от футбола за 3 години. Близо 30 години той се занимава с футбол на мениджърско ниво и излъчва интелигентност много над средното равнище, като девизът му е „Никога не избързвай!”. Известен с работата си в Наполи, като се счита са отркивател на Джанфранко Дзола и ще десетки футболни легенди за големия футбол, Моджи не обича празните приказки, а делата, които показват какво може един човек. Той е привръженик на максимата: ”Който има дълъг език,обикновенно има къс ум”.

Според анкета на популярното италианско списание „Панорама” от 2005, Ювентус е най-обичаният и най-мразеният клуб в Италия. Според проучването, близо 9 милиона са поклонниците на футбола в Италия, което означава, че 30% от интересуващите се от футбол в страната се орпеделят като фенове на Юве. Голяма част от феновте на останалите отбори обаче са категорични, че най-ненавиждат „бианконерите”. Известен факт е, че именно един от ВИП-тифозите на отбора бе починалия през 2007 година прочут тенор Лучано Павароти. Ювентус е известен като отборът на благороднците и аристократическия елит. Именно заради това, в Торино отборът е мразен от средната класа и бедните слоеве, които ненавиждат споносора на отбора „ФИАТ”. Голямата гордост на всички които обичат „Старата госпожа” са спечелените рекордни 27 шампионски титли, влизането на отбора в клуба на великите клубове, притежаващи КЕШ, КНК, Купата на УЕФА, Суперкупата на Европа, Междуконтиненталната купа. Освен това, през знаменитите за „Скуадра Адзура” 1934, 1982 и 2006, когато „адзурите” печелят три световни титли, приносът на играчите на Юве е най- голям. Девет от състезателите на „черно-белите” са били включени в националния отбор през 1934 г., шест през 1982 г. и пет през 2006 г., а Юве е отборът, който има най-много световни шампиони за всички времена. А това е безспорен повод за гордост, защото само на пръстите на едната ръка са другите клубове на Стария континент, които могат да се похвалят с подобни успехи.

[acmilan]

Отборът по футбол и крикет Милан е основан на 16 декември 1899 г. от англичанина Алфред Едуард, който също така е и първият президент на Милан. Клубът се популяризира все повече и повече и трупа много фенове. Така “росонерите” се регистрират в Италианската футболна федерация, където с течение на времето се превръщат в един от най-успелите отбори. Първият мач е изигран на 11 Март 1900 г. срещу друг милански отбор - Медиалано, мач в който Милан постига победа с 3-0. Първият официален мач на Милан е срещу отбора на Торино на 15 април 1900, но за съжаление резултатът е много разочароващ - 3:0 за отбора от едноименния град.

Успехите съвсем скоро идват и “росонерите” завоюват първата си титла на Италия през 1901 г., побеждавайки Дженоа с 1-0. Следват трофеи през 1906 г. и 1907 г. с победи срещу Ювентус, Торино и Андреа Дория. Първият мач между кръвните врагове на Милано е изигран на 15 октомври 1908 г. и завършва с победа за Милан с 2-1. Звездата на “росонерите” за този период е Ренцо Де Веки, брилянтен талант за времето си.

От 1916 г. до 1919 г. първенствата в Италия, а и в другите големи европейски страни са спрени поради настъпилата Първа световна война. Така през 1915 г. и 1916 г. първенството е заменено от турнир на име "Федерална купа", спечелена отново от грандиозния Милан.

През 1929 г. президентът Пиетро Пирели открива новия стадион на отбора - "Сан Сиро". В периода между двете световни войни Милан не изживява най-бляскавите си години и постига две трети места през 1938 г. и 1941 г. Между другото Милан сменя името си за трети път и вече е с останалото и до днес име AC MILAN.

През периода на войните отборът е принуден да си смени името на "Милано", но след приключването на войната отново е върнато старото име "Милан". След този период започват много реформи в Италианската федерация, като една от основните е забраната за повече от 5 чужденци в отбор. Така ръководството на Милан предприема хитър ход и се възползва изключително добре от тази забрана, като превлича в редиците си Шведското трио: Гунар Грен, Гунар Нордал и Нилс Лидхолм. Te се явяват като спасителите за Милан. Нордал става най-резултатният нападател на червено-черните със своите 210 гола в 257 мача. Грен и Лидхолм могат да бъдат гордо обявени за господари в средната линия на клуба. Шведското трио безспорно изиграва важна роля за спечелването на Скудетото през 1951, 1955, 1957, 1959. Също така Милан достигат до финала на Шампионската лига през 1958 г., но го губят от Реал Мадрид в допълнителното време.

В края на 50-те още три големи звезди се присъединяват към редиците на Милан. Това са Алтафини, Скиафино и Джани Ривера, които били закупени за рекордните за времето си $ 200 000.

60-те се оказват златната ера за “росонерите”. Спечелвайки през 1962 г. Скудетото, Милан се подготвят за спечелването на първата им Титла на Европейските шампиони, която идва през 1963 г., когато надиграват отбора на Еузебио - Бенфика. “Орлите” повеждат в резултата с гол именно на Еузебио, но благодарение на два гола на Алтафини, Милан успява да завоюва първата си европейска купа, която всъщност се оказва и първата спечелена от Италиански отбор. Треньорът Нерео Роко може да се похвали и с много други звезди в редиците си като: Чезаре Малдини, Греци и Джовани Трапатони. През 1967 Милан печели и първата си купа на Италия, като на финала побеждава Калчо Падуа с 1-0. През следващата 1968 “росонерите” правят дубъл. Следващият сезон идва и така жадуваната втора купа на Европейските шампиони и то не срещу кой да е, а срещу силния отбор на Кройф - Аякс. Предвождани от Прати, който вкарва хеттрик и Джани Ривера, Милан пируват насред Сантяго Бернабеу. Също така трябва да се отдаде нужното на другите звезди на Милан като Шнелингер и Сормани. Също така Джани Ривера бе награден със златната топка, ставайки първият италианец с такова отличие. Милан се изправят срещу Естудиантес в борба за Междуконтиненталната купа и разбира се печелят с 4-2 в продължението.

70-те години се явяват като преходни поради много причини като едни от тях са умората или преместването в други клубове на играчи като Шнелингер, Трапатони, Сормани и Прати, а Ривера е вече на доста годинки. Милан финишира на втора позиция в серия А три години подред. През 1972 успяват да спечелят купата на Италия побеждавайки Наполи с 2:0. Също така отборът от Милано завоюват втората си КНК побеждавайки Лийдс с 1-0. През 1979 Милан печели 10-тата си шампионска титла на Италия и така през последната година от престоя на Ривера в Милан, “росонерите” имат честта да носят на фланелките си звездата, която слага всеки отбор при спечелване на 10 шампионски титли. Една легенда се отказва, а друга прави своя дебют за Милан - Франко Барези. Това се случва в период, когато представянето на Милан в Европа е много слабо, а именно – загуба от Бетис, Манчестър Сити и Порто.

След скандал с уредени мачове и корупция през 1980 година Милан е принуден да играе за първи път в историята си в Серия Б. След много добра игра отборът от северна Италия се завръщат в Серия А като завършва на бленуваното от всички първо място.

През 1986 г. Силвио Берлускони купува Милан. Ставайки новият президент, Белускони спасява отбора от фалит. Влагайки много пари в детско-юношеската школа и в тренировъчната база - Миланело, Милан отново става световно известен отбор. Отборът е подсилен с играчи като Коломбо, Анчелоти, Донадони, Масаро, Гали и холандското трио Ван Бастен, Гулит и Рейкаард. Заменяйки легендата Лидхолм и назначавайки на треньорския пост неизвестният тогава Ариго Саки, Белускони прави важна стъпка в изграждането на страховития Милан. С бавен, но сигурен старт, дяволите от Милано започват да демонстрират своя потенциал и с атакуващ футбол и много добре оттренирана тактика в защита, “росонерите” се превръщат в истинско страшилище за съперниците си. Под прожекторите през 1988 г. се оказват отборите на Милан и отбора на великия Марадона - Наполи. Побеждавайки с 3:2 Милан завоюват 11-та си титла в калчото. Също така червено-черните от Милан печелят суперкупата на Италия срещу Сампдория с 3:1. През 1989 година Милан стига до финала на Шампионската лига и с два гола на Ван Бастен и Гулит разбива мечтите на Стяуа Букурещ. След няколко месеца идва и спечелването на европейската суперкупа срещу Барселона с 2-1, след което следва и победа над Меделин с 1-0 в спор за Междуконтиненталната купа. Историята се повторя и през 1990, когато с гол на Рейкаард, Милан печели Шампионската лига с 1-0 срещу Бенфика. Също така “росонерите” печелят Суперкупата на страната срещу Сампдория и Междуконтиненталната купа срещу Олимпия с 3-0. Ван Бастен и Рейкаард са обявени за играчи на годината и са специално наградени.

През сезон 1991-92 Милан вече има нов треньор, докато Саки става треньор на националния отбор. През своя първи сезон Фабио Капело става шампион на Италия без да загуби нито един мач. Отборът постига историческа серия без загуби, която продължава цели 58 мача. Така Милан завоюва три шампионски титли в Италия и три Суперкупи на страната. Този период се свързва с нови имена в редиците на клуба: Папен, Роси, Еранио, Бобан, Савичевич, Десаи и Панучи. Идва 1993, когато Франк Рийкард напуска отбора от Милан и се връща в Аякс. През 1994 червено-черните печелят 14-то си Скудето и 5-та Купа на Европейските Шампиони разбивайки Барселона с 4-0 в редиците с Христо Стоичков. Това е невероятен резултат за отбор упрекван, че играе защитен футбол. Милан също така печели европейската суперкупа побеждавайки Арсенал с 2-0. Водени от носителя на златната топка от 95 г. Джордж Уеа, през 1996 г. 15-та титла на Италия вече е реалност. За съжаление това се оказва период, в който и другите две холандски звезди напускат клуба. През своята кариера в Милан Марко Ван Бастен печели три златни топки през 88, 89, 92 г. Преди него през 1987 г. Гулит завоюва това отличие. Ван Бастен се отказва от футбола поради зловеща контузия, а Гулит преминава в Сампдория. Капело напуска клуба и заминава за Мадрид, където води Реал, а на негово място идва Оскар Табарез. Само за няколко месеца Табарез е заменен от Ариго Саки, който бе заменен през 1998 г. от Капело. Грандиозният Милан е към края си след отказването на Барези и Тасоти. В този период отново се закупуват "големи звезди" с надежда за успехи, но Берлускони и феновете остават по-разочаровани от всякога.

Президентът решава да направи важна стъпка в историята на клуба и назначава за треньор направилият чудеса с отбора на Удинезе Алберто Дзакерони. Също така закупуването на тарана Оливер Бирхоф и на защитника Хелвег изиграват важна роля в съставянето на боеспособен отбор. 1999 г. се оказва много успешна за “росонерите” като се има предвид периода от няколко годишна суша. С една невероятна серия от 10 поредни победи в края на сезона Милан успя да стигне и изпревари Лацио и така се стигна до 16-та титла на Италия. Така Алберто Дзакерони се присъединява към Нерео Роко, Ариго Саки и Фабио Капело спечелвайки титлата на страната още в първата си година начело на клуба. За съжаление представянето на клуба на европейската сцена е прекалено разочароващо и Дзакерони е сменен през 2001 от Чезаре Малдини и Мауро Тасоти.

За сезон 2001/02 начело на клуба застава турският спец Фатих Терим, но само след няколко месеца той е уволнен и на неговия пост застава Чезаре Малдини. На 11.05.2001 г. Милан разгромява “кръвния враг” Интер с 0-6. Следва назначаването на Карло Анчелоти. Тежки и многобройни контузии на основни играчи като Руй Коща, Шевченко, Малдини, Индзаги, Албертини и Амброзини направиха старта на Анчелоти много труден.

Сезон 2002/03 се свързва с много значими трансфери. На Сан Сиро пристигат Алесандро Неста, Ривалдо и Кларънс Сеедорф. След успешно участие в третия квалификационен кръг на Шампионската лига Милан започват сезона със стил. “Росонерите” доминират по невероятен начин и в Калчото и в Шампионската лига благодарение на звезди като: Индзаги, Сеедорф, Дида, Пирло. Паоло Малдини и Алесандро Костакурта заздравиха защитата. По един блестящ начин с красива и ефектна игра червено-черните стигат до фазата на директните елиминации в Шампионската лига, където се изправят срещу младия отбор на Аякс. След 0-0 в Амстердам двубоя реванш на Сан Сиро се очаква с голям интерес. Навярно подценили мача момчетата на Карло Анчелоти са притиснати до стената и в 93-та се стига до 3-2. На полуфинала противник е вечният враг - Интер. След две ремита 0-0 и 1-1 “росонерите” стигат до финала благодарение на гол на чужд терен отбелязан от Шевченко. Финалът в Манчестър се оказва много интересен, въпреки че резултатът в редовното време е 0-0. Стига се до продължения, където отново никой не успява да отбележи и така спорът трябва да се реши с дузпи. Шевченко вкарва решаващата дузпа и така Милан вдига шестата си купа на европейските шампиони. Освен това “росонерите” завоюват още една купа на Италия, след като побеждават Рома на финала с 4-1 в първия мач. На реванша пред 80 000 зрители Паоло Малдини вдига купата на Италия и така ознаменува невероятен дубъл.

Сезон 2003/04 започва със спечелването на още една европейска купа. След победа с 1-0 над Порто в битката за суперкупата на Европа Милан прибавя и този трофей във витрината си. Отново Шевченко бе човекът, който е разликата между двата отбора. Талантът на Шевченко не остана незабелязан и той печели златната топка през 2004 г. Революционна стъпка е привличането на младата бразилска звезда Кака. Бразилецът е брилянтен и оказва изключително важна роля в спечелването на 17-то Скудето за клуба. Депортиво детронира Европейския клубен шампион и така Анчелоти не успя да защити титлата, която завоюва. На 25.05.2005 г. Милан се изправя на отново на финала на Шампионската лига, но този път в Турция на стадион “Ататюрк” срещу Английския гранд Ливърпул в борба за 7 Титла на европейските шампиони, но тази мечта не става реалност след като е пропиляна преднина от 3 чисти гола след първите 45 минути. Малдини и Креспо на 2 пъти довеждат резултата до 3-0, което може би накара футболистите на Карло Анчелоти да подценят своя противник и така бляскавият Ливърпул доведе резултата до 3-3. Стига се до продължения, където Шевченко имаше много изгодно положение в 117 минута, но за съжаление не успява да запази хладнокръвие и Дудек го надиграва. Така се стига до дузпите, най-напред Серджинъо изкара високо над вратата след него и Андреа Пирло не успя да реализира. Решаващата дузпа е пропусната от Шевченко и така Ливърпул триумфира с купата.

Следващият сезон 2005/2006 се оказа отново “сух”. “Росонерите” за втора поредна година остават без титла. Палермо се оказва камъчето, което обърна колата на Анчелоти и неговите футболист по пътя им към спечелването на Купата на Италия. В Шампионската лига Милан се представят доста добре. Почти никой не ги слага в сметките имайки предвид средната възраст в състава, но “росонерите” достигат до полуфинала по един невероятен начин. Отстранявайки Байерн с победа с 4:1 на “Сан Сиро”, последва отстраняване на Лион с 3:1 отново на “Сан Сиро”. Тогава дойде и полуфинала, където червено-черните се изправят срещу бъдещия Европейски Шампион Барселона. Минимална загуба в Милано намалява значително шансовете на Карло Анчелоти да доведе отбора си до финала в Париж. Така след две седмици “каталунците” посрещнаха Шевченко, Кака, Гатузо с доста голямо самочувствие. В един доста драматичен мач, в който не липсваше нищо освен голове Барса и Милан завършват 0:0 и така бившият отбор на Христо Стоичков стигна до финала, където се изправя срещу Арсенал. Главното действащо лице в този мач се оказва съдията Маркус Мерк, който по най-нелеп начин “удари едно рамо” на домакините като отменя гол с глава на Андрий Шевченко. След дълги разследвания УЕФА потвърждават, че голът е редовен и така Маркус Мерк е наказан да не свири мачове на Италия и Украйна на Мондиала в Германия през 2006 г. В Калчото нещата се повтярят от предходната година. Милан отново остава на второ място спечелвайки 88 точки.

През лятото на 2006-та, когато отборът на Милан е забъркан в грандиозен скандал с уговаряне на мачове. От цялата тази история най-ощетени остават шампионите Ювентус. Те са изпратени в Серия "Б", като последните две титли им бяха отнети. На Милан бяха отнети точки, които автоматично отредиха на отбора трето място и така за шампион за изминалия сезон бе обявен Интер. Доста солидна глоба и наказание да започне с минус осем точки бяха наказанията за отбора на Силвио Берлускони. Също така "росонерите" трябваше да започнат борбата в лигата от третия предварителен кръг. Там те се изправиха срещу Цървена Звезда. Карлето успя да надъха своите момчета и те победиха и влезнаха в групите.В първенството, Милан започна доста добре, но това бе само първите кръгове. От там нататък дяволите от Милано започнаха да трупат равенство след равенство и започнаха да показват доста слаби игри. Стигна се до момент, в който Анчелоти бе пред уволнение, защото Милан се подвизаваше в долната половина на класирането. В общи линии сезонът бе доста слаб, но дойде и зимният трансферен прозорец, в който на "Сан Сиро" акостира Роналдо. Отборът сякаш се вдъхнови и си подобри играта. Започнаха да се трупат победи, както в Калчото, така и в Шампионската лига. В първенството достигат до челното и даващо право на участие в лигата четвърто място. В най-престижният турнир са постигнати победи над грандове като Байерн и Манчестър Юнайтед, за да се спечели виза за финала, където противник отново е Ливърпул. Момчетата на Карло победиха с 2-1 и така спечелиха седмата купа в историята си.


Стадион [редактиране]
Президентът на Милан по това време Пиеро Пирели (1881-1956) решава, че отбор като Милан заслужава стадион проектиран специално и само за футбол. Оттогава стадион "Джузепе Меаца" е без атлетическа писта. Така на зрителите е гарантирана перфектна гледка към тревното покритие. Проектът на стадиона бива изготвен от архитект Ulisse Stacchin и инжинерът Alberto Cugini. Първият бетон е излят на 1 Август 1925 година. Тогава капацитетът на стадиона е едва 32 000 зрители, от които само 20 000 седящи места и другите 12 000 правостоящи. Единствено централната трибуна има покритие. Централната трибуна събира едва 10 000 зрители. Тогавашният президент на клуба избрал и назначил Anteo Carapelli за директор на стадиона. Стадионът е изцяло завършен на 15 септември 1926 и му е дадено името "Сан Сиро". Първият изигран мач бе Интер-Милан на 19 септември 1926. Отборът на Интер продължи да си играе на собственото игрище до 1947-48 г. От февруари 1927 година стадион "Сан Сиро" започва да приема мачове на националния отбор на Италия, които засилват увлечението и интереса към прекрасното игрище. Архитектите имат много нови идеи и започва дострояване и оформяне на "Сан Сиро". Двете централни трибуни увеличават своя капацитет. Също така се запълва дупката, която е оставена на ъгловите места по стадион. Така "Сан Сиро" добива един полу завършен вид. Построени са съблекални, стая за реферите и стая за трофеи, защо така и тунел, който улеснява стигането до зелената площ. На 13 май 1939 година "Сан Сиро" има нов рекорден капацитет от 55 000 зрители. Първият изигран мач на обновения стадион е между Италия и Англия. За съжаление настъпва периода на Втората Световна Война и след 1942-43 стадион "Сан Сиро" е затворен за няколко години. През 1946 г. отново отваря врати и на 1 декември 1946 се играе мач между Италия и Австрия.Тогавашният директор Антонио Грепи и министърът на спорта Гуидо Мацали предвиждат бъдещо обновяване и дострояване. Тяхната мечта е да вдигнат капацитета на стадиона до 150 000 зрители. Този техен план беше като мисията невъзможна. Тогава двамата господа решават да редуцират стадиона до 100 000 зрители. Тяхната основна цел е да направят гледката по-добра за зрителите и да направят престоя им на стадиона още по-приятен. Втората половина на 1955, период на много реформи по "Сан Сиро", като една от основните е построяването на паркинг на северо-западната трибуна. През 1957 е поставено осветление и така се осъществява друга цел на президента, а именно да могат да се играят мачове и през вечерта. През 1969 година са поставени далеч по-мощни прожектори. Освен бурните реконструкции по стадиона се предприема и ход за смяна на името. И така на 3 Март 1980 година вече името не е "Сан Сиро", а "Джузепе Меаца" посветено на един от най-великите футболисти носили червено-черната фланелка. През 1990 година Италия е избрана за домакин на световното първенство, а стадион "Джузепе Меаца" е избран за церемонията по откриването и за домакин на първия мач на световните финали, а именно между Аржентина и Камерун. Забелязвайки респекта, който внушава стадиона, архитектите и директорите решават да достроят някои части от трибуните. Също така тревното покритие претърпява сериозни ремонти, което прави стадиона един от най-хубавите и големи стадиони в Европа, а и в целия свят. Камерун побеждава Аржентина на първия мач на световното в Италия, а отборът на Милан започва един много бляскав период в своята история. Преди няколко години "Джузепе Меаца" бе избран за домакин на финала в Шампионската лига, където се изправиха един срещу друг отборите на Валенския и Байерн Мюнхен. В един много драматичен финал немците спечелиха трофея след изпълнение на дузпи. Кой може да забрави знаменитото холандско трио: Гулит, Ван Бастен, Рейкаард. Кой може да забрави знаменитата победа с 5-0 над Реал Мадрид през 1989 на полуфинала в Шампионската лига, мач считан за най-великия в историята на гранда от Милано, също така унизителната загуба на Интер с 6-0. Това е историята на най-великия стадион за всички времена. Превърнал се във футболно бижу "Джузепе Меаца" завинаги ще остане в сърцата на футболните фенове и най-вече в сърцата на верните Росонери.


Миланело [редактиране]
Напълно реконструиран и възстановен по желание на Силвио Берлускони, сега “Миланело” е един от най-престижните и иновационни европейски спортни центрове. Разположен на хълм с височина 300 метра, на разстояние само 50 км от Милано и близо до Варезе, “Миланело” може да бъде лесно достигнат чрез магистралата насочена към Езерата. Центърът, изграден през 1963 е поставен в зелен оазис на 160 хиляди кв.м., включващ също иглолистни дървета и малко езеро и е разположен между две градчета на Карнаго, Касано Маняго и Кайрате. В момента “Миланело” представлява голямо предимство не само за клуба на Милан, но и за италианската футболна система като цяло. Това беше целта, към която се стремеше Андреа Рицори, който реши да го изгради. Последователността е била продължена от Силвио Берлускони и неговата фирма, която ще предоставя на треньори и играчи обширен център проектиран, така че да удовлетворява техните нужди. Най-напредналите съоръжения в “Миланело” са били често използвани от Италианската Футболна Асоциация за подготовка на Националния отбор на Италия за важни състезания, като Европейските първенства през 1988, 1996 и 2000 г. В “Миланело” има 6 терена с нормални размери, 1 по малък с изкуствена трева, 1 с изкуствена земя и теренче с малки размери наречено "Клетката" поради стената, която го обгражда висока 2.30 м. Пътечка за бягане разположена между дърветата с дължина 1,200 м с различни височини, се използва от играчите за поддържане на тяхната физическа форма (бягане и колоездене) по време на футболния сезон, както и за възстановяване на контузените играчи. Основната постройка в центъра е двуетажна сграда включваща офиси, стаите на играчите, сауна, TV-стая, бар, басейн, кухня, две трапезарии, пресцентър, гостна, пералня и медицински център. До главната сграда се намира „отдела за гости”, където живеят също няколко играча от „Младежкия отбор”. Тези млади звезди, които идват от различни части на Италия и чужбина, ходят на училище както всички други тийнейджъри и в следобедите обръщат внимание на техните тренировъчни сесии като терените са на тяхно разположение. Отделно от основните здания се намират две съблекални (една за първия тим, а другата за юношеския отбора), както и много модерен гимнастически салон снабден и с най-модерните фитнес уреди, една от гордостите на Милан. Гимнастическият салон е всъщност многократно разширяван: през сезон 2000-2001, пространството за тренировка е било удвоено. Изключително технологичния съвременен гимнастически салон, дава възможността, да се оценява тренировката на всеки играч като се изработва индивидуална графика на футболистите след всяка тренировка. Това и иновационен център, където играчите и персонала могат да използват най-съвременното и съвършено оборудване, което има в света. Възстановеният гимнастически салон на “Миланело” притежава оборудване за трениране на всички мускули, както за сърдечносъдови упражнения, машини за рехабилитация и оценка (REV 9000), фитнес система (TGS), ”ключът” за условия на индивидуални тренировъчни програми. “Миланело” е просто наричан от всички международни оператори като Спортен център №1 в света. Италианският национален отбор често го посочва като разположение за отпускане преди големи събития, като Световната купа и Европейските първенства. Най-напредналите технически удобства предлагат идеални условия за ръководене на спортни дейности от най-високо ниво.


Отличия [редактиране]
Досега отборът има:

17 титли на Италия (1901, 1906, 1907, 1951, 1955, 1957, 1959, 1962, 1968, 1979, 1988, 1992, 1993, 1994, 1996, 1999 и 2004 г.),
5 Купи на Италия (1967, 1972, 1973, 1977 и 2003 г.),
5 Суперкупи на Италия (1988, 1992, 1993, 1994 и 2004 г.),
7 КЕШ (1963, 1969, 1989, 1990, 1994, 2003 и 2007 г.,
финалист 1958, 1993, 1995 и 2005 г.),
4 Световен клубен шампион (1969, 1989, 1990 и 2007 г.), РЕКОРД
2 КНК (1968 и 1973 г. финалист 1974),
5 Суперкупи на Европа (1989, 1990, 1994, 2003, 2007 г.), РЕКОРД
2 Латински купи (1951 и 1956)
1 Купа Митропа (1982)
1 Турнир Мундиалито (1987)
1 Федерална Купа (1916)
3 Медали на Краля (1900, 1901, 1902)
9 Трофеи "Луиджи Берлускони" (1992, 1993, 1994, 1996, 1997, 2002, 2005, 2006, 2007)
2 Трофеи "ТИМ" (2001, 2006)
2 Шампион на Серия "Б" (1981, 1983)

Групировки [редактиране]

Brigate Rossoneri [редактиране]
Групата Brigate Rossonere (червено-черните бригади) се ражда от сливането на две по-малки групировки в южната трибуна: the Cava del Demonio' (Пещерата на Демона) и Ultras (Ултрасите). Към тях скоро се присъединяват бивши членове на групата "Fossa dei leoni"(Клетката на лъва), които по това време окупират местата между таблото и южната трибуна. Първият път, когато Червено-черните бригади разпъват транспарантите си, е на 19 октомври 1975 г. в Болоня.Всички наши членове участват активно , но само когато поискат и никога срещу волята си. Организацията е демократична и е базирана на консенсус, а не под нечий насилствен контрол. Групата се финансира чрез дохода от членския внос и продажбите на артикули на клуба като шалове, фланелки, значки, флагове, снимки и други, които носят нейното име, цветове и символи. Хореографиите на Бригадите са известни по целия свят и нерядко са имитирани. Бригадите са навсякъде с Милан - на Сан Сиро, навън в Италия, в УЕФА къп, в Шампионската Лига... "Навсякъде и винаги - ето как дефинираме ние своята воля да следваме Милан. Ние не сме от хората, които драпат за особени привилегии от страна на клуба или достъп до зони, забранени за обикновени запалянковци. Нашата мисия и чест е фактът, че можем да подкрепяме играчите, които носят червено-черните фланелки- чрез хореографиите си, песните и способността да сме навсякъде, където отборът ни играе. За нас не са пречка километрите, парите, опасностите... Ние сме толкова убедени в силата на подкрепата си, че никакви заплахи, насилие или липса на билети би ни възпряло да бъдем там и да покажем страстта си. Ние не използваме СИЛА или НАСИЛИЕ, но всеки знае, че не бягаме от нищо и ако бъдем предизвикани, сме готови да се ОТБРАНЯВАМЕ и да ОТВЪРНЕМ. " НАСИЛИЕ- "Както вече споменахме, ние не сме агресивни, а просто искаме да следваме Милан навсякъде; ето защо често сме подложени на известни рискове, които не могат да бъдат избегнати.В такива случаи защитата става необходимо поведение. Ние никога не сме УМИШЛЕНО атакували или наранили невинни хора, разрушавали магазини, коли или станции в градовете, където сме били. Това е нещо, с което всяка групировка от такъв мащаб може да бъде горда. Ето защо ние се считаме за УНИКАЛНИ. Бригадите са като история за една семейна империя. Те са съкровище, ревностно пазено от всеки един от нас, който е част от това фантастично и вълнуващо приключение. Това е история, нелесна за разказване, написана на седалките и клетките по стадионите из цяла Италия и Европа, на седалките на автобуси, влакове, коли и (няколко) самолета. Една история,родена на маси в барове и тъмни алеи по старите, мъгливи улици на Милано.Честта и чистотата са елементите, които ни сродяват, наред с неприязънта към страхливостта и посредствеността.BRIGATE означава ВИНАГИ ДА СИ ТАМ, на първия ред, да РИСКУВАШ, да СТРАДАШ, и най-вече- да празнуваш и съпреживяваш.


Commandos Tigre [редактиране]
Кланът Командос е създаден през 1967.Преди те са били изключително враждебно и бойно настроени,но през визитата до Мадрид за мача срещу Аякс те решават като се върнат в Милано да махнат този термин Командос и да се кръстат Commandos Tigre. Името според Рики дава на идеята на групировката по-голяма важност и сила.До 1985 те са на северната трибуна,след това са преместени на южната трибуна.Те държат да подчертаят ,че аспектът на агресивност е единствената точка на референция за всичко,с вярата към Росонерите.Те никога не приемат, че тази вселена на юноши се застъпва от други аспекти и твърдят, че командосите, които наследяват своите батковци се водят само от идеята за Росонерите и от нищо друго


Fossa Dei Leoni [редактиране]
Да се определи точната дата на създаване на групировката Fossa Dei Leni е абсурдно, но се предполага, че годината е около 1968. С течение на времето група деца, които са били съученици започват да търсят и събират около рампа 18, която е добре известна за всички тифози на Милан в Италия. Много от тях носят тениски, знамена, шалчета с цветовете на Милан. През 1972 година феновете от групировката са преместени от рампа 18 на праволинейния участък от стадиона Brancaleone, където за първи път е изпят и химна на групировката.

Fossa Dei Leoni се разпада на 17.11.2005 г.

Една от най-старите и известни групировки от фенове на Милан, Fossa Dei Leoni, беше разформирована. Редица от протести относно сигурност по време на мачовете, громоловното решение беше взето след мача Милан-Юве (3-1) на 29 Октомври и така това тежко решение развали празника на много хора.Това решение ще дойде като гръм от ясно небе за много привърженици на Милан, за които Fossa Dei Leoni беше нещо като религия, но то не може да бъде друго след 37 години вярна подкрепа на клуба и огласяне на целия южен сектор на стадиона. Основана през 1968 -годината на спечелването на 9-то скудето в историята на Милан-Fossa Dei Leoni се превърна в една от най-известните групировки в италианския футбол и неизменна част от историята на Росонерите. В последно време, обаче, започнаха да се появяват становища, които упрекваха доста бурно агресивността и зверщината в “Войната на ултрасите” срещу “Викингите” на Юве. Двете групировки имаха доста сериозен сблъсък преди,по време и след мача преди 1 месец.”Проблемите по време на този мач не отговарят на нашите разбирания за футболни привърженици и подкрепа на любимия отбор” заяви Джанкарло Капели,лидер на другата голяма групировка на Милан Brigate Rossoneri. Разформироването на Фоса дойде след все по-често зачестилите негативни ситуации, в които се забъркват продължи италианецът.”Срамно е, защото те са част от Милан от близо 37 години и не биваше да допускат такива гафове”. Лидерът на Бригате Росонери успокои всички фенове на Милан и заяви, че Южната трибуна ще бъде винаги така сплотена дори сега още повече от всякога и отборът ще бъде подкрепян силно от всички. Тъжно!!! Много тъжно!!! Едно момче което беше вечерта на вторник - 15.11.2005 в залата където се събира "FOSSA DEI LEONI" "Да запееш химна за последен път беше нещото, което ме накара да почувствам много голяма мъка... Тишината ме убива, но тези думи изречени за последен път с цялата си ярост, която е в мен... Нещо което трудно може да се опише с думи... Останалото между мълчание, сълзи и прегръдки, направи така, че всеки от присъстващите да си спомни какво беше "fossa", на какво ни научи всички нас и най-важното, че ние не сме мъртви дори и да не съществуваме. Който беше истински "лъв" ще бъде винаги такъв, защото лъв се раждаш, можеш да станеш такъв, но..... като лъв не можеш да умреш!!!

Основни мотиви за разпадането:

1- отказът да се подчинят на споразуменията от Манчестър

2- отказ за правителствения проект УЛТРАС

3- песните против карабинерите "след трагедията в Насирия" при гостуването на Киево

4- протестът срещу Галиани в Каляри

5- протестът в Емполи извън гостуващия сектор, когато останалата част на "curva SUD" остана в Милано

6- паленето на факли дори след фактите от дербито, нещо което струва на клуба доста глоби

7- плакатът против Европейското 2012, непростен от едни от шефовете на другите миланистки групи, които е нает да координира феновете на Италия на европейското.

8- фактът че имат 5000 членове, което означава 5000 билета, шалове, шапки и т.н. нещо което е много завиждано от другите ЧАКАЛИ в "curva SUD"

9- и не на последно място историята със знамената на ВИКИНГ и губенето на най-важното знаме на групата (п.с. впоследствие върнато, а в замяна Викинг получават техните две знамена), но не е това най-важното, това бе просто капката, която преля чашата.


Други Групировки [редактиране]
Alternativa Rossonera Guerrieri ultras


Легендарни играчи [редактиране]
Деметрио Албертини
Жозе Алтафини
Карло Анчелоти
Роберто Баджо
Франко Барези
Оливер Бирхоф
Лутер Блисет
Звонимир Бобан
Алесандро Костакурта
Ренцо де Веки
Роберто Донадони
Джими Грийвс
Гунар Грен
Рууд Гулит
Курт Хамрин
Филипо Индзаги
Джанлуиджи Лентини
Нилс Линдхолм
Кака
Паоло Малдини
Алесандро Неста
Гунар Нордал
Жан-Пиер Папен
Франк Рийкард
Джани Ривера
Сандро Салвадоре
Деян Савичевич
Хуан Алберто Скиафино
Карл-Хайнц Шнелингер
Андрий Шевченко
Анджело Сормани
Джовани Трапатони
Марко Ван Бастен
Джордж Уеа
Рей Уилкинс
Себастиано Роси
Даниеле Масаро
Роналдиньо