Брендън Роджърс,Вилаш-Бояш,Пол Ламбърт,Роберто Ди Матео са т.нар "Млада генерация",пред която стоят 3 основни цели:1.Да модернизират футболът в Премиършип 2.Да наложат нови стандарти,чрез една "new-age" философия за футболната игра 3.Да запазят и съобразяват с традициите и същевременно реализират главната мисия на отборите,които водят!
Нека не забравяме и един от ключовите факти,а именно:И четиримата мениджъри поеха своите отбори,в доста деликатна ситуация,което само по себе си говори за на първо място-Изключителният професионализъм,който притежават,силният им характер и не на последно място-осъзнаването на отговорностите,с които трябва да се справят!
Ще си позволя да направя кратко резюме,относно личните ми очаквания за работата на всеки един от тях,техните главни цели и развитието на отборите,които водят.
1.Роберто Ди Матео-Легендарният играч на Челси от близкото минало,успя да запише името си със златни букви в историята на отбора,спечелвайки Шампионската лига в дебютния си сезон,а триумфът във ФА къп ознаменува може би най-добрият сезон на Челси,в "ерата Абрамович"!
Удължаването на неговият договор със сигурност е предизвикало положителни реакции сред феновете на отбора,но за всеки трябва да бъде ясно,че както се казва-трудното тепърва предстои,а именно:Защитата на постигнатото и усъвършенстването на отбора в дългосрочен план.
Трансферната политика на Ди Матео до този момент бих я определил като отлична,а нещото,което ми прави най-силно впечатление е-Усетът на Ди Матео и последователността при изпълнението на целите т.е предварителният план,чието изпълнение на този етап е повече от перфектно.
Челси е отбор със самочувствие на шампион и лидер,и затова смятам че от новия сезон със сигурност ще бъдат в борбата за титлата.
2.Брендън Роджърс-Вероятно един от най-нестандартните мениджъри във ВЛ,работата която свърши в Суонси бе повече от перфектна,изобщо целият този път от Чемпиъншип до Ливърпул...просто феноменално постижение,което едва ли ще бъде повторено в близко бъдеще...
Както и преди съм казвал,стила на игра който беше изградил в Суонси,беше толкова специфичен и като цяло нямаше много общо с британския стил на игра,с две думи бих го описал като своеобразен "euro mix",съчетаващ в себе си най-вече черти от играта на Барса(най-вече стремежът към повече подавания и владеене на топката)+някаква нова форма на катеначото....стил който в крайна сметка,се оказа печеливш за Суонси,превръщайки го в един от най-добрите новаци във най-новата история на ВЛ
Мисля,че с назначаването на Роджърс,Ливърпул най-сетне "погледна" към пътя на модернизацията,на новаторството.От тази гледна точка,задачите и целите пред Брендън Роджърс със сигурност можем да кажем,че са най-трудни за изпълнение и изобщо цялата тази реформация,която трябва да бъде извършена в Ливърпул е в дългосрочен план изисквайки много ресурси и иновации,а и в този контекст,един от ключовите елементи за постигането й-е търпението и подкрепата от страна на феновете на отбора!
3.Вилаш-Бояш-Безспорно най-колоритният мениджър от т-нар "Млада генерация",който обаче трябва да бъде поздравен за неговата решителност и кураж,отново да се завърне в Лондон,в отборът който спокойно можем да наречем-най-прогресиращият в последните 3-4 сезона в Англия,отбор в който Хари Реднап беше изградил една отлично работеща система,чийто вид отвътре изглеждаше толкова спокоен,докато отвън-невероятно динамичен,една симбиоза която донесе толкова много слава и успехи на Тотнъм,а и утвърди Реднап като един от най-добрите мениджъри в Англия.
Ако се върнем по-назад във времето и анализираме работата на Бояш в Челси,няма да бъде пресилено ако кажем,че той се провали или по-точно-не успя да оправдае очакванията,а и онази връзка с феновете...сякаш липсваше в повечето моменти..но въпреки това,той до последно вярваше и отстояваше своите методи на работа,което само по себе си говори за човек,който приема всяко предизвикателство с нагласата да излезе победител...Разбира се,понякога прекалената самоувереност може да ти изиграе много лоша шега,примери във футбола безброй,но пък да се надяваме,че ВБ ще си е научил урока,а и сякаш Тотнъм е доста по-подходящ(на този етап) в сравнение с Челси или Интер,и аз лично му пожелавам успех,за който съм сигурен че няма да закъснее
4.Пол Ламбърт-Да бъдеш мениджър на Астън Вила(в последните 4 години),по всичко изглежда е една от най-сложните задачи!
Мартин О'Нийл,Жерар Улие,Алекс Макклийш-всички те в един етап от работата си,сякаш изпадаха в някаква безизходица(черна дупка
),която на някой в последствие му костваше и работата,но най-интересното в случая е,че всеки от тях започваше много добре и обнадеждаващо(най-вече за феновете) и особено в периода около Декември-Януари,Вила изпадаше в криза,която понякога продължаваше понякога до края на Февруари-Март и едва когато ножа "опре до кокал",Вила сякаш възкръсват и така вече почти 3-години отбора се лута в този омагьосан кръг....С назначавето на Ламбърт,Вила може би "уцели джакпота",защото за разлика от всички предишни мениджъри на отбора,той притежава онази-чистофутболна връзка,която и беше в основата на успехите на Норич!!...накратко:Ламбърт прави така,че..... да изглежда,че е част от този отбор,той буквално гори в играта,дори понякога имам чувството,че всеки момент ще нахлуе на терена,за да покаже нагледно какво точно иска да направят неговите играчи,но и така като гледам спокойно може да бъде играещ-треньор
....И не на последно място,силно се надявам случаят със Стилиян Петров-капитанът и лидер наАстън Вила да обедини още повече отбора и феновете,да сплоти колектива и всички заедно да изведат Вила до мястото,което заслужават...а то със сигурност е на едно доста високо ниво!
пп:Пожелавам успех на т-нар "Млада Генерация"! Нека всички заедно и с по-опитните мениджъри,"пренесат" футбола в едно по-ново измерение,осланящо се най-вече на феърплея и спортстменството,измерение което да привлече още повече почитатели(най-вече сред младите),правейки го:"Изкуство,заради самото изкуство"
Старата генерация си е класика!
