При равенство след мача-реванш за мен е най-добре веднага да се изпълняват дузпи. Така двата отбора ще бъдат при максимално възможно изравнени условия (по 90 минути игра на собствен терен). Освен това, понякога продълженията са безсмислени (и двата отбора се пазят, да не допуснат гол, чакат дузпите = 30 минути изгубено време). Отделен въпрос е, че през уикенда отборите ги чака мач за първенство.
При дузпи след втория мач (без продължения) факторът „собствена публика“ почти не играе роля, дори смятам, че създава известно психическо натоварване у играчите на отбора-домакин, които са натоварени с изпълнението (особено по-неопитните, или тези с по-лабилна психика), защото страхът да сгрешиш пред своите зрители казва своето...

При дузпите би било възможно да се разреши 4-та смяна (ако трите разрешени са били извършени) – на вратаря, ако треньорът на някой отбор прецени, че резервният му вратар е по-добър при дузпите (доколкото си спомням, при хандбала се разрешаваше такава временна смяна и по време на игра – при 7-метрово хвърляне). Но все пак, нека да не забравяме (както беше казал великият Лев Яшин, цитирам думите му по памет), че "спасената дузпа не е заслуга на вратаря, а грешка на изпълнителя"...
