NOMER14 написа:Футболът е колективна игра.
Всички големи футболисти са еманация на големите отбори, в които играят и на съответната национална гарнитура. Пеле играеше сред виртуози и единствено реализираше головите им атаки. Кройф водеше летящите холандци с техния тотален футбол, променил из корени концепцията що е това съвременен футбол. Отборът на Кайзера (отново заобиколен от силни футболисти) успя да се противопостави успешно на този футбол и да го надгради. Дойде времето пак на бразилците със Зико и Компания. Почти веднага и оня отбор на Платини(само с едно-две чернички) и виртуози от неговия мащаб. После пак германците със Калето и без него. За Мародона - божествен от краката до ръката и отново със силни футболисти около него. Преди това Холандия с миланското си трио. И пак франасета със Зидан....Да не забравим и вечните италианци, които във всеки спорт действат като отбор и не ги гони манията за гениалност на един-единствен футболист. За испанците - също. Месито и КР7 играят в най-силните отбори и в нелоши национални гарнитури като състав, но нещо не могат да докарат нещата до Световна купа. Мъчно ми е, че не споменавам англичаните, макар че имаха и имат ярки единици, но те се реализираха в КЕШ.
Извод: Както големите футболисти правят един отбор голям, така и футболистите в един отбор правят най-добрия сред тях звезда.
Дори и наш Ицо е голям, защо игра в силен Цска, силна Барса и много силен национален отбор. За разлика от него Бербо тръгна от слаб Цска, немного силен Байер и Тотнъм и татуиран национална гарнитура.
А футболисти, които сменят през две години отборите си, са футболни прост.....Сещам се за един - Иб....
И в какви силни отбори е играл Марадона, че не разбрах? Колко са били силни на Зидан съотборниците в националния отбор се видя, когато се отказа. За Пеле пишеш, като да си го гледал лично, ма може би си си бил забравил очилата на пианото, щото той не е реализирал атаките на другите, на тоя пост, "артилейро", както са му викали в Бразилия тогава, в Сантос е играел Тониньо, а в националния отбор Вава, по-късно Тостао, Пеле е играел по-назад, нещо като днешния плеймейкър.
А извън това, колко съм паметен, идеята ми е, че футболистите са различни, даже и от най-великите има повече и по-малко зависими от отбора. Меси например, в Аржентина не е същия, без съотборниците от Барселона. А Роналдо си е сам за себе си и хич не му се променя играта от това, че в Португалия няма такива колеги като в Реал. През 80-те Марадона беше индивидуалист и блестеше еднакво навсякъде, а големият му конкурент Платини беше много по-зависим от съотборниците.