Герд Мюлер- най-завършеният голмайстор за всички времена

[LokoMaina]

Бомба покоси Бомбардира

08.10.2015 06:33 | Футбол Свят

Бомба удари като гръм Бомбардира на нацията. Всички в Германия така наричат великия Герд Мюлер. Безпощадно той покосяваше вратите на всички съперници. Сега, също така безпощадно, вече е ясна диагнозата - болестта на Алцхаймер. Всъщност Мюлер знае за съдбата си още от февруари, а неговият „Байерн“ чак сега реши да съобщи черната новина и помоли всички за респект. Такова е желанието на семейството му...

„Без Герд Мюлер нашият „Байерн“ нямаше да живее в палат като крал, а щеше да е в дървена къщичка“, каза Франц Бекенбауер. Кайзера е голям приятел на болния Бомбардир, който на 3 ноември ще навърши 70 години. Вместо голям юбилей празникът ще мине тихо и тъжно.

Герд Мюлер е пример за всеки централен нападател. Неговите рекорди са на практика недостижими. Дори ювелирни голмайстори като Кристиано Роналдо и Лионел Меси могат да завиждат. За „Байерн“ Бомбардира игра от 1964-та до 1979-а. В този период бе на терена 585 пъти и вкара 533 гола! С националния отбор коефициентът мачове/попадения е ненадминат - 62 срещу 68! Европейски и световен шампион с „Байерн“ и с Бундестима. „Без него нашият футбол никога нямаше да е същият - признава Карл-Хайнц Румениге, силният човек на баварците днес. - Нападатели като Герд вече няма. Той е заслужил да покажем най-големия възможен респект. А в момента трябва да го оставим да се лекува на спокойствие.“
С края на кариерата си Мюлер остана на работа в своя „Байерн“. До февруари бе помощник-треньор в дублиращия тим. „С голямата подкрепа на съпругата му и лоялността на „Байерн“ през годините бе възможно Мюлер да се интегрира към клуба - рече лекуващият го д-р Ханс Фьорстел. - За човек, който започва да се бори с алцхаймер, е нужно да бъде възможно най-дълго с обкръжението, на което вярва.“
Херман Герланд, помощникът на Пеп Гуардиола в първия тим на „Байерн“, е един от най-близките му приятели. И последният, който го посети в дома му. „Изпрати поздрави на всички, но най-вече на своите момчета, които е тренирал - Томас Мюлер, Дейвид Алаба и Бастиян Швайнщайгер - разказа Герланд. - После се разплака. Толкова е тъжно.“

Германия никога не е имала такъв нападател. Още в първия си тим - аматьорския „Ньорнлинген“, 17-годишният Мюлер вкарва 180 от 204-те гола на тима през сезона. Когато отива в „Байерн“, отборът е във втора лига. С неговите голове баварците не само влизат в Бундеслигата, но си отвоюват да са отбор №1 в Европа през 70-те. Европейски шампион от Евро ‘72. Световен шампион от Мондиал ‘74 и автор на победния гол срещу Холандия за 2:1 във финала...
Да, болестта на Алцхаймер може да го удари тежко, но Герд Мюлер винаги ще бъде Бомбардира на нацията.

Ученикът Томас Мюлер: Той ме научи как се вкарват голове

- Как приехте новината за болестта на Герд Мюлер?

- Все едно някой ми заби юмрук в корема. Но аз съм сигурен, че той ще преодолее и тази болест. Герд е изключителен борец, смел и непоколебим.

- Каква роля в живота ви е изиграл великият голмайстор?

- Той е големият ми пример. Имах честта да се запозная с него, когато дойдох в школата на „Байерн“. Още от началото се разбирахме чудесно. Даваше ми съвети какво трябва да прави един нападател в наказателното поле. И до днес ги ползвам. Реално той ме научи да вкарвам голове.

- Как го чувствате - като идол, като треньор или като партньор в реклами?

- На първо място като един великолепен човек. Никой в Германия няма да успее да подобри головите му рекорди. Такъв сърдечен тип като Герд рядко се среща. Когато някой фен отиде при него, винаги му обръща внимание. Никога не е отказвал молба за автограф.

Головете

365 гола в 427 мача в Бундеслигата

68 гола в 62 мача за Германия

78 гола в 62 мача за Купата на Германия

66 гола в 74 мача в евротурнирите

Титлите

Световен шампион през 1974 г.

Европейски шампион през 1972 г.

Световен клубен шампион през 1976 г.

Европейски клубен шампион през 1974, 1975 и 1976 г.

Носител на КНК през 1967 г.

Шампион на Германия през 1969, 1972, 1973 и 1974 г.

Носител на Купата на Германия през 1966, 1967, 1969 и 1971 г.

Носител на „Златната топка“ през 1970 г.

Футболист на годината в Германия през 1967 и 1969 г.

Голмайстор на Мондиал ‘70 - 10 гола

Голмайстор на Евро’72 - 4 гола

Носител на „Златната обувка“ за голмайстор на Европа - 38 гола през 1970 г. и 40 гола през 1972 г.

Голмайстор на Бундеслигата - през 1967, 1969, 1970, 1972, 1973, 1974 и 1978 г.


А тук ще си позволя да вмъкна и нещо от самия себе си. Извинявам се предварително за прекалено дългия материал, който сигурно ще се получи, но пък читателят има право да избира дали да продължи с четенето.
Просто защото Герхард Мюлер бе мой идол в детството ми и защото съм от малцинството, което е имало удоволствието да се наслаждава на живо /разбира се- по телевизията/ по онези времена на гениалния Герхард Мюлер.

Бях на 11 години, когато за първи път гледах мач на Мюлер. На Световното през 1970 г. в Мексико мачовете почваха в 01.00 ч. БГ време и аз си навивах часовника, за да не пропусна нищо. Бяхме в една група с ГФР и във втория мач /първият го загубихме злощастно с 2:3 от Перу/ паднахме с 2:5. Четири от головете вкара именно Мюлер.

На 1/4-финала се срещнаха ГФР- Англия /тогава- действащ шампион/.
Този и следващият, полуфиналът са два от най-лудите мачове, които някога съм имал честта да гледам на живо.
Англичаните поведоха с 2:0 и второто полувреме сър Алф Рамзи извади Боби Чарлтън, за да го запази за полуфинала. На всичкото отгоре Бекенбауер се контузи и тъй като Хелмут Шьон нямаше право на повече смени, Кайзера остана да доиграва с превързана и бинтована през рамото ръка- представяте ли си?
Както по-късно ще стане резонно, германците намалиха и буквално в последната секунда изравниха- 2:2. Продължения, центриране към Мюлер, странична или Бог знае каква точно ножица и 3:2!

Полуфинал ГФР- Италия. Италианците поведоха още в началото, катеначо до края, но не съвсем, защото в последната секунда отново се стигна до проява на немския дух- 1:1 и продължения, в които на два пъти Мюлер извеждаше германците напред, но в крайна сметка жегата и умората си казаха думата и Италия победи с 4:3, за да загуби безславно от Бразилия с 1:4, а кой знае какво зрелище би било финал Бразилия на Пеле срещу най-великият за свички времена без съмнение германски състав- със Сеп Майер, Бекенбауер, Оверат, Мюлер...

През 1971 г. навръх вечерта срещу Великден /съвсем умишлено- за да не отидат хората на църква/ Българската телевизия излъчи пряко 1/4-финала от ЕП Англия-ГФР. Това е може би най-красивият, най-съвършеният мач, който съм гледал някога. Защото видях един неповторим и до днес може би плеймейкър- Гюнтер Нетцер, който няма как да бъде засенчен от никого никога... поне в представянето си именно в този двубой. И- разбира се- отново Мюлер, който макар и пазен най-щателно отбеляза третия гол. Топката уж нямаше как да мине отникъде, но той я ритна между трима защитници- не силно, дори напротив, но тя се търколи по земята, докосната от пръстите на Гордън Бенкс, удари се в гредата и затвърди победата на Германия с 3:1.

В периода 1973-1975 г. Байерн спечели три пъти поред КЕШ, разбира се винаги с неизменната голова помощ на Мюлер, като в единия от тези три спечелени финала Атлетико Мадрид водеше до последната секунда на продълженията и в мига, в който съдията почти налапваше свирката за да свирне за последно, далечен, немислим, нереален удар от 35 или 40 м на германците доведе до преиграване /тогава нямаше все още дузпи/ и сещате се, в преиграването Байерн победи и то категорично с 4:0, а Мюлер вкара 2 или 3 гола, вече не помня.

На финала на СП74 Герд вкара победния гол срещу Холандия- пак така съвсем по мюлеровски- уж не много силен удар, уж вратарят реагира, но топката някакси попада точно там, където Герд Мюлер винаги е намирал с гениалния си голов нюх.

Аз мисля, че такъв голмайстор не се създава, не се учи, не се усъвършенства. Той се ражда такъв. Стига да бъде оставен от наставниците си да се шматка там някъде в предни позиции дори тогава, когато изглежда, че за 90 минути не е докоснал повече от 5-6 пъти топката. Но почти винаги!- поне един, а нерядко два или повече пъти е успял да порази противниковата мрежа!
И това е видно от професионалната му визитна картичка.

И накрая ще завърша със спомена си от очерк, който някъде съм чел за началото на кариерата на Мюлер.
Когато скаут на Байерн довежда за пръв път Герд Мюлер на базата на клуба, треньорът -сърбинът Златко Чайковски избухва не на шега:
-Каква е тая мечка? За какво ми е тоя? Да отива на село и да копае картофи!
Действително, Герд е нисък, набит и изобщо няма фигура на футболист или на атлет, но само след час Чайковски разбира, че това е нешлифован диамант, работи неуморно върху техниката му, изготвя му специална хранителна диета, в която любимото му ястие- картофите е абсолютно изключено и докрая на кариерата си Герд я спазва безпрекословно!/, а и самият Мюлер редовно остава и след тренировките и благодарение на изключително ниския си център на тежестта, на упорития труд и най-вече на вродения си голов нюх става най-великия голаджия за всички времена!

Това, последното е мое лично мнение и не ангажирам никого с него.
Пак по мое мнение най-близко до головите качества на Герд Мюлер през годините са се доближавали Марко ван Бастен, Йън Ръш, Дитер Мюлер, Юрген Клинсман и Шиърър.

[Red_Neck]

[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=eZNAMIhc3-M[/youtube]
[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=kj_jZmnyByg[/youtube]

Тежка диагноза .... да му пожелаем късмет.

[mirodes]

За да си голмайстор най-вече се изисква психика.Защото има невероятни футболисти,които имат и техника и прецизен удар,но когато трябва да поразят вратата се притесняват.Не съм гледал Мюлер,но съм гледал Линекер,който беше подобен играч и от нищото правеше голове.От сегашните играчи нямат еквивалент,защото сега никой треньор не може да си позволи да остави играч само напред,който да дебне пред вратата.Сега нападателите пресират защитниците,а и са много по-отборни играчи.От българските футболисти съм чувал,че подобен играч е бил Жеков.

[stefani]

Герд Мюлер беше велик, но швабите избираха Бекенбауер за такъв

[Captain Stottlemeyer]

Великолепна тема и много точен анализ, поздравления към автора. Аз също имах щастието да наблюдавам майсторската игра на великия голмайстор на живо. Дано медицината да му помогне.

[MCMXIII]

Кьраж на него и семейството му! Дано чудото се случи!

[peliforewer]

За да си голмайстор най-вече се изисква психика.Защото има невероятни футболисти,които имат и техника и прецизен удар,но когато трябва да поразят вратата се притесняват.Не съм гледал Мюлер,но съм гледал Линекер,който беше подобен играч и от нищото правеше голове.От сегашните играчи нямат еквивалент,защото сега никой треньор не може да си позволи да остави играч само напред,който да дебне пред вратата.Сега нападателите пресират защитниците,а и са много по-отборни играчи.От българските футболисти съм чувал,че подобен играч е бил Жеков.

Гледал съм Мюлер,но съм гледал и Петър Жеков и трябва да Ви кажа че разлика в класите почти нямаше.Жеков беше малко пренебрегван в националния отбор за сметка на по-комплексния Аспарухов,но като голмайстор беше ненадминат в България и само това че по негово време не се позволяваха трансфери в чужбина не му позволиха да стане по-известен.Не ме разбирайте погрешно не омаловажавам класата на Мюлер,за мен той беше наистина страхотен футболист,но като друг футболист с неговия стил на игра винаги се сещам за Жеков,а играеха и по едно и също време.За съжаление тази болест доколкото знам все още не се лекува,само могат да забавят процесите,майка ми,лека и пръст,страдаше от нея и знам за какво става дума,не го пожелавам на никой.

[LokoMaina]

За да си голмайстор най-вече се изисква психика.Защото има невероятни футболисти,които имат и техника и прецизен удар,но когато трябва да поразят вратата се притесняват.Не съм гледал Мюлер,но съм гледал Линекер,който беше подобен играч и от нищото правеше голове.От сегашните играчи нямат еквивалент,защото сега никой треньор не може да си позволи да остави играч само напред,който да дебне пред вратата.Сега нападателите пресират защитниците,а и са много по-отборни играчи.От българските футболисти съм чувал,че подобен играч е бил Жеков.

Гледал съм Мюлер,но съм гледал и Петър Жеков и трябва да Ви кажа че разлика в класите почти нямаше.Жеков беше малко пренебрегван в националния отбор за сметка на по-комплексния Аспарухов,но като голмайстор беше ненадминат в България и само това че по негово време не се позволяваха трансфери в чужбина не му позволиха да стане по-известен.Не ме разбирайте погрешно не омаловажавам класата на Мюлер,за мен той беше наистина страхотен футболист,но като друг футболист с неговия стил на игра винаги се сещам за Жеков,а играеха и по едно и също време.За съжаление тази болест доколкото знам все още не се лекува,само могат да забавят процесите,майка ми,лека и пръст,страдаше от нея и знам за какво става дума,не го пожелавам на никой.

Абсолютно точно.
Жеков също бе един голям голмайстор!
Какъв удар имаше, тежък, по-скоро "боц" вместо сегашните модерни "външни и вътрешни фалцове"!
Имаше и техника на удара, разбира се, то 250 гола в А група не се вкарват просто ей така, сещам се за преките му свободни удари, с Бонев се надпреварваха кой повече голове да вкара директно от фаул. На мачове Локо-ЦСКА можеше спокойно да заложиш /само дето по ония времена нямахме тая възможност разбира се/, че поне в една от двете врати ще има гол от фаул.

А Герд Мюлер не беше никакъв футболист, не бе нищо особено, дето се вика, но... вкарваше 9 от 10. Защото ако кажа 10 от 10, най-малкото звучи стряскащо.
Спомням си едно негово изказване по повод някакво награждаване: /цитирам по памет/: "Дали съм голям играч? Не знам, само знам, че отбор съставен от десет мюлеровци няма да запише нито една победа!"

Е, да де... ама какво от това? Важното беше, че можеше само едно нещо във футбола- вкарването на голове и го правеше прекрасно. Като никой друг в света!

Да му пожелаем скорошно оздравяване, макар че тая болест не се лекува, а обратното- колкото повече време минава, толкова по-остра става.
Но пък... понякога се случват и чудеса... кой знае все пак!

[g3_ev2]

Поздравления за автора на темата! За разлика от съвременните голмайстори, които при ударите използват удобствата, които предлагат съвременните технологии за производство на топки при шута, Герд нямаше тази опция и вкара безкрайно много голове почти винаги в плътно обкръжение на защитници. Самата му динамика го правеше твърде трудно уловим на няколко крачки, при отскок или при докопване на отскочила топка. Сега днешните голмайстори, по бройки, могат и да му бият рекордите, но никога няма да могат да си проверят силите в условията, при които Герд Мюлер играеше. Напр. Меси и Кристиано Роналдо могат да се пробват, сред горили като холандските защитници от 1974 г., да вкарат гол, какъвто беше втория на Мюлер на финала на СП'74 в Германия. Нещо повече, Мюлер още тогава използваше страха от внезапните му голови избухвания на централните защитници на противника и с прости, Мюлерски маневри без топка ги изолираше от играта.
И аз, като всички любители на футбола, имали щастието да гледат този невероятен голаджийски талант, скърбя за лошата съдба, която го е сполетяла.

И тук искам да припомня един подобен, но непризнат български гений - голмайстор от малкия пенал - дребничкият, но много чевръст и находчив Мишев (Горнобанския кмет) от Славия. Както винаги, така и тогава , ценностите в нашия футбол се различаваха от тези на световния и затова Мишев не се харесваше на треньорите особено, освен това в живота не цепеше басма никому (както и Мюлер, впрочем). Но винаги с Мишев в състава Славия започваше, на практика, мачовете си с един гол аванс. Може би някои ще си спомнят как на един мач с ЦСКА седна на топката на гол-линията на ЦСКА, преди да я бутне във вратата. Някои зевзеци казваха, че Мишев, седейки на топката, се провикнал на треньора Добромир Ташков с въпроса: "Ще ме пускаш ли, за да я вкарам, или не, за да я извадя в аут?".

[lomonosov]

По мое скромно мнение Герд Мюлер беше наистина много добър футболист и много добър реализатор , това е вън от съмнение. Поздравявам автора на статията , която е написана много добре и много аргументирано, с научна и образователна цел младите да знаят кой беше Герд Мюлер! Най-важното е , че той беше интелигентен играч! Такива в днешно време рядко се раждат вече!